Проектът “Его-система/Еко система” част от програмата на форума Буна във Варна
Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” във Варна и Институтът за модерно изкуство - София (ИСИ) показват от 23 май 2024 година новия план на ИСИ “Его-система/Еко система ”.
Кураторът е Яра Бубнова, участниците са Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Мариела Гемишева, Мартин Пенев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, София Грънчарова, Стефан Николаев, Аксиния Пейчева, Димитър Солаков. Изложбата е част от програмата на Форума за модерно изкуство БУНА.
ИСИ е от най-дълго съществуващите и дейни неправителствени организации, занимаващи се с образно изкуство в България.
Замислен е през 1993 година и е регистриран като Неправителствени организации, съдружие на изкуствоведи и художници през 1995. Историята му е тясно обвързвана с развиването на арт-сцената ни през последните десетилетия, нейното самообразоване, отваряне и позициониране в света, с някои от най-забележимите ѝ явявания в локален и интернационален подтекст.
Проекта “Его-система / Еко система ” показва кураторът Яра Бубнова:
“Селфи на една екосистема-колектив и голям брой практики. Тезата на този план е, че една арт-екосистема се крепи колкото на салдото сред общите художествени ползи, цели и почит към другия/другата/другите, толкоз и на способността да намериш себе си в цялото – и на групата, и на сцената; да контролираш фрустрациите на кариерата, възрастта, конкуренцията извън и отвътре; да развиваш и поддържаш умеенето да виждаш себе си и практиката си като точка, в която хем се концентрира конкретиката на егото, на Аз-а, хем се конкретизира целостта на комплицираната и деликатна екосистема от взаимовръзки с други подиуми и групи, с сътрудници, другари, сътрудници както тук, по този начин и там – по света.
В една екосистема, била тя на практика съвършена или дефектна, постоянно има нещо в остатък или нещо в дефицит... В екосистемата на актуалното изкуство в България дефицитът е явен – инфраструктурни недоразумения с десетилетна отминалост, институциализация на хейта, фалшив репутации и професионални ориентири, неподложени на разбор и изолираност, пазарен недостиг...
Колкото и да е необичайно, по-трудно защитима е зоната на остатъците... Не че не са известни – мощна самостоятелна сцена, към този момент съответна арт-диаспора, разнородни арт-трендове и фокусни точки на интензивност, нови генерации актьори, куратори, мениджъри, критици с различаващи се идеали и практики. Проблемът е, че тези „ остатъци “ са функционалност и на самостоятелно, и на групово израстване на арт-идентичности, които непрекъснато изпитват компликации да убедят всеобщата арт сцена, че триумфът на един-една-едни е и триумф за цялата екосистема - и по дифолт, и в международен мащаб.
Спецификата на ИСИ – София е в опазването на салдото сред самостоятелните креативен ползи и поддържащата групова атмосфера на доверие. Неговата работливост не се дефинира от външни събития, а от самите участници – демократизация на формата и езика на образните изкуства; създаване на взаимоотношения сред изкуството и публичното пространство, подхранващо самоактуализацията на художествените езици; наложително освежаване на теоретичната и практична база на професионалното образование; безспорна религия в смисъла и силата на самостоятелния креативен изказ, както и разбирането, че актуалното изкуство е културното завещание на бъдещето. ”
БУНА се осъществя с поддръжката на Министерство на културата, Национален фонд Култура, Община Варна.
Откриването е на 23 май от 18:00 ч., изложбата ще бъде експонирана във Варненската изложба до 9 юни 2024 г.
Кураторът е Яра Бубнова, участниците са Калин Серапионов, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Мариела Гемишева, Мартин Пенев, Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, София Грънчарова, Стефан Николаев, Аксиния Пейчева, Димитър Солаков. Изложбата е част от програмата на Форума за модерно изкуство БУНА.
ИСИ е от най-дълго съществуващите и дейни неправителствени организации, занимаващи се с образно изкуство в България.
Замислен е през 1993 година и е регистриран като Неправителствени организации, съдружие на изкуствоведи и художници през 1995. Историята му е тясно обвързвана с развиването на арт-сцената ни през последните десетилетия, нейното самообразоване, отваряне и позициониране в света, с някои от най-забележимите ѝ явявания в локален и интернационален подтекст.
Проекта “Его-система / Еко система ” показва кураторът Яра Бубнова:
“Селфи на една екосистема-колектив и голям брой практики. Тезата на този план е, че една арт-екосистема се крепи колкото на салдото сред общите художествени ползи, цели и почит към другия/другата/другите, толкоз и на способността да намериш себе си в цялото – и на групата, и на сцената; да контролираш фрустрациите на кариерата, възрастта, конкуренцията извън и отвътре; да развиваш и поддържаш умеенето да виждаш себе си и практиката си като точка, в която хем се концентрира конкретиката на егото, на Аз-а, хем се конкретизира целостта на комплицираната и деликатна екосистема от взаимовръзки с други подиуми и групи, с сътрудници, другари, сътрудници както тук, по този начин и там – по света.
В една екосистема, била тя на практика съвършена или дефектна, постоянно има нещо в остатък или нещо в дефицит... В екосистемата на актуалното изкуство в България дефицитът е явен – инфраструктурни недоразумения с десетилетна отминалост, институциализация на хейта, фалшив репутации и професионални ориентири, неподложени на разбор и изолираност, пазарен недостиг...
Колкото и да е необичайно, по-трудно защитима е зоната на остатъците... Не че не са известни – мощна самостоятелна сцена, към този момент съответна арт-диаспора, разнородни арт-трендове и фокусни точки на интензивност, нови генерации актьори, куратори, мениджъри, критици с различаващи се идеали и практики. Проблемът е, че тези „ остатъци “ са функционалност и на самостоятелно, и на групово израстване на арт-идентичности, които непрекъснато изпитват компликации да убедят всеобщата арт сцена, че триумфът на един-една-едни е и триумф за цялата екосистема - и по дифолт, и в международен мащаб.
Спецификата на ИСИ – София е в опазването на салдото сред самостоятелните креативен ползи и поддържащата групова атмосфера на доверие. Неговата работливост не се дефинира от външни събития, а от самите участници – демократизация на формата и езика на образните изкуства; създаване на взаимоотношения сред изкуството и публичното пространство, подхранващо самоактуализацията на художествените езици; наложително освежаване на теоретичната и практична база на професионалното образование; безспорна религия в смисъла и силата на самостоятелния креативен изказ, както и разбирането, че актуалното изкуство е културното завещание на бъдещето. ”
БУНА се осъществя с поддръжката на Министерство на културата, Национален фонд Култура, Община Варна.
Откриването е на 23 май от 18:00 ч., изложбата ще бъде експонирана във Варненската изложба до 9 юни 2024 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ