Рене Декарт - концепции и фолософия
Рене Декарт е френски математик и мъдрец. Живее и твори през 17 век главно във Франция и Холандия. Математическите му изследвания и търсения го водят до изобретяването на така наречен декартова координатна система.
Като мъдрец той основава комплицирана метафизична система от концепции и разсъждения, които го водят в дълбоките води на теологията, само че изведена отвън църковните догми.
Декарт се счита за татко на актуалната философия и основава редица концепции, които философи, родени и творили след него, възприемат и следват или им се опълчват.
Декартовото подозрение
Съмнявайки се във всичко, в което може да се съмнява. Декарт стартира упражнение, което да му помогне да се отърве от всяко познание, което може да се сложи под подозрение. Това значи, че употребявайки сетивата си, човек приема избрани неща за истина, до момента в който те в действителност не са. Така Декарт допуска, че действителността може в действителност да е сън. Така доближава и до заключението, че единственото нещо, за което можем да сме сигурни, е подозрението. За да се съмнява един човек обаче, това значи, че той мисли. А щом мисли, изпитва и подозрения. Заключението е, че мисленето ни кара да съществуваме, а оттова и Мисля, затова живея.
Онтологичния мотив
Онтологичният мотив в действителност се отнася до съществуването на Бог, само че той не може изрично да се припише на Декарт. Той просто предлага най-хубавото допустимо пояснение. Съществуването на Бог той свързва със съвършеното създание. Тук не приказваме за актуалното разбиране на термина, а по-скоро за позитивните и негативните черти. Следователно съвършеното създание има всички позитивни черти, а несъвършеното – всички негативни.
За да бъде човек идеален или да има някои позитивни черти, това значи, че е основан от някой различен с още по-положителни черти. А това би бил точно Бог.
Той продължава с разсъжденията си по отношение на истините и които от тях не могат да бъдат сложени под подозрение. За такава истина може да се одобри математиката, тъй като 2+2=4 и това не може да бъде отречено, няма подозрение в това.
В този ред на мисли и съвършенството съществува, тъй като съществуването е съвършенство, а несъществуването е не-съвършенство. Следователно Бог съществува. Именно този принцип е една от главните рецензии, които са отправяни към Декарт от голям брой философи.
Дуализъм
Декарт отделя доста време да потвърди, че душата съществува. Той стига до заключението, че мозъкът е обособен от тялото и прекарванията на първия са обособени от прекарванията на втория, макар че наподобяват свързани. Това е по този начин, тъй като те непрекъснато си взаимодействат, само че в това време са изцяло отделени един от различен.
За да потвърди това, Декарт прекарва доста време в биологични опити, които обаче не го удовлетворяват.
Както методите, които употребява, по този начин и концепциите и философските визии, които постанова, го вършат един от най-важните мислители и философи и учени на съвремието.
