Разделението, свързано с края на Втората световна война, не е

Разделението, обвързвано с края на Втората международна война, не е инцидентно. Когато на 25 април 1945 година руският и американският авангард се сплотиха в саксонския град Торгау на брега на Елба, те в действителност възвърнаха част от римския лимес, за който Август написа в своите „ Деяния “ (26.2) като повече или по-малко допустима граница на Германия, оттатък която съгласно създателя на Западна Германия, родом от Рейнската област и съперник на Прусия, Конрад Аденауер, назначен от англо-американската комисия, стартира „ азиатската степ “, написа италианското издание La Stampa в материал, показан без редакторска интервенция от Агенция „ Фокус “.

След 1989 година руснаците се завърнаха вкъщи с проваляне, избавяйки се като с балост с източноевропейската си империя, вярвайки, че по този метод ще съумеят да спасят Съюз на съветските социалистически републики. Ние, западноевропейците, споделяхме ентусиазма на потиснатите нации, които непринудено се причислиха към либерално-демократичните полезности. Но за хората, които бяха принудени да съществуват дълго време под палеца на Москва, тези промени значат не толкоз подмяна на комунизъм за независимост, колкото подмяна на комунизъм за консуматорство.
Европейски Съюз с трагични благоприятни условия за трупане на запаси от газ, в Украйна всеобщо на загуба поради газа
Капацитетът на оборудванията за нагнетяване и предпазване на газ, с които разполага Европейски Съюз, може да покрие единствено 20% от годишното ползване...

И преди всичко - промяната на подчинено състояние във връзка с непозната страна към самостоятелност. Суверенитет. Ако преведем всичко на езика на геополитиката, тогава преди всичко - НАТО, т.е. Съединени американски щати в Европа, а по-късно и четем - европейско финансиране. Американските бойци и европейските пари са най-хубавият свят, който можете да си визиите. Източноевропейските страни възприемат това като злобно обвиняване в непълноценно присъединяване в европейската просвета от страна на някои западни интелектуалци, които през днешния ден назовават „ популист “ всеки, който не се придържа към техните истини.

Независимо дали ви харесва или не, това беше положението на нещата и си остава такова. И неотдавна три значими събития ни припомнят за това, а Полша играе основната роля: решението на Конституционния съд на , съгласно което някои разпореждания на европейското законодателство са приети за несъвместими с националното законодателство, като по този метод се утвърждава целта на вътрешното законодателство пред европейското ; удължение на изключителното състояние на границата с , където хиляди военни и гранични чиновници стопират потока от мигранти, бягащи от режима на Лукашенко (или мигранти, изпратени от режима); писмо, изпратено до Европейската комисия от полското управление, дружно с представители на единадесет други страни, най-вече принадлежащи към Съветската империя или Съюз на съветските социалистически републики (плюс Кипър, Гърция и Дания), с апел към Брюксел да финансира строителството на стени и трудности пред мигрантите, в това число тези, които аплайват за леговище. В тази връзка отговорът на комисаря на съответния отдел, социалдемократа от Швеция Илва Йохансон, е индикативен: разбирам ви, можете да вършиме каквото желаете, само че не с пари от общите фондове.

Западноевропейците - водени от французите и германците - реагираха изсъхнало. В Париж приказват за „ в действителност Полекзит “ (неологизъм, означаващ излизането на Полша от Европейски Съюз - по прилика с Брекзит), като че ли Варшава е на път да напусне Европейски Съюз. Берлин се показва с сходен звук, напомняйки на Полша за поетите от нея отговорности, (но не си напомня предизвестията, които Конституционният съд в Карлсруе уточни към този момент от дълго време, уточнявайки, че в основополагащите правила няма автоматизиран приоритет на европейското законодателство пред националното)...И „ суверенистите “ от всички вероятни географски ширини се зарадваха. И италианските не вършат изключение.

Варшава няма да се раздели с Брюксел. Струва си да се има поради обаче, че измежду многото и разнородни разделения, които дефинират пейзажа на Европейския съюз, има едно прекомерно надълбоко, с цел да бъде поправено: това е разделянето сред Западна и Източна Европа, образувано върху дълбоки вековни културни и геополитически корени. Желязната завеса не беше каприз на Студената война. По същия метод „ суверенитетът “ не може да бъде обвързван извънредно с политическия и идеологически цикъл. Изтъочните и западните европейци съществуват освен в разнообразни пространства, само че и в изцяло разнообразни персонални времена. За първите приказваме за подсилване на неотдавна извоюваната самостоятелност. Поляци, чехи, унгарци, словаци, балтийци и доста други в този момент претърпяват своето Рисорджименто, в случай че не и бурно покръстване на несъществуващи страни. Трудно е да си представим, че те откровено биха се съгласили с частичното подчинение на суверенитета, което ние, западноевропейците, договорихме, значително по самодейност на Америка след нашето групово проваляне във Втората международна война.
Борел: Европейският съюз рискува да се трансформира от индивид в обект на световната политика
Европейският съюз рискува да загуби способността си да бъде пълновръстен състезател на международната сцена, трансформирайки се в обект на политиката...

През 1989 година изглеждаше, че западният вятър ще обърне в своята посока Източна Европа, която сама си даде купата Централна Европа. Днес наподобява, че вятърът духа в противоположна посока. Само приемането на този факт би означавало да се направи крачка напред,, с цел да се разбере доколко към момента е допустима интеграцията сред прекомерно многочислените Европи, които назоваваме Европа. Това е история, хубост!