Пуническите войни
Пуническите войни, наричани още Картагенски войни (264–146 година прочие Хр.), са поредност от три военни спора сред Римската република и Картагенската империя, довели до унищожаването на Картаген, поробването на неговото население и превръщането на Рим в супер силата на Античния свят.
Картаген нараства от малко пристанище до най-богатия и най-мощен град в Средиземноморския регион. Има мощен флот, наемническа войска и, с помощта на цените и търговията, задоволително благосъстояние, с цел да прави това, което му хареса. Чрез контракт картагенците не разрешават на Рим да търгува в региона на Западното Средиземноморие.
Малката по това време република няма флот и не може да откаже извънредно неизгодните условия. Римски търговци, уловени в картагенски води, са давени, а корабите им са пленявани.
Първата пуническа война избухва през 264 година пр.н.е. Повод за нея е желанието на двете сили да поемат контрола над остров Сицилия. Конфликтът продължава 4 години.
Първоначално военните дейности се водят по суша и римските легиони нанасят съкрушителни провали на картагенците. Във втората фаза на войната картагенците концентрират дейностите си главно по море, тъй като допускат, че там надмощието им е осезаемо. Те нанасят няколко провали на Рим.
Тогава Рим прави изобретение в новосформираната си флота – мост, който свързва двата кораба и разрешава на бойците да щурмуват врага. Това обръща хода на войната. Картагеницте са разрушени и търсят мир. Рим им постанова позорен контракт. Картагенската империя губи Сицилия, Сардиния, Корсика и комерсиалния си монопол.
След изтощителна революция и спорове със прилежащите царства, Картаген стартира да се възвръща. С цел да възвърне изгубените си територии стартира да колонизира Испания. Уплашен от възходящата мощност на остарелия си противник, Рим още веднъж атакува през 216 година прочие н. е.
Втората пуническа война стартира пагубно за Рим. Водени от надарения военачалник Ханибал, картагенците минават Алпите и атакуват Северна Италия. Ханибал минава с армията си през съвсем целия полуостров, нанасяйки пагубни провали.
При борбата при Кана от 87 000 римляни единствено 14 000 оцеляват. Но отдалечеността от Картаген прекъсва снабдителните линии на Ханибал, а в това време римляните придвижват военните дейности в Африка, нападайки самия Картаген.
Великият военачалник е заставен да изостави превзетото и да се втурне да избавя родината си. Край Зама (в дн. Тунис) обаче Ханибал претърпява първото си проваляне, което е толкоз пагубно, че Картаген е заставен още веднъж да търси мир. Този път наложеният му контракт е съвсем разрушителен. Търговската му империя е принудена да се раздели с всичките си презморски територии и да заплати голяма контрибуция. Картаген се трансформира в земеделска страна.
Близо 50 години след края на Втората пуническа война Картаген стартира да се възвръща. Той към този момент няма колониална империя, само че се трансформира в районна мощ. Това тревожи Рим, който, възползвайки се от спора сред остарелия си зложелател и потребителската страна Нумидия, афишира война през 149 година пр.н.е.
Третата пуническа война е най-кратка. Военните дейности са съсредоточени само към обсадения Картаген. След три години римляните пробиват стените и нахлуват в града.
Малкото му останали поданици (около 50 хиляди) са продадени в иго, а градът е съпоставен със земята. Това поставя завършек на Пуническите войни и на Картагенска империя. Рим превзема всичките ѝ земи и се трансформира в най-голямата мощ в Средиземноморието. Пътят към бъдещата му империя е открит.
