Просвещението
Произходът на картите Таро е обраснал с голям брой митове. Но, както се счита от множеството модерни проучвания, картите Таро, както сме привикнали да ги виждаме, се появяват в Италия при започване на 15 век (1420-1440). През 1450 година в Милано се появява Таро Висконти-Сфорца. Колодите, пристигнали до нас от тези времена, са първокласни ръчно направени картички, направени за аристокрацията. През 1465 година се появяват Tarocchi Mantegna, чиято конструкция се основава на кабалистичното разделяне на Вселената, известно като 50-те врати на Бина. Колодата се състои от 50 карти, 5 серии (Небесен трезор, Основи и добродетели, Наука, Музи, Социален статус), по 10 карти.
Някои изображения на актуалните карти Таро (големи и дребни аркани) са заимствани от Тароки (Енциклопедия на модерната магия, том 2/1996 /). Към днешна дата няма надеждна информация картите да са се появявали по-рано. Според някои митове историята на картите Таро почнала през 1392 година, защото имало запис, съгласно който колода карти е поръчана от Жак Грингоние за френския крал Шарл VI, а някои от тези карти към момента се съхраняват в Париж. Карл VI Таро ръчно е изработил колода в края на 15 век. в северноиталиански вид. Следователно е допустимо колодата, поръчана за краля, да е била елементарна колода за игри с карти.
За Европа по това време не е загадка, че елементарните карти за игра идват от ислямския свят. Както се вижда от записа на италианския художник Николо Кавелуцо, изработен през 1379 година в хрониките на родния му град: „ игра на карти, произхождащи от Сарацина страна и наречена от тях “найб ” “. Тези ранни карти имали четири костюма: купи, мечове, монети и тояги за поло както и фигури, състоящи се от крал и двама мъже. Имало обаче карти на Мамелук с 22-ва коза, доста сходни на картите на Таро, който може да е бил техен предходник и основоположник на самите игрални карти. Картите на мамелюците по своята конструкция наподобяват тъкмо Таро – 56 дребни аркани и 22 съществени козове, които били разграничени на 4 костюма – мечове, жезли, чаши и пентакли (известни още като дискове и монети).
Забраната на Корана за обрисуване на хора е била ревностно спазена от мамелюците и затова на картите са били приложени единствено по този начин наречените арабески. Картите за игра с нормалните за нас костюми (бухалки, пики, сърца, тамбури) са въведени в приложимост от французите малко преди 1480 година. Тези, които настояват, че игралните карти са еволюирали от Таро, са уверени, че шегаджията е доказателството за това. Според тях това е единственият оживял коз на Таро („ Шута “), а останалите козове са отстранени. Но явно това може да е илюзия. Джокерът произлиза в Съединени американски щати към 1857 година и е употребен като така наречен “Wild ” карта в покера или като коз в играта eukker. Елифас Леви станал първият човек, който свързва 22-та коза с еврейските букви, които, съгласно херметичната традиция, от своя страна корелират с астрологичните, алхимичните и други мистични знаци. Това дало подтик за развиването на Таро освен като способ за гадаене, само че и като мощен инструмент на магията като цяло.
Име
Що се отнася до произхода на самото име на Таро, е известно, че в началото картите са били наричани „ карти на триумфи (козове) “ (италиански carte da trionfi), само че през 1530 година италианската дума „ tarocchi “ (единствено число „ tarocco “ “) стартира да се употребява за разграничение на играта таро от триумфите – козове. Веднага означаваме, че сходно на елементарните карти за игра, Таро се употребява точно за хазартни цели, като те се употребяват в игра, наподобяваща бридж-а. Тази игра била доста известна в Европа и продължава да се играе и през днешния ден, изключително във Франция. Съществуват разнообразни митове, като се стартира от античната египетска („ Пътят на царете “, от Тар – „ пътека “ и Рош – „ цар “) или иврит („ Божествен закон “ – Тора). Тъй като в думата „ Тапо “ (Таро) последната писмен знак „ t “ не се произнася, можем да приемем, че думата е френска. Има обаче таролози, които акцентират това писмо. Те изясняват това с обстоятелството, че първото и последното „ t “ са една и съща писмен знак, като те се „ припокриват “ между тях, като че ли тази дума е написана като колело, затова името на картите идва от латинското rota – „ колело “. Остава да си напомним латинската дума orat – „ приказва “ и името на египетската богиня на духовнически инициации Атор (Хатор), а по-късно получаваме цяла фраза, която американският окултист Пол Фостър Кейс е конструирал от пермутациите на четирите произнесени букви на тази дума: ROTA TARO ORAT TORA AT ИЛИ – „ Колелото Таро прокламира Закона за просвещението “.
Легенди
Египетски
Има легенда, че в Древен Египет е имало храм, в който е имало 22 стаи, а по стените на стаите са били изобразени алегорични картини, от които по-късно е излязъл Великият Аркан на Таро. Тази легенда удостоверява версията, че Таро картите, произхождащи от античната египетска Книга на мъртвите, чиито рисунки в действителност са били нанесени върху стените на свещените структури – гробници.
За първи път Кур де Джебелин загатва опцията за произхода на Таро от Египет. Той написа в петия том на Първобитния свят (1778): „ Таро. Игра на карти, публикувана в Германия, Италия и Швейцария. Това е египетска игра, както ще покажем още веднъж; името му се състои от две източни думи Tar и Rha (Rho) и значи „ кралският път “. Това изказване е направено преди откриването на камъка Розета през 1799 година и още повече, преди да бъдат дешифрирани египетските знаци. Всички тези обстоятелства слагат под подозрение теорията за египетския генезис, защото думите, посочени от Джебелин, не са открити в египетския език…
Кабалистичен
Други считат, че Таро произлиза от Кабала (двадесет и две букви и 10 Сефирот на Кабала – основата на системата Таро) и считат, че те са направени през 300 година сл.н.е. за насочна точка в историята на Таро – приблизителната дата от основаването на книгата Sefer Yetzirah, главната книга за Кабала.
Гадателни карти
Невъзможно е да се каже безусловно тъкмо от кой миг картите Таро са почнали да се употребяват освен в играта, само че и при гадаене. Първият документален филм обаче загатва за опцията за корелация на картите и човешките ориси още през 16 век. Някои поети от това време, описвайки звездите в хвалебствени стихове, съпоставят хората с козовете на Таро. Такива стихове са били наричани „ tarocchi appriatiati “ и в един случай (1527г.) те се отнасят до ориста на човек. Интересно е, че през 1540 година в Италия е оповестена книгата „ Гадаене “ (италиански „ Le Sorti “), в която създателят, някой си Франческо Марколино да Форли, показва елементарен метод за предсказание благодарение на карти от елементарна игрална колода.
Това е най-ранният прочут етюд за гадаене. Въпреки че колодата Таро съдържа сходни карти, към момента е невероятно да се съобщи недвусмислено, че Таро по това време е създаден инструмент за гадаене. Както можете да видите, макар че има подмятания за това, те остават неразбираеми. Възможно е да се приказва за Таро като открита система от прогнози едвам от края на 16 век, защото в Болоня има записи от 1700 година, които недвусмислено разказват гадателните смисли на картите Таро.
Таро като източник на секрети познания
Според езотеричните хрумвания в картите таро има херметична, гностична или кабалистична символика, защото ранният италиански Ренесанс, който е дал началото на Таро, е бил интервал на огромна интелектуална активност. Следователно херметизмът, астрологията, неоплатонизмът, питагорейската философия и неортодоксалната християнска мисъл, които процъфтяват тогава, могат да оставят своя отпечатък върху символиката на Таро.
Подобни символни „ следи “ в Таро подтикнал по-късните откриватели да имат вяра, че Таро идва от антични култури (египетска или вавилонска), и че тази система е загадка сбирка от мъдрост от предишното. Първите известни откриватели в тази област са Cours de Geblen. През 1781 година е оповестена неговата книга „ Първобитният свят “, в последната глава на която се твърди, че Таро датира от египетската традиция. Той предположил, че името “таро ” е от антично египетско като “Пътят на царя “. Възможно е изследваните карти да са основани от самия създател. Който и да е той, се появява в разнообразни облици през годините, най-важното е, че той също е бил в една и съща масонска ложа с Cours de Gebelin. Според една от версиите Сен Жермен съзнателно е трансформирал истинската версия на козовете на Антоан Кур дьо Джебелин, с цел да скрие по-дълбоко някои от техните свещени смисли, „ елементарно “ спрямо „ Откровението “ на Йоан Богослов. По-късно масонът Пол Кристиан, прочут още като Pitua, Жан-Батист демонстрира в своите рисунки едно от прикритията на Сен Жермен – карта. Тази карта дешифрира и демонстрира времето на смяна през идващия век.
По това време се гледало като на загадъчна окултна система, а изученият в Марсилия Таростало бил модел за основаване на палуби, въз основа на който били извършени окултни проучвания. Имайте поради също, че в ранните версии на Таро имало освен астрологични знаци, ивритски букви, само че даже числа. Това било да вземем за пример палубата на Висконти Сфорца, датираща от 1428 година, направена от художника Бонифацио Бембо за сватбата на Бианка Мария Висконти с Франческо Сфорца. Едва през 1470 година се появява тесте карти Montegna, изобразяващи класическите богове и астрологични знаци.
Отделно измежду откривателите на символиката на Таро е учителят по математика Алиет, който е мощно впечатлен от концепциите на книгата на де Геблен. Алиет, отдавайки се на окултното, създал лична система за гадаене по карти. В историята той е прочут като Etteila, този псевдоним е анаграма на личното име на откривателя.
Основните откриватели на символиката на Таро принадлежат към една от двете школи – френска или британска. Основната разлика сред учебните заведения е там, където те слагат “Шута ” в поредицата на Голямата Аркана. Основателят на френското учебно заведение е Елифас Леви. През 1856 година в своето Учение и обред за висша магия Елифас Леви свързва първо Кабала и Таро, свързвайки Главната Аркана на Таро с ивритските букви и затова с пътеките на Кабалистичното дърво. Именно тази скица употребява SL McGregor Mathers, когато основава таро Golden Dawn. През 1887 година Матерс стартира да разказва езотеричните атрибути на Таро в своята книга „ Т. Според концепциите на френската школа ласото „ Шута “ би трябвало да се сложи сред ласотата „ Двор “ и „ Мир “. В този случай редицата съществени аркани се отварят от картата „ Магьосник “ и еврейската писмен знак „ Алеф “ подхожда. Основателят на британската школа, Mathers, слага “Jester ”, нулевото ласо, пред “фокусника ”, защото нулата е началото на всички други цифри, сходно на Nothing, който е родоначалника на всички неща. В тази система за преписка Алеф към този момент е в корелация с „ Глупака “.
Освен това с въпроса за символиката на картите се занимава Артър Едуард Уейт (Уайт), който през 1910 година разгласява книгата „ Илюстрираният ключ към Таро “. Под негово управление, девойка Памела Колман-Смит, млада американа нарисувала нова колода за таро, по този начин наречената колода на Райдър.
А. Кроули основава своя лична колода и приключва работата си по нея през 1944 година Той я кръстил „ Таро Тот “, на името на египетското провидение. Въпреки желанието му да разшири метода си към таро допустимо най-широко, тестето му не било оповестено до момента в който бил още жив. Това се случило по-късно, употребявайки картини на Фрида Харис, които тя нарисувала съгласно инструкциите на Кроули за неговата колода.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
