Географията на лозарството в Европа се променя заради климата
Промените на климата, които станаха изключително забележими през последното десетилетие, доведоха до най-горещите години в историята на планетата, а това изправи лозарите и винопроизводителите пред съществени провокации, написа Agrozona.bg.
Европейската организация по околна среда регистрира доста покачване на междинните температури на континента, понижаване на преваляванията в южните елементи на Европа и увеличението им в северната. Средно за интервал от 10 години (2002-2012) се следи покачване на междинната температура с 1,2-1,3 градуса Целзий, а в това време нараства броят и интензитетът на записаните рискови хидро-климатични феномени, като наводнения, стихии, суши, градушки, рисково високи температури и други. Очаква се тези климатични аномалии да имат доста съществено отрицателно влияние върху земеделието и естествените запаси, изразяващо се главно в понижаване на добивите и продуктивността от другите култури включително и на лозята.
Традиционни региони за развъждане на грозде като Франция и Испания са изправени пред същинска злополука на фона на рисковите горещини и сушата, до момента в който страни, които до преди няколко години не са имали място на винената карта като Германия, Англия, Швеция, Дания и Норвегия от ден на ден уголемяват производството си. Българското лозаро-винарство също е наранено от трайната наклонност на стопляне на климата и необикновените метеорологични феномени, разясняват за Българска телеграфна агенция представители на Института по лозарство и винарство в Плевен.
България
Промените на климата през последните години имат друг резултат в другите страни, райони или региони, само че на всички места се следи отрицателното влияние в съвсем всички сфери на стопанската активност, споделиха за Българска телеграфна агенция от Института. През последните години в България все по-често се следи трайна наклонност на стопляне на климата спрямо предходни интервали, както и увеличение честотата на рисковите климатични феномени.
През интервала 2017-2020 година в региона на Плевен се открива доста нарастване на общата температура през вегетационния интервал на лозата, като по този индикатор 2019 година и 2020 година се характеризират като най-топлите по отношение на предходния десетгодишен интервал. Отчита се и наклонност към понижаване на общото количество на падналите през вегетацията дъждове, както и на броя на дните с регистрирани превалявания, само че доста се усилват дните с еднократни и значителни по количество дъждове.
Промените в климата оказват най-значимо въздействие върху фенологията на лозовото растение. В доста региони на страната се регистрира по-ранно настъпване на вегетацията при обособените сортове лози и в резултат на по-високите температури самите фенофази протичат по-кратко. По-ранното начало на вегетацията при лозата постоянно я слага при висок риск от провали от късен пролетен студ, изключително в някои региони на Северна, Северозападна и Източна България или в разнообразни котловинни зони. През летния интервал доста високите температури на въздуха и постоянно следеното доста засушаване оказват въздействие върху периодите на настъпване на софтуерната зрялост на гроздето, като в обособените години беритбата на другите сортове стартира от 7 до 20 дни по-рано от присъщото за сортовете. Това, дружно с постоянно следеното понижено количество и влошено качество на гроздето, слага бранша пред съществени провокации.
По мнението на учените от Института в Плевен ограниченията за превъзмогване отрицателното въздействие на световно затоплящия се и засушаващ се през последните години климат най-често са свързани с напояване, засаждане на нови лозя по на север или на по-голяма надморска височина, селекция за резистентност при лозата, вярно райониране на сортовете лози, добра агротехника в лозята.
Франция
„ Става все по-трудно “. Така един винопроизводител от района на Бордо обобщава обстановката, с която се сблъскват лозарите, до момента в който секторът претърпява сериозна промяна, оповестява Си Ен Би Си.
Климатичните аномалии и изменящите се потребителски настройки се отразяват тежко на винопроизводителите, като някои даже не са в положение да поддържат винарните си работещи. Има такива, които даже изкореняват лозя и търсят обезщетения от страната.
„ През идващите пет години в района на Бордо ще има все по-малко лозя “, споделя Силви Курсей, агроинжинер и енолог към Шато Тьоли.
По данни на локалните управляващи през юни и юли са били подадени 584 молби за обезщетения от винопроизводители, които желаят или изцяло да спрат производството, или да засаждат и други култури върху земите си. Молбите се отнасят за към 5000 хектара лозя, които са напът да изчезнат или да бъдат изменени. Лозарите могат да подават молби за поддръжка доникъде на юли всяка година.
„ Климатичните промени форсират този развой “, споделя Курсей за Си Ен Би Си и напомня, че през последните години производителите е трябвало да се оправят с градушки, пролетни мразове и суши, които засягат реколтата. Според нея в близко бъдеще главният проблем ще бъде достъпът до вода, без която не може да се отглежда грозде.
Германия
В същото време немските виновност и лозя се радват на противоположната наклонност. По думите на Ернст Бушер, представител на Германския институт за виното (DWI) „ резултатът от повишението на температурите е по-силен от негативите на рисковите феномени “.
По данни на МОЛВ през 2022 година Германия е била единствената страна членка на Европейски Съюз, чието произвеждане на вино се е нараснало. По публични данни нарастването е с 6 на 100 по отношение на миналата година „ с помощта на сухото и горещо време “.
Великобритания
Англия е в позиция, близка до тази на Германия. От 2000 година до момента лозовите насаждения са се учетворили, по данни на „ Уайн Джи Би “ (WineGB). През 2021 година продажбите на вино са нарастнали с 31 на 100 годишно до 9,3 милиона бутилки.
Страната чака площите й с лозя да се удвоят през идващите 10 години на фона на търсенето на пенливи виновност.
Испания
Лозята в фамозния с производството на пенливо вино (кава) каталунски регион Пенедес са изсъхнали дотам, че корените на 30-годишните лозя са умрели, оставяйки изсъхнали чепки алено и зелено грозде под палещото слънце за смут на бранша, заяви Франс прес.
Североизточният район е измежду най-засегнатите от дългата суша, регистрирайки най-сухото начало на годината през първите четири месеца, откогато има налични данни от 1961 година.
Секторът за произвеждане на кава счита, че може да загуби сред 35 и 55 на 100 от гроздето поради неналичието на дъжд. Това съобщи Куим Тосас, ръководител на АЕ КАВА (AE CAVA), бизнес група, представляваща 75 на 100 от производителите на пенливата напитка.
По-голямото количество каталунско вино се продава отвън Испания, която е вторият максимален производител на пенливо вино след Франция.
Миналата година секторът е създал 249 милиона бутилки или с 4,6 на 100 повече, в сравнение с през 2021 г.
С оглед на това, че се чака сушата и по-високите от нормално температури да стават все по-интензивни поради климатичните промени, някои производители се пробват да намерят изобретателни решения, надявайки се да понижат потреблението на вода.
Винарната „ Виларнау “ да вземем за пример употребява водата за разчистване и за поливане на лозята, като ги разделя, с цел да страдат по-малко от така наречен „ хидратичен стрес “, като в това време прибягва към други семена и разновидности, за които се счита, че са по-устойчиви на суша.
„ Климатичните промени засягат освен производството ни, само че и трансформират манталитета в лозарския бранш “, съобщи Ева Плазас, енолог във „ Виларнау “. Тя счита, че бъдещето ще върви в тази тенденция: локални сортове, по-голямо разстояние сред стълбовете и наново потребление на наличната вода, единствено по този начин ще имаме качествено грозде.
Европейската организация по околна среда регистрира доста покачване на междинните температури на континента, понижаване на преваляванията в южните елементи на Европа и увеличението им в северната. Средно за интервал от 10 години (2002-2012) се следи покачване на междинната температура с 1,2-1,3 градуса Целзий, а в това време нараства броят и интензитетът на записаните рискови хидро-климатични феномени, като наводнения, стихии, суши, градушки, рисково високи температури и други. Очаква се тези климатични аномалии да имат доста съществено отрицателно влияние върху земеделието и естествените запаси, изразяващо се главно в понижаване на добивите и продуктивността от другите култури включително и на лозята.
Традиционни региони за развъждане на грозде като Франция и Испания са изправени пред същинска злополука на фона на рисковите горещини и сушата, до момента в който страни, които до преди няколко години не са имали място на винената карта като Германия, Англия, Швеция, Дания и Норвегия от ден на ден уголемяват производството си. Българското лозаро-винарство също е наранено от трайната наклонност на стопляне на климата и необикновените метеорологични феномени, разясняват за Българска телеграфна агенция представители на Института по лозарство и винарство в Плевен.
България
Промените на климата през последните години имат друг резултат в другите страни, райони или региони, само че на всички места се следи отрицателното влияние в съвсем всички сфери на стопанската активност, споделиха за Българска телеграфна агенция от Института. През последните години в България все по-често се следи трайна наклонност на стопляне на климата спрямо предходни интервали, както и увеличение честотата на рисковите климатични феномени.
През интервала 2017-2020 година в региона на Плевен се открива доста нарастване на общата температура през вегетационния интервал на лозата, като по този индикатор 2019 година и 2020 година се характеризират като най-топлите по отношение на предходния десетгодишен интервал. Отчита се и наклонност към понижаване на общото количество на падналите през вегетацията дъждове, както и на броя на дните с регистрирани превалявания, само че доста се усилват дните с еднократни и значителни по количество дъждове.
Промените в климата оказват най-значимо въздействие върху фенологията на лозовото растение. В доста региони на страната се регистрира по-ранно настъпване на вегетацията при обособените сортове лози и в резултат на по-високите температури самите фенофази протичат по-кратко. По-ранното начало на вегетацията при лозата постоянно я слага при висок риск от провали от късен пролетен студ, изключително в някои региони на Северна, Северозападна и Източна България или в разнообразни котловинни зони. През летния интервал доста високите температури на въздуха и постоянно следеното доста засушаване оказват въздействие върху периодите на настъпване на софтуерната зрялост на гроздето, като в обособените години беритбата на другите сортове стартира от 7 до 20 дни по-рано от присъщото за сортовете. Това, дружно с постоянно следеното понижено количество и влошено качество на гроздето, слага бранша пред съществени провокации.
По мнението на учените от Института в Плевен ограниченията за превъзмогване отрицателното въздействие на световно затоплящия се и засушаващ се през последните години климат най-често са свързани с напояване, засаждане на нови лозя по на север или на по-голяма надморска височина, селекция за резистентност при лозата, вярно райониране на сортовете лози, добра агротехника в лозята.
Франция
„ Става все по-трудно “. Така един винопроизводител от района на Бордо обобщава обстановката, с която се сблъскват лозарите, до момента в който секторът претърпява сериозна промяна, оповестява Си Ен Би Си.
Климатичните аномалии и изменящите се потребителски настройки се отразяват тежко на винопроизводителите, като някои даже не са в положение да поддържат винарните си работещи. Има такива, които даже изкореняват лозя и търсят обезщетения от страната.
„ През идващите пет години в района на Бордо ще има все по-малко лозя “, споделя Силви Курсей, агроинжинер и енолог към Шато Тьоли.
По данни на локалните управляващи през юни и юли са били подадени 584 молби за обезщетения от винопроизводители, които желаят или изцяло да спрат производството, или да засаждат и други култури върху земите си. Молбите се отнасят за към 5000 хектара лозя, които са напът да изчезнат или да бъдат изменени. Лозарите могат да подават молби за поддръжка доникъде на юли всяка година.
„ Климатичните промени форсират този развой “, споделя Курсей за Си Ен Би Си и напомня, че през последните години производителите е трябвало да се оправят с градушки, пролетни мразове и суши, които засягат реколтата. Според нея в близко бъдеще главният проблем ще бъде достъпът до вода, без която не може да се отглежда грозде.
Германия
В същото време немските виновност и лозя се радват на противоположната наклонност. По думите на Ернст Бушер, представител на Германския институт за виното (DWI) „ резултатът от повишението на температурите е по-силен от негативите на рисковите феномени “.
По данни на МОЛВ през 2022 година Германия е била единствената страна членка на Европейски Съюз, чието произвеждане на вино се е нараснало. По публични данни нарастването е с 6 на 100 по отношение на миналата година „ с помощта на сухото и горещо време “.
Великобритания
Англия е в позиция, близка до тази на Германия. От 2000 година до момента лозовите насаждения са се учетворили, по данни на „ Уайн Джи Би “ (WineGB). През 2021 година продажбите на вино са нарастнали с 31 на 100 годишно до 9,3 милиона бутилки.
Страната чака площите й с лозя да се удвоят през идващите 10 години на фона на търсенето на пенливи виновност.
Испания
Лозята в фамозния с производството на пенливо вино (кава) каталунски регион Пенедес са изсъхнали дотам, че корените на 30-годишните лозя са умрели, оставяйки изсъхнали чепки алено и зелено грозде под палещото слънце за смут на бранша, заяви Франс прес.
Североизточният район е измежду най-засегнатите от дългата суша, регистрирайки най-сухото начало на годината през първите четири месеца, откогато има налични данни от 1961 година.
Секторът за произвеждане на кава счита, че може да загуби сред 35 и 55 на 100 от гроздето поради неналичието на дъжд. Това съобщи Куим Тосас, ръководител на АЕ КАВА (AE CAVA), бизнес група, представляваща 75 на 100 от производителите на пенливата напитка.
По-голямото количество каталунско вино се продава отвън Испания, която е вторият максимален производител на пенливо вино след Франция.
Миналата година секторът е създал 249 милиона бутилки или с 4,6 на 100 повече, в сравнение с през 2021 г.
С оглед на това, че се чака сушата и по-високите от нормално температури да стават все по-интензивни поради климатичните промени, някои производители се пробват да намерят изобретателни решения, надявайки се да понижат потреблението на вода.
Винарната „ Виларнау “ да вземем за пример употребява водата за разчистване и за поливане на лозята, като ги разделя, с цел да страдат по-малко от така наречен „ хидратичен стрес “, като в това време прибягва към други семена и разновидности, за които се счита, че са по-устойчиви на суша.
„ Климатичните промени засягат освен производството ни, само че и трансформират манталитета в лозарския бранш “, съобщи Ева Плазас, енолог във „ Виларнау “. Тя счита, че бъдещето ще върви в тази тенденция: локални сортове, по-голямо разстояние сред стълбовете и наново потребление на наличната вода, единствено по този начин ще имаме качествено грозде.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ