Ножицата при доходите все по-разтворена
Ръстът при пенсиите е 3 пъти по-висок в сравнение с при заплатите, които действително понижават
Според Национален статистически институт, през 2022 година общият годишен приход на член от семейството е бил 9008 лв., което е растеж с 16.9% по отношение на 2021 година, когато е бил 7705 лева Точно 16,9 на 100 обаче е и годишната инфлация за 2022 година, съгласно данните на Национален статистически институт. Лошото е, че при дребната потребителска кошница, където влизат храните, тя е доста по-висока - 22,8%, отново по данни на Национален статистически институт.
Статистиката демонстрира, че растежът при приходите от пенсии доста изпреварва нарастването на работната заплата - парите на възрастните са се вдигнали с 31.5%, а от трудови хонорари - една с 10.8%.
-->
Като махнем годишната инфлация от 16,9%, ще получим действителното нарастване - приходите на пенсионерите са нарастнали с 14 на 100, само че на работещите са намалели с 6,1%.
Това значи, че тъкмо работещите хора са обеднели поради по-високите цени през предходната година.
Средният приход на човек за цялата 2022 година е 9008 лева, което прави малко над 750 лева на месец. В същото време междинната заплата за декември доближи 1947 лева.
Това демонстрира две неща - първо, че ножицата в приходите на българите се е разтворила неимоверно доста. И второ, в случай че в фамилията има деца, безработни или пенсионери, междинният приход на човек понижава доста, даже някой от родителите да получава висока заплата.
Всеки трети лев е от пенсии
Доходите от пенсии образуват 33,7% от парите в домакинските бюджети. Това значи, че всеки трети лев в джоба на българите идва от пенсии. Ако към тях прибавим компенсациите за безработни, добавките за деца и останалите обществени помощи се оказва, че 35,8% от приходите в страната идват от държавната хазна.
За интервал от 10 години приходите на хората от пенсии са нарастнали близо 2,5 пъти, което е най-голямото нарастване за подобен интервал от време, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В същото време заплатите образуват едвам 53,9% от приходите на българите. През 2019 година делът бе 56,6% от всички приходи на хората.
През 2022 година приходите от работа отвън заплатата са се нараснали с 45%, само че те имат доста дребен дял в бюджетите на семействата.
За цялата 2022 година междинният приход на човек е 9008 лева, което прави малко над 750 лева на месец. За 2013 година междинният приход е бил 4814 лева, или по малко над 400 лева на месец. Така за 10 година нарастването на приходите на българите е 1,9 пъти, пресмятат от Национален статистически институт.
Като вземем поради инфлацията обаче, действителният растеж на приходите за десетилетие е с 46,2%, пресмятат от Национален статистически институт.
Теглим повече от спестявания
През предходната година всеки е изтеглил приблизително по 376 лева от спестяванията си. Това е с 35% повече по отношение на изтеглените пари през миналата година и близо два пъти и половина повече по отношение на 2013 година, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В същото време обаче доста нарастват влоговете в банките. През предходната година всеки българин е внесъл на влог в банка приблизително по 651 лева Това е с 22% повече по отношение на миналата година и близо 9 пъти повече по отношение на 2013 година Всичко това демонстрира, че някои хора обедняват от ден на ден и се чудят по какъв начин да оцелеят, до момента в който други доста усилват парите си.
14% е годишната инфлация през март
Годишната инфлация към края на март е 14%, съгласно данните на Национален статистически институт. Това демонстрира, че действително няма спад на цените - множеството артикули и услуги не престават да нарастват, само че по-бавно в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Само за март по отношение на февруари инфлацията е 0,5%, оповестиха от Национален статистически институт.
От главните храни през март най-вече е поскъпнал зрелият лук - с 25,4%, зелето - с 12,7%, сладоледът - с 10,6%, морковите и аленото цвекло - с 10,4%, чушките - със 7,5%, ябълките - с 4,2%, оцетът - с 3,8%, бирата - с 3,3%, картофите - с 3,2%, яйцата - с 3,2%, и малотрайните салами - с 2,6%. За година повишаването на месото и месните артикули е с 23,7%, а на млякото, млечните артикули и яйцата - с 34,5%.
Цените започнаха внезапно да нарастват още през октомври 2021 година, като тогава повода бе повишаването на тока за бизнеса. От тогава до момента насъбраната инфлация е близо 25 на 100.
Според Национален статистически институт, през 2022 година общият годишен приход на член от семейството е бил 9008 лв., което е растеж с 16.9% по отношение на 2021 година, когато е бил 7705 лева Точно 16,9 на 100 обаче е и годишната инфлация за 2022 година, съгласно данните на Национален статистически институт. Лошото е, че при дребната потребителска кошница, където влизат храните, тя е доста по-висока - 22,8%, отново по данни на Национален статистически институт.
Статистиката демонстрира, че растежът при приходите от пенсии доста изпреварва нарастването на работната заплата - парите на възрастните са се вдигнали с 31.5%, а от трудови хонорари - една с 10.8%.
-->
Като махнем годишната инфлация от 16,9%, ще получим действителното нарастване - приходите на пенсионерите са нарастнали с 14 на 100, само че на работещите са намалели с 6,1%.
Това значи, че тъкмо работещите хора са обеднели поради по-високите цени през предходната година.
Средният приход на човек за цялата 2022 година е 9008 лева, което прави малко над 750 лева на месец. В същото време междинната заплата за декември доближи 1947 лева.
Това демонстрира две неща - първо, че ножицата в приходите на българите се е разтворила неимоверно доста. И второ, в случай че в фамилията има деца, безработни или пенсионери, междинният приход на човек понижава доста, даже някой от родителите да получава висока заплата.
Всеки трети лев е от пенсии Доходите от пенсии образуват 33,7% от парите в домакинските бюджети. Това значи, че всеки трети лев в джоба на българите идва от пенсии. Ако към тях прибавим компенсациите за безработни, добавките за деца и останалите обществени помощи се оказва, че 35,8% от приходите в страната идват от държавната хазна.
За интервал от 10 години приходите на хората от пенсии са нарастнали близо 2,5 пъти, което е най-голямото нарастване за подобен интервал от време, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В същото време заплатите образуват едвам 53,9% от приходите на българите. През 2019 година делът бе 56,6% от всички приходи на хората.
През 2022 година приходите от работа отвън заплатата са се нараснали с 45%, само че те имат доста дребен дял в бюджетите на семействата.
За цялата 2022 година междинният приход на човек е 9008 лева, което прави малко над 750 лева на месец. За 2013 година междинният приход е бил 4814 лева, или по малко над 400 лева на месец. Така за 10 година нарастването на приходите на българите е 1,9 пъти, пресмятат от Национален статистически институт.
Като вземем поради инфлацията обаче, действителният растеж на приходите за десетилетие е с 46,2%, пресмятат от Национален статистически институт.
Теглим повече от спестявания
През предходната година всеки е изтеглил приблизително по 376 лева от спестяванията си. Това е с 35% повече по отношение на изтеглените пари през миналата година и близо два пъти и половина повече по отношение на 2013 година, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В същото време обаче доста нарастват влоговете в банките. През предходната година всеки българин е внесъл на влог в банка приблизително по 651 лева Това е с 22% повече по отношение на миналата година и близо 9 пъти повече по отношение на 2013 година Всичко това демонстрира, че някои хора обедняват от ден на ден и се чудят по какъв начин да оцелеят, до момента в който други доста усилват парите си.
14% е годишната инфлация през март
Годишната инфлация към края на март е 14%, съгласно данните на Национален статистически институт. Това демонстрира, че действително няма спад на цените - множеството артикули и услуги не престават да нарастват, само че по-бавно в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Само за март по отношение на февруари инфлацията е 0,5%, оповестиха от Национален статистически институт.
От главните храни през март най-вече е поскъпнал зрелият лук - с 25,4%, зелето - с 12,7%, сладоледът - с 10,6%, морковите и аленото цвекло - с 10,4%, чушките - със 7,5%, ябълките - с 4,2%, оцетът - с 3,8%, бирата - с 3,3%, картофите - с 3,2%, яйцата - с 3,2%, и малотрайните салами - с 2,6%. За година повишаването на месото и месните артикули е с 23,7%, а на млякото, млечните артикули и яйцата - с 34,5%. Цените започнаха внезапно да нарастват още през октомври 2021 година, като тогава повода бе повишаването на тока за бизнеса. От тогава до момента насъбраната инфлация е близо 25 на 100.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ