Родителите ми не искат да ми помогнат
Родителите ми не ми оказват помощ, макар че имат опция.
Когато си млад и нехаен, изискванията ти на живот не са толкоз значими. Често можете да сменяте квартири и да не се притеснявате въобще. Но когато имате деца, намирането на място за живеене се трансформира в същински проблем.
Когато имате семейство, не желаете да си помисляте за обстоятелството, че може да бъдете помолени да се изнесете. И тогава стартирате да търсите разновидности. За да обезпечи жилище на фамилията си, героинята от нашата история погази гордостта си и се обърна към родителите си за помощ.
Със брачна половинка ми живеем на квартира от 10 години, само че нямаме огромен шанс. Преместихме се 4 пъти през последните три години. Един притежател реши да продаде жилището, различен ни сподели, че съседите се оплакват от шума, тъй че би трябвало да се изнесем.
Намирането на място за живеене е призрачен сън всякога. Просто казвате на притежателя, че имате три деца и той се изпарява и не дава отговор на позвъняванията. Обикновено подобаващите разновидности не са евтини. След последното пренасяне на практика не ни останаха пари. Един месец бяхме единствено на макарони.
В същото време родителите ми имат два празни жилището. Те в никакъв случай не са ми помагали, макар че аз съм единствената им щерка. Баща ми споделя, че би трябвало да реализира всичко сама. Въпреки че самите те са наследили тези жилища. Наскоро разбрах, че са празни. Мама сподели, че не желаят да унищожават ремонта, който неотдавна са създали.
След последното пренасяне взех решение да поговоря с майка ми. Отидох при нея, когато татко ми не беше вкъщи. Директно я попитах дали можем да се нанесем в един от жилищата.
Молбата ми я изненада доста, само че тя ме изслуша до дъно. И тогава тя просто сподели: “Не, не можете да се нанесете. ” Без причини, без пояснение, просто не и това е всичко. Обясних й, че ни е мъчно, а жилищата към момента са празни. Но нейният отговор беше: „ Сами сте си отговорни, не беше належащо да раждаш толкоз доста деца “.
Баща ми споделя, че първо било належащо да спестим средства за жилище, а по-късно да раждам деца. Майка ми все повтаря, че едно е задоволително. И всичките ми пояснения, че постоянно сме желали огромно семейство, и обстоятелството, че родих първото си дете на 28, не ги интересува.
Вижте още: Пълнени домати с яйца
Разбирам всичко, само че не мога да схвана за какво не желаят да ни оказват помощ? Не съм непозната и въобще не съм прахосница. Опитвам се да работя, спестявайки всяка стотинка. И не споделям, че родителите постоянно и във всичко би трябвало да оказват помощ на децата си, само че най-малко един път биха могли да ме поддържат в сложна обстановка. Не знам какво да върша и какво да кажа, нямам повече сили.
