Младен Григоров: Здравеопазването ни е в състояние на сърдечна недостатъчност
Катастрофален дефицит на фрагменти и задължения на държавните лечебни заведения бележат рецесията в бранша
Българското общество и здравната система се намират в тежка " сърдечна непълнота ", като обстановката е сред втория и третия функционален клас по тежест. Тази тревожна диагноза сложи кардиологът проф. Младен Григоров в предаването " Делници " по телевизия " Евроком ".
Според него медицината не може да съществува изолирано от икономическата база на страната.
" Медицината е конфигурация. Тя не е база ", съобщи професорът, представен от " Евроком ". Той акцентира, че неналичието на здрава икономическа основа прави невероятно поддържането на качествено опазване на здравето, с изключение на посредством изкуствено наливане на големи средства, какъвто е бил образецът с Куба.
Парадоксът на милиардите без резултат
Проф. Младен Григоров обърна внимание на стряскащия абсурд в българското опазване на здравето: макар десетократния растеж на бюджета, качеството остава съвсем непроменено. Преди малко повече от десетилетие бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е бил един милиард лв., до момента в който за 2026 година той се чака да надвиши 10 милиарда лв..
" Някаква кой знае каква разлика да има? Няма. Тоест, парите, че не стигат, не стигат. Но с изключение на парите, се трансформираха ужасно доста неща ", разяснява кардиологът.
Кадрова злополука при медицинските сестри
Най-критичната точка в системата остава дефицитът на фрагменти. Професорът напомни, че при започване на демократичните промени страната е разполагала със 70 000 медицински сестри, до момента в който през днешния ден техният брой е едвам към 20 000. По данни на Българската асоциация на експертите по здравни грижи, дефицитът е толкоз огромен, че са нужни още най-малко 29 000 сестри за постигане на европейските стандарти.
" Без сестрата лекарят е половин доктор, каквито и познания да има ", безапелационен бе проф. Младен Григоров.
Дългове на държавните лечебни заведения
В разбора си експертът уточни и острото разграничаване в ръководството на другите болнични структури. Той означи, че на процедура няма частна болница с дълг, до момента в който в това време съвсем всички държавни лечебни заведения са затънали в отговорности. Това съгласно него слага под въпрос успеваемостта на общественото ръководство в опазването на здравето.
Проф. Младен Григоров предизвести и за заплахата от загуба на човешкия контакт поради технологиите. Той прикани за баланс сред модерната инсталация и класическия лекарски метод, наблягайки, че лечението е на първо място изкуство, което изисква диалог с пациента.
Българското общество и здравната система се намират в тежка " сърдечна непълнота ", като обстановката е сред втория и третия функционален клас по тежест. Тази тревожна диагноза сложи кардиологът проф. Младен Григоров в предаването " Делници " по телевизия " Евроком ".
Според него медицината не може да съществува изолирано от икономическата база на страната.
" Медицината е конфигурация. Тя не е база ", съобщи професорът, представен от " Евроком ". Той акцентира, че неналичието на здрава икономическа основа прави невероятно поддържането на качествено опазване на здравето, с изключение на посредством изкуствено наливане на големи средства, какъвто е бил образецът с Куба.
Парадоксът на милиардите без резултат
Проф. Младен Григоров обърна внимание на стряскащия абсурд в българското опазване на здравето: макар десетократния растеж на бюджета, качеството остава съвсем непроменено. Преди малко повече от десетилетие бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е бил един милиард лв., до момента в който за 2026 година той се чака да надвиши 10 милиарда лв..
" Някаква кой знае каква разлика да има? Няма. Тоест, парите, че не стигат, не стигат. Но с изключение на парите, се трансформираха ужасно доста неща ", разяснява кардиологът.
Кадрова злополука при медицинските сестри
Най-критичната точка в системата остава дефицитът на фрагменти. Професорът напомни, че при започване на демократичните промени страната е разполагала със 70 000 медицински сестри, до момента в който през днешния ден техният брой е едвам към 20 000. По данни на Българската асоциация на експертите по здравни грижи, дефицитът е толкоз огромен, че са нужни още най-малко 29 000 сестри за постигане на европейските стандарти.
" Без сестрата лекарят е половин доктор, каквито и познания да има ", безапелационен бе проф. Младен Григоров.
Дългове на държавните лечебни заведения
В разбора си експертът уточни и острото разграничаване в ръководството на другите болнични структури. Той означи, че на процедура няма частна болница с дълг, до момента в който в това време съвсем всички държавни лечебни заведения са затънали в отговорности. Това съгласно него слага под въпрос успеваемостта на общественото ръководство в опазването на здравето.
Проф. Младен Григоров предизвести и за заплахата от загуба на човешкия контакт поради технологиите. Той прикани за баланс сред модерната инсталация и класическия лекарски метод, наблягайки, че лечението е на първо място изкуство, което изисква диалог с пациента.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ