ризата с коронавируса предизвика невиждан досега срив на икономическата конюнктура

ризата с ковид провокира невъобразим до момента срив на икономическата обстановка в Турция. По данни на турската Статистическа работа, през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт е намалял с 11% по отношение на първите три месеца на 2020. Това е най-големият спад, регистриран от 1998 година насам, след като в страната се вършат сходни изследвания, пишат от


Спрямо второто тримесечие на предходната година е регистриран спад с 9,9%. Този срив е сериозен, само че в действителност се очакваше даже още по-лошо развиване. Опасенията бяха за спад в Брутният вътрешен продукт от 10,7%. Така излиза, че Турция въпреки всичко е по-слабо наранена от други страни с бурно разрастващи се стопански системи.

Проблемите на Турция

Страната страда изключително мощно от понижения приток на непознати туристи. Заради рестриктивните мерки за пътешестване, провокирани от пандемията, в Турция дойдоха доста по-малко чужденци, в сравнение с през последните години.

Силно наранено от пандемията е и производството на коли и автомобилни елементи, отбелязва "Ханделсблат " и напомня, че Турция е петият максимален производител в тази сфера в Европа. Само през 2019 от турските поточни линии слязоха 1,5 милиона нови коли, а 30 от 50-те водещи снабдители на автомобилни елементи създават точно в Турция. Проблемът се крие в това, че 80% от експорта в тази сфера са предопределени за Европа. А там сега се продават доста по-малко нови коли от нормалното. В резултат на това доста пораства натискът за намаление на цените на създадената в Турция продукция. "Конкуренцията сред производителите ще стане убийствена ", предсказва пред "Ханделсблат " Алпер Канджа, ръководител на Съюза на доставчиците на автомобилни елементи (Таysad).

Спасителните ограничения не оказват помощ

Турция се опита да смекчи следствията от пандемията с увеличение на държавните разноски, с по-либерална парична политика и стратегии за кредитиране. Но политиката на евтините пари сложи националната валута под мощен напън.

Поради съчетанието от релативно ниски лихви и висока инфлация, действителният лихвен %, който е значим за вложителите, се движи в минусовата сфера. Това води до отлив на задгранични капитали, от които Турция мощно се нуждае. За да усили привлекателността на турската лира, Централната банка би могла да увеличи главния лихвен %. Президентът Ердоган обаче неведнъж се е обявявал за "враг на лихвите ".

Въпреки голямото обезценяване на лирата, Централната банка остави главния лихвен % на равнище от 8,25 на 100. Преди това главната рента бе намалявана съвсем в продължение на година от 24% до настоящето ѝ равнище, за да се съживи стопанската обстановка.