Просвещението
Робърт Бартини бил може би най-загадъчният руски дизайнер на самолети. Напълно допустимо е да се направи трогателен филм за живота на този човек. Роденият Барон Бартини взел участие в Първата международна война. Осъден е на разстрел, само че е хванат от руснаците и изпратен в Русия. Той се преместил от Италия в Съветска Русия и почнал да основава неповторими самолети, които изпреварвали времето си.
През Първата международна война,
той бил с чин лейтенант в пехотен батальон. Бартини е бил наказан на гибел за убийството на върховен офицер.
Лейтенант Бартини бил хванат от руснаците и бил изпратен в Далечния Изток. Там за него настъпили фундаментални промени в неговия светоглед. Той почнал да се интересува от марксизма и се влюбил в руската Русия. През 1919 година, когато представители на Далекоизточния революционен комитет имали потребност от преводач, те предложили лейтенант Бартини, който по време на плен овладял съвършено съветски език.
Робърт бил оказал помощ да се направи превод, след което неведнъж са го били молили за помощ. Много военнопленници не харесвали отсъствието му от щаба на Далревком, като даже били разпространявали клюки, че той “чука ” на другарите си по злощастие.
Скоро почнало дълго чаканото репатриране
на военнопленници от лагерите в Далечния Изток. Чартиран японски параход трябвало да достави италианците вкъщи, само че преди да отплават, те се заговорили да хвърлят информатора Бартини зад борда. За благополучие командирът на звеното инцидентно схванал за тази интрига против Робърт и с цел да предотврати убийството, той го бил оставил на брега в Шанхай.
Полет до Съветска Русия
През 1920 година Бартини се завръща в Италия. Поради новите си възгледи той отказал да живее в къщата на татко си и решил самичък да си изкарва прехраната. Робърт получил работа в завода Isota-Fraschini в Милано. Едновременно с работата си той учил в аеронавигационния факултет на Политехническия институт в Милано и след две години приключва с тапия за авиационен инженер. През 1921 година той прави окончателния избор в интерес на международната гражданска война, присъединявайки се към Италианската комунистическа партия. С идването на власт в Италия на нацистите, Бартини попаднал под контрола на черните ризи. Поради действителната опасност за живота му, Изпълнителният комитет на Коминтерна предложил Робърт да се реалокира в Съветска Русия допустимо най-скоро.
Имало две версии за това, по какъв начин Бартини стигнал до Съюз на съветските социалистически републики през 1923 година. Според първата в прехвърлянето му са взели участие сътрудници на Коминтерна. Уж първо са го транспортирали от Милано до Берлин, по-късно до Варшава, а оттова до Петроград. Освен това в Берлин сътрудниците на Мусолини наблюдават Робърт и тежко го раняват. Бартини даже претърпял клинична гибел, само че съумял да оцелее. Според втората версия на най-червения барон обаче той просто е бил отвлякъл аероплан в Италия и е летял с него към Полша. В Шчечин Робърт се качва на параход и, като се показва за наследник на одески проектант, отплавал до Петроград, където дошъл безвредно в Русия. Там той става самолетен инженер Робърт Лудвигович Бартини, руснак по паспорт и дух.
Червените самолети били най-бързите в света
Според друга легенда, напускайки Италия, Бартини положил клетва пред италианските комунисти: „ Цял живот с всички сили да оказвам помощ на алените самолети да летят по-бързо от черните “. Целият му по-нататъшен живот свидетелства за обстоятелството, че той извършил тази клетва. Първата си работа той получава в научно-експериментално летище на Военновъздушни сили, където първо служил като лаборант-фотограмметрист, а по-късно става шеф на един от отделите. Именно там той стартира да работи по плана на първия си хидроплан.
През 1933 година под негово управление почнали тестванията на пробния изтребител Стал-6, създаден от него, с фантастична за това време скорост от 420 км / ч. Това било международен връх! Струва си да напомним, че тогава най-бързите изтребители в света летяли със скорост 280 км / ч. Уви, през 1934 година този план е бил закрит заради несъответствието му с тематиката за гражданска институция.
Невидимия аероплан
Може би една от най-интересните разработки на Бартини е била създаването на невидимия аероплан. Спомена за него го имало в списание „ Изобретател и рационализатор “ през 1936г. В своята публикация „ Невидим аероплан “ журналистът И. Вишняков пишел за аероплан, направен от органично стъкло (родоид), затрупан с амалгама от вътрешната страна. В допълнение, Бартини оборудвал самолета със особено устройство, което пръскало синкав газ. Благодарение на тези необикновени новости, на фона на ясното синьо небе, самолетът бил на практика незабележим.
И. Вишняков написа:
Тестовете на този стелт аероплан са били извършени през 1935 година в един от северните летища на страната. Няколко години след публикуването на И. Вишняков пробата на самолета е бил доказан от професор В. Б. Шавров, експерт по историята на руската авиация. В първия том на „ Историята на летателните структури в Съюз на съветските социалистически републики ” ученият написа:
Изглеждало, че в тези редове не се споменавало за Бартини, само че очевидци на тестванията капитан Артур Владимирович Вагул, чиито показания са били дадени в публикацията на Вишняков, доста добре описвали индивида, получил отчета от водача на теста. Той бил дал тъкмо изложение на Бартини! Освен това Вагюл даже назначил основния конструктор на стелт самолета Дунаев и това било работещият псевдоним на Бартини.
Арест и подправени обвинявания
През 30-те години дизайнерското бюро Bartini разработвал планове за 40-тонен морски бомбардировач MTB; Далечен арктически разследващ аероплан “Дар “, кадърен да кацне върху лед и вода; Изтребителите “Steel-6 ” и “Steel-7″ със железен корпус, което дало опция да се усилят доста техните скоростни характерности. През 1939 година изтребителят Bartini Steel-7 сложил нов международен връх: минал 5000 километра със междинна скорост 405 км / ч. Никой обаче не поздравил конструктора на самолети за тази победа, а напратив – вълна от репресии пристигнали при него.
Било му напомнено за запознанството му с „ врага на народа “ маршал Тухачевски, а в това време бил упрекнат в шпионаж в интерес на Мусолини. За това обвиняване го руснаците го прострелват. Има препратки към обстоятелството, че Климент Ворошилов сякаш избавил Бартини от гибелта, като споделил на Сталин: „ Боли да имаш добра глава “. След това Робърт Людвигович се озовал в бюрото за планиране в пандизите ЦКБ-29 на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), в 103-ти отдел – конструкторското бюро на Туполев, което създал фронтовия бомбардировач Ту-2. В началото на войната ЦКБ-29 е бил евакуиран от Москва до Омск.
През 1942 година ненадейно заповядвали ЦКБ-29 да достави на Бартини в столицата в Берия. Преди да посети всемогъщия Лаврентий Павлович, пандизчията бил почистен, обръснат и облечен в чисти облекла. Берия посрещнал дизайнера на самолети доста сърдечно, като го нарекъл по име и отчество. Почерпили го с чай и му споделили, че страната незабавно се нуждае от нов изтребител-прехващач. Бартини, малко укротен от сходен банкет, събрал храброст и изискал да бъде освободен, защото не е направил никакво закононарушение. Берия присвил очи и с усмивка му споделил: „ Знаем това. Ще извършите прехващач и ние ще ви освободим. “
Вдъхновен от това заричане,
Бартини, съпроводен назад до Омск, незабавно почнал да създава самолета. До лятото на 1942 година Роберт Лудвигович към този момент е създал план за прехващача за противовъздушни средства P-114. Какъв аероплан бил, като че ли от бъдещето! Сметано крило, четири течни реактивни мотора и два звукови скорости. Разбира се, подобен аероплан по това време на война било просто нереалистично да се построи и още повече да се откри всеобщото му произвеждане. Така Бартини останал, с цел да изтърпи мандата си. От всички конструктори на самолети, Бартини бил единственият, който издържал целия си мандат. През 1952 година е командирован в Института по аеродинамика на сибирския филиал на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в Новосибирск.
Р-114 Неразбрания талант на руската авиация
През целия си живот Бартини основал шестдесет плана на неповторими самолети, само че единствено един от тях минал в серия. Чували сме имената на самолетостроителите като Антонов, Илюшин, Туполев, Яковлев, само че малко на брой са чували за Бартини. Но той бил талант, като разработките му били отчасти употребявани в самолетите на други конструктори на самолети. Цялата му неволя била, че самолетите, основани от Бартини, нормално изпреварвали времето си и страната. Просто нямало средства и условия да ги приключи.
Струва си да си спомним дизайнерите, които се считали за възпитаници на Бартини. Сред тях били известният Сергей Павлович Королев. Веднъж в диалог със скулптора Файдиш-Крандиевски той споделил: „ Всички ние изискуем на Бартини доста, доста, без Бартини нямаше да имаме приятел. Първо би трябвало да заснемете неговия облик. ” Именно Bartini измислил и приложил нов метод за съчетание на изстудяване с пара и смяна на налягането, който се употребява и до през днешния ден във всички модерни мотори на самолетни турбини и се наричал „ резултатът на Bartini “. Той също по този начин създал нов модел на крилото на самолета, който по-късно е осъществен на Ту-144.
Списъкът с достиженията на Бартини като самолетен конструктор можели да бъдат продължени, само че да не забравяме, че той също по този начин е бил ослепителен научен физик. Той даже основал своя Вселена, като тя се наричала „ Светът на Бартини “. Той имал три измерения на пространството и три измерения на времето, които всички са били свързани между тях и си взаимодействали. Робърт Лудвигович споделил: „ Миналото, сегашното и бъдещето са едно и също. В този смисъл времето е като път: не изчезва, откакто сме минали по него и не се появявал в тази секунда, отваряйки се след завоя “. Гениалният конструктор на самолети и научен физик умира на 6 декември 1974 година, живеейки в Съюз на съветските социалистически републики петдесет и една години.
