Грозното лице на ГЕРБ-ДПС: Как се крадат милиони от лекарствата за деца и тежко болни
Разкрития за това по какъв начин държавните лечебни заведения, които се ръководят от назначения на ГЕРБ и Движение за права и свободи, харчат 3-те милиарда лв. за публични поръчки годишно съвсем няма, тъй като нормално Министерството на здравеопазването не ревизира прецизно по какъв начин се разпределят парите в структурите, на които е принципал и за какво все не стигат за заплати.
В държавните лечебни заведения обаче има и голям брой покупки под прага на публичните поръчки и такива, които изобщо не минават през търг.
Едно такова изследване на покупки без търг или конкурс, е извършено от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули.
То е за това на какъв брой високи цени лечебните заведения са купували неразрешени за приложимост в България медикаменти, които обаче имат регистрация в други европейски страни, и обгръща интервала от 2019 до 2022 година Възложено е от предходния здравен министър проф. Асена Сербезова и е приключено при служебния министър доктор Асен Меджидиев.
Изводите в резюме са, че тези медикаменти са купувани тук от един до няколко пъти по-скъпо, в сравнение с е междинната им цена в други европейски страни.
От морална позиция изключително уродливото в тази история е, че свръхпечалбата се прави от медикаменти, които постоянно са последна вяра за живот на хора с тежки болести, част от които деца, друга част – терминално заболели.
Докладът, в който се споделя, че лечебните заведения са купували такива медикаменти в пъти по-скъпо, в сравнение с са цените им в страните, в които се продават, е последван от уволняване. Това е евентуалната причина за отстраняването на проф. Илко Гетов, ръководител на съвета, направил инспекцията.
Два самостоятелни един от различен източници на „ Капитал “ от фармацевтичния бранш, които не пожелаха имената им да се загатват, считат, че повода за уволнението е тъкмо този отчет, в който се потвърждават злоупотреби от страна на лечебни заведения и техни снабдители.
Само при прегледани в отчета покупки за общо 26 млн. лева, се оказва, че лечебните заведения са ги купили два пъти по-скъпо – с общо 11.4 млн. лева повече, в сравнение с могат да се намерят в други европейски страни. Поръчките единствено за деца до 18 години на неразрешени медикаменти и произведения, които се заплащат от фонда за деца, са 77 млн. лева
Отделно от това възрастните също употребяват, само че за своя сметка, такива медикаменти и става въпрос за годишна сума над 100 млн. лева
Тя може и да наподобява непретенциозно на фона на фармацевтичния пазар от 5 милиарда лева годишно, само че пък става въпрос за средства, които могат да се ръководят доста по-добре, а пациентите – съвсем без изключение с тежки или редки болести, да заплащат по-малко.
Като най-голяма болница в България името на университетската болница „ Св. Георги “ – Пловдив, се загатва най-често в отчета с неизгодните покупки.
Нейният досегашен дълготраен заместник-директор Момчил Мавров пък стана шеф на кабинета на доктор Меджидиев и във фармасектора всеобщо смятат, че отстраняването на проф. Гетов е отговор на разкритията в този отчет, в случай че, несъмнено, няма други сходни.
Самият проф. Гетов отхвърли пред „ Капитал “ достоверността на тези клюки и сподели, че уволнението му е напълно неоснователно, още повече че от встъпването им на поста министърът или някой от здравното министерство или от държавното управление не е провел с него нито един диалог за работата на съвета.
Самият народен съвет е орган към Министерския съвет, който контролира цените на медикаментите, както и дали и какъв брой се заплащат от здравната каса, министерството и лечебните заведения. Съветът и членовете му се назначават по предложение на здравния министър.
На мястото на проф. Гетов беше назначена член сътрудник проф. Мила Власковска, която е на 74 години и беше заместник-министър на опазването на здравето в първото държавно управление на Бойко Борисов.
Притесненията в бранша са, че с изключение на нелицеприятните отчети какво става в лечебните заведения, до Коледа съветът има да взема решение дали да допусне до заплащане от здравната каса 30 напълно нови медикаменти и това крие голям корупционен капацитет.
За кого са неразрешените медикаменти
Когато опциите за лекуване на един пациент се изчерпят и няма други възможности, лечението може да продължи с лекарство, което е записано в друга страна – членка на Европейския съюз, само че не се популяризира на българския пазар. Всяка година министърът на опазването на здравето дефинира лист кои да бъдат тези медикаменти по предложение на националните консултанти.
Според последната заповед на министъра от юни тази година в листата попадат 79 интернационалните непатентни наименования – т.е. типът лекарство, което обаче може да бъде в пет разнообразни разфасовки като централизация в мл или мг.
В листата могат да попаднат и медикаменти, които са кандидатствали да бъдат покривани от здравната каса в България, само че са получили отвод поради висока цена и налични други възможности.
Включени са и лечения за редки заболявания на висока стойност, за които в България няма задоволително пациенти и фирмите не ги внасят на пазара. Има и остарели артикули, които са били оттеглени от производителите от позитивния лист на медикаментите, които в тази ситуация се покриват от лечебните заведения, като постоянно употребяваното обезболяващо Фентанил.
След като попадне в листата, лекарството се доставя по специфична поръчка от търговец на едро на болничното заведение без търг или конкурс, а шефът носи отговорност за използване на лекуването.
Повечето от 79-те медикаменти са предопределени за деца на възраст до 18 години. В техния случай медикаментите се заплащат от здравната каса през Фонда за лекуване на деца посредством трансфер за това от здравното министерство.
Законът не регламентира кой заплаща тези медикаменти и ги покрива – или лечебното заведение, или пациентът и неговите близки. Заплащането на тези медикаменти обаче не се покрива от здравната каса и те просто се трансформират в дълг на болничното заведение. Няма статистика какви болнични лекарства са си купили възрастните заболели.
Реклама
Към търговците на едро, които доставят медикаментите, няма съответни условия да дават отговор на условия за добра дистрибуторска процедура и да имат свои хранилища и превоз, нито пък има условия за цена.
Какво се е случило в лечебните заведения
„ В лекарствения закон не е планувана процедура, по която да се съпоставят цените на тези 79 медикаменти с тези в останалите европейски страни, нито пък да се прави търг и да се избират снабдители.
Просто има потребност от такова лекарство и лечебните заведения поръчват на който пожелаят търговец на едро да им го достави, без значение на каква цена. После НЗОК я заплаща за децата, а при възрастните въпросът също не е организиран – заплащат или самите те, или болничното заведение “, разяснява проф. Илко Гетов.
Според отчета на съвета по цените са прегледани 1528 доставки на 72 неразрешени медикаменти. След това е открита най-ниската цена на производител в евро за всеки артикул и е изчислена най-ниската цена за търговец на едро за всеки артикул.
Най-често покупки на неразрешени медикаменти е правила педиатричната болница „ Проф. Иван Митев “, като с изключение на нея това са правили УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив, УМБАЛ „ Александровска “, УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ – за детската онкохематология, УМБАЛ „ Света Марина “ – Варна.
Детската болница „ Проф. Иван Митев “ да вземем за пример е купувала лекарство-сирак (за извънредно редки заболявания) за хипофосфатемия (ниски равнища на фосфат в кръвта). Болницата, а по-късно и здравната каса, са покрили 127 опаковки на междинна цена от 24 782.40 лева при два пъти по-ниска цена в Европейски Съюз – 11 981.68 лева Така при покупка от 3.370 млн. лева надценката на доставчика излиза 1.742 млн. лева
Отново същата болница е купила дълготрайна ензимна заместителна терапия по 20 802 лева опаковката и е платила за това 2.152 млн. лева, със 732 хиляди лева повече от междинното за Европейски Съюз. Само като образец, доставката е направена от търговеца на едро с медикаментите „ Реимекс “, основан преди три години, и образува половината от приходите му от скромните 4.8 млн. лева
Само за съпоставяне, приблизително огромните търговци на едро с медикаменти имат доходи от към 100 млн. лева, а най-големите доближават 1 милиарда лева
УМБАЛ „ Св. Георги “ и УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ са купили за своите пациенти 330 опаковки лекарство с цена от 28 200 лева, приблизително с 40% повече от междинната цена в Европейски Съюз, като са заплатили за това 9 млн. лева, с 2.574 млн. повече, в сравнение с биха платили лечебни заведения в Европейски Съюз. Лекарството се употребява преди трансплантация на кафези при рак на кръвта и при солидни тумори, само че е лекарство сирак.
Две лечебни заведения – хематологичната в София и УМБАЛ „ Св. Марина “ – Варна, са купили антираково лекарство със стойности на една опаковка, които надвишават надлежно със 107%, 264% и 165% цената в Европейски Съюз. Така те са платили 1 057 904.50 лева, с общо 563 хиляди лева повече, в сравнение с би им коствало в друга европейска страна. Доставчиците им са – „ Аквахим “ (2019 г.), „ Медекс “ (2020-2022 г.) и „ Света Марина Фарма “ (2020-2021 г.).
Пак университетските лечебни заведения „ Св. Георги “ – Пловдив, и „ Св. Марина “ – Варна, са си купили и друго лекарство с цена на една опаковка с 54% и с 87% по-скъпо и по този начин са платили 668 хиляди, със 163 хиляди лева повече от цената в Европейски Съюз.
Докладът изобилства и с други образци – като да вземем за пример, че при доставките на фентанил за държавни и частни лечебни заведения са плащали до 20 пъти повече от останалите страни членки.
Най-високите регистрирани цени за единична опаковка надвишават до 20 пъти цената на база контролирана цена.
Университетската болница „ Света Екатерина “ пък си купила кръвни филтри за по 256.80 лева, при цена на открито 53.86 лева – с 482% по-скъпо, импортирани от Едноличен търговец Янка Янкова Георгиева.
Защо се получава по този начин
Неразрешените медикаменти са последна вяра за излекуване, удължение на живота или облекчение на болките на пациентите в България. Институциите не се вглеждат в цените, изключително когато става въпрос за лекуване на деца.
Логично е търговците на едро да поставят и по-високи надценки, защото държавните лечебни заведения са неприятни длъжници и в общия случай заплащат доставките на медикаменти след 1-2 години, в случай че дистрибуторът не е доближен на шефа.
Директорите на държавни лечебни заведения са назначения от времето на ГЕРБ, а най-новите попълнения от последното държавно управление са също на фрагменти на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Разбира се, при работата на множеството лечебни заведения съществуват подозрения, че част от средствата се отклоняват към близки компании.
Проблемът какъв брой заплаща страната и всеки обособен пациент за неразрешени медикаменти обаче става все по-голям.
Тъй като съгласно отчета такива медикаменти се купуват най-вече от държавни и общински лечебни заведения, проф. Илко Гетов е предложил няколко пътя, по които страната да стартира да заплаща обективна цена за тези лекарства.
„ Трябва да се упражнява надзор върху този разход от министъра на опазването на здравето като принципал на лечебните заведения. Може да се вкара условие за периодическа отчетност и надзор “, споделя той. Според него могат да се изготвят инструкции към лечебните заведения, което да усъвършенства и изсветли процеса по тези покупки.
Ако здравното министерство реши, може да предложи промени в лекарствения закон, които да вкарат специфичен ред за покупка на неразрешени медикаменти и да задължат лечебните заведения да изискват предложения за доставка от най-малко три търговеца на едро за всяко лекарство.
Възможно е и централният орган за покупки на медикаменти към здравното министерство, който организира търгове за доставки на позволени медикаменти на най-ниската цена, да стартира да организира и процедури за неразрешените поради огромни ценови флуктуации сега, и то при едно и също лекарство.
„ Трябва да се търсят механизми, при които да се упражнява по-голям надзор, тъй като става въпрос за заплащане с обществен запас. Би могло да се направи допълнение към листата с медикаменти, които купуват лечебните заведения и да се посочат целесъобразни цени или да се разгласява бюлетин от здравното министерство с целесъобразни цени. Народните представители също биха могли да търсят законодателно решение на въпроса “, счита проф. Гетов.
Публикация на „ Капитал ”, заглавието е на Narod.bg
В държавните лечебни заведения обаче има и голям брой покупки под прага на публичните поръчки и такива, които изобщо не минават през търг.
Едно такова изследване на покупки без търг или конкурс, е извършено от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули.
То е за това на какъв брой високи цени лечебните заведения са купували неразрешени за приложимост в България медикаменти, които обаче имат регистрация в други европейски страни, и обгръща интервала от 2019 до 2022 година Възложено е от предходния здравен министър проф. Асена Сербезова и е приключено при служебния министър доктор Асен Меджидиев.
Изводите в резюме са, че тези медикаменти са купувани тук от един до няколко пъти по-скъпо, в сравнение с е междинната им цена в други европейски страни.
От морална позиция изключително уродливото в тази история е, че свръхпечалбата се прави от медикаменти, които постоянно са последна вяра за живот на хора с тежки болести, част от които деца, друга част – терминално заболели.
Докладът, в който се споделя, че лечебните заведения са купували такива медикаменти в пъти по-скъпо, в сравнение с са цените им в страните, в които се продават, е последван от уволняване. Това е евентуалната причина за отстраняването на проф. Илко Гетов, ръководител на съвета, направил инспекцията.
Два самостоятелни един от различен източници на „ Капитал “ от фармацевтичния бранш, които не пожелаха имената им да се загатват, считат, че повода за уволнението е тъкмо този отчет, в който се потвърждават злоупотреби от страна на лечебни заведения и техни снабдители.
Само при прегледани в отчета покупки за общо 26 млн. лева, се оказва, че лечебните заведения са ги купили два пъти по-скъпо – с общо 11.4 млн. лева повече, в сравнение с могат да се намерят в други европейски страни. Поръчките единствено за деца до 18 години на неразрешени медикаменти и произведения, които се заплащат от фонда за деца, са 77 млн. лева
Отделно от това възрастните също употребяват, само че за своя сметка, такива медикаменти и става въпрос за годишна сума над 100 млн. лева
Тя може и да наподобява непретенциозно на фона на фармацевтичния пазар от 5 милиарда лева годишно, само че пък става въпрос за средства, които могат да се ръководят доста по-добре, а пациентите – съвсем без изключение с тежки или редки болести, да заплащат по-малко.
Като най-голяма болница в България името на университетската болница „ Св. Георги “ – Пловдив, се загатва най-често в отчета с неизгодните покупки.
Нейният досегашен дълготраен заместник-директор Момчил Мавров пък стана шеф на кабинета на доктор Меджидиев и във фармасектора всеобщо смятат, че отстраняването на проф. Гетов е отговор на разкритията в този отчет, в случай че, несъмнено, няма други сходни.
Самият проф. Гетов отхвърли пред „ Капитал “ достоверността на тези клюки и сподели, че уволнението му е напълно неоснователно, още повече че от встъпването им на поста министърът или някой от здравното министерство или от държавното управление не е провел с него нито един диалог за работата на съвета.
Самият народен съвет е орган към Министерския съвет, който контролира цените на медикаментите, както и дали и какъв брой се заплащат от здравната каса, министерството и лечебните заведения. Съветът и членовете му се назначават по предложение на здравния министър.
На мястото на проф. Гетов беше назначена член сътрудник проф. Мила Власковска, която е на 74 години и беше заместник-министър на опазването на здравето в първото държавно управление на Бойко Борисов.
Притесненията в бранша са, че с изключение на нелицеприятните отчети какво става в лечебните заведения, до Коледа съветът има да взема решение дали да допусне до заплащане от здравната каса 30 напълно нови медикаменти и това крие голям корупционен капацитет.
За кого са неразрешените медикаменти
Когато опциите за лекуване на един пациент се изчерпят и няма други възможности, лечението може да продължи с лекарство, което е записано в друга страна – членка на Европейския съюз, само че не се популяризира на българския пазар. Всяка година министърът на опазването на здравето дефинира лист кои да бъдат тези медикаменти по предложение на националните консултанти.
Според последната заповед на министъра от юни тази година в листата попадат 79 интернационалните непатентни наименования – т.е. типът лекарство, което обаче може да бъде в пет разнообразни разфасовки като централизация в мл или мг.
В листата могат да попаднат и медикаменти, които са кандидатствали да бъдат покривани от здравната каса в България, само че са получили отвод поради висока цена и налични други възможности.
Включени са и лечения за редки заболявания на висока стойност, за които в България няма задоволително пациенти и фирмите не ги внасят на пазара. Има и остарели артикули, които са били оттеглени от производителите от позитивния лист на медикаментите, които в тази ситуация се покриват от лечебните заведения, като постоянно употребяваното обезболяващо Фентанил.
След като попадне в листата, лекарството се доставя по специфична поръчка от търговец на едро на болничното заведение без търг или конкурс, а шефът носи отговорност за използване на лекуването.
Повечето от 79-те медикаменти са предопределени за деца на възраст до 18 години. В техния случай медикаментите се заплащат от здравната каса през Фонда за лекуване на деца посредством трансфер за това от здравното министерство.
Законът не регламентира кой заплаща тези медикаменти и ги покрива – или лечебното заведение, или пациентът и неговите близки. Заплащането на тези медикаменти обаче не се покрива от здравната каса и те просто се трансформират в дълг на болничното заведение. Няма статистика какви болнични лекарства са си купили възрастните заболели.
Реклама
Към търговците на едро, които доставят медикаментите, няма съответни условия да дават отговор на условия за добра дистрибуторска процедура и да имат свои хранилища и превоз, нито пък има условия за цена.
Какво се е случило в лечебните заведения
„ В лекарствения закон не е планувана процедура, по която да се съпоставят цените на тези 79 медикаменти с тези в останалите европейски страни, нито пък да се прави търг и да се избират снабдители.
Просто има потребност от такова лекарство и лечебните заведения поръчват на който пожелаят търговец на едро да им го достави, без значение на каква цена. После НЗОК я заплаща за децата, а при възрастните въпросът също не е организиран – заплащат или самите те, или болничното заведение “, разяснява проф. Илко Гетов.
Според отчета на съвета по цените са прегледани 1528 доставки на 72 неразрешени медикаменти. След това е открита най-ниската цена на производител в евро за всеки артикул и е изчислена най-ниската цена за търговец на едро за всеки артикул.
Най-често покупки на неразрешени медикаменти е правила педиатричната болница „ Проф. Иван Митев “, като с изключение на нея това са правили УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив, УМБАЛ „ Александровска “, УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ – за детската онкохематология, УМБАЛ „ Света Марина “ – Варна.
Детската болница „ Проф. Иван Митев “ да вземем за пример е купувала лекарство-сирак (за извънредно редки заболявания) за хипофосфатемия (ниски равнища на фосфат в кръвта). Болницата, а по-късно и здравната каса, са покрили 127 опаковки на междинна цена от 24 782.40 лева при два пъти по-ниска цена в Европейски Съюз – 11 981.68 лева Така при покупка от 3.370 млн. лева надценката на доставчика излиза 1.742 млн. лева
Отново същата болница е купила дълготрайна ензимна заместителна терапия по 20 802 лева опаковката и е платила за това 2.152 млн. лева, със 732 хиляди лева повече от междинното за Европейски Съюз. Само като образец, доставката е направена от търговеца на едро с медикаментите „ Реимекс “, основан преди три години, и образува половината от приходите му от скромните 4.8 млн. лева
Само за съпоставяне, приблизително огромните търговци на едро с медикаменти имат доходи от към 100 млн. лева, а най-големите доближават 1 милиарда лева
УМБАЛ „ Св. Георги “ и УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ са купили за своите пациенти 330 опаковки лекарство с цена от 28 200 лева, приблизително с 40% повече от междинната цена в Европейски Съюз, като са заплатили за това 9 млн. лева, с 2.574 млн. повече, в сравнение с биха платили лечебни заведения в Европейски Съюз. Лекарството се употребява преди трансплантация на кафези при рак на кръвта и при солидни тумори, само че е лекарство сирак.
Две лечебни заведения – хематологичната в София и УМБАЛ „ Св. Марина “ – Варна, са купили антираково лекарство със стойности на една опаковка, които надвишават надлежно със 107%, 264% и 165% цената в Европейски Съюз. Така те са платили 1 057 904.50 лева, с общо 563 хиляди лева повече, в сравнение с би им коствало в друга европейска страна. Доставчиците им са – „ Аквахим “ (2019 г.), „ Медекс “ (2020-2022 г.) и „ Света Марина Фарма “ (2020-2021 г.).
Пак университетските лечебни заведения „ Св. Георги “ – Пловдив, и „ Св. Марина “ – Варна, са си купили и друго лекарство с цена на една опаковка с 54% и с 87% по-скъпо и по този начин са платили 668 хиляди, със 163 хиляди лева повече от цената в Европейски Съюз.
Докладът изобилства и с други образци – като да вземем за пример, че при доставките на фентанил за държавни и частни лечебни заведения са плащали до 20 пъти повече от останалите страни членки.
Най-високите регистрирани цени за единична опаковка надвишават до 20 пъти цената на база контролирана цена.
Университетската болница „ Света Екатерина “ пък си купила кръвни филтри за по 256.80 лева, при цена на открито 53.86 лева – с 482% по-скъпо, импортирани от Едноличен търговец Янка Янкова Георгиева.
Защо се получава по този начин
Неразрешените медикаменти са последна вяра за излекуване, удължение на живота или облекчение на болките на пациентите в България. Институциите не се вглеждат в цените, изключително когато става въпрос за лекуване на деца.
Логично е търговците на едро да поставят и по-високи надценки, защото държавните лечебни заведения са неприятни длъжници и в общия случай заплащат доставките на медикаменти след 1-2 години, в случай че дистрибуторът не е доближен на шефа.
Директорите на държавни лечебни заведения са назначения от времето на ГЕРБ, а най-новите попълнения от последното държавно управление са също на фрагменти на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Разбира се, при работата на множеството лечебни заведения съществуват подозрения, че част от средствата се отклоняват към близки компании.
Проблемът какъв брой заплаща страната и всеки обособен пациент за неразрешени медикаменти обаче става все по-голям.
Тъй като съгласно отчета такива медикаменти се купуват най-вече от държавни и общински лечебни заведения, проф. Илко Гетов е предложил няколко пътя, по които страната да стартира да заплаща обективна цена за тези лекарства.
„ Трябва да се упражнява надзор върху този разход от министъра на опазването на здравето като принципал на лечебните заведения. Може да се вкара условие за периодическа отчетност и надзор “, споделя той. Според него могат да се изготвят инструкции към лечебните заведения, което да усъвършенства и изсветли процеса по тези покупки.
Ако здравното министерство реши, може да предложи промени в лекарствения закон, които да вкарат специфичен ред за покупка на неразрешени медикаменти и да задължат лечебните заведения да изискват предложения за доставка от най-малко три търговеца на едро за всяко лекарство.
Възможно е и централният орган за покупки на медикаменти към здравното министерство, който организира търгове за доставки на позволени медикаменти на най-ниската цена, да стартира да организира и процедури за неразрешените поради огромни ценови флуктуации сега, и то при едно и също лекарство.
„ Трябва да се търсят механизми, при които да се упражнява по-голям надзор, тъй като става въпрос за заплащане с обществен запас. Би могло да се направи допълнение към листата с медикаменти, които купуват лечебните заведения и да се посочат целесъобразни цени или да се разгласява бюлетин от здравното министерство с целесъобразни цени. Народните представители също биха могли да търсят законодателно решение на въпроса “, счита проф. Гетов.
Публикация на „ Капитал ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ