75-те години сътрудничество между Китай и България са добър повод за ретроспекция и поглед към бъдещето
Посолството на КНР в България бе хазаин на Кръгла маса на тематика „ Ретроспекция и вероятност във връзка 75-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Китай и България». Форумът събра десетки представители на политическия, стопански, теоретичен, културен, креативен и публичен хайлайф на страната, както и предприемачи и представители на неправителствени организации и цивилен обединявания.
Кратък обзор на забележителната история на връзките сред Китай и България и взор напред към вдъхновяващото бъдещо съдействие сред двете страни бяха акцентите в приветственото слово на вр.управляващият посолството на КНР госпожа Уан Мин при откриването на форума.
Сред тях бяха Председателят на 42-то Народно събрание на Република България Михаил Миков, някогашният дипломат на България в Китай Ангел Орбецов, ръководителят на Българската национална асоциация «Един пояс, един път» проф. Захари Захариев, ръководителят на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова, президента на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, интернационалният коментатор Боян Чуков, проф. Светлана Шаренкова - зам. Генерален Секретар на Асамблеята на народите на Евразия, лекар по политология и издател на няколко вестника, ръководителите на Асоциацията на младите учени, шефът на Китайския културен център в София и на Институт „ Конфуций “, ръководителят на китайско-българската комерсиална камара, на Асоциацията на китайските дами, преподаватели във висши образователни заведения, научни служащи и откриватели, ръководители на цивилен и неправителствени организации.
Въпреки че Китай и България са разграничени от хиляди километри, обичайното другарство сред двете страни има дълга история ”, с тези думи стартира приветственото си слово вр.управляващият посолството госпожа Уан Мин и напомни, че през последните 75 години Китай и България задълбочиха взаимното си политическо доверие.
С прожекцията на документален филм, обвързван с развиването на българо-китайските връзки, участниците в конференцията станаха очевидци на случилото се през този показателен за двете страни интервал, още от началото на 50-те години на предишния век, когато стартира размяната на делегации на високо ниво и подписването на двустранни съглашения за другарство в региона на стопанската система и търговията, културата, науката и технологиите и селското стопанство.
„ През 90-те години, в изискванията на промени в страните от Централна и Източна Европа, Китай през цялото време заема позицията за невмешателство във вътрешните работи на други страни и ценене на избора на народите на всяка страна, ” акцентира в словото си госпожа Уан Мин и напомни държавните визити на няколко български президенти в Китай. „ Сред тях са визитата на президента Росен Плевнелиев през 2014 година,, когато дружно с ръководителя Си Дзинпин покачиха равнището на двустранните връзки до всестранното приятелско партньорство и съдействие и когато двете страни потвърдиха, че зачитането на националния суверенитет, териториалната целокупност и главните ползи на другата страна са значими предпоставки и основа за обичайното другарство сред Китай и България ” сподели посланикът и акцентира, че българската страна продължи да следва твърдо политиката за „ Един Китай ” и удостовери, че държавното управление на КНР е единственото законно държавно управление, което съставлява цялостен Китай.
Тя се спря и на формалното посещаване през 2018 година на китайския министър председател Ли Къцян в София, и оповестеното тогава Съвместно официално съобщение сред държавните управления на България и Китай, като още веднъж напомни, че българската страна е удостоверила позицията си в поддръжка на правилото „ Един Китай ”.
Значително място в словото на дипломата бе отделено и на държавната аудиенция през 2019 година на българския президент Румен Радев, когато дружно с Председателя Си Дзинпин оповестиха установяването на стратегическо партньорство сред Китай и България. „ Това отвори нова страница в развиването на двустранните връзки, като страните се споразумяха да зачитат взаимно определения път за развиване, както и суверенитета, териториалната целокупност и главните си ползи. Българската страна удостовери уговорката си към правилото за „ Един Китай ”.
През миналите 75 години от установяването на дипломатическите връзки двете страни постоянно са проявявали взаимно почитание като равноправни сътрудници, сътрудничили са си за взаимна полза и взаимно са насърчавали здравото и устойчиво развиване на двустранните връзки. Последователните държавни управления на България твърдо съблюдават правилото за „ Един Китай “, който е потвърждаван обществено и неведнъж в взаимните заявления и държавни официални съобщения, за което Китай показва своята благодарност, бе безапелационна в словото си госпожа Уан Мин.
Важен детайл в приветствието й бе практическото съдействие сред двете страни през миналите 75 години, както и присъединяване на България в самодейността „ Един пояс, веднъж ” и в Механизма за съдействие ЦИЕ-Китай.
„ Китай се трансформира в третия по величина търговски сътрудник на България и във втората по величина експортна дестинация отвън Европейския съюз, а размерът на двустранната търговия нараства устойчиво през последните осем години. България се трансформира в най-големия търговски сътрудник на Китай в региона на селското стопанство в Централна и Източна Европа, а българските розови артикули, алено вино и кисело мляко са желани от от ден на ден китайски консуматори ”, акцентира още китайският шарже д афер.
Особено внимание тя отдели на културно-хуманитарния продан сред Китай и България, при което се усилва броят на китайските и българските студенти, учещи двата езика, а двустранният продан в региона на науката и технологиите, образованието, културата и локалните общности се засилва.
„ 75-те години на съдействие са мотив да създадем ретроспекция и обърнем взор към бъдещето и да установим, че обичайното другарство сред Китай и България е резултат от старателните старания на дейци от всички сфери на живота. То се е трансформирало в скъпо благосъстояние, споделяно от двата народа. Наша отговорност е да укрепим политическата и социална основа на другарството сред двата народа за идните генерации ”, бе безапелационна Уан Мин.
В словото си вр.управляващият посолството на КНР се спря и на опитите на някои задгранични политици и институти съзнателно да показват неправилно правилото за „ Един Китай ”, разгласен в Резолюция №2758 на Общото заседание на Организация на обединените нации, като дефинират неразбираемо правния статус на Тайван, и посредством Световната здравна асамблея и посредством други конгреси да фабрикуват лъжливи разкази за така наречен „ пълноценно присъединяване на Тайван в системата на Организация на обединените нации “, както и да спекулират с въпроси, свързани с Тайван. „ По този метод те се пробват да изопачат правилото „ Един Китай “, да одобрят сепаратистките действия за „ самостоятелност на Тайван “ и да лимитират и подтиснат Китай.
В тази връзка китайският посланик акцентира още веднъж, че Тайван е китайска територия от антични времена и статутът на Тайван е доказан от поредност правни документи като Декларацията от Кайро и Потсдамската разгласа. Тя също по този начин цитира и признатата на 26-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации през октомври 1971 г.Резолюция №2758, което реши един път вечно всички политически, правни и процедурни въпроси, свързани с представителството на цялостен Китай, в това число Тайван, в Организация на обединените нации,/, в която ясно се показва, че Китай има единствено едно място в Организация на обединените нации и че няма „ два Китая “ или „ един Китай, един Тайван “. „ Резолюцията е политически документ, който въплъщава правилото „ Един Китай “, и интернационалната процедура изцяло удостовери правното му деяние. Принципът за „ Един Китай “ е освен повсеместен консенсус на интернационалната общественост, само че и съществена норма на интернационалните връзки. 183 страни по света са открили и развили дипломатически връзки с Китай въз основа на правилото, което изцяло демонстрира, че правилото е стремежът на хората и общата наклонност.
В края на приветственото си слово китайският посланик съобщи, че китайското държавно управление и народ са подготвени да работят с миролюбиви и обективни другари от всички страни, в това число и от България, за отхвърлянето на всички рисковани дейности, подкопаващи мира в Тайванския пролив, взаимното запазване на задачите и правилата, заложени в Устава на Организация на обединените нации, общото придържане към правилото „ Един Китай “ и отбраната на районната непоклатимост и международния мир. Тя също по този начин изрази безапелационното мнение, че Китай и България би трябвало да продължат да бъдат взаимноизгодни сътрудници.
„ Наред с самодейностите за световно развиване, световна сигурност и световна цивилизация, ние сме подготвени да работим с България за задълбочаване на практическото съдействие в разнообразни области, насърчаване на нови точки на напредък като цифровата стопанска система и екологичното развиване и напредване на взаимното създаване на „ Един пояс, веднъж " към нов стадий на висококачествено развиване. По този метод ще дадем мощен подтик на развиването и просперитета на нашите страни и донесем по-осезаеми изгоди за народите на двете страни. ”
Тя прикани участниците в конференцията да показват свои хрумвания, свързани с отбелязване на юбилейната годишнина от определяне на дипломатическите връзки сред двете страни.
В отговор на нейния апел представителите на другите културни, стопански и политически, научни, креативен, публични и бизнес-среди направиха редица оферти и начинания, като част от тях към този момент са стартирали.
Сред тях са концепциите, показани от ръководителя на Националната асоциация „ Един пояс, веднъж ” проф. Захари Захариев за организирането на две събития, с дейното подпомагане на посолството на КНР и на формалните управляващи на Китай - бизнес форум-изложение, което ще се състои през м.септември и първата по рода си Среща на побратимените градове и области сред Китай и България и учредяването на «Клуб на побратимените градове и области България- Китай», който от време на време да се събира и по този метод да поддържа темпото и жизнеността на всички начинания, които се надяваме да «изкласят» по време на тази наша първа среща.
Михаил Миков – ръководител на 42-то Народното събрание на Република България и зам.председател на Групата за другарство сред Китай и България открои огромните благоприятни условия за съдействие сред България и Китай в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж ”, от които България към момента не се е възползвала в задоволителна степен. Също по този начин той се причисли към думите на госпожа Уан Мин и изрази позицията за нуждата от спазването на правилото за „ Един Китай ” в връзките сред всички страни по света.
Бившият дипломат на България в Китай и посланик от Министерство на външните работи Ангел Орбецов от своя страна акцентира значимостта на актуалната полемика, с присъединяване на толкоз доста представители на българския политически, стопански, културен и бизнес-елит, както и на представители на китайски институции и асоциации, на предприемачи и ръководители на културни и научни институции от китайска страна. Той показа някои хрумвания, свързани с повишение на дипломатическото съдействие сред двете страни, измежду които и концепцията за поканването на Председателя Си Дзинпин да посети България. Орбецов също акцентира, че спазването на правилото за „ Един Китай ” е неотменна част от политиката за съдействие и съгласие сред страните и никога не би трябвало да се вършат каквито и да било опити за нейното занемаряване. „ За нас, както Тайван, по този начин и Тибет, и Синдзян са към територията на КНР и ние не одобряваме никакво повишение на напрежението с думи или дейности в тази тенденция ” – бе безапелационен дипломатът.
Председателят на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова напомни положителното съдействие сред Съюза на българските публицисти и Общокитайската асоциация на публицистите, като даде и образеца с подписването на Меморандум за основаването на Център за медийно партньорство във Варна. Тя изрази вяра, че през тази година в Центъра ще стартират да се организират и постоянни срещи и други събития сред медийните представители на двете страни. Тодорова удостовери и позицията за отбрана на правилото за „ Един Китай ”, като цитира думи на представител на китайското Министерство на външните работи, а точно: „ Опитът на Тайван да се изправи на пътя на Китай с военни средства, наподобява на богомолка, която се пробва да спре бойна каляска! ”
Китайски предприемачи и ръководители на институции в България – като да вземем за пример шефовете на Китайския културен център и на Институт „ Конфуций ” също показаха разнообразие от хрумвания, свързани с културата и образованието, с поощряване на обмена и образованието на студенти по български и по китайски език, за нови благоприятни условия за използване на добитите от тях познания в подтекста на обмена сред двете страни. Те дадоха за образец опцията студенти, учещи китайски език в България да организират своите стажове в някои китайски компании в страната, а също по този начин и опцията за вероятно подкрепяне на български студенти и млади научни служащи за специализации в разнообразни университети и други образователни заведения в Китай.
Редица представители и ръководители на неправителствени и цивилен организации, специалисти и анализатори също излязоха с съответни хрумвания за разнородни начинания през юбилейната година.
Но в последна сметка, всички от присъстващите бяха единомислещи, по време на всички свои изявления и представянето на хрумвания, като подчертаваха нуждата от спазването и в бъдеще, както и до момента, на правилото за „ Един Китай ”, с цел да може да се осъществят по най-оптимален и ефикасен метод самодейностите и концепциите за положително съдействие и взаимоотношение сред България и Китай.
„ Надявам се, че всички ще обединим своята мъдрост, препоръки и оферти, с цел да изградим нов консенсус и да начертаем нов проект за китайско-българското съдействие, тъй че двустранните връзки да доближат едно по-стабилно, прагматично и широкообхватно равнище ”, с това благопожелание към присъстващите госпожа Уан Мин закри конференцията. .
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед2501Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед22120Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед11266Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед2958Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед3464Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед116803Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78910
Кратък обзор на забележителната история на връзките сред Китай и България и взор напред към вдъхновяващото бъдещо съдействие сред двете страни бяха акцентите в приветственото слово на вр.управляващият посолството на КНР госпожа Уан Мин при откриването на форума.
Сред тях бяха Председателят на 42-то Народно събрание на Република България Михаил Миков, някогашният дипломат на България в Китай Ангел Орбецов, ръководителят на Българската национална асоциация «Един пояс, един път» проф. Захари Захариев, ръководителят на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова, президента на Атлантическия клуб в България Соломон Паси, интернационалният коментатор Боян Чуков, проф. Светлана Шаренкова - зам. Генерален Секретар на Асамблеята на народите на Евразия, лекар по политология и издател на няколко вестника, ръководителите на Асоциацията на младите учени, шефът на Китайския културен център в София и на Институт „ Конфуций “, ръководителят на китайско-българската комерсиална камара, на Асоциацията на китайските дами, преподаватели във висши образователни заведения, научни служащи и откриватели, ръководители на цивилен и неправителствени организации.
Въпреки че Китай и България са разграничени от хиляди километри, обичайното другарство сред двете страни има дълга история ”, с тези думи стартира приветственото си слово вр.управляващият посолството госпожа Уан Мин и напомни, че през последните 75 години Китай и България задълбочиха взаимното си политическо доверие.
С прожекцията на документален филм, обвързван с развиването на българо-китайските връзки, участниците в конференцията станаха очевидци на случилото се през този показателен за двете страни интервал, още от началото на 50-те години на предишния век, когато стартира размяната на делегации на високо ниво и подписването на двустранни съглашения за другарство в региона на стопанската система и търговията, културата, науката и технологиите и селското стопанство.
„ През 90-те години, в изискванията на промени в страните от Централна и Източна Европа, Китай през цялото време заема позицията за невмешателство във вътрешните работи на други страни и ценене на избора на народите на всяка страна, ” акцентира в словото си госпожа Уан Мин и напомни държавните визити на няколко български президенти в Китай. „ Сред тях са визитата на президента Росен Плевнелиев през 2014 година,, когато дружно с ръководителя Си Дзинпин покачиха равнището на двустранните връзки до всестранното приятелско партньорство и съдействие и когато двете страни потвърдиха, че зачитането на националния суверенитет, териториалната целокупност и главните ползи на другата страна са значими предпоставки и основа за обичайното другарство сред Китай и България ” сподели посланикът и акцентира, че българската страна продължи да следва твърдо политиката за „ Един Китай ” и удостовери, че държавното управление на КНР е единственото законно държавно управление, което съставлява цялостен Китай.
Тя се спря и на формалното посещаване през 2018 година на китайския министър председател Ли Къцян в София, и оповестеното тогава Съвместно официално съобщение сред държавните управления на България и Китай, като още веднъж напомни, че българската страна е удостоверила позицията си в поддръжка на правилото „ Един Китай ”.
Значително място в словото на дипломата бе отделено и на държавната аудиенция през 2019 година на българския президент Румен Радев, когато дружно с Председателя Си Дзинпин оповестиха установяването на стратегическо партньорство сред Китай и България. „ Това отвори нова страница в развиването на двустранните връзки, като страните се споразумяха да зачитат взаимно определения път за развиване, както и суверенитета, териториалната целокупност и главните си ползи. Българската страна удостовери уговорката си към правилото за „ Един Китай ”.
През миналите 75 години от установяването на дипломатическите връзки двете страни постоянно са проявявали взаимно почитание като равноправни сътрудници, сътрудничили са си за взаимна полза и взаимно са насърчавали здравото и устойчиво развиване на двустранните връзки. Последователните държавни управления на България твърдо съблюдават правилото за „ Един Китай “, който е потвърждаван обществено и неведнъж в взаимните заявления и държавни официални съобщения, за което Китай показва своята благодарност, бе безапелационна в словото си госпожа Уан Мин.
Важен детайл в приветствието й бе практическото съдействие сред двете страни през миналите 75 години, както и присъединяване на България в самодейността „ Един пояс, веднъж ” и в Механизма за съдействие ЦИЕ-Китай.
„ Китай се трансформира в третия по величина търговски сътрудник на България и във втората по величина експортна дестинация отвън Европейския съюз, а размерът на двустранната търговия нараства устойчиво през последните осем години. България се трансформира в най-големия търговски сътрудник на Китай в региона на селското стопанство в Централна и Източна Европа, а българските розови артикули, алено вино и кисело мляко са желани от от ден на ден китайски консуматори ”, акцентира още китайският шарже д афер.
Особено внимание тя отдели на културно-хуманитарния продан сред Китай и България, при което се усилва броят на китайските и българските студенти, учещи двата езика, а двустранният продан в региона на науката и технологиите, образованието, културата и локалните общности се засилва.
„ 75-те години на съдействие са мотив да създадем ретроспекция и обърнем взор към бъдещето и да установим, че обичайното другарство сред Китай и България е резултат от старателните старания на дейци от всички сфери на живота. То се е трансформирало в скъпо благосъстояние, споделяно от двата народа. Наша отговорност е да укрепим политическата и социална основа на другарството сред двата народа за идните генерации ”, бе безапелационна Уан Мин.
В словото си вр.управляващият посолството на КНР се спря и на опитите на някои задгранични политици и институти съзнателно да показват неправилно правилото за „ Един Китай ”, разгласен в Резолюция №2758 на Общото заседание на Организация на обединените нации, като дефинират неразбираемо правния статус на Тайван, и посредством Световната здравна асамблея и посредством други конгреси да фабрикуват лъжливи разкази за така наречен „ пълноценно присъединяване на Тайван в системата на Организация на обединените нации “, както и да спекулират с въпроси, свързани с Тайван. „ По този метод те се пробват да изопачат правилото „ Един Китай “, да одобрят сепаратистките действия за „ самостоятелност на Тайван “ и да лимитират и подтиснат Китай.
В тази връзка китайският посланик акцентира още веднъж, че Тайван е китайска територия от антични времена и статутът на Тайван е доказан от поредност правни документи като Декларацията от Кайро и Потсдамската разгласа. Тя също по този начин цитира и признатата на 26-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации през октомври 1971 г.Резолюция №2758, което реши един път вечно всички политически, правни и процедурни въпроси, свързани с представителството на цялостен Китай, в това число Тайван, в Организация на обединените нации,/, в която ясно се показва, че Китай има единствено едно място в Организация на обединените нации и че няма „ два Китая “ или „ един Китай, един Тайван “. „ Резолюцията е политически документ, който въплъщава правилото „ Един Китай “, и интернационалната процедура изцяло удостовери правното му деяние. Принципът за „ Един Китай “ е освен повсеместен консенсус на интернационалната общественост, само че и съществена норма на интернационалните връзки. 183 страни по света са открили и развили дипломатически връзки с Китай въз основа на правилото, което изцяло демонстрира, че правилото е стремежът на хората и общата наклонност.
В края на приветственото си слово китайският посланик съобщи, че китайското държавно управление и народ са подготвени да работят с миролюбиви и обективни другари от всички страни, в това число и от България, за отхвърлянето на всички рисковани дейности, подкопаващи мира в Тайванския пролив, взаимното запазване на задачите и правилата, заложени в Устава на Организация на обединените нации, общото придържане към правилото „ Един Китай “ и отбраната на районната непоклатимост и международния мир. Тя също по този начин изрази безапелационното мнение, че Китай и България би трябвало да продължат да бъдат взаимноизгодни сътрудници.
„ Наред с самодейностите за световно развиване, световна сигурност и световна цивилизация, ние сме подготвени да работим с България за задълбочаване на практическото съдействие в разнообразни области, насърчаване на нови точки на напредък като цифровата стопанска система и екологичното развиване и напредване на взаимното създаване на „ Един пояс, веднъж " към нов стадий на висококачествено развиване. По този метод ще дадем мощен подтик на развиването и просперитета на нашите страни и донесем по-осезаеми изгоди за народите на двете страни. ”
Тя прикани участниците в конференцията да показват свои хрумвания, свързани с отбелязване на юбилейната годишнина от определяне на дипломатическите връзки сред двете страни.
В отговор на нейния апел представителите на другите културни, стопански и политически, научни, креативен, публични и бизнес-среди направиха редица оферти и начинания, като част от тях към този момент са стартирали.
Сред тях са концепциите, показани от ръководителя на Националната асоциация „ Един пояс, веднъж ” проф. Захари Захариев за организирането на две събития, с дейното подпомагане на посолството на КНР и на формалните управляващи на Китай - бизнес форум-изложение, което ще се състои през м.септември и първата по рода си Среща на побратимените градове и области сред Китай и България и учредяването на «Клуб на побратимените градове и области България- Китай», който от време на време да се събира и по този метод да поддържа темпото и жизнеността на всички начинания, които се надяваме да «изкласят» по време на тази наша първа среща.
Михаил Миков – ръководител на 42-то Народното събрание на Република България и зам.председател на Групата за другарство сред Китай и България открои огромните благоприятни условия за съдействие сред България и Китай в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж ”, от които България към момента не се е възползвала в задоволителна степен. Също по този начин той се причисли към думите на госпожа Уан Мин и изрази позицията за нуждата от спазването на правилото за „ Един Китай ” в връзките сред всички страни по света.
Бившият дипломат на България в Китай и посланик от Министерство на външните работи Ангел Орбецов от своя страна акцентира значимостта на актуалната полемика, с присъединяване на толкоз доста представители на българския политически, стопански, културен и бизнес-елит, както и на представители на китайски институции и асоциации, на предприемачи и ръководители на културни и научни институции от китайска страна. Той показа някои хрумвания, свързани с повишение на дипломатическото съдействие сред двете страни, измежду които и концепцията за поканването на Председателя Си Дзинпин да посети България. Орбецов също акцентира, че спазването на правилото за „ Един Китай ” е неотменна част от политиката за съдействие и съгласие сред страните и никога не би трябвало да се вършат каквито и да било опити за нейното занемаряване. „ За нас, както Тайван, по този начин и Тибет, и Синдзян са към територията на КНР и ние не одобряваме никакво повишение на напрежението с думи или дейности в тази тенденция ” – бе безапелационен дипломатът.
Председателят на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова напомни положителното съдействие сред Съюза на българските публицисти и Общокитайската асоциация на публицистите, като даде и образеца с подписването на Меморандум за основаването на Център за медийно партньорство във Варна. Тя изрази вяра, че през тази година в Центъра ще стартират да се организират и постоянни срещи и други събития сред медийните представители на двете страни. Тодорова удостовери и позицията за отбрана на правилото за „ Един Китай ”, като цитира думи на представител на китайското Министерство на външните работи, а точно: „ Опитът на Тайван да се изправи на пътя на Китай с военни средства, наподобява на богомолка, която се пробва да спре бойна каляска! ”
Китайски предприемачи и ръководители на институции в България – като да вземем за пример шефовете на Китайския културен център и на Институт „ Конфуций ” също показаха разнообразие от хрумвания, свързани с културата и образованието, с поощряване на обмена и образованието на студенти по български и по китайски език, за нови благоприятни условия за използване на добитите от тях познания в подтекста на обмена сред двете страни. Те дадоха за образец опцията студенти, учещи китайски език в България да организират своите стажове в някои китайски компании в страната, а също по този начин и опцията за вероятно подкрепяне на български студенти и млади научни служащи за специализации в разнообразни университети и други образователни заведения в Китай.
Редица представители и ръководители на неправителствени и цивилен организации, специалисти и анализатори също излязоха с съответни хрумвания за разнородни начинания през юбилейната година.
Но в последна сметка, всички от присъстващите бяха единомислещи, по време на всички свои изявления и представянето на хрумвания, като подчертаваха нуждата от спазването и в бъдеще, както и до момента, на правилото за „ Един Китай ”, с цел да може да се осъществят по най-оптимален и ефикасен метод самодейностите и концепциите за положително съдействие и взаимоотношение сред България и Китай.
„ Надявам се, че всички ще обединим своята мъдрост, препоръки и оферти, с цел да изградим нов консенсус и да начертаем нов проект за китайско-българското съдействие, тъй че двустранните връзки да доближат едно по-стабилно, прагматично и широкообхватно равнище ”, с това благопожелание към присъстващите госпожа Уан Мин закри конференцията. .
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед2501Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед22120Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед11266Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед2958Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед3464Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед116803Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед78910
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ