Малката тайна на Силициевата долина, за която никой не говори
Пространен материал в Quartz на Джеф Несбит, някогашен шеф на отдел в Националната научна фондация на Съединени американски щати, за следващ път свързва Силициевата котловина с разследващите служби на страната. Нещо повече, с помощта на грантове към основателите на Гугъл, Брин и Пейдж, и последвалите проучвания и разработки, се ражда и това, което е през днешния ден най-голямата интернет компания в света. Авторът прави конкретизиране, което е значимо: това не значи, че Централно разузнавателно управление на САЩ основава Гугъл. Субсидираните от разследващи служби изследвания за образуване на търсенията в WWW и свързването им с обособени хора и групи се реализират много преди раждането на Гугъл като компания.
Всичко стартира в средата на 90-те години на предишния век, когато разследващата общественост вижда опция да употребява Мрежата, с цел да разпознава обособени персони и групи, които могат да заплашват националната сигурност на Съединени американски щати. Подготвя се проект, посредством който обществения бранш да финансира частни начинания, като за задачата към концепцията са привлечени мозъци от академичната общественост и Националната научна фондация на Съединени американски щати (National Science Foundation, NSF).
„ Разузнавателната общественост се надяваше, че водещите компютърни експерти на страната ще могат да обработят некласифицираната информация и потребителски данни, да ги комбинират с това, което е известно като Интернет и ще стартират да основават комерсиални организации, които да обслужват ползите, както на същата тази разследваща общественост, по този начин и на обществото. Те се надяваха да съумеят да направляват суперкомпютърната гражданска война от нейното начало, с цел да получат познание за нещата, които хората правят в тази цифрова осведомителна мрежа. Именно това съдействие направи допустимо всеобщото публично-частно следене през днешния ден “, написа Несбит. Така се ражда планът Massive Digital Data Systems (MDDS). Той е финансиран от организации, като Централно разузнавателно управление на САЩ и АНС посредством организации, като NSF, които на собствен ред влагат тези средства под формата на грантове на компании от частния бранш.
„ Този вид публична-частна система за нововъведения спомага за старта на мощни научни и софтуерни компании, като Qualcomm, Symantec, Netscape и други и финансира началните стъпки в разработки, като доплеровия радар и фиброоптиката, които стоят в основата за огромни компании през днешния ден, като AccuWeather, Verizon, и AT&T “, написа Несбит. Но по какъв начин да провеждат по този начин цялата тази информация, да каталогизират тези данни и да извлекат изгоди от тях. На сцената се появяват Сергей Брин и Лари Пейдж, които се възползват от дотацията, която Станфордския университет получава от NSF. Грантът, който Брин и Пейдж получават и резултатът от изследванията им е основата на компанията, която двамата по-късно ще основат. Става дума за основаването на солидна цифрова библиотека с основа Интернет.
„ По този метод, съдействието сред разследващите служби и огромните, комерсиални научни и софтуерни компании се оказва извънредно сполучливо. Когато организациите за национална сигурност желаят да разпознават и проследят хора и групи, те знаят към кого да се извърнат – и го вършат постоянно. Това е и била задачата още първоначално. И тя евентуално е съумяла повече, в сравнение с някой в миналото си е представял “, приключва Несбит.
Всичко стартира в средата на 90-те години на предишния век, когато разследващата общественост вижда опция да употребява Мрежата, с цел да разпознава обособени персони и групи, които могат да заплашват националната сигурност на Съединени американски щати. Подготвя се проект, посредством който обществения бранш да финансира частни начинания, като за задачата към концепцията са привлечени мозъци от академичната общественост и Националната научна фондация на Съединени американски щати (National Science Foundation, NSF).
„ Разузнавателната общественост се надяваше, че водещите компютърни експерти на страната ще могат да обработят некласифицираната информация и потребителски данни, да ги комбинират с това, което е известно като Интернет и ще стартират да основават комерсиални организации, които да обслужват ползите, както на същата тази разследваща общественост, по този начин и на обществото. Те се надяваха да съумеят да направляват суперкомпютърната гражданска война от нейното начало, с цел да получат познание за нещата, които хората правят в тази цифрова осведомителна мрежа. Именно това съдействие направи допустимо всеобщото публично-частно следене през днешния ден “, написа Несбит. Така се ражда планът Massive Digital Data Systems (MDDS). Той е финансиран от организации, като Централно разузнавателно управление на САЩ и АНС посредством организации, като NSF, които на собствен ред влагат тези средства под формата на грантове на компании от частния бранш.
„ Този вид публична-частна система за нововъведения спомага за старта на мощни научни и софтуерни компании, като Qualcomm, Symantec, Netscape и други и финансира началните стъпки в разработки, като доплеровия радар и фиброоптиката, които стоят в основата за огромни компании през днешния ден, като AccuWeather, Verizon, и AT&T “, написа Несбит. Но по какъв начин да провеждат по този начин цялата тази информация, да каталогизират тези данни и да извлекат изгоди от тях. На сцената се появяват Сергей Брин и Лари Пейдж, които се възползват от дотацията, която Станфордския университет получава от NSF. Грантът, който Брин и Пейдж получават и резултатът от изследванията им е основата на компанията, която двамата по-късно ще основат. Става дума за основаването на солидна цифрова библиотека с основа Интернет.
„ По този метод, съдействието сред разследващите служби и огромните, комерсиални научни и софтуерни компании се оказва извънредно сполучливо. Когато организациите за национална сигурност желаят да разпознават и проследят хора и групи, те знаят към кого да се извърнат – и го вършат постоянно. Това е и била задачата още първоначално. И тя евентуално е съумяла повече, в сравнение с някой в миналото си е представял “, приключва Несбит.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ