Баташко клане на езика
Продължителното другарство с политиците напълно не е безвредно занятие. След известно време може да се окаже, че даже една молекула разсъдък не е останала в главите на телевизионните водещи и кореспонденти, принудени да изслушват всевъзможни нелепости – макар че видимо са обръгнали на специфичната интервенция по интелектуално щавене, на която ежедневно са подлагани.
Никой от репортерите даже не трепна, когато една от по-видните кирчовици, някогашната вицепремиерка Константинова, обясняваше – след среща с останалите парламентарно показани партии – че не е имала „ нито за една секунда и една молекула подвеждане “.
Както и да я оглеждаме тази фраза, все ще стигнем до извода, че тя изчегъртва от клетите кореспонденти доста повече от една молекула. Но те са привикнали с сходен език, даже се усещат комфортно, когато им приказват по този поразителен метод – без въобще да си дават сметка, че молекулите им рисково понижават.
И, въпреки всичко, от кое място се взе, ни в чеп, ни в ръкав, „ молекулата “? Може би кирчовци желаят да ни подскажат, че както са се изхарвардирали, към този момент всичко проучват на молекулярно равнище? Това ли е?
Защото другояче политиците не престават да принизяват и оварваряват езика – в някои случаи даже напряко го освиняват.
Особено, когато желаят да обявяват новите пристрастия на систематични подлоги, каквито в действителност са си.
На Джилас принадлежат думите „ Има единствено едно нещо, по-отвратително от комунизма – това са антикомунистите “.
Той, несъмнено, има поради късните, притворните антикомунисти, ситуационните подлоги на всеки режим – с тия човек напряко не може да се размине у нас, те никнат отвред. Можем да се възползваме от фразата на Джилас и да кажем: „ Има единствено едно нещо, по-отвратително от корупцията – и това е говоренето за корупцията “.
Притворните антикорупционери, като кирчовци, бяха станали напряко нетърпими – само че в този момент, след изборите, още веднъж сложиха тази плоча. А бяха на власт повече от половин година, само че тогава – вместо да не оставят и една молекула корупция – избраха да търгуват с лошотия „ Газпром “ и в този момент от тях се разнася мощен аромат на рубли.
На ПростоКирчо могат да му отворят един специфичен курс в Харвард – по какъв начин да се бориш с корупцията и, в това време, да колекционираш рубли. Този курс ще има огромен триумф измежду мераклиите за харвардски „ дипломи “ от Африка, и особено от Нигерия.
През годините нигерийски медиатори ощавиха много тукашни балами с всевъзможни оферти, само че в последно време се покриха – наподобява, конкуренцията с кирчовци им се видя непостижима.
Освен щавенето, дружно с „ Газпром “, на България, кирчовци подмениха и самия смисъл на антикорупционната битка – в това не може да има и една молекула подозрение. Подмениха го с фантасмагории и налудни обещания.
Достоен подгласник на Кирчо Фантазията беше неговият министър на превоза (Събев), който беше дарил за изборната акция през предходната година на „ Продължаваме Промяната “ над 300 хиляди лв. – изцяло рационална инвестиция, с цел да станеш министър.
Но сетне молекулите му започнаха да понижават с ускорени темпове: даде обещание да построи още пет моста над Дунав и да купи скоростни влакове за близо два милиарда лв..
Пак по негово време „ Български пощи “ бяха атакувани с хакерска офанзива, останаха без нито една молекула активност – а това се трансформира в „ Златната епоха “ на куриерската компания „ Еконт “, благосъстоятелност на същия фантасмагорик. Случайно – обаче потребно съвпадане.
Събев беше пресметнал, че един час от неговото време коства 5700 евро. Да го е боязън човек да пита, какъв брой ли коства един час от времето на Баш Кирчо. Но да забравим тази тематика, с цел да не го присетим да завърти в Страсбург някое дело против България.
Впрочем, една от присъщите особености на шопинга на кирчовци е миксирането на налудни обещания с кротки, само че бързи реализации – вид „ Тука има – тука нема “. Врява по първото направление – блажена тишина по второто.
И по едно и също време с това – едно непрестанно Баташко кръвопролитие на езика, до момента в който и една молекула не остане от него.
Самите изстъпления на кирчовци – в жанр Барон Мюнхаузен – премного изтощават езика, тъй като той, по начало, се стряска от всяко пресилване.
Поне в това отношение сиамският близнак на Кирчо – Асен Василев е по-премерен. Но и той мъчно може да бъде изтърпян, когато стартира да се прави на глупак – а тази роля явно му отива. Той все не знае – или доколкото знае, нищо не знае.
Така той остана единственият човек в България, който – доколкото знаел – твърди, че не сме купували газ от „ Газпром “, и то по времето, когато кирчовци най-усърдно пустосваха руснаците. Идеален е – в случай че ви би трябвало кошаревски очевидец.
Знаменателен бе телевизионният му спор с Делян Добрев – най-после взе от съперника си уличаващите фактури, които потвърждават далаверата с съветския газ, и на следващия ден ще каже, че – доколкото знае – не ги е виждал. Без молекула подозрение.
Той е по-подходящ от ПростоКирчо, който е прекомерно възхитен и даже приказват, че побийвал понякога някой в премиерския си кабинет. Можеш да му покажеш два пръста, само че той умерено ще каже, че вижда един. И към момента не е ясно, с кого си сверява времето, евентуално носи най-малко два часовника.
Много преди да цъфнат кирчовци, тук бяха корумпирали и антикомунистическото говорене – тъй като с това се упражняваха безспорни мижитурки, памперси някакви, изключително настървени бяха по-младите подлоги – по този начин е и до момента.
Беше си демонстрация на напряко поразително безсрамие, когато във връзка гибелта на Горбачов, същите видове взеха да му благодарят за „ свободата “, която той им бил дал. Баш на тях, които в „ ония “ години не смееха даже да изрекат гласно думата „ независимост “. Тия пък нямат въобще молекули.
Пуснах в страницата си във Facebook откъс от изявлението си с Горбачов – и от близо 800 коментара, множеството бяха отрицателни.
Да се чуди човек на националния инстинкт – може би той към момента не е изчегъртан напълно, тъй като Народа не губи и една молекула от времето си, с цел да пресмята по кое време е бил свободен – „ тогава “ или в този момент, все едно – в никакъв случай не е бил свободен. Но най-несвободните памперси да му приказват за независимост е в действителност безподобна надменност.
Впрочем, най-впечатляващата оценка, съгласно мен, за Горбачов – флигорната на лъжепромяната – е тази на майката на писателя Еманюел Карер, известна историчка. Според нея, всичко се е случило макар Горбачов.
„ Той нищо не бе освободил – споделя тя – просто се бе оставил да се заловен за думите му и да му извият ръцете, и спъваше, доколкото можеше, процеса, който бе задвижил по несъобразителност. Той беше по едно и също време недоучен вълшебник, демагог и селяндур, който говореше на ужасяващ руски… “.
Алешковски е още по-ясен, той ще бъде свестен и от „ освободените “ подлоги: „ Горбачов ви натика откъм гърба социализма с общочовешко лице, дето дори гълъбчето на Пикасо не може да го изкълве за триста години… “
Реклама
Сега, най-вече в Мрежата, най-яростните антикомунисти или русофоби са трийсетина годишни тъпанари, които не са изживели и една молекула от соца, това се отнася даже и за 40-годишните храбреци.
За четене пък при тях въобще да не приказваме – те биха пропсували даже Солженицин, в случай че инцидентно се спънат в него. Честито, задава се бодра промяна: по време на последната матура в 27 учебни заведения (български) всички възпитаници (българчета) получили двойки на изпита по „ Български език и литература “.
Готови сме си за най-лошия Послеслов. То и в този момент е реалност животинското неуважение на по-знаещите и по-опитните.
Животните трансфораха Истината в един Клошар – по-жалък и от действителните.
Преди време един другар беше се опитал да помогне на възрастен мъж, който явно бил примрял, изглеждал изцяло обичайно – само че всички гледали да го отминат небрежно, чак не го прескачали, само че, в действителност, правели тъкмо това.
Приятелят ми се обадил на телефон 112, обяснил случая, а първият въпрос към него бил: „ Клошар ли е? “ После се оказало, че индивидът бил някогашен шеф на учебно заведение.
И какво, в случай че припадналият е бил клошар? И толкоз ли са се нараснали клошарите у нас? И какво ще подскаже на „ молекулярно равнище “ тази историйка?
Всъщност, продължаваме да се заблуждаваме – към този момент по всеки мотив и за всичко. Настъпва Чудесен Ден за Новите Двойкаджии.
***
И достоверните гласове от дълго време не са на мода – това изключително е годно за малките екрани. Колко ум би трябвало да има една телевизия, че да купи излъчването на церемонията по награждаването със „ Златната топка “ и да я остави на волностите на Валери Боянов (Би Ти Ви).
Заради това забележителна част от изреченото в тази блестяща футболна вечер остана неразбрано/непреведено, а ни говореха същински звезди – от Анчелоти до Зидан, от спечелилият Бензема и Роналдо/Бразилеца и още доста други. Те ни споделяха нещо, само че ние си слушахме Валери.
Един преводач не се бяха сетили да ангажират – най-малко от френски, церемонията беше в Париж, а ние знаем какви шовинисти са французите – няма да се оставят на нашия Валери. И по този начин доста значими послания отидоха в Сена.
Хората от днешните малките екрани като че ли не имат вяра, че ще дочакат денят, когато ще бъдат респектирани от самите себе си…
Когато в края на 1993 година купих правата за „ калчото “ (италианското футболно първенство) и започнах да го излъчвам в копродукцията „ Всяка неделя “, това беше нещо нечувано – и то продължи цели пет години.
Излъчвах и „ НБА Екшън “, което също купувах няколко години – и по този начин Извънземните нахлуваха в българските домове. Калчото вървеше онлайн, коментаторите се сбутваха в една мизерна стаичка в телевизионната кула. Разбира се, на първо време поканих Мичмана (Николай Колев), който отвън всичко друго беше незабравим и с тънкото си възприятие за комизъм.
Но скоро той разбра, че просто не е подготвен за един задграничен шампионат, който си има своите неповторими особености.
И тъй като беше почтен експерт, самичък се отдръпна. Но в това време съумя да направи една доста точна преценка. По това време доста надуваха нападателя Киеза, само че Мичмана добродушно сподели – „ Много го надценяват това момче “ – и позна, Киеза си остана един средняк.
После ангажирах Борето Касабов, също и Витомир Саръиванов, а НБА разясняваше Методи Манченко. Отворени, надарени момчета, грамотни и с опита на предшествениците си. Те внесоха в мненията си и една непозната до този миг емоционалност. И работата потегли.
Но Мичмана се отдръпна, въпреки всичко. Имаше задоволително молекули – за разлика от кирчовици и кирчовци – и знаеше, че би трябвало да остане лоялен на самия себе.
Пак по това време особено купувах и някои мачове от испанското състезание – „ Ел Класико “ и други. В един от тях Стоичков преднамерено настъпи съдията. Испанските рефери обаче към този момент бяха наясно, с кого си имат работа – бягаха от него заднешком и единствено повтаряха „ Но мамата! “
Мамата, мамата – само че те като че ли предусещаха, че нашият човек ще стане, през 1994 година, футболният крал на света – когато му връчиха същата „ Златна топка “.
Ето до каква степен стига вашият дописник, когато чуе, че някой нямал и една молекула подвеждане.
И се чуди, по какъв начин тъкмо да отговори – тъй като е наясно, че някои хора са си заблудени изначално, напълно, от горната страна до долу, во веки веков, и въобще не чуват „ Мамата, мамата! “, което ги съпровожда на всички места. Както и да е.
Трябва да се изследва ролята на политиците за обуначването на малките екрани. Те към този момент нямат никакви задръжки – и това е обикновено, откакто в политиката нахлуха толкоз аналфабети и даже се напъват да ръководят.
Нищо не могат да свършат без „ дъртаците ”
Един загадъчен факт от последните избори: оказа се, че младите – от 18 до 29 години – съвсем поравно са дали своят вот за кирчовци и ГЕРБ. Хубав мотив пришълците да си изядат дипломите. Какъв сигнал получаваме от „ младите “? Дали те не са решили, че „ силовото танго “ е за предпочитане при избрани положения на обществото?
Във всеки случай, време е да прогледнем какво, в действителност, съставляват днешните „ млади “. Тяхната беззащитност проличава и по пренебрежителното им отношение към предходните генерации – толкоз несъстоятелно, че човек се изкушава да им каже: „ По-кротко – няма да имате нито реализацията ни, нито триумфите ни, нито даже дамите ни… Засега ни биете единствено с татусите и бицепсите си. Ще ви избягат дамите, идиоти… “.
По едно време някои медии направиха цяла акция против „ дъртаците ”. А в този момент се оказа, че доста значими специалности скоро ще бъдат мъртви, без присъединяване на дъртаците.
Нищо не могат да свършат без тях. Накрая отново те ще закърпват и България – колкото е останало от нея.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Никой от репортерите даже не трепна, когато една от по-видните кирчовици, някогашната вицепремиерка Константинова, обясняваше – след среща с останалите парламентарно показани партии – че не е имала „ нито за една секунда и една молекула подвеждане “.
Както и да я оглеждаме тази фраза, все ще стигнем до извода, че тя изчегъртва от клетите кореспонденти доста повече от една молекула. Но те са привикнали с сходен език, даже се усещат комфортно, когато им приказват по този поразителен метод – без въобще да си дават сметка, че молекулите им рисково понижават.
И, въпреки всичко, от кое място се взе, ни в чеп, ни в ръкав, „ молекулата “? Може би кирчовци желаят да ни подскажат, че както са се изхарвардирали, към този момент всичко проучват на молекулярно равнище? Това ли е?
Защото другояче политиците не престават да принизяват и оварваряват езика – в някои случаи даже напряко го освиняват.
Особено, когато желаят да обявяват новите пристрастия на систематични подлоги, каквито в действителност са си.
На Джилас принадлежат думите „ Има единствено едно нещо, по-отвратително от комунизма – това са антикомунистите “.
Той, несъмнено, има поради късните, притворните антикомунисти, ситуационните подлоги на всеки режим – с тия човек напряко не може да се размине у нас, те никнат отвред. Можем да се възползваме от фразата на Джилас и да кажем: „ Има единствено едно нещо, по-отвратително от корупцията – и това е говоренето за корупцията “.
Притворните антикорупционери, като кирчовци, бяха станали напряко нетърпими – само че в този момент, след изборите, още веднъж сложиха тази плоча. А бяха на власт повече от половин година, само че тогава – вместо да не оставят и една молекула корупция – избраха да търгуват с лошотия „ Газпром “ и в този момент от тях се разнася мощен аромат на рубли.
На ПростоКирчо могат да му отворят един специфичен курс в Харвард – по какъв начин да се бориш с корупцията и, в това време, да колекционираш рубли. Този курс ще има огромен триумф измежду мераклиите за харвардски „ дипломи “ от Африка, и особено от Нигерия.
През годините нигерийски медиатори ощавиха много тукашни балами с всевъзможни оферти, само че в последно време се покриха – наподобява, конкуренцията с кирчовци им се видя непостижима.
Освен щавенето, дружно с „ Газпром “, на България, кирчовци подмениха и самия смисъл на антикорупционната битка – в това не може да има и една молекула подозрение. Подмениха го с фантасмагории и налудни обещания.
Достоен подгласник на Кирчо Фантазията беше неговият министър на превоза (Събев), който беше дарил за изборната акция през предходната година на „ Продължаваме Промяната “ над 300 хиляди лв. – изцяло рационална инвестиция, с цел да станеш министър.
Но сетне молекулите му започнаха да понижават с ускорени темпове: даде обещание да построи още пет моста над Дунав и да купи скоростни влакове за близо два милиарда лв..
Пак по негово време „ Български пощи “ бяха атакувани с хакерска офанзива, останаха без нито една молекула активност – а това се трансформира в „ Златната епоха “ на куриерската компания „ Еконт “, благосъстоятелност на същия фантасмагорик. Случайно – обаче потребно съвпадане.
Събев беше пресметнал, че един час от неговото време коства 5700 евро. Да го е боязън човек да пита, какъв брой ли коства един час от времето на Баш Кирчо. Но да забравим тази тематика, с цел да не го присетим да завърти в Страсбург някое дело против България.
Впрочем, една от присъщите особености на шопинга на кирчовци е миксирането на налудни обещания с кротки, само че бързи реализации – вид „ Тука има – тука нема “. Врява по първото направление – блажена тишина по второто.
И по едно и също време с това – едно непрестанно Баташко кръвопролитие на езика, до момента в който и една молекула не остане от него.
Самите изстъпления на кирчовци – в жанр Барон Мюнхаузен – премного изтощават езика, тъй като той, по начало, се стряска от всяко пресилване.
Поне в това отношение сиамският близнак на Кирчо – Асен Василев е по-премерен. Но и той мъчно може да бъде изтърпян, когато стартира да се прави на глупак – а тази роля явно му отива. Той все не знае – или доколкото знае, нищо не знае.
Така той остана единственият човек в България, който – доколкото знаел – твърди, че не сме купували газ от „ Газпром “, и то по времето, когато кирчовци най-усърдно пустосваха руснаците. Идеален е – в случай че ви би трябвало кошаревски очевидец.
Знаменателен бе телевизионният му спор с Делян Добрев – най-после взе от съперника си уличаващите фактури, които потвърждават далаверата с съветския газ, и на следващия ден ще каже, че – доколкото знае – не ги е виждал. Без молекула подозрение.
Той е по-подходящ от ПростоКирчо, който е прекомерно възхитен и даже приказват, че побийвал понякога някой в премиерския си кабинет. Можеш да му покажеш два пръста, само че той умерено ще каже, че вижда един. И към момента не е ясно, с кого си сверява времето, евентуално носи най-малко два часовника.
Много преди да цъфнат кирчовци, тук бяха корумпирали и антикомунистическото говорене – тъй като с това се упражняваха безспорни мижитурки, памперси някакви, изключително настървени бяха по-младите подлоги – по този начин е и до момента.
Беше си демонстрация на напряко поразително безсрамие, когато във връзка гибелта на Горбачов, същите видове взеха да му благодарят за „ свободата “, която той им бил дал. Баш на тях, които в „ ония “ години не смееха даже да изрекат гласно думата „ независимост “. Тия пък нямат въобще молекули.
Пуснах в страницата си във Facebook откъс от изявлението си с Горбачов – и от близо 800 коментара, множеството бяха отрицателни.
Да се чуди човек на националния инстинкт – може би той към момента не е изчегъртан напълно, тъй като Народа не губи и една молекула от времето си, с цел да пресмята по кое време е бил свободен – „ тогава “ или в този момент, все едно – в никакъв случай не е бил свободен. Но най-несвободните памперси да му приказват за независимост е в действителност безподобна надменност.
Впрочем, най-впечатляващата оценка, съгласно мен, за Горбачов – флигорната на лъжепромяната – е тази на майката на писателя Еманюел Карер, известна историчка. Според нея, всичко се е случило макар Горбачов.
„ Той нищо не бе освободил – споделя тя – просто се бе оставил да се заловен за думите му и да му извият ръцете, и спъваше, доколкото можеше, процеса, който бе задвижил по несъобразителност. Той беше по едно и също време недоучен вълшебник, демагог и селяндур, който говореше на ужасяващ руски… “.
Алешковски е още по-ясен, той ще бъде свестен и от „ освободените “ подлоги: „ Горбачов ви натика откъм гърба социализма с общочовешко лице, дето дори гълъбчето на Пикасо не може да го изкълве за триста години… “
Реклама
Сега, най-вече в Мрежата, най-яростните антикомунисти или русофоби са трийсетина годишни тъпанари, които не са изживели и една молекула от соца, това се отнася даже и за 40-годишните храбреци.
За четене пък при тях въобще да не приказваме – те биха пропсували даже Солженицин, в случай че инцидентно се спънат в него. Честито, задава се бодра промяна: по време на последната матура в 27 учебни заведения (български) всички възпитаници (българчета) получили двойки на изпита по „ Български език и литература “.
Готови сме си за най-лошия Послеслов. То и в този момент е реалност животинското неуважение на по-знаещите и по-опитните.
Животните трансфораха Истината в един Клошар – по-жалък и от действителните.
Преди време един другар беше се опитал да помогне на възрастен мъж, който явно бил примрял, изглеждал изцяло обичайно – само че всички гледали да го отминат небрежно, чак не го прескачали, само че, в действителност, правели тъкмо това.
Приятелят ми се обадил на телефон 112, обяснил случая, а първият въпрос към него бил: „ Клошар ли е? “ После се оказало, че индивидът бил някогашен шеф на учебно заведение.
И какво, в случай че припадналият е бил клошар? И толкоз ли са се нараснали клошарите у нас? И какво ще подскаже на „ молекулярно равнище “ тази историйка?
Всъщност, продължаваме да се заблуждаваме – към този момент по всеки мотив и за всичко. Настъпва Чудесен Ден за Новите Двойкаджии.
***
И достоверните гласове от дълго време не са на мода – това изключително е годно за малките екрани. Колко ум би трябвало да има една телевизия, че да купи излъчването на церемонията по награждаването със „ Златната топка “ и да я остави на волностите на Валери Боянов (Би Ти Ви).
Заради това забележителна част от изреченото в тази блестяща футболна вечер остана неразбрано/непреведено, а ни говореха същински звезди – от Анчелоти до Зидан, от спечелилият Бензема и Роналдо/Бразилеца и още доста други. Те ни споделяха нещо, само че ние си слушахме Валери.
Един преводач не се бяха сетили да ангажират – най-малко от френски, церемонията беше в Париж, а ние знаем какви шовинисти са французите – няма да се оставят на нашия Валери. И по този начин доста значими послания отидоха в Сена.
Хората от днешните малките екрани като че ли не имат вяра, че ще дочакат денят, когато ще бъдат респектирани от самите себе си…
Когато в края на 1993 година купих правата за „ калчото “ (италианското футболно първенство) и започнах да го излъчвам в копродукцията „ Всяка неделя “, това беше нещо нечувано – и то продължи цели пет години.
Излъчвах и „ НБА Екшън “, което също купувах няколко години – и по този начин Извънземните нахлуваха в българските домове. Калчото вървеше онлайн, коментаторите се сбутваха в една мизерна стаичка в телевизионната кула. Разбира се, на първо време поканих Мичмана (Николай Колев), който отвън всичко друго беше незабравим и с тънкото си възприятие за комизъм.
Но скоро той разбра, че просто не е подготвен за един задграничен шампионат, който си има своите неповторими особености.
И тъй като беше почтен експерт, самичък се отдръпна. Но в това време съумя да направи една доста точна преценка. По това време доста надуваха нападателя Киеза, само че Мичмана добродушно сподели – „ Много го надценяват това момче “ – и позна, Киеза си остана един средняк.
После ангажирах Борето Касабов, също и Витомир Саръиванов, а НБА разясняваше Методи Манченко. Отворени, надарени момчета, грамотни и с опита на предшествениците си. Те внесоха в мненията си и една непозната до този миг емоционалност. И работата потегли.
Но Мичмана се отдръпна, въпреки всичко. Имаше задоволително молекули – за разлика от кирчовици и кирчовци – и знаеше, че би трябвало да остане лоялен на самия себе.
Пак по това време особено купувах и някои мачове от испанското състезание – „ Ел Класико “ и други. В един от тях Стоичков преднамерено настъпи съдията. Испанските рефери обаче към този момент бяха наясно, с кого си имат работа – бягаха от него заднешком и единствено повтаряха „ Но мамата! “
Мамата, мамата – само че те като че ли предусещаха, че нашият човек ще стане, през 1994 година, футболният крал на света – когато му връчиха същата „ Златна топка “.
Ето до каква степен стига вашият дописник, когато чуе, че някой нямал и една молекула подвеждане.
И се чуди, по какъв начин тъкмо да отговори – тъй като е наясно, че някои хора са си заблудени изначално, напълно, от горната страна до долу, во веки веков, и въобще не чуват „ Мамата, мамата! “, което ги съпровожда на всички места. Както и да е.
Трябва да се изследва ролята на политиците за обуначването на малките екрани. Те към този момент нямат никакви задръжки – и това е обикновено, откакто в политиката нахлуха толкоз аналфабети и даже се напъват да ръководят.
Нищо не могат да свършат без „ дъртаците ”
Един загадъчен факт от последните избори: оказа се, че младите – от 18 до 29 години – съвсем поравно са дали своят вот за кирчовци и ГЕРБ. Хубав мотив пришълците да си изядат дипломите. Какъв сигнал получаваме от „ младите “? Дали те не са решили, че „ силовото танго “ е за предпочитане при избрани положения на обществото?
Във всеки случай, време е да прогледнем какво, в действителност, съставляват днешните „ млади “. Тяхната беззащитност проличава и по пренебрежителното им отношение към предходните генерации – толкоз несъстоятелно, че човек се изкушава да им каже: „ По-кротко – няма да имате нито реализацията ни, нито триумфите ни, нито даже дамите ни… Засега ни биете единствено с татусите и бицепсите си. Ще ви избягат дамите, идиоти… “.
По едно време някои медии направиха цяла акция против „ дъртаците ”. А в този момент се оказа, че доста значими специалности скоро ще бъдат мъртви, без присъединяване на дъртаците.
Нищо не могат да свършат без тях. Накрая отново те ще закърпват и България – колкото е останало от нея.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ