Просвещението
Робърт Орос ди Бартини е човек не просто изпреварил времето си, в което той самият живеел, само че и съумял да види в профил нашето четириизмерно пространство. Този талант, който разменил Италия за голямата и студена Русия, приказвал пет непознати езика, свирил на няколко музикални инструмента, рисувал и пишел красива лирика. Малко се знае обаче за неговите научни разработки, тъй като някои от тях към момента са засекретени.
Външният тип на Ди Бартини бил в действителност другоземен – мургав брюнет, с красиви черни счупени вежди, само че най -важното в него били очите! Очите на мистик, хипнотизатор – заради рядкото заболяване зениците Ди Бартини в никакъв случай не се стеснявали, и по тази причина той предпочитал здрача и не обичал слънчевата светлина.
Ди Бартини е роден през 1897 година и отгледан от татко си, благородния италиански барон Людовик Ди Бартини, който публично признава сина си. Благодарение на него той получава чудесно обучение. Момчето било амбидекстром – или с други думи той владеел и работил еднообразно добре и с двете си ръце. Още от дребен изненадвал фамилията си с фините си знания по логика на психиката, както и това, че прекарвал доста време в обсерваторията, която му била подарена от татко му.
По време на Първата международна война, като 19-годишно момче, Бартини, в припадък на национализъм, отива на фронта, само че е хванат от руснаците по време на пробив. Тогава той се озовава в лагер покрай Хабаровск. Завърнал се в Италия, той бил покорен от болшевишките хрумвания за „ тъждество и приятелство “ и се причислява към Комунистическата партия. Тогава Бартини приключва авиационния факултет на Миланския политехнически институт като външен студент.
През 1923 година, след фашисткия прелом, Ди Бартини отпътува за Съюз на съветските социалистически републики като страната вечно става негова татковина. Той живее в Съветския съюз повече от 40 години и в края на живота си той се счита за руснак. „ Клетките на човешкото тяло се обновяват изцяло на всеки 10-15 години, което значи, че в мен не е останала нито една италианска молекула “, споделя той.
Затворническата прегръдка на нова татковина
На научно -експерименталното летище на Военновъздушни сили (сега Чкаловски) той минава от лаборант до шеф на отдел на Централното конструкторско бюро, а през 1930 година бил уволнен с чин пълководец на бригада, откакто самичък подал молбата си, защото считал за неефикасно основаването на асоциации като Централното дизайнерско бюро.
Тогава Тухачевски взел надарения дизайнер под крилото си. Бартини станал основен конструктор на Изследователския институт на Гражданския въздушен флот на Съюз на съветските социалистически републики. Две години по-късно той проектирал самолета Steel-6, който слага международен връх за скорост от 420 км / ч. Изследователският институт възнамерявал да пусне самолета в произвеждане, само че планът бил затворен заради „ противоречие с предмета на гражданския институт “. Това не обезкуражило конструктора, тъй като скоро по-късно имал план за основаването на пътнически аероплан „ Steel -7 “ с крило „ назад на чайката “, който зарадвал посетителите на Международното ревю в Париж през 1936 година.
През 1935 година е бил тестван първият в света стелт аероплан. Прототипът е изработен от транспарантен родоид, а специфичната апаратура, пръскаща синкав пушек, давал резултат на непрозрачност, тъй като самолетът се сливал с небето.
Тогава самият Бартини към този момент бил под надзора на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Служителите на комитета били обезпокоени от самия факт на работата на чужденеца в руското конструкторско бюро. По време на “Голямата чистка ” през 1937 година Бартини е задържан. Според една от версиите, той бил упрекнат в другарство с Тухачевски, а съгласно друга, той бил задържан за отвод да стане шпионин.
Дизайнерът бил упрекнат в шпионаж за Мусолини и наказан на 10 години в лагерите. По подигравка на ориста геният бил единственият от дизайнерите, който издържал целия период „ от позвъняването до позвъняването “. В умозаключение той продължавал да работи, като проектирал транспортни самолети, бомбардировачи, свръхзвукови изтребители и прехващачи. Много от разработки на гения останали на хартия, тъй като нямало технологии за произвеждане. Всъщност това били разработки съвсем 100 години преди времето си.
Човека изпреварил науката със 100 години
През 1942 година Бартини създал първия реактивен аероплан, чиято скорост трябвало да доближи 2400 км / ч. Проектът не бил оценен уместно. Необичайният дизайн без винтове провокирал съмнение, тъй като нямало експерти или технологии за неговото осъществяване.
Бартини бил освободен през 1946 година, след гибелта на Сталин, само че той траял да проектира самолети до края на живота си.
Именно той пръв разполага два мотора “в тандем ” на едно крило, тъй че нарастването на тягата на витлото било 30%. През 1952 година Бартини основава план за свръхзвуков аероплан с огивално крило Т-203 и проектирал летящ бомбардировач, който можел да излетява отвесно от повърхността на морето и да си зарежда гориво от самолетоносачи или подводници. Дизайнера също по този начин проектирал фюзелажа за транспортния аероплан Т-117, като за задачата завъртал двуетажния корпус на 90 ° и получил необятен товарен люк. Самолетът побирал 80 парашутисти или 60 ранени на носилка и можел да прелети цели 7200 км. Именно Бартини през 1961 година показва плана на свръхзвуков разследващ аероплан с нуклеарен мотор, а през 1974 година той предлага да се оборудват самолетоносачите с подводни крила, тъй че корабите да могат да доближат скорост от 700 км / ч и самолетите да могат безвредно да се качат на тях.
Изненадващо, италианският талант бил като че ли анатемосан. От 60 плана единствено няколко били утвърдени. Но това му било задоволително, с цел да получи Ленинската премия. Въпреки обстоятелството, че в света няма нито един аероплан, на който да бъдат изписани първите букви от семейството Бартини, той бил считан за техен преподавател от основателя на ракетно -космическите технологии Серегей Корольов и генералния конструктор на ОКБ Михаил Симонов.
Самият Бартини не се обезсърчил, тъй като не считал, че дизайнерската активност е главната. Той посвещава по -голямата си част от времето на теоретичната физика, вярвайки, че появяването на нови хрумвания може да бъде математически предсказана и изчислена, и самият той се занимавал с създаването на способи за прогнозиране.
6 измерения на Бартини
Ученият мисли доста за структурата на света и стигнал до заключението, че физическите параметри на телата са директно свързани с параметрите на времето. Вселената има шест измерения, от които три са пространствени координати, а още три са измерения на времето, което не е линейно. Според Бартини сегашното, предишното и бъдещето не съществуват просто по едно и също време, тъй като времето има и „ напречни координати “, което свидетелства за цялостната естетика на Вселената.
Според Бартини всеки обект във Вселената е с шестмерно сложно образувание и е равно на доста разширения в пространството и времето. В този случай стават вероятни взаимните промени в размерите на обекта, а самият обект теоретично може да се движи в пространството, и да пътува във времето.
В допълнение, Бартини математически обосновава съществуването освен на разнообразни геометрии (по този метод неевклидовата геометрия се разграничава доста от геометрията на Евклид), само че и съществуването на разнообразни физици. Неговите творби били толкоз сложни за разбиране от съвременниците, че някои публикации даже провокирали скандал. Самият Бартини се отнасял съществено към своите проучвания. Веднъж той споделил на дизайнера Михаил Симонов: „ За да настигнеш страна, която е отишла надалеч напред, не е нужно да тичаш след нея, а би трябвало да тичаш по пътеката “.
Уви, здравето на гения било подкопано от лагерите и трите инфаркта. На 6 декември 1974 година Бартини е открит мъртъв в жилището си на Кутузовски проспект. В продължение на три месеца и половина експерти от Специалния отдел на Министерството на авиационната промишленост изучавали документите на учения, а по-късно събрали архива в кутии и го изнесли. Къде се намира в този момент, никой не знае…
Заветът, открит в таблица, бил къс: „ Вземете поука от моя живот “. Открита е и автобиографичната му история, завършваща с думите: “Ще минат епохи … В сребърната мъгла никой няма да помни името ми. Тогава ще се върна. “
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
