След Афганистан Германия преосмисля външната си политика
Провалът на Съединени американски щати в Кабул провокира надълбоко безпокойствие в Германия. Преди две десетилетия след бурни парламентарни диспути Германия утвърди първата си военна задача отвън Европа от 1945 година насам, в Афганистан. Визията беше за Бундесвер (въоръжените им сили), настоящ в услуга на благородни цели - създаване на страна, хуманитаризъм и дипломация. " Днес звучи като смешка, само че прочетете дебатите и в действителност наподобява, че проектът е бил Афганистан да се трансформира в Швеция ", споделя Питър Нойман, специалист по сигурността и консултант на Армин Лашет, консервативният претендент за канцлер на парламентарните избори този месец. Фактът, че администрацията на Джо Байдън в този момент твърди, че тези цели са били лъжливи, оставя горчив усет в устата на германците, до момента в който се насочват към изборните секции.
Първоначално разграничени във връзка смисъла на задачата, немските политици откриха аргументация за това, което след това се трансформира най-голямото разположение на военни елементи на страната на открито от Втората международна война насам - към 150 хиляди бойци са минали през Афганистан, преди последните такива да изоставен през юни. През първото десетилетие на XXI век Германия усили напъните си за полицейско образование и гражданска реорганизация там. Но в това време социологическите изследвания разкриха възходящ публичен песимизъм. По-късно, през второто десетилетие, Афганистан постепенно се изплъзна от съзнанието на гласоподавателите. От главните партии, участващи в изборите, единствено Зелените намират място да упоменат афганистанската задача в своя манифест.
Съюзниците на Германия от дълго време я приканват да играе по-категорична роля в чужбина. Критиците настояват, че тези молби са останали нечути. Но това е незаслужено. Разтърсен от авантюризма на Русия в Украйна, бюджетът за защита на Германия, въпреки и към момента да не доближава задачата на НАТО от 2% от Брутният вътрешен продукт, набъбна съвсем с 50% от 2014 година Анегрет Крамп-Каренбауер, която като министър на защитата се пробва да накара сънародниците си да помислят съществено за сигурността, категорично свързва политиката на сигурност на Германия с нейната търговия - и по-рано тази година изпрати фрегата до Южнокитайско море, с цел да подчертае тематиката. Повече от 80% от гласоподавателите споделят, че поддържат Бундесвера, над 40% желаят повече разноски за защита.
Но те знаят доста малко за дузината задачи, в които немските войски служат - от битка против пиратството в Африканския рог до стабилизационни сили в Косово. Проучванията демонстрират също, че германците не са склонни да размахват военната си тежест. Има възходяща бездна сред възгледите на гласоподавателите и управляващите за сигурността. Това намира израз в мандатите, които Народното събрание дава на армията, които могат да доближат неуместни висоти. В един миг немските войски в Афганистан носеха карти с указания какво да кажат на враговете на бойното поле: " Организация на обединените нации - спрете или ще изстрелвам! " Предоставян им е и превод на пущу.
Не е изненадващо, че Афганистан не съумява да преобърне предизборната акция в Германия. Има ритуални изрази на поддръжка за това Европейски Съюз да прави повече за личната си сигурност на фона на възходящото осъзнаване, че - както го формулира върховен политик - администрацията на господин Байдън поставя " американците преди всичко ". Но единствената основна концепция е да се сътвори Съвет за национална сигурност, който да оформи поредна политика от конкуриращите се посоки на немския външнополитически механизъм. Има разнообразни отзиви дали сходни бюрократични отговори подхождат на стратегическите провокации на Германия.
Във външнополитическите платформи на партиите има нюанси. Ако влязат в ръководството, Зелените биха инжектирали известна доза " ястребово " отношение към властническите държави; социалдемократите пък имат контингент от " гълъби " във връзка с Русия. Но без значение от това коя от вероятните обединения ще се образува след изборите, е малко евентуално новото държавно управление да окаже решаващо въздействие за смяна на външнополитическия курс на Германия, споделя Фриц Фелгентрой, народен представител от групата на социалдемократите. Нито една от четирите партии, борещи се за властта, не слага под въпрос трансатлантическата връзка на Германия, нейното европейско предопределение или позицията ѝ в НАТО. Всички одобряват нуждата от калибриране на връзките с Китай. Външнополитическата част на идващото съдружно съглашение ще бъде артикул по-скоро на премислено разсъждение върху мястото на Германия в света, в сравнение с комплициран компромис сред няколко партии, които би трябвало да намерят метод да ръководят дружно.
Първоначално разграничени във връзка смисъла на задачата, немските политици откриха аргументация за това, което след това се трансформира най-голямото разположение на военни елементи на страната на открито от Втората международна война насам - към 150 хиляди бойци са минали през Афганистан, преди последните такива да изоставен през юни. През първото десетилетие на XXI век Германия усили напъните си за полицейско образование и гражданска реорганизация там. Но в това време социологическите изследвания разкриха възходящ публичен песимизъм. По-късно, през второто десетилетие, Афганистан постепенно се изплъзна от съзнанието на гласоподавателите. От главните партии, участващи в изборите, единствено Зелените намират място да упоменат афганистанската задача в своя манифест.
Съюзниците на Германия от дълго време я приканват да играе по-категорична роля в чужбина. Критиците настояват, че тези молби са останали нечути. Но това е незаслужено. Разтърсен от авантюризма на Русия в Украйна, бюджетът за защита на Германия, въпреки и към момента да не доближава задачата на НАТО от 2% от Брутният вътрешен продукт, набъбна съвсем с 50% от 2014 година Анегрет Крамп-Каренбауер, която като министър на защитата се пробва да накара сънародниците си да помислят съществено за сигурността, категорично свързва политиката на сигурност на Германия с нейната търговия - и по-рано тази година изпрати фрегата до Южнокитайско море, с цел да подчертае тематиката. Повече от 80% от гласоподавателите споделят, че поддържат Бундесвера, над 40% желаят повече разноски за защита.
Но те знаят доста малко за дузината задачи, в които немските войски служат - от битка против пиратството в Африканския рог до стабилизационни сили в Косово. Проучванията демонстрират също, че германците не са склонни да размахват военната си тежест. Има възходяща бездна сред възгледите на гласоподавателите и управляващите за сигурността. Това намира израз в мандатите, които Народното събрание дава на армията, които могат да доближат неуместни висоти. В един миг немските войски в Афганистан носеха карти с указания какво да кажат на враговете на бойното поле: " Организация на обединените нации - спрете или ще изстрелвам! " Предоставян им е и превод на пущу.
Не е изненадващо, че Афганистан не съумява да преобърне предизборната акция в Германия. Има ритуални изрази на поддръжка за това Европейски Съюз да прави повече за личната си сигурност на фона на възходящото осъзнаване, че - както го формулира върховен политик - администрацията на господин Байдън поставя " американците преди всичко ". Но единствената основна концепция е да се сътвори Съвет за национална сигурност, който да оформи поредна политика от конкуриращите се посоки на немския външнополитически механизъм. Има разнообразни отзиви дали сходни бюрократични отговори подхождат на стратегическите провокации на Германия.
Във външнополитическите платформи на партиите има нюанси. Ако влязат в ръководството, Зелените биха инжектирали известна доза " ястребово " отношение към властническите държави; социалдемократите пък имат контингент от " гълъби " във връзка с Русия. Но без значение от това коя от вероятните обединения ще се образува след изборите, е малко евентуално новото държавно управление да окаже решаващо въздействие за смяна на външнополитическия курс на Германия, споделя Фриц Фелгентрой, народен представител от групата на социалдемократите. Нито една от четирите партии, борещи се за властта, не слага под въпрос трансатлантическата връзка на Германия, нейното европейско предопределение или позицията ѝ в НАТО. Всички одобряват нуждата от калибриране на връзките с Китай. Външнополитическата част на идващото съдружно съглашение ще бъде артикул по-скоро на премислено разсъждение върху мястото на Германия в света, в сравнение с комплициран компромис сред няколко партии, които би трябвало да намерят метод да ръководят дружно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ