От Абсурдистан до пандемична умора - нужно е спешно решение
Противоречиви правила, ограничения със съмнителна успеваемост - сегашното ръководство на пандемията от ни уморява, а по този начин също пречи да се види излаз. Така стартира публикация на журналистката Лора Дазиниер и френския епидемиолог Антоан Фало, Директор на Института за световно опазване на здравето към медицинския факултет към университета в Женева за изданието Slate.fr.
В началото на март 2020 година Еманюел Макрон умерено отиде на спектакъл и сподели: " Животът продължава. Няма никакви аргументи да променяме навиците си за излизане отвън дома, с изключение на уязвимите пластове на популацията. " Десет дни по-късно, обявявайки нуждата от първата , френският президент съобщи: " Намираме се в положение на война. "
Бойко Борисов спря имунизирането с AstraZeneca у нас
Министър-председателят Бойко Борисов разпореди ваксинирането с имунизацията на AstraZeneca да бъде спряно, до момента в който с документално мнение Евро...
Това беше първата досадна несъгласуваност в връзката последвана от разногласията за носене на маски, дефицитът на проби и неналичието на прогнозиране на имунизационната акция. Да не приказваме за световната инфантилизираща отзивчива тактика с потреблението на лексика, напомняща диалози сред родители и дребни деца, а не изявления на виновни водачи. Подобни изяви биха били допустими при започване на пандемията, само че през днешния ден продължаваме да се сблъскваме с неуместни от научна позиция ограничения. Как да разберем за какво музеите са затворени, а магазините - не? Как да разберем, че терасите на питейните заведения и заведенията за хранене остават затворени, до момента в който учебните и корпоративните столови с неприятна вентилация одобряват огромен брой хора обедно време?
Сблъсквайки се с цифрите, които демонстрират, че епидемията във Франция остава на високо равнище с съвсем 400 смъртни случая дневно и над 20 хиляди инфектирани, се усещаме инфантилизирани и в последна сметка не доста предпазени, означават създателите на публикацията. Освен това се популяризира и друго пагубно заболяване, видяно от СЗО в края на октомври 2020 година - пандемична отмалялост. Този израз значи синдром, който има, както психически, по този начин и физически темперамент, обвързван с Covid-19 и санитарните ограничения. Става въпрос за страх - за себе си и околните, за напрежение, обвързвано с ограниченията за битка с заболяването: загубата на обществени връзки, боязън от безработица или стопански последствия, липса на вероятности и опция за обмисляне.
На психическо и прочувствено равнище това се демонстрира като отмалялост, хронично безпокойствие, проблеми със съня или загуба на смисъл, а от време на време и като същински депресивен синдром и мисли за самоубийство, водещи до това, че даже хората, които се отнасят с най-голямо почитание към ограниченията и ограничението на свободата се отхвърлят от тях и ги нарушават. От своя страна тези нарушавания се подлагат на стигматизация и техните създатели незабавно се дефинират като " ковидиоти ". Но тези хора не са последователи на тайни теории, те просто са измъчени от рецесията и неопределеността. За да се предотврати тази пандемична отмалялост и съпътстващото й държание СЗО излезе с няколко рекомендации към държавните управления - да бъдат оптимално поредни в посланията и дейностите и да се заобикалят спорни действия; да се координира връзката сред специалистите и формалните представители, с цел да се избегнат спорни съобщения; да са оптимално транспарантни, съобщавайки за аргументите за рестриктивните мерки и техните промени; да се поставят старания за приспособена и ефикасна комуникация; да се реализира допустимо оптимално равнище на правдивост към засегнатите от рестриктивните мерки.
Ясно е, че френското държавно управление не извършва тъкмо тези рекомендации. Що се отнася до справедливостта, то се заплете в републиканската доктрина за равенството, която се състои това да се отнасяме еднообразно към всички, отричайки разликите сред хората и районите, настояват създателите на обявата.
Година по-късно: несбъднали се прогнози и неправилни упования
В края на 2019 година никой не можеше да планува, че коронавирусът ще аргументи първата пандемия за това столетие и ще промени коренно...
Много по-лесно е да стоиш под карантина, когато живееш с някого в огромен апартамент или къща, в сравнение с в апартамент от 50 кв. м с още четирима души. Много по-лесно е да се самоизолираш, в случай че живееш самичък, в сравнение с в случай че си самотна майка.
Грешката през днешния ден безспорно е в това новата допустима карантина да е като чучело и последна мярка за " отбраната на здравната система. " Има и други способи за показване на карантината - като билет за вход, значим прелиминарен стадий, ориентиран към внезапното понижаване на случаите на инфектирани.
В началото на март 2020 година Еманюел Макрон умерено отиде на спектакъл и сподели: " Животът продължава. Няма никакви аргументи да променяме навиците си за излизане отвън дома, с изключение на уязвимите пластове на популацията. " Десет дни по-късно, обявявайки нуждата от първата , френският президент съобщи: " Намираме се в положение на война. "
Министър-председателят Бойко Борисов разпореди ваксинирането с имунизацията на AstraZeneca да бъде спряно, до момента в който с документално мнение Евро...
Това беше първата досадна несъгласуваност в връзката последвана от разногласията за носене на маски, дефицитът на проби и неналичието на прогнозиране на имунизационната акция. Да не приказваме за световната инфантилизираща отзивчива тактика с потреблението на лексика, напомняща диалози сред родители и дребни деца, а не изявления на виновни водачи. Подобни изяви биха били допустими при започване на пандемията, само че през днешния ден продължаваме да се сблъскваме с неуместни от научна позиция ограничения. Как да разберем за какво музеите са затворени, а магазините - не? Как да разберем, че терасите на питейните заведения и заведенията за хранене остават затворени, до момента в който учебните и корпоративните столови с неприятна вентилация одобряват огромен брой хора обедно време?
Сблъсквайки се с цифрите, които демонстрират, че епидемията във Франция остава на високо равнище с съвсем 400 смъртни случая дневно и над 20 хиляди инфектирани, се усещаме инфантилизирани и в последна сметка не доста предпазени, означават създателите на публикацията. Освен това се популяризира и друго пагубно заболяване, видяно от СЗО в края на октомври 2020 година - пандемична отмалялост. Този израз значи синдром, който има, както психически, по този начин и физически темперамент, обвързван с Covid-19 и санитарните ограничения. Става въпрос за страх - за себе си и околните, за напрежение, обвързвано с ограниченията за битка с заболяването: загубата на обществени връзки, боязън от безработица или стопански последствия, липса на вероятности и опция за обмисляне.
На психическо и прочувствено равнище това се демонстрира като отмалялост, хронично безпокойствие, проблеми със съня или загуба на смисъл, а от време на време и като същински депресивен синдром и мисли за самоубийство, водещи до това, че даже хората, които се отнасят с най-голямо почитание към ограниченията и ограничението на свободата се отхвърлят от тях и ги нарушават. От своя страна тези нарушавания се подлагат на стигматизация и техните създатели незабавно се дефинират като " ковидиоти ". Но тези хора не са последователи на тайни теории, те просто са измъчени от рецесията и неопределеността. За да се предотврати тази пандемична отмалялост и съпътстващото й държание СЗО излезе с няколко рекомендации към държавните управления - да бъдат оптимално поредни в посланията и дейностите и да се заобикалят спорни действия; да се координира връзката сред специалистите и формалните представители, с цел да се избегнат спорни съобщения; да са оптимално транспарантни, съобщавайки за аргументите за рестриктивните мерки и техните промени; да се поставят старания за приспособена и ефикасна комуникация; да се реализира допустимо оптимално равнище на правдивост към засегнатите от рестриктивните мерки.
Ясно е, че френското държавно управление не извършва тъкмо тези рекомендации. Що се отнася до справедливостта, то се заплете в републиканската доктрина за равенството, която се състои това да се отнасяме еднообразно към всички, отричайки разликите сред хората и районите, настояват създателите на обявата.
В края на 2019 година никой не можеше да планува, че коронавирусът ще аргументи първата пандемия за това столетие и ще промени коренно...
Много по-лесно е да стоиш под карантина, когато живееш с някого в огромен апартамент или къща, в сравнение с в апартамент от 50 кв. м с още четирима души. Много по-лесно е да се самоизолираш, в случай че живееш самичък, в сравнение с в случай че си самотна майка.
Грешката през днешния ден безспорно е в това новата допустима карантина да е като чучело и последна мярка за " отбраната на здравната система. " Има и други способи за показване на карантината - като билет за вход, значим прелиминарен стадий, ориентиран към внезапното понижаване на случаите на инфектирани.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ