ЕС одобри нови правила за дълга и дефицита на държавите членки
Страните от Европейския съюз през днешния ден одобриха дефинитивно облекчени правила по отношение на допустимите равнища на бюджетен недостиг и държавен дълг, които всяка страна членка на Европейски Съюз би трябвало да съблюдава. Новите фискални правила вкарват ясни минимални условия за понижаване на съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен артикул за най-задлъжнелите страни членки.
Сред измененията се планува и при определянето на ограничения за понижаване на несъразмерния държавен дълг и на бюджетния недостиг да се взема поради в по-голяма степен самостоятелното икономическо положение на всяка страна членка на Европейския съюз.
Днешното решение е последната стъпка от промяната на фискалната политика на Европейския съюз, откакто през предходната седмица тя беше утвърдена от Европейския парламент.
Досега разпоредбите изискваха бюджетният недостиг на всяка страна членка да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а общественият ѝ дълг да е под 60% от Брутният вътрешен продукт. Редица страни обаче не съблюдават въпросните правила.
Новите правила
Според новите фискални правила самостоятелното икономическо положение на всяка страна ще има по-голяма тежест при определянето на ограниченията за понижаване на несъразмерните държавен дълг ибюджетен недостиг.
Същевременно новите правила вкарват ясни минимални условия за понижаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт за страните от Блока с най-големи отговорности. Страните, които са с равнища на дълга от над 90% от Брутният вътрешен продукт, би трябвало да понижат съотношението на дълга си към Брутният вътрешен продукт с по един пункт годишно. Страните, при които то е сред 60 и 90% от Брутният вътрешен продукт, би трябвало да го свиват с по 0.5 пункта годишно.
Съгласно новите правила всички държави-членки ще бъдат помолени да изготвят народен средносрочен фискален систематичен проект, който обгръща 4-5 години, според от продължителността на националния законодателен мандат. В своите проекти страните членки се ангажират с многогодишна траектория на обществените чисти разноски
Преди това Комисията ще показа „ референтна траектория “ за развиването на чистите разноски на държави-членки, в които държавният дълг надвишава 60% от брутния вътрешен артикул (БВП) или където държавният недостиг надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт.
Ако дадена страна от Евросъюза показа действителен проект за промени и за привличане на вложения, които ще подобрят изискванията за напредък на нейната стопанска система, то може да бъде продължен интервалът, в който тя би трябвало да понижи държавния си дълг, гласят новите правила.
Миналата седмица европейската статистическа работа Евростат изнесе данни, съгласно които през 2023 година в 13 страни от Европейски Съюз съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт е било над 60%. Най-значително е записано в Гърция (161.9% от БВП), Италия (137.3% от БВП), Франция (110.6% от БВП), Испания (107.7% от БВП) и Белгия (105.2% от БВП).
Най-ниските съотношения на държавния дълг към брутния вътрешен артикул през предходната година са на Естония (19.6% от БВП) и България (23.1% от БВП).
Единадесет страни от Европейски Съюз, в това число Франция и Италия, пък евентуално ще бъдат порицани от Европейската комисия за несъразмерни бюджетни дефицити. Комисията ще реши през юни дали да стартира така наречен процедури при несъразмерен недостиг (EDP) във всеки обособен случай. Страните в еврозоната могат да бъдат изправени пред санкции, в случай че не следват верния курс.
Глобата при положение на неспазване, ще възлиза на до 0.05% от Брутният вътрешен продукт и ще се натрупва на всеки шест месеца, до момента в който не бъдат подхванати ефикасни дейности от съответната страна членка.
Франция, Италия и Белгия, чиито дефицити надвишават 3% и не възнамеряват да се върнат в границите през идващите няколко години, съвсем обезпечено ще бъдат глобени. Миналата година тези страни имаха бюджетни дефицити, по-големи от прага от 3% от Брутният вътрешен продукт, позволен съгласно разпоредбите на Европейски Съюз.
Някои страни, в това число Испания и Чехия, настояват, че дефицитът им ще се върне на или под 3% тази година и не би трябвало да бъдат наказвани за краткотрайно нарушаване.
Румъния, която не е членка на еврозоната, сега е единствената страна в процедура по несъразмерен недостиг. Полша и Румъния, както и членът на еврозоната Словакия упорстват за изключение на съображение военните разноски, породени от войната на Русия в Украйна.
Комисията в предишното беше подложена на критика за това, че не съумя да приложи разпоредбите за недостига, изключително в тази ситуация с Франция. По-стриктното използване беше основно искане на Германия и други по време на договарянията за реформиране на разпоредбите.
Сред измененията се планува и при определянето на ограничения за понижаване на несъразмерния държавен дълг и на бюджетния недостиг да се взема поради в по-голяма степен самостоятелното икономическо положение на всяка страна членка на Европейския съюз.
Днешното решение е последната стъпка от промяната на фискалната политика на Европейския съюз, откакто през предходната седмица тя беше утвърдена от Европейския парламент.
Досега разпоредбите изискваха бюджетният недостиг на всяка страна членка да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а общественият ѝ дълг да е под 60% от Брутният вътрешен продукт. Редица страни обаче не съблюдават въпросните правила.
Новите правила
Според новите фискални правила самостоятелното икономическо положение на всяка страна ще има по-голяма тежест при определянето на ограниченията за понижаване на несъразмерните държавен дълг ибюджетен недостиг.
Същевременно новите правила вкарват ясни минимални условия за понижаване на съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт за страните от Блока с най-големи отговорности. Страните, които са с равнища на дълга от над 90% от Брутният вътрешен продукт, би трябвало да понижат съотношението на дълга си към Брутният вътрешен продукт с по един пункт годишно. Страните, при които то е сред 60 и 90% от Брутният вътрешен продукт, би трябвало да го свиват с по 0.5 пункта годишно.
Съгласно новите правила всички държави-членки ще бъдат помолени да изготвят народен средносрочен фискален систематичен проект, който обгръща 4-5 години, според от продължителността на националния законодателен мандат. В своите проекти страните членки се ангажират с многогодишна траектория на обществените чисти разноски
Преди това Комисията ще показа „ референтна траектория “ за развиването на чистите разноски на държави-членки, в които държавният дълг надвишава 60% от брутния вътрешен артикул (БВП) или където държавният недостиг надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт.
Ако дадена страна от Евросъюза показа действителен проект за промени и за привличане на вложения, които ще подобрят изискванията за напредък на нейната стопанска система, то може да бъде продължен интервалът, в който тя би трябвало да понижи държавния си дълг, гласят новите правила.
Миналата седмица европейската статистическа работа Евростат изнесе данни, съгласно които през 2023 година в 13 страни от Европейски Съюз съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт е било над 60%. Най-значително е записано в Гърция (161.9% от БВП), Италия (137.3% от БВП), Франция (110.6% от БВП), Испания (107.7% от БВП) и Белгия (105.2% от БВП).
Най-ниските съотношения на държавния дълг към брутния вътрешен артикул през предходната година са на Естония (19.6% от БВП) и България (23.1% от БВП).
Единадесет страни от Европейски Съюз, в това число Франция и Италия, пък евентуално ще бъдат порицани от Европейската комисия за несъразмерни бюджетни дефицити. Комисията ще реши през юни дали да стартира така наречен процедури при несъразмерен недостиг (EDP) във всеки обособен случай. Страните в еврозоната могат да бъдат изправени пред санкции, в случай че не следват верния курс.
Глобата при положение на неспазване, ще възлиза на до 0.05% от Брутният вътрешен продукт и ще се натрупва на всеки шест месеца, до момента в който не бъдат подхванати ефикасни дейности от съответната страна членка.
Франция, Италия и Белгия, чиито дефицити надвишават 3% и не възнамеряват да се върнат в границите през идващите няколко години, съвсем обезпечено ще бъдат глобени. Миналата година тези страни имаха бюджетни дефицити, по-големи от прага от 3% от Брутният вътрешен продукт, позволен съгласно разпоредбите на Европейски Съюз.
Някои страни, в това число Испания и Чехия, настояват, че дефицитът им ще се върне на или под 3% тази година и не би трябвало да бъдат наказвани за краткотрайно нарушаване.
Румъния, която не е членка на еврозоната, сега е единствената страна в процедура по несъразмерен недостиг. Полша и Румъния, както и членът на еврозоната Словакия упорстват за изключение на съображение военните разноски, породени от войната на Русия в Украйна.
Комисията в предишното беше подложена на критика за това, че не съумя да приложи разпоредбите за недостига, изключително в тази ситуация с Франция. По-стриктното използване беше основно искане на Германия и други по време на договарянията за реформиране на разпоредбите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ