Реймънд Чандлър е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието

Ако е истинско, времето няма да го изхаби - РЕЙМЪНД ЧАНДЛЪР

Реймънд Чандлър е американски публицист, оказал огромно въздействие върху развиването на престъпната литература по света.

След като губи и брачната половинка, и работата си поради злоупотреби с алкохол, Чандлър намира избавление в думите – трансформира се в един от класиците на престъпните романи, с помощта на превъзходното си умеене да съчетава комизъм и тайнственост.

Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи ) Чандлър също основава персонаж, който е основно настоящо лице на съвсем всичките му творби – детективът Филип Марлоу .

Чандлър не прибързва и развива умерено простичките тематики на своите истории, дава независимост и живот на своите герои, разрешава им да бъркат колкото си щат, с цел да могат да получат прошката на читателя и за най-страшните си действия, откакто е проследен техният произход.

Поне три от романите на Чандлър са считани за шедьоври: „ Сбогом, моя красавице “, „ По-малката сестра “ и „ Дългото прощаване “.

Той е приет от доста писатели, като Стивън Кинг да вземем за пример, за един от майсторите на креативното писане.

Постъпките постоянно са по-важни от думите. Някой може да ви крещи два часа… и да ви помогне. Друг може да ви се усмихва две години… и да ви съобщи.

Телевизията е нещо напълно. Натискаш копчето, излягаш се на канапето и изпразваш мозъка си от всевъзможни мисли. Започваш да гледаш мехурчетата на първичната тиня. Не е нужно да се концентрираш. Не се постанова и да реагираш. Нито пък да помниш. Умът ти не ти липсва, тъй като не ти е необходим. Сърцето, черният дроб и белите дробове не престават да действат обикновено. Намираш се в положение на покой, нещо като дълбока нирвана. И в случай че в този миг в стаята ти влезе някой досадник и ти каже, че приличаш на муха, залепена за празна консервена кутия, не му обръщай внимание. Той евентуално няма пари да си купи тв приемник.

Способността е това, което можеш да направиш. Мотивацията дефинира какво ще направиш. Нагласата дефинира какъв брой добре ще го направиш.

Мъжът би трябвало да се напива най-малко 2 пъти годишно, просто поради правилото.

Не пия постоянно. Аз съм от тези, които отиват да извърнат една бира в бара и след това се разсънват в Сингапур с дълга брада.

Алкохолът е като любовта. Първата целувка е магия, втората е непосредственост, третата е рутина. След това просто събличаш момичето голо.

Няма неприятно уиски. Просто някои са по-добри от други.

Човек, който пие от време на време, е същият, какъвто е, когато е изтрезнял. Алкохоликът, същинският пияч, е друг. Не можеш да предвидиш нищо в държанието му, като се изключи че ще се трансформира в някой, който не си срещал до момента.

Родителите ме предизвестиха за дрогата, продавана по улиците, само че в никакъв случай за онази, която се криеше в дълбоките и кафяви очи…

Всъщност парите основават нови проблеми. И забравяш какъв брой непреодолими са ти се коствали старите проблеми.

Лулата ти придава умислен тип, даже когато въобще не мислиш.

Кимнах. Лъжата с кимане въпреки всичко си е неистина, само че е по-лесна.

Без магия няма изкуство. Без изкуство няма идеализъм. Без идеализъм няма достолепие. Без достолепие има единствено продукция.

Моментът, в който човек стартира да приказва за техника е доказателството, че са му свършили концепциите.

Трябва да се издигне монумент на изобретателя на неоновите реклами… Защото индивидът е съумял от нищо нещо да направи.

Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а в случай че бяха по-добри – аз нямаше да отида.

Можеш цялостен живот да прекараш в Холивуд и в никакъв случай да не видиш това, което демонстрират в киното.

Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а по-късно ще ви арестуват за носене на нелегално оръжие.

Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си желаете неточности и отново да печелите пари.

Директор – човек като всички останали, който обаче не знае за това.

Колкото повече знам, толкоз по-малко пакости ще направя.

Със сигурност адмирирам хората, които вършат всякакви неща.

Улиците на всички градове по света са покрити с изоставени дами.

Жените лъжат защо ли не… просто да не изгубят навика.

Има русокоски и русокоски, пък и думата към този момент доста се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни с изключение на може би изрусените до бяло, които са толкоз русокоски, колкото и популацията на Централна Африка.