Император Максимиан - живот и управление
Римските императори са може би най-многобройната група монарси, управлявали една империя. Тяхната промяна става доста бързо в изискванията на непрекъснатите войни, които води империята във всички точки на света.
Точно поради завоевателните войни и непрестанните походи доста командващи вземат властта за някакъв интервал от време. Те са останали в историческите летописи с общото наименование войнишки императори и са учудващо многочислена група.
Много от тях споделят властта си с още един, а от време на време и с повече съимператори, с цел да могат да ръководят голямото човешко море, сложено под властта на Римската империя. Така до висшата власт постоянно се домогват хора без благородно родословие, а от време на време чужденци или не постоянно почтени за тази висока купа. Историята обаче отсява единствено най-хубавите и техните имена и каузи остават в историческите летописи като значими за историята на света, а други са единствено част от общата статистика на заемалите длъжността.
Колоритна фигура измежду определените да споделят властта на първия в империята и да се титулуват като август е и император Максимиан.
Максимиан е съуправител на Диоклециан и когато заема най-високия пост в Римската империя, носи името Цезар Марк Аврелий Валерий Максимиан Август. Успява да се снабди и с прякор - Херкулий, което значи, че произлиза от Херкулес.
Император Максимиан Херкулий носи обилна купа, само че същността на индивида, който стои зад нея, не дава отговор на визията за популярен държател. За него един от съвременниците му споделя, че е с несдържан манталитет, извънредно сладострастен и непроницателен.
Друг създател на исторически летописи го дефинира като човек, недодялан и нечовечен, с извънредно лице, което показва жестокост.
Явно Максимиан не се е употребил с положително име, тъй като за него има свидетелства, че повдигал обвинявания към богати сенатори, които сякаш се опитвали да се домогнат до властта му, с цел да ги изтребва непрекъснато и да присвоява благосъстоянията им.
Как сходна персона стига до императорската власт и дали неумолимият ход на историята го възнаграждава почтено съгласно заслугите му? На този обоснован въпрос отговор дават биографичните данни за император Максимиан Херкулий.
Животът на император Максимиан
За император Максимиан се знае, че е роден покрай Сирмиум, който през днешния ден се намира в Сърбия и се назовава Сремска Митровица към 250 година след Христа. По негово време тази селска околност е била част от региона Панония.
Хронистът Аврелий Виктор, който написа за Максимиан през ІV век, споделя, че дворецът, в който родителите на бъдещия император са работели като надничари, още стои на един рид. Така че императорът има напълно нищожен генезис, който не може да му помогне за бъдеща кариера. За такава той би трябвало самичък да се потруди.
Древните източници съдържат подмятания за неговото сурово образование по раздраната от войни Дунавска граница. Както доста други свои земляци Максимиан се причислява към армията, служейки дружно с Диоклециан на императорите Аврелиан и Пробус. Предполага се, че е взел участие в Месопотамската акция през 283 година и е участвал на избора на Диоклециан за император на 20 ноември 284 година в Никомедия.
Скоро по-късно Диоклециан назначава Максимиан за съуправител. Това подухва откривателите на извода, че евентуално двамата мъже са били съдружници и Максимиан е подкрепял Диоклециан в акциите му. Преки доказателства за такова изказване обаче няма.
Изборът му евентуално е превдварително решен от качествата му. Максимиан се отличава с силата си, със своя корав и нападателен темперамент, само че и с отвращение да се бунтува. Това са прекомерно привлекателни черти за императорска работа. Той също така има и боен гений, тъй че е съвършен войнишки император.
Амбициите на Максимиан като съимператор остават чисто военни. Той оставя политиката на Диоклециан. Предполага се, че е споделял настройките на Диоклециан, само че е по-малко тесногръд надъхан и се възползвал от опциите които дава властта му, с цел да задоволява плътските си стремежи. Обвинявали го, че пътува, съпроводен от млади девици, които да задоволяват желанията му, и осквернявал дъщерите на сенаторите.
За фамилията му не се знае доста. Известно е името Евтропия, която е жена на Максимиан. Той има две деца от нея: Максентий и Фауста. Не са известни годините на раждането им. Предположенията са към 283 и 290 година. Има догатки, че той е имал и друга брачна половинка преди Евтропия, само че доказателства за такова изказване няма.
През 285 година в Милано Диоклециан прогласява Максимиан за собствен съуправител или Цезар. Причините за това решение са комплицирани съгласно откривателите. Някои считат, че Диоклециан се е считал за слаб военачалник и е имал потребност от командващ, който да ръководи военните каузи.
Друга причина се крие във обстоятелството, че Деоклециан няма наследник, който да го наследи. Дъщеря му Валерия не може да заеме неговото място, по тази причина той е бил заставен да търси подобен човек отвън фамилията си. Това би трябвало да бъде човек, на който има доверие. Бойният му приятел Максимиан е положително решение.
След формалната част Максимиан поема контрола над Запада и е изпратен в Галия, с цел да се бори с бунтовниците Багауди, а Диоклециан се заема с Изтока.
Военните каузи на император Максимиан
Багаудите от Галия са неразбираеми фигури, за които се появяват мимолетни исторически данни. Въстанието им през 285 година е първата им поява. Предполага се, че са били главно селяни, които търсят политическа автономност за Галия. Диоклециан ги е смятал очевидно за задоволително сериозна опасност, с цел да им отдели императорско внимание.
Подробности за акцията против Багаудите са напълно малко. В историческите извори има единствено данни за успехите на Максимиан и добродетелите му като император. Има документално доказателство, че през 289 година те са победени със комбинация от неучтивост и състрадание от страна на императора.
След като протестът в Галия утихва, Максимиан се реалокира с по-голямата част от силите си към границата на Рейн. Бургундите и аламаните са тези, които основават проблеми на империята. Първата войска е оставена да почине от заболявания и апетит в Галия, а Максимиан прихваща и и побеждава втората. След това на Рейн основава централа за бъдещи акции.
Следващият проблем носи името Караузий. Той е морски офицер, назначен, с цел да командва Ламанша и да го почисти от нападатели. В началото Караузий се оправя добре. Но спор на ползи постанова издаването на заповед за арестуване на Караузий, който бяга във Англия. Там той получава поддръжка и се афишира за Август, като откъсва Британия от империята.
В интервал 2880290 година Диоклециан реформара ръководството и основава Тетрархията. Това е ръководство на четирима императори. Другите двама, определени са Флавий Констанций Хлор и Галерий Масимиан.
През този интервал Максимиан продължава военните победи против берберите и маврите и против франките.
Максимиан е прочут като един от най-ревностните гонители на ранните християни. По негова заповед са изтезавани и убивани доста християни.
Абдикация и гибел на император Максимиан
През 305 година Диоклециан абдикира, а дружно с него, въпреки и несъгласен, абдикация афишира и Максимиан. Той обаче в никакъв случай не е желал да напуща императорската служба и при веси комфортен миг се пробва да се върне на власт.
Първият път това се случва, когато синът му Максентий подвига протест в Рим през 306 година, само че единствено 2 години по-късно му се постанова още веднъж да абдикира.
Вторият път е, когато се възползва от отсъствието на шурей си Константин І Велики и провежда скрит план за свалянето му. Този скрит план обаче се проваля Максимиан е обсаден в Марсилия и погубен или заставен да се самоубие.
Реабилитация на Максимиан
След гибелта на Максимиан синът му Максентий сече монети в негова чест и желае да отмъсти за гибелта му. Той влиза в спор с Константин Велики и след гибелта на Максентий Максимиан е оправдан, като майката на Максентий поставя клетва, че Максимиан не е татко на Максентий.
Императорът е освен оправдан, само че и обожествен. Чрез внуците си този спорен император става дядо на всеки държател на Рим от 337 до 363 година.
