Пти Паризиен 1910 Годината започва тъй да се каже европейски,

" Пти Паризиен " 1910

Годината стартира така да се каже " европейски ", но в сгъстена национална неизясненост. Заети с новата си (временна) роля – да дадем насоки на Западните Балкани, на връзките сред Турция и Европа, както и на излизането на Англия от Европейски Съюз, няма по какъв начин да позабравим и своите си работи. Сиреч ръководството на страната.

Та в случай че някой обича, да отговори на следното: ще има или няма да има избор на съмнение против държавното управление? И в случай че има (въпреки спорните податки в ДПС), по кое време ще е той? Реален избор ли ще е или упражнение в деня, когато цъфтят налъмите – ден, разполагаем главно в политическия календар.

И щом никой не ни споделя нищо в следпразничната отмалялост, не е зле сами да формулираме питанията си. Затуй взех решение да преповторя една шеговита анкета, извършена не от различен, ами от самия Димчо Дебелянов преди към 100 и пет години. Има я в събраните му съчинения, без някой да ѝ обръща особено внимание. А пък тя е показателна за нашенските политически нрави.

И така, при започване на следващ политически сезон, когато витаели въпроси за оставката на кабинета, Дебелянов, пописващ в сатиричното издание " Шантеклер " (за него по-нататък), разпраща " окръжно до всякакви политически водачи и опозиционни такива със заповед да отговорят неотложно на следните въпроси ". Те – познайте – несъмнено, че не му дават отговор. Не тъй като тогава е имало проблем с връзката (нали още не са съществували обществени мрежи), а тъй като политиците по принцип не обичат да отговорят на сходни въпроси. Което не му е попречило самичък да си отговори на тях, употребявайки нормалните им лакърдии.

Та и аз, въодушевен от образеца на класика, взех решение да преповтаря тези питания (в леко осъвременена редакция), съпровождайки ги с възможните отговори, които тези значими политически фигури (хипотетично) биха дали при започване на 2018 година

Въпросите са следните:

Трябва ли да паднат ръководещите от власт и за какво?

Коя партия би трябвало да ги наследи и хубаво ли е да си на власт?

* * *

Първи, както можеше да се чака, отговори господин Бойко Борисов.

Ако допуснем, че задачата (на вота на недоверие) е да мине, това значи да се озовем без парламент по време на председателството. Затова споделям, че интервалът очевидно е селекциониран неслучайно.

Не са инцидентни, напряко неслучайни са нашите работи. И господин Борисов, като сръчен политически диалектик, изследва таман този прелом в политиката ни. Най-злоумишлена е таман " нужната неслучайност ", инак изпадаме в " невъзможността да намерим мост от статичното към динамичното ", както май беше споделил Енгелс (или Дюринг), не запомнил съм към този момент. Дано някои от " новите леви " се сети да подскаже. Че да не сбъркаме Енгелс с Анти-Дюринг. Или Анти-Борисов с Борисов.

Крадецът вика дръжте крадеца, в пъкъла на българския котел не е нужно да се поставят пазачи. Ние можем да дърпаме сами надолу в катрана, шест месеца, до момента в който сме във фокуса на Европа, да се изговорят всички нелепости, до момента в който на някой му пристигна акъла.

Брях, че и крадци ли имало в Народното събрание? Ний бяхме чули единствено за наркотрафиканти и то отново от устата на господин премиера. Че по какъв начин ли националните избраници тогава си овардват имуществото? Да не би от тези думи на господин министър-председателя – изречени високо алегорично или ниско метафорично – да следват и някои напълно нелицеприятни догатки? Примерно, че до момента в който политиците са " на котел ", те омазват " принаденото " с катран профилактично, та да не им го пожелаят или завлечен останалите? Стряскаща мисъл, изключително " до момента в който сме във фокуса на Европа ". Явно не е добре да си на власт.

* * *

След него отговори госпожа Корнелия Нинова.

Ние сме съпротива и когато решим, тогава ще създадем избор на съмнение. Ние сме излъчени в Народното събрание и сме политици, с цел да представляваме мнението на хората. Как да разбираем на хората, че има течове в системата и чак когато ги спрем, ще мислим за останалото. Да им кажем, че ще чакат 6 месеца, тъй като следва европредседателството?

Политическата обстановка била спешна, а ний се помайваме. " Казанът " настрани: щом има течове (в системата), нещата не търпят отсрочване. Въпросът е кой да врътне кранчето. И ще има ли политическо единодушие, с цел да се прави ремонт? Може да се окаже противоположното. Че в интервал на " политически течове " обособените народни представители са най-облагодетелствани: където и да си подложиш канчето, все ще си начерпиш нещо. А сетне овайкват цените на водата и оферират за популацията " водни помощи ". Въпросът, чуваме, бил " систематичен ": освен в " теча ", а очевидно и в " оливането ", " препиването " или " всеобщото подмокряне ". Ама нали и госпожата е неизменима " част от системата ". Явно нещата са напълно " неслучайни ".

Вотът на съмнение ще внесем на 17-и януари по тематиката за корупцията. Няма по какъв начин да се борим с бедността, в случай че не се оправим с корупцията. Вместо държавното управление да си затваря очите пред този факт и да приканва шест месеца да си мълчим, с цел да не се излагаме пред чужденците, по-добре да потърси метод за решение на тези проблем и го отсече от корен.

И каква стана тя – " обаян кръг ". Бедността изисква справяне с корупцията, а пък масовостта на корупцията (при зле функциониращата държава) е разследване от същата тази беднотия. Как тогава държавното управление, " с цел да не се излагаме пред чужденците ", да се оправи с казуса? Как да го " отсече от корен "? Да не би като хан Крум или Хамурапи: да стартира да сече ръцете на даващите и ръцете на вземащите? Че къде тогава ще му излезе краят? Ами в случай че внезапно броят на " възмездено осакатените " в България нарасне хилядократно, по какъв начин ще я караме тогава? Замислете се, че то може и без политически хайлайф да останем.

Така да вземем за пример един парламентарен публицист преди време ми показа, че в Народното събрание се били завъдили бълхи. В директен, не в метафоричен смисъл. Пробвали да обезпаразитят Народното събрание, но на вятъра. Интересното било, че бълхите атакували хората ту отляво, ту отдясно, само че най-често централно. Дали това не е алегория?

* * *

И най-после отговори господин Карадайъ (Но с неясен словоред и сложен синтаксис. Ето за какво, пък и поради разминаването с господин Доган, препечатвам отговорите, дадени преди време от Димчо Дебелянов за друга политическа мощ. Съвпадението е интересно).

Според мен и съгласно белгийската преса те трябваше да паднат още преди година и половина. Сегашното рухване е " след дъжд качулка ".

Бих се изселил из България, тази страна на корупцията и на политическия разврат, дето Черната Джамия е зинала да погълне всичко почтено, благородно и велико… “.

Явно в туй е политическата амбивалентност на придвижването – даже да си в политическа съпротива, постоянно стопански си на власт. Което не е " след дъжд качулка ", ами си е " безгрижен на сянка ".

* * *

И какво излиза – Дебеляновата " политическа анкета " продължава да работи. И все сме в политически " Шантеклер ". Само напомням, че името на изданието идва от нашумялата при започване на ХХ в. пиеса на Едмон Ростан, в която един петел с името Шантеклер кукурига в тъмната нощ, с цел да стресне заспалите в тежка сънливост. Така името Шантеклер се трансформира същинска мода (не единствено литературна). Прочутата нова мода " Шантеклер ", за която мнозина са чували, но малко на брой са виждали, което въобще не е толкоз значимо.

А що се отнася до Дебелянов, той обезсмъртява същата " политическа кризисност " в стиховете:

Шум се дига, звук до Бога,
звук и вик, звук и бяс,
цяла София в паника –
ето рецесията у нас.

Продължението е някак ненужно.

*Коментара на Тони Николов публикуваме от Портал " Култура "