На фона на поредицата от драми, изневери и скандали в

На фона на поредицата от драми, изневери и кавги в писателските среди и измежду софийската бохема сред двете войни, фамилната естетика на Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов е като любовна бяла гарга. И въпреки житейската им орис след девети септември 1944 година да е изпълнена със премеждия, затвор и трудов лагер, фамилията им остава непоклатимо.

През един зимен ден на 1952 година другарка на неотдавна излязлата от пандиза Фани Попова-Мутафова я сварва в стаята ѝ да се мъчи да разпали разнебитената си пернишка печка.

Но какво е изумлението ѝ, когато вижда, че най-популярната писателка в България преди Девети, авторката на 35 книги, къса като обезумяла страници от спряната от продажба историческа класика „ Иван Асен II ”.

„ Никому не е необходим – споделя Фани, – натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила… ”

След 9 септември 1944 година Фани Попова-Мутафова е наказана на 7 години затвор за „ великобългарски национализъм ”. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те „ фашисти ” – членове на съюза, тя е сложена на четвърто място единствено тъй като догмата не разрешава да е преди някогашния министър председател проф. Богдан Филов .

Добре, че в болничното заведение на пандиза за нея се грижи една здравна сестра, която е чела преди години доста от романите на Мутафова , та дребничката и нежна писателка съумява да оцелее.

Великодушно я помилват след 11 месеца поради тежка астма, от която боледува, само че литературната ѝ смъртна присъда не предстои на обжалване.

Причината да я обвинят във „ великобългарски национализъм ” е, че дружно със брачна половинка си – известният проектант, публицист и критик, един от най-изтъкнатите представители на българския модернизъм Чавдар Мутафов , и други видни интелектуалци Фани става член на учредената през 1938 година историко-научна организация „ Ордата ”, която си слага за цел да изяснява истината за античната българска история.

След идването на комунистическия режим членовете на „ Ордата ” са упрекнати във фашизъм и са подложени на репресии.

Обвиняват я и в „ прогерманска активност ”. И с цел да бъде омърсена до дъно, в писателските среди пускат слуха, че немското посолство в София ѝ е давало дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. А там тя доста пъти се разхождала на разположение със самия Хитлер , който даже ѝ подарил златен пръстен с рубин.

Когато от чужбина се обаждат в Съюза на писателите, с цел да открият контакт с Фани Попова и да преведат нейни книги, някакъв служител неотложно пита Централен комитет на партията какво да прави. Оттам дават отговор: „ Кажете им, че е умряла. ”

Истината е, че със своите 35 книги, издадени до 1944-та, Мутафова е най-популярната писателка у нас. Тя е жена с героичен обсег на перото – всяка година издава по една книга.

Малко прочут факт, е, че замисля да напише разказ „ Реката ”, чийто сюжет е от времето на античните траки – тематика, която през днешния ден е супермодерна заради огромния принос на траките в европейската кутура.

Жалко в действителност, че устремът ѝе пречупен. Големият стихотворец Кирил Христов споделя за нея:

„ Най-високият връх, доближат от българската жена, който изцяло я изравнява с мъжа, този замайващ връх се споделя Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я слагат на равнището на най-големите писатели в този род в международната литература. ”

Литературоведката Катя Кузмова-Зографова пък я назовава „ великобългарска мъченица ”, поради човешкия издръжливост, несъкрушимия креативен дух, устояващ и възземащ се над пепелищата и опустошенията, неизбежно нанесени в душата ѝ след тежките репресии.

Ветото над книгите ѝ пада чак през 1962-ра по случай 60-ата ѝ годишнина. Тогава церберите на културата великодушно вземат решение да се преиздадат романът ѝ „ Дъщерята на Калояна ” и алманах с разкази.

Но ѝ слагат едно изискване: да напише увод самооценка и да „ поправи ” книгите си.

Така Мутафова е принудена да се отхвърли от всичко, в което има вяра. Дълго време се колебае. Отхвърля написан от някакъв различен публицист увод.

Накрая „ Дъщерята на Калояна ” излиза с нов увод. Но приятелите на авторката са твърдо уверени, че той не е написан от нея, а от някой различен. Така и до през днешния ден не е известно кой е съчинителят.

„ При едно сериозно разглеждане на моите исторически романи аз открих в тях известни отблясъци на идеалистическия светоглед, от които се постарах да се освободя. Поради това трябваше да отстраня известни елементи от романа и да прибавя нови, които бяха нужни, с цел да се реализира една правдива картина на изобазяваната в романа ера ”, четем в предговора на „ Дъщерята на Калояна ”.

Така в духа на условията към модифицираното издание, които ѝ се дават в писмен тип, тя прибавя цели 50 нови страници.

Както и би трябвало да се чака, мнозина нейни ревностни читатели ѝ пишат гневни писма: „ Как можа да се продадеш? Ти ни съобщи! ” Фани още веднъж се затваря у дома. Плаче по цели нощи, пита се: „ Струваше ли си преиздаването на „ Дъщерята? ”

Днес книгите на писателката се преиздават, само че днешните читатели към момента малко знаят за нея.

Коя в действителност е Фани Попова-Мутафова?

Родена е през 1902 година в Севлиево. Дъщеря е на военачалник Добри Попов , приключил Военната академия в Торино, участник във войните, учител във Военното учебно заведение в София, създател на книги с военна тема. Фани приключва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория.

Дребничка, слаба, доста красива, постоянно елегантна – по този начин я разказват съвременниците ѝ. Обича бижутата и маркови парфюми, обичаният ѝ цвят е лилавият, постоянно върви облечена в лилаво.

Докато останалите девойки се мотаят по паркове и журове, тя чете и написа, обикаля българските светини, с цел да попие от техния дух и да го отрази в романите си, които се купуват като топъл самун.

Омъжва се за своята огромна и единствена обич – писателят Чавдар Мутафов , който е с 13 години по-възрастен от нея. Той също е роден в Севлиево, само че двамата се сближават в Мюнхен, където тя учи пиано, а той – машинно инженерство, а по-късно архитектура.

Сватбената фотография на Фани Попова и Чавдар Мутафов

В деня на годежа си двамата си дават клетва за честност и в никакъв случай никой от тях не я пристъпва, макар че и двамата имат безброй обожатели и макар опитите на завистници и зложелатели да ги скарат.

Когато техни другари ги питат каква е тайната на сполучливия брак, Фани шеговито дава отговор: „ Тайната на сполучливия брак си остава загадка ”.

След което добавя, че най-смъртоносните врагове на един брак са скуката и рутината. Най-успешните бракове са тези, в които сътрудниците всеки ден се преоткриват, а с цел да „ постигнете това, би трябвало да гледате на индивида до вас с влюбени очи… ”

Фани и Чавдар имат един наследник – Добри Мутафов , кръстен на дядо си, който се ражда в Мюнхен през 1924 година, и внучка – Фани Добрева-Турмачка .

Близки до фамилията описват, че Чавдар Мутафов толкоз доста боготвори Фани освен като брачна половинка и майка, само че и като създател на истоически романи, че доста пъти пред другари декларира: „ В нашето семейство тя е писателят! ”

След Девети Мутафов има същата нерадостна орис като нейната. Когато се завръща болна и унищожена от пандиза, Фани научава, че той е изпратен в лагер. Освобождават го след година, само че скоро по-късно умира. Фани остава напълно сама.

Някогашните ѝ другари я подминават от боязън да не ги сметнат и тях за „ фашисти ”. Не излиза от къщи. Знае, че Държавна сигурност я следи. Живее в тясна стаичка, натъпкана с книги.

През юни 1977-а се разболява от туберкулоза. Здравословното ѝ положение доста бързо се утежнява. В Медицинската академия я трансферират от едно поделение в друго. Последното ѝ леговище е стая с 23 умиращи дами.

В последния ден на юни моли за църковно заравяне. Последното ѝ предпочитание! Но на другия ден се явяват за тялото някакви Ножарови, сиреч – родственици, които не желаят и да чуят за такова заравяне. И уреждат цивилен обред.

От Съюза на писателите не участва и един човек.

Добре, че един остарял другар на Фани – свещеник Партений , отслужва на другия ден опело без тялото…

Из „ Големите любови на българските поети и писатели “, Венелин Митев

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Не се унижавай в сложни времена – ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА