Как да преодолеем раздялата с партньора?
Раздяла. Това е едно от най-трудните прекарвания, които от време на време се постанова да понесем. Но подготвени ли сме за това? Никога! Влюбени, щастливи, привикнали да има някой до нас, постоянно оставаме слепи за първите признаци на утежняване на взаимоотношенията. Караници, дразги, различия, безмислени разногласия. Приятелите и околните ни виждат какво става с нас. Понякога се пробват да ни го кажат, от време на време ни оставят като огромни хора сами да се оправим. Зависи от обстановката. Но постоянно това, което се случва с нас, въздейства и на тях. Защото виждат мъката, терзанието и тревогата, в които се намираме. Този непрекъснат стрес оказва въздействие и на външността ни – очевидно се състаряваме, нормално мощно отслабваме, страдаме от бодърствуване или повече коса остава по четката за коса.
Заслужва ли си? Въпреки проблемите, в случай че обичаме, несъмнено си заслужава да се борим за обичания, само че въпреки това, е добре да си вземем отдих един от различен, с цел да помислим кое по-доброто решение – да останем дружно или да се разделим. Често двойките в сходно положение си дават някакъв период – разделят се за месец-два, чуват се или съвсем не през това време. Но когато нещата са стигнали толкоз надалеч, нормално раздялата остава дефинитивна.
Но това не оправя наранените усеща. Усещаме се излъгани, гневни, не можем да извиним даже за дреболии, сещаме се защо ли не, в което да обвиним индивида, с който сме прекарали последните месеци или даже години. Това не е вярното решение. Може краткотрайно да си мислим, че сме добре, тъй като не се сещаме за любовта заради гнева, който подтикваме у себе си. Но въпреки всичко любовта към момента я има, спомените също. С носталгия помним хубавите моменти. Изливаме реки от сълзи.
Кое оказва помощ?
Колкото и шаблонно да звучи оказва помощ времето. Колкото повече време минава, толкоз тъгата се измества от други нови неща. Ето няколко съвета, които съм открила, че оказват помощ:
1. Постарайте се да не се чувате и виждате с някогашния си другар. Когато очите не виждат, по-лесно се не помни. В противоположен случай се зареждаме с вяра и имаме упования, които другият може от дълго време да е загърбил.
2. Работете. Затрупайте се с работа, поемете повече задания в службата си или се обадете на другари, които имат потребност от помощ. Дори не го правете за себе си, а за другите. Така няма да имате опрощение да се откажете. Не е решение да вземете отпуск и да се самосъжалявате и депресирате. Работата оказва помощ да не мислите.
3. Излизайте с другари. Срещите с хора, разнообразието и другите прекарвания не ви оставят уединено, което не ви разрешава да се върнете към кърпичките и сополите.
4. Споделяйте. Хората споделят, че споделената болежка е половин болежка. И това е правилно. Не мислете, че обременявате околните си. Те ви мислят най-хубавото. А и несъзнателно или не, сме им предизвикали неудобства, единствено като сме се чувствали зле и сме преживявали една драма. Те са подготвени във всеки миг да ви подадат ръка и рамо, на което да изплачете болката си. Признайте си, че имате потребност от помощ, поддръжка и разтуха и я приемете.
5. Намерете занимание. Помислете какво постоянно сте желали да вършиме, само че връзката ви не ви го е разрешавала или приятелят ви е имал други ползи, и по тази причина сте правили взаимни отстъпки поради него. Реализирайте концепциите си, опишете ги на лист хартия и си дайте заричане, че ще извършите всяка точка от листата. И най-много започнете от точка 1. Това е единствено началото.
6. Наплачете се. Да, не може без това. Тъжно ви е, тежко ви е, имате потребност да го излеете някак. Помагат тъжни песни, мудна музика. Независимо по кое време денем, въпреки всичко оставате по някое време сами.
7. Мобилизирайте се. Приемете раздялата като ново начало, пресен въздух, нова страница, нов живот. Насилете се да поемете напред и не се обръщайте. Загърбете предишното.
8. Простете. Колкото и да си мислете, че оказва помощ, гневът и ядът единствено ви вредят. Вземете решение да простите. Простете на себе си и на мъжа, който сте обичали и най-вероятно продължавате да обичате. Това ще ви помогне да продължите по своя път. Оставете го и той да го направи. Вярвам, че желаете и той да бъде благополучен.
9. Върнете му всички движимости. Опитайте да скриете и общите такива и изключително тези, които ви навяват мемоари. Предметите също съдържат „ памет “. А е добре да забравим последователно какво е било, с цел да ни е по-лесно да приемем новите неща.
10. Повярвайте в себе си. Често след разлъка човек се самосъжалява и се усеща второ качество. Но това не е по този начин. Помнете, че вие сте неповторими, скъпи. Родили сте се единствени и неповторими. Никой няма вашето ДНК, вашите гении или даже вашето лъчение. Спомнете си всички мощни страни и положителни черти в себе си. Няма съвършени хора. Но това е вашият живот и вие можете да го моделирате, както ви се желае.
Не правете взаимни отстъпки. Гледайте напред и всичко ще се оправи. Не давам обещание бързи резултати. Но експериментирайте. 100% ще откриете и други „ способи “ да си помогнете да излезете от обстановката. Когато претърпях разлъка, даже търсех сходни хора на мен, които също са претърпяли, и търсех препоръки от тях. Но вие сте мощни и ще се справите. Заслужвате да бъдете щастливи.
Заслужва ли си? Въпреки проблемите, в случай че обичаме, несъмнено си заслужава да се борим за обичания, само че въпреки това, е добре да си вземем отдих един от различен, с цел да помислим кое по-доброто решение – да останем дружно или да се разделим. Често двойките в сходно положение си дават някакъв период – разделят се за месец-два, чуват се или съвсем не през това време. Но когато нещата са стигнали толкоз надалеч, нормално раздялата остава дефинитивна.
Но това не оправя наранените усеща. Усещаме се излъгани, гневни, не можем да извиним даже за дреболии, сещаме се защо ли не, в което да обвиним индивида, с който сме прекарали последните месеци или даже години. Това не е вярното решение. Може краткотрайно да си мислим, че сме добре, тъй като не се сещаме за любовта заради гнева, който подтикваме у себе си. Но въпреки всичко любовта към момента я има, спомените също. С носталгия помним хубавите моменти. Изливаме реки от сълзи.
Кое оказва помощ?
Колкото и шаблонно да звучи оказва помощ времето. Колкото повече време минава, толкоз тъгата се измества от други нови неща. Ето няколко съвета, които съм открила, че оказват помощ:
1. Постарайте се да не се чувате и виждате с някогашния си другар. Когато очите не виждат, по-лесно се не помни. В противоположен случай се зареждаме с вяра и имаме упования, които другият може от дълго време да е загърбил.
2. Работете. Затрупайте се с работа, поемете повече задания в службата си или се обадете на другари, които имат потребност от помощ. Дори не го правете за себе си, а за другите. Така няма да имате опрощение да се откажете. Не е решение да вземете отпуск и да се самосъжалявате и депресирате. Работата оказва помощ да не мислите.
3. Излизайте с другари. Срещите с хора, разнообразието и другите прекарвания не ви оставят уединено, което не ви разрешава да се върнете към кърпичките и сополите.
4. Споделяйте. Хората споделят, че споделената болежка е половин болежка. И това е правилно. Не мислете, че обременявате околните си. Те ви мислят най-хубавото. А и несъзнателно или не, сме им предизвикали неудобства, единствено като сме се чувствали зле и сме преживявали една драма. Те са подготвени във всеки миг да ви подадат ръка и рамо, на което да изплачете болката си. Признайте си, че имате потребност от помощ, поддръжка и разтуха и я приемете.
5. Намерете занимание. Помислете какво постоянно сте желали да вършиме, само че връзката ви не ви го е разрешавала или приятелят ви е имал други ползи, и по тази причина сте правили взаимни отстъпки поради него. Реализирайте концепциите си, опишете ги на лист хартия и си дайте заричане, че ще извършите всяка точка от листата. И най-много започнете от точка 1. Това е единствено началото.
6. Наплачете се. Да, не може без това. Тъжно ви е, тежко ви е, имате потребност да го излеете някак. Помагат тъжни песни, мудна музика. Независимо по кое време денем, въпреки всичко оставате по някое време сами.
7. Мобилизирайте се. Приемете раздялата като ново начало, пресен въздух, нова страница, нов живот. Насилете се да поемете напред и не се обръщайте. Загърбете предишното.
8. Простете. Колкото и да си мислете, че оказва помощ, гневът и ядът единствено ви вредят. Вземете решение да простите. Простете на себе си и на мъжа, който сте обичали и най-вероятно продължавате да обичате. Това ще ви помогне да продължите по своя път. Оставете го и той да го направи. Вярвам, че желаете и той да бъде благополучен.
9. Върнете му всички движимости. Опитайте да скриете и общите такива и изключително тези, които ви навяват мемоари. Предметите също съдържат „ памет “. А е добре да забравим последователно какво е било, с цел да ни е по-лесно да приемем новите неща.
10. Повярвайте в себе си. Често след разлъка човек се самосъжалява и се усеща второ качество. Но това не е по този начин. Помнете, че вие сте неповторими, скъпи. Родили сте се единствени и неповторими. Никой няма вашето ДНК, вашите гении или даже вашето лъчение. Спомнете си всички мощни страни и положителни черти в себе си. Няма съвършени хора. Но това е вашият живот и вие можете да го моделирате, както ви се желае.
Не правете взаимни отстъпки. Гледайте напред и всичко ще се оправи. Не давам обещание бързи резултати. Но експериментирайте. 100% ще откриете и други „ способи “ да си помогнете да излезете от обстановката. Когато претърпях разлъка, даже търсех сходни хора на мен, които също са претърпяли, и търсех препоръки от тях. Но вие сте мощни и ще се справите. Заслужвате да бъдете щастливи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ