Магистрала "Струма" остава без еврофинансиране засега
Проблемният сектор през Кресненското дефиле дълги години е мотив за разногласия. Екоорганизациите настояват, че целият трафик би трябвало да се изнесе от дефилето, до момента в който държавното управление пази вид, в който в едната посока се употребява съществуващия път Е-79.
© Цветелина Белутова Проектът за строителството на автомагистрала " Струма " през предпазените зони в изпратения тип е в нарушаване на европейски наставления, а графикът и сумата, написани в документите, които България е изпратила до Европейски Съюз, са недомислени или сбъркани. Това в резюме е отговорът на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационната форма за финансирането на сектора от автомагистралата през Кресненското дефиле.
От формалното писмо на Европейска комисия до българските управляващи излиза наяве още, че трасето, утвърдено с оценка за влияние на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото, като това, за което България желае да получи пари от Брюксел. Това на процедура значи, че планът няма по какъв начин да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а в случай че бъде изпълнен по този начин, даже има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едно писмо с доста въпроси
След огромно закъснение, на 9 август Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) подаде апликационната форма за финансиране от оперативна стратегия " Транспорт " на лот 3.2 сред Крупник и Кресна. Ден по-рано държавното управление пое ангажимент, че ще заплати до 741 млн. лева държавни средства за въпросния сектор, в случай че Европейска комисия ни откаже финансиране за идващия интервал. Подобен ход беше належащ, с цел да се покаже пред Брюксел, че при всички случаи страната ще построи автомагистралата, която дава обещание от повече от десетилетие.
На 15 октомври еврокомисията е дала отговор на АПИ, само че не с утвърждение, а с редица въпроси и терзания. " Капитал " получи през свои източници апликационната форма и отговора от Брюксел, в който има забележки по дизайна, ръководството и финансовия аспект на плана, както и мнения по съобразяването с директивите и плануваните ограничения за понижаване на вредите върху Кресненското дефилето при плануваното потребление на в този момент съществуващия път Е-79 като едно от платната на бъдещата автомагистрала.
България има период от два месеца да отговори на Европейска комисия и да даде спомагателни уточнения на поставените въпроси. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявката, което българските управляващи са изпратили - " въз основа на предоставената информация, желаният финансов принос за оферти огромен план не е оневинен ", написа в писмото. Това значи, че става все по-възможно България да не получи пари за построяването на " Струма " сред Крупник и Кресна.
В апликационната форма България кандидатства за 267 млн.евро, което е единствено за част от нужната сума - за дейностите, която ще могат да се приключи в допустимия период за сегашния програмен интервал до 2023г. В отговора си Европейска комисия ни поправя за сумата, като прецизира, че допустимата стойност на европейско съфинансиране е по- дребна - 227 444 659 евро. Т.е. даже в малко евентуалния сюжет, в който ще получим пари, те ще са с 40 млн. евро по-малко. Причината е, че в периода до края на 2023 година сме декларирали, че ще приключим 41% от плана. Обществените поръчки обаче се бавят и това наподобява все по-малко евентуално.
Неодобрени трасета, недомислици и неакуратен график
Проектът за лот 3.2 на " Струма " попада в обсега на три наставления: Директива за местообитанията, Директива за птиците и Директива по Оценка на въздействието върху околната среда. Европейска комисия обаче отбелязва още, че България не е съумяла да откри цели и ограничения за запазване на обектите, предпазени от Директивата за местообитанията и не е взела поради всички детайли от бъдещото строителство. Проектът е оценен по-благоприятно в сравнение с би трябвало да бъде, тъй като България не е изпълнила условията за обезщетителни ограничения по околната среда.
Използването на съществуващия път Е79 също съставлява проблем по повод сигурността на пасажерите и вероятностите за околната среда, заради неналичието на смекчаващи условия, се споделя още в писмото. В плана, който АПИ е планувала написа, че ограничения за сигурност ще бъдат въведени " след завършването на източното скоростно трасе, планувано най-рано през 2027г. ". Използването на към този момент издигнатите лотове от " Струма " по този начин или другояче усилват трафика по Е-79 и би трябвало допустимо най-скоро да се плануват съществени ограничения за запазване на биоразнообразието там.
Сроковете също са непълни или нелогични. В кандидатурата си АПИ е показала, че до 2023г. възнамерява да извърши 41% от плана, само че не е очакван " планиран прогрес по години ", с цел да се следи дали всичко върви по проект. От Европейска комисия настояват, че графикът не регистрира никакви вероятни опасности от закъснение, а такива има да вземем за пример около процедурите за отчуждаването и строителство.
Предварително решена процедура
Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което през 2017г. е юридически Оценка на въздействието върху околната среда, не е това, което България желае да построи . Оказва се, че разликите сред плановете са много огромни: броят тунели, виадукти и други уреди е по-голям в сравнение с в утвърденото с решение за Оценка на въздействието върху околната среда.
Докладът за екооценката беше изработен от компания " Данго план консулт " и поддържа разновидността на държавното управление за ново трасе, източно от дефилето, в посока София, и потребление на Е-79 в посока Гърция. В края на октомври 2017-а екоминистерството утвърди отчета.
Според Европейска комисия обаче България е подала за съфинансиране различен план. Странното е, че още през ноември 2016г. АПИ афишира социална поръчка за уголемен абстрактен план, като в заданието му е посочено, че лявото платно е единственото ново, а дясното ще е по съществуващия Е-79. Към този миг отчет за Оценка на въздействието върху околната среда не е направен, т.е. не е решено кой вид е най-изгоден и щадящ околната среда, само че все пак организацията наподобява към този момент е имала любимец. " Това прави цялата процедура по Оценка на въздействието върху околната среда предрешена, тъй като очевидно е направена по този начин, че всички други разновидности да отпаднат по една или друга причина ", разяснява неизвестен източник на " Капитал ", добре осведомен с процеса.
А какво ще стане с парите
" Финансирането от Европейски Съюз ще бъде утвърдено от Комисията единствено в случай че има увереността, че са спазени всички използвани правила. Службите на EK са подготвени да окажат подпомагане на българските управляващи и да обмислят вероятното съфинансиране на незабавни ограничения за намаляване на вредите върху околната среда ", разяснява представител от Европейска комисия пред " Капитал ".
В този случай обаче е показателно, че на съвещание на Комитета по наблюдаване на оперативна стратегия " Транспорт " през юли са коментирани различни планове , за които могат да бъдат изхарчени европейските средства, тъй че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин - Мездра и така наречен автомагистрала " Европа " сред София и Калотина. Все още не е ясно по какъв начин процедурно може да се случи това и дали ще бъде признато от Европейска комисия.
© Цветелина Белутова Проектът за строителството на автомагистрала " Струма " през предпазените зони в изпратения тип е в нарушаване на европейски наставления, а графикът и сумата, написани в документите, които България е изпратила до Европейски Съюз, са недомислени или сбъркани. Това в резюме е отговорът на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационната форма за финансирането на сектора от автомагистралата през Кресненското дефиле.
От формалното писмо на Европейска комисия до българските управляващи излиза наяве още, че трасето, утвърдено с оценка за влияние на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото, като това, за което България желае да получи пари от Брюксел. Това на процедура значи, че планът няма по какъв начин да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а в случай че бъде изпълнен по този начин, даже има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Едно писмо с доста въпроси
След огромно закъснение, на 9 август Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ) подаде апликационната форма за финансиране от оперативна стратегия " Транспорт " на лот 3.2 сред Крупник и Кресна. Ден по-рано държавното управление пое ангажимент, че ще заплати до 741 млн. лева държавни средства за въпросния сектор, в случай че Европейска комисия ни откаже финансиране за идващия интервал. Подобен ход беше належащ, с цел да се покаже пред Брюксел, че при всички случаи страната ще построи автомагистралата, която дава обещание от повече от десетилетие.
На 15 октомври еврокомисията е дала отговор на АПИ, само че не с утвърждение, а с редица въпроси и терзания. " Капитал " получи през свои източници апликационната форма и отговора от Брюксел, в който има забележки по дизайна, ръководството и финансовия аспект на плана, както и мнения по съобразяването с директивите и плануваните ограничения за понижаване на вредите върху Кресненското дефилето при плануваното потребление на в този момент съществуващия път Е-79 като едно от платната на бъдещата автомагистрала.
България има период от два месеца да отговори на Европейска комисия и да даде спомагателни уточнения на поставените въпроси. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявката, което българските управляващи са изпратили - " въз основа на предоставената информация, желаният финансов принос за оферти огромен план не е оневинен ", написа в писмото. Това значи, че става все по-възможно България да не получи пари за построяването на " Струма " сред Крупник и Кресна.
В апликационната форма България кандидатства за 267 млн.евро, което е единствено за част от нужната сума - за дейностите, която ще могат да се приключи в допустимия период за сегашния програмен интервал до 2023г. В отговора си Европейска комисия ни поправя за сумата, като прецизира, че допустимата стойност на европейско съфинансиране е по- дребна - 227 444 659 евро. Т.е. даже в малко евентуалния сюжет, в който ще получим пари, те ще са с 40 млн. евро по-малко. Причината е, че в периода до края на 2023 година сме декларирали, че ще приключим 41% от плана. Обществените поръчки обаче се бавят и това наподобява все по-малко евентуално.
Неодобрени трасета, недомислици и неакуратен график
Проектът за лот 3.2 на " Струма " попада в обсега на три наставления: Директива за местообитанията, Директива за птиците и Директива по Оценка на въздействието върху околната среда. Европейска комисия обаче отбелязва още, че България не е съумяла да откри цели и ограничения за запазване на обектите, предпазени от Директивата за местообитанията и не е взела поради всички детайли от бъдещото строителство. Проектът е оценен по-благоприятно в сравнение с би трябвало да бъде, тъй като България не е изпълнила условията за обезщетителни ограничения по околната среда.
Използването на съществуващия път Е79 също съставлява проблем по повод сигурността на пасажерите и вероятностите за околната среда, заради неналичието на смекчаващи условия, се споделя още в писмото. В плана, който АПИ е планувала написа, че ограничения за сигурност ще бъдат въведени " след завършването на източното скоростно трасе, планувано най-рано през 2027г. ". Използването на към този момент издигнатите лотове от " Струма " по този начин или другояче усилват трафика по Е-79 и би трябвало допустимо най-скоро да се плануват съществени ограничения за запазване на биоразнообразието там.
Сроковете също са непълни или нелогични. В кандидатурата си АПИ е показала, че до 2023г. възнамерява да извърши 41% от плана, само че не е очакван " планиран прогрес по години ", с цел да се следи дали всичко върви по проект. От Европейска комисия настояват, че графикът не регистрира никакви вероятни опасности от закъснение, а такива има да вземем за пример около процедурите за отчуждаването и строителство.
Предварително решена процедура
Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което през 2017г. е юридически Оценка на въздействието върху околната среда, не е това, което България желае да построи . Оказва се, че разликите сред плановете са много огромни: броят тунели, виадукти и други уреди е по-голям в сравнение с в утвърденото с решение за Оценка на въздействието върху околната среда.
Докладът за екооценката беше изработен от компания " Данго план консулт " и поддържа разновидността на държавното управление за ново трасе, източно от дефилето, в посока София, и потребление на Е-79 в посока Гърция. В края на октомври 2017-а екоминистерството утвърди отчета.
Според Европейска комисия обаче България е подала за съфинансиране различен план. Странното е, че още през ноември 2016г. АПИ афишира социална поръчка за уголемен абстрактен план, като в заданието му е посочено, че лявото платно е единственото ново, а дясното ще е по съществуващия Е-79. Към този миг отчет за Оценка на въздействието върху околната среда не е направен, т.е. не е решено кой вид е най-изгоден и щадящ околната среда, само че все пак организацията наподобява към този момент е имала любимец. " Това прави цялата процедура по Оценка на въздействието върху околната среда предрешена, тъй като очевидно е направена по този начин, че всички други разновидности да отпаднат по една или друга причина ", разяснява неизвестен източник на " Капитал ", добре осведомен с процеса.
А какво ще стане с парите
" Финансирането от Европейски Съюз ще бъде утвърдено от Комисията единствено в случай че има увереността, че са спазени всички използвани правила. Службите на EK са подготвени да окажат подпомагане на българските управляващи и да обмислят вероятното съфинансиране на незабавни ограничения за намаляване на вредите върху околната среда ", разяснява представител от Европейска комисия пред " Капитал ".
В този случай обаче е показателно, че на съвещание на Комитета по наблюдаване на оперативна стратегия " Транспорт " през юли са коментирани различни планове , за които могат да бъдат изхарчени европейските средства, тъй че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин - Мездра и така наречен автомагистрала " Европа " сред София и Калотина. Все още не е ясно по какъв начин процедурно може да се случи това и дали ще бъде признато от Европейска комисия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ