Пролетната вечер на 7 май 1999 година беше по-особена. Жители

Пролетната вечер на 7 май 1999 година беше по-особена. Жители на Белград си спомнят, че е имало пълнолуние. От тези, когато Луната наподобява огромна и ясна, с леко червен нюанс.

Всичко завърши за няколко секунди. Пет бомби, пуснати от американския бомбардировач B-2 удариха постройката, която за момент се трансформира в купчина бетон, желязо и счупени стъкла.

Вече седем седмици НАТО бомбардираше Югославия, само че в онази вечер грешката беше съдбовна - вместо база на армията, снарядите поразиха китайското посолство в Белград. Загинаха двама мъже и една жена - и тримата публицисти. Часове по-късно, в Китай избухнаха най-масовите демонстрации след събитията на площад Тянанмън през 1989 година. Но в случай че тогава те бяха в поддръжка на промени и против корупцията по върховете на китайската страна, 10 години по-късно те бяха против Запада.

120 минути 4 мин. Коментар на водещия: Истории от „ Българския лес “ 120 минути 5 мин. Коментар на водещия: Пудел 120 минути 5 мин. Коментар на водещия: Външна политика за начинаещи 120 минути 5 мин. Коментар на водещия: Времето на огромния звук 120 минути 4 мин. Коментар на водещия: Истории от „ Българския лес “ 120 минути 5 мин. Коментар на водещия: Пудел 120 минути 5 мин. Коментар на водещия: Външна политика за начинаещи 120 минути 5 мин. Коментар на водещия: Времето на огромния звук

Toчно 25 години по-късно Си Дзинпин кацна в Белград като император. Китайският водач не беше стъпвал в Европа от пет години, само че в този момент идваше на континента, съпроводен от голяма делегация. И дребна Сърбия, търговията с която съставлява едвам 2.5% от стокооборота сред Китай и Германия, беше една от трите страни, които Си посещава.

Два дни по-рано във Франция валеше. Над главите на Си и Макрон бяха надвиснали тъмни облаци. В цялостен синхрон с обвиняванията на Европа, че Китай продава електрически коли на дъмпингови цени и голяма загуба, единствено с цел да отхапе пазарен дял от европейските компании.

Макрон осъзнаваше какво се беше случило. Няколко дни по-рано в невиждана двучасова тирада той съобщи в прав текст, че „ няма по какъв начин нещо да работи, в случай че европейците са единствените в света, които съблюдават комерсиалните правила, до момента в който китайците и американците не ги съблюдават, като субсидират основни браншове “.

В продължение на две десетилетия Европа ставаше все по-зависима от неевропейско произвеждане, а „ Произведено в Китай “ написа от облеклата във Франция, пастата в Италия, до мартениците в България.

Във визията на Макрон Европа не може да продължава повече по този начин. Той сподели на глас нещо, което всички европейски водачи усещат, а точно – „ Американците към този момент са заети най-вече със себе си и с Китай, а Европа отстъпва на назад във времето “. Това е изключително очевидно в Източна Европа, където в последната година фокусът на американската външна политика внезапно се промени - от човешки права и народна власт към доминация най-вече в енергетиката и работа с всеки, който е подготвен да обезпечи американските ползи.

Но в интернационалните връзки няма вакуум. Ето за какво Си кацна в Белград като император. Китай по този начин и не призна Косово, а Белград връщаше жеста, заявявайки при всеки комфортен случай, че „ Тайван е неделима част от Китай “. Но сигналът е към целия район - ние сме подготвени да влезем там, където американците излизат.

И тук даже не става въпрос за Русия, тъй като една от най-големите заблуди е, че Си и Путин са равностойно сътрудници. Само, че китайската стопанска система сега е 9 пъти по-голяма от съветската, което от дълго време трансформира Си в „ огромния брат “ на това другарство, което дружно с Путин през 2023 година нарекоха „ другарство без граници “.  Само, че меко казано, границите на Пекин сега са много по-широки от тези на Москва...

Всичко това идва да ни покаже, че Европа е все по-сама и все по-уязвима - политически, обществено и стопански. Усещаме го и без Макрон да го изрича на глас. Това значи, че с цел да запазим дома си и това, което сме постигнали, би трябвало да гледаме на Европа като на нашето семейство, което, с цел да оцелее би трябвало да премисли ролята си на богат потребител, който използва евтини китайски артикули и разчита на Съединени американски щати за сигурността си. Както ни демонстрират последните събитията - и двете са еднообразно илюзорни и рискови и водят към проваляне.

Много се надявам, в случай че не българските политици, то българското общество също да намерения над това.