Просвещението
Проект Орбита е един от първите планове, при който се е тествало въздействието на безтегловността върху човешкото тяло. В началото на галактическата епоха никой не знаел това. Да, първите полети в космоса посочили, че при липса на гравитация можете да живеете без да има някаква щета за здравето ви няколко дни. Но ще могат ли астронавтите да останат в орбитата няколко седмици? Или месеци? Има ли някаква безвредна граница? На тези въпроси естествено нямало отговори.
Изкуствена гравитация
Много преди полета на първия неестествен сателит на Земята, откривателите и писателите на научна фантастика предложили решение на казуса с безтегловността в космоса. Те предложили несъмнено планове за галактически кораби с изкуствена гравитация на орбиталните станции.
Разбира се, тогава не е съществувала технология, която да ви разрешава да създавате гравитация на всички места и когато и да е. Всъщност било препоръчано да се употребяват въртящи се транспортни средства, в които центробежната мощ “притискала ” екипажа и тяхното персонално и държавно имущество на повърхността.
Всичко наподобява ясно. Запомнете – това е правилото, по който е основана изкуствената гравитация на галактическия транспортен съд Endurance във кино лентата Interstellar.
Но в действителност всичко не е толкоз просто, колкото наподобява.
Тъй като във всеки обект, въртящ се към оста си, в допълнение към центробежната мощ пораждат и други резултати. Най-забележителната от тях е силата на Кориолис. Но това не го прави по-малко видим.
Колкото по-малък е радиусът на въртящата се галактическа станция и колкото по-бързо се върти, толкоз по-изразени ще бъдат резултатите, свързани с съставния елемент на Кориолис. Може ли човек и вътрешното му ухо да устоят на такова излагане дълго време? Няма ли гравитацията да е по-лоша от безтегловността? Учените към момента не знаели това (но би трябвало да си признаем, че те в действителност желали да узнаят това).
Странна центрофуга. От дясната страна на фотографията има къща за субектите. Странната къща на астронавтите
В началото на 60-те години дизайнерското бюро на Сергей Павлович Корольов поръчва план за пробна въртяща се къща. Това било належащо, с цел да се изследва въздействието на въртящото се местообитание върху човек по време на полет до Марс.
Концепцията била елементарна. Необходимо е било да се построи центрофуга, като тези, употребявани за тестване на издръжливостта на астронавтите. Само че тя трябвало да е задоволително огромна, с цел да могат доброволците да живеят вътре. И то не няколко часа, а много по- дълго време.
Проектът Orbita, както бил наименуван той, бил сбъднат от Института за проучване на полетите (LII) и Института по биомедицински проблеми (IMBP). Първоначалното му име е било план “Марс ”, само че по-късно било решено да се промени името, тъй че задграничното разузнаване да не стигне до извода, че Съюз на съветските социалистически републики възнамерява полет до Червената планета.
Съставът на “Орбита ”. 1: кабина; 2: коридор; 3: закрепена платформа (не се върти); 4: люк за достъп до центрофугата; 5: грамофон; 6: стълба; 7: противотежест; 8: централно помещение в оста; 9: балкон. От отворени източници. Проектът Орбита бил двадесетметрова двойна центрофуга.
В единият му край имало кръгла кабина, в която можели да живеят „ ротонавтите “. Бил предопределен за двама души. Всекидневната била оборудвана с легло, бюро, баня, душ и кухня.
Особеността на тази стая била, че тя можела да промени ъгъла на надолнище по отношение на оста на въртене. Това направило допустимо регулирането на скоростта на въртене на системата (при ниски ъглови скорости кабината била в хоризонтално положение). Ротонавтите можели да влизат и излизат от централната точка на оста, даже когато системата е в придвижване. В противоположния завършек на оста имало противотежест и провесен стол за спомагателни опити.
Забавление единствено за час
Проектът Орбита бил издигнат през 1965 година, а до 1974 година през него са минали 72 души. Повечето от тях са имали едни и същи признаци – еуфория и наслада през първия час на ротация, и заспалост, уязвимост и главоболие през идващите няколко часа. Впоследствие множеството от субектите успяли повече или по-малко да се приспособяват към съществуващите условия.
Проведени били голям брой опити. Продължителността на един от тях бил 35 дни! Както се очаквало, на ротонавтите били нужни няколко дни, с цел да се възстановят изцяло от такива проби. Но по-късно не били открити необратими странични резултати.
За страдание през днешния ден е мъчно да се откри подробна информация за събитията, които сигурно са се случили на борда на Орбита по време на опитите.
Инсталацията е била демонтирана през втората половина на 70-те години.
По това време нуждата от потреблението ѝ изчезнала, тъй като станало ясно, че първо полетът до Марс се отсрочва, и второ, резултатът от безтегловността върху човешкото тяло не е толкоз рисков за човек, както се очаквало. Това станало ясно с помощта на дългите полети на галактическите станции Салют.
Изграждането на въртящи се галактически станции към този момент не представлявал сериозен интерес за учените. Въпреки това някои опити по тази тематика не престават както в Съветския съюз, по този начин и в Съединените щати.
До ден сегашен никой обаче не е построил толкоз странна стая като тази, основана по времето на “Проект Орбита ”.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
