Златото продължава с безпрецедентното си поскъпване до нови исторически рекорди

Златото продължава с невижданото си повишаване до нови исторически върхове и тази заран се търгува при равнища от към 5 260 $ за унция, а вложителите си задават еднакъв въпрос - какъв брой още може да нарастне благородният метал?Поскъпването на златото над 5 000 $ за тройунция не е вест поради самото число. Числата постоянно идват най-после. Истинската вест е в подтекста, в който това число се появява, и в метода, по който пазарът реагира на него. Ако би трябвало да се опише с едно изречение, то би звучало по този начин: златото не се държи като актив, който е „ избягал “, а като актив, който безшумно и методично е сменил ролята си в портфейлите.

Исторически златото е достигало върхове в моменти на боязън, срив или систематична рецесия. 2008 година пристигна с банкрутите, 2020 година – с пандемията и невижданата парична агресия. Настоящият цикъл е друг. Златото минава през 5 000 $ в миг, когато щатските показатели са покрай исторически върхове, без всеобща суматоха, без разпад на ликвидността и без чувство за „ финансов апокалипсис “. Това е основният абсурд, който прави придвижването толкоз значимо.

Още по-показателно е не самото повишаване, а реакцията при спадове. При типичен балони корекциите плашат. При този пазар на злато корекциите се купуват. Всеки по-рязък спад намира купувачи съвсем незабавно и пазарът се „ пренастройва “ на по-висока база. Това е държание, особено не за умозрителен поток, а за дълготрайно систематизиране на капитал. Златото не се гони, а се прибавя. Това е фундаментална разлика.

Скоростта на придвижването също заслужава внимание. Само за последните няколко години златото е направило растеж, който в предишното се разгръщаше в границите на десетилетие. Но този растеж не идва с детонация на волатилността. Напротив – придвижването е изненадващо „ чисто “, без истерични пикове и без сривове, които да заличават месеци струпване. Това подсказва, че цената не се движи от краткосрочни залози, а от пренареждане на стратегическите тегла в портфейлите.

Тук е мястото да се направи паралел със среброто, което на процедура усилва същото обръщение. Среброто не просто мина 100 $ за унция – то се държи като ускорена версия на златото. Причината не е в някаква „ меме “ динамичност, а в позицията му сред финансов актив и индустриална суровина. Когато капиталът търси отбрана от обезценяване, а промишлеността търси физически метал за енергийни, софтуерни и инфраструктурни планове, цената реагира доста по-рязко. Именно по тази причина среброто наподобява по-нервно, по-волатилно и по-агресивно – само че и то следва същия модел на бързо изкупуване на спадовете.

Реакцията на капиталовите банки е вторият значим сигнал. Исторически при внезапни придвижвания нагоре прогнозите изостават, а анализаторите нормално предизвестяват за „ прегряване “. Този път виждаме нещо друго – ценовите цели се пренаписват нагоре, постоянно с огромни стъпки, и то не тъй като пазарът е станал „ по-оптимистичен “, а тъй като старите модели просто не улавят новата функционалност на златото. Когато банки като Deutsche Bank, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Societe Generale стартират да приказват за 5 700, 6 000 $ и нагоре, това не е опит да се хване инерцията, а самопризнание, че рамката се е трансформирала.

Причината за тази смяна не е една. Тя е композиция от продължителен фискален дисбаланс, геополитическа фрагментация и чувство, че паричната дисциплинираност към този момент не е пиедестал, а алтернатива. В подобен свят златото не е „ страхов актив “, а актив за съмнение. То не се купува, тъй като ще стане провал, а тъй като системата става все по-непредсказуема, а обичайните диверсификатори – акции и облигации – стартират да се движат в една и съща посока при стрес.

Именно тук златото заема по-голяма стратегическа тежест. Не като застраховка против съответно събитие, а като буфер против систематичен риск. Това изяснява за какво даже при рекордни цени няма чувство за „ прекомерно скъпо “. Цената се приема като отражение на нова действителност, не като краткотрайна особеност.

Ако се огледа дълготрайно, има интервали, в които златото е било мощно по едно и също време с акциите, само че те са били по-скоро изключения, нормално при започване на огромни инфлационни цикли. Разликата в този момент е мащабът. Никога до момента златото не е стояло толкоз високо при толкоз високи оценки на финансовите активи, без пазарът да демонстрира признаци на суматоха. Това прави настоящия миг неповторим.

Най-важният извод обаче не е дали златото ще отиде на 5 400, 5 700 или 6 000 $. Истинският въпрос е за какво пазарът го приема толкоз умерено. Отговорът е, че златото към този момент не се възприема като спекулативна позиция, а като систематичен детайл в ръководството на риска. И когато един актив доближи нови върхове без еуфория, това нормално значи, че той не е покрай края на историята си, а по-скоро в средата на нея.

*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на злато или други активи на финансовите пазари.