Природата може да бъде жестока любовница. Под красотата и се

Природата може да бъде жестока държанка. Под хубостта и се крие примитивен боязън, които може да се окаже даже гибелен. В началото екип от учени се пробвали да изследват тази загадъчна зона в пустинята, само че в процеса на изследване доста от учените не съумяха да се върнат. В най-новата ни история все по-странното събитие почнало да се разраства. Това е поразителната мистерия на многото стотици хиляди изчезнали – “Случая 411 ”.

Какво съставляват “случая 411 ”

Липсващите 411 случая е разговорна подредба, която документира случаи на изчезнали лица, отговарящи на редица критерии:

Изчезването е станало в народен парк, селски регион или огромен резерват на социална земя;Изключително странни условия обкръжават изчезването;Психично заболяване или непринудено изгубване не се броят за причина;

Ако обещано изгубване дава отговор на тези по- горе критерии, то тогава умерено може да се назова случай 411. В тези случай попадат всички мистериозни изгубвания на човек или група хора.

Терминът „ 411 “ в действителност има генезис от неосезаем компютърен термин, който се отнася до база данни, които не могат да бъдат открити или е развалена връзка до тях. Това сигурно е подобаваща метафора за положението на тези хора, които са изчезнали.

Разследванията на Дейвид Паулидес и случая 411

Липсващите хора в Съединени американски щати или по целия свят са злополучно, само че постоянно събитие. Всъщност над 90 000 души са оповестени за законно изчезнали в Америка като в даден миг към този момент е мъчно да се пренебрегне казуса имайки в поради тази огромна цифра. Историите за изчезналите жертви по “случая 411 ” обаче не се случват единствено в селските региони. Дейвид Паулидес следовател прекарал 20 години от живота си като служител на реда, разкрил редица озадачаващи трендове.

По-голямата част от тези странни изгубвания са станали по ясно маркирани и известни туристически пътеки. Освен това жертвите постоянно са експерти, дами, туристи и ловци, които познават добре своите гори и местности. Паулидес е посветил съвсем десетилетие от живота си на проучването на “случая 411 ” и е написал серия от книги по тематиката.

Въпреки, че има, както национални, по този начин и интернационалните образци за надалеч по-стари случаи напъните на Дейвид Паулидес синтезира записите, които се отнасят за най-новата история. Работата му се концентрира върху разбор на преписки от каузи, добити посредством Закона за свободата на информацията. Впоследствие с методичното си компилиране на данни той разпознава трендовете.

Една от най-стряскащите е мистерията на тези горещи точки, където стават изгубванията. Независимо от естеството на терена или нещо друго наподобява има концентрации на изгубвания в избрани региони. Има много такива зони по целия свят, само че едно от най-разпространените и повтарящи се е националният парк Йосемити в Калифорния.

Парка Йосемити – Калифорния

Случаите в Йосемити

Стейси Аррас – 1981г

Стейси била четиринадесетгодишно момиче отишло на конна езда с татко си и няколко други свои другари в националния парк Йосемити. Това, което евентуално представляваше живописна и приятна езда над изумителната гориста пустиня на Йосемити, се трансформира в призрачен сън за семейство Аррас. След идването в лагера на “Изгрева Висока Сиера ”, Стейси решила да се поразходи. Младото момиче помолило татко си и други членове на групата да се причислят към нея и да се разходят до близкото езеро да го снима и да си починат, само че и беше отказана компанията.

Езерото се намираше наоколо до мястото където бяха отседнали младежите, а самата околност не била известна с хищни животни. По този метод татко й евентуално не е мислил малко за постъпките на щерка си. Въпреки това откакто тръгнала на късата си разходка Стейси в никакъв случай повече не беше забелязана. След всеобхватно и задълбочено търсене траяло девет дни с над 100 души търсачи, кучета следователи и хеликоптери нищо повече от капачката на обектива на камерата й не бе открита.

Мистериозния човек – 1968г

В началото на август тялото на мъжа е било видяно в процеп, ситуиран в границите на Връх Тенур. Това е околност, близо до лагера Sunrise High Sierra и езерото, където беше изчезнала Стейси Аррас. Този мъж в никакъв случай не е бил разпознат, само че анализът на тялото по този начин и не съумяло да дефинира повода за гибелта. Невероятно е, че явни признаци като контузия или голям брой счупени кости, които биха могли да потвърдят рухването му в дефилето, не са били налице.

Джеф Естес – 1976г

Малко повече от миля от дефилето, където тялото на Мистериозния човек бе намерено двадесет и пет годишно момче изчезва мистериозно. Дори след формалните старания за търсенето от следователи, кучета и техника, както и напъните на фамилията и приятелите Естес не беше открита нито една диря, която да дава отговор на него.

Тимоти Барнс – 1988г

В средата на юли, малко североизточно от мястото, където е намерено тялото на Мистериозния човек двадесет години по-късно Тимоти Барнс изчезва. Подобно на случая с Джеф Естес, даже и след щателни старания за търсене не се появиха никакви доказателства.

Тези четири случая са образец за странната особеност в изчезващите хора, които са попаднали в така наречен “случая 411 “. Тук може да се забележи, че в границите на тези няколко квадратни благи съществува поразителна централизация на изгубени хора. Това допуска географска взаимозависимост.

Бюрокрация на изчезналите лица

В случая със Стейси Аррас детектив Дейвид Паулидес се натъкна и на още едно смущаващо затруднение. След подаване на искане за достъп до истинското дело на Arras, му било отказано.

Като пенсиониран чиновник на реда, Паулидес проявявал интерес и към метода, по който държавните организации документират тези “случаи 411 “. За страдание нямало централизирана база данни за изчезналите хора и доста от парковете даже не документират изгубванията. Вместо това те влизали в Националния указател на изчезналите лица в Съединени американски щати. Тези протоколи имали своите дефекти, защото естеството на изгубванията в националните паркове е много по друго от това на градските центрове, където колите и другите форми на превоз значат, че похитеният може да бъде на стотици километри в границите на няколко часа.

Националните паркове обаче не разрешават това, изключително когато се регистрират евентуални провокации пред жертвата като възраст, опит навън и липса на съоръжение, облекла или хранителни запаси за по-дълъг интервал от време. Също по този начин географията на тези региони е планински или просто казано сложен терен.

“Случая 411 ” – необяснимите изгубвания

Трудност при намирането на изчезналите жертви по “случай 411 ”

Роналд Кирк – 2012г

Бегач и някогашен морски пехотинец добре познавал региона на басейна Калико Ред, когато липсващ в края на януари. Той обичал да прекарва времето навън, изключително в този регион. Когато уведомил приятелите си, къде отива никой не бил угрижен. Това обаче за жалост се оказа последният път, когато някой го видял и чул още веднъж.

Екипи за търсене и избавяне намерили Кирк месеци по-късно след обстойно търсене на място заобиколено от маркирани пътеки. Той бил на по-малко от двеста метра от известен маршрут, наименуван връх Turtlehead. Властите оправдаха забавянето с откриването на останките му като оптична особеност. Те обяснили, че тялото се смесва с пигмента на почвата и скалните формирания.

Това, което прави този скорошен случай изключително чудноват е методът, по който търсачите са покрили региона неведнъж преди да намерят тялото. Липсата на дефинитивна причина за гибелта и общата липса на връзка със фамилията от органите на реда също било необичайно. Дейвид Паулидес също забелязал този повтарящ се претекст на телата, които се появявали в региони, които спасителите към този момент били претърсили усърдно и покрай посещаваните места.

Вероятни и причудливи теории

Някои считат, че причина за изгубването на тези хора се дължи на “Голямата стъпка ” – Йети. Въпреки, че доста от тези случаи на изчезнали хора по “случай 411 ” показват странни и мистериозни аномалии, връзката към всевъзможни планински чудовища е просто национална легенда. Интересното е, че наблюденията на НЛО в тези места на изгубвания постоянно корелират с тези горещи точки като от време на време даже съвпадали със същото време, когато някой бил липсващ.

Според други теоретици те допускат, че сериен палач или окултна фракция, която ловува хора може да бъде причина за тези мистериозни изгубвания. Някои спекулират, че това може да е част от някакъв мрачен демонски обред. Според други тези изчезвния по “случай 411 ” се дължат на сенчеста държавна стратегия. Тъй като от ден на ден хора осъзнават някои от безотговорните действия на държавното управление за сметка на жителите, тези хрумвания могат бързо да се вградят в съзнанието на хора, търсейки бърз и безнадежден отговор.

Независимо от тези хрумвания решаващото е, че редица случаи членове на Национални служби са отказвали достъпи дотези досиета. Паулидес изследвал и случаи на други държавни организации, които дошли на тези обекти и организират свои самостоятелни следствия.

Липсващите части

Паулидес отбелязва, че доста от тези случаи се появяват наоколо до водни обекти или към гранитни камъни. Освен всичко това сред жертвите е имало необичайно дребни дистанции. Такъв е бил казусът със Стейси Аррас и Роналд Кирк. И двамата били изчезнали много близко един от различен.

“Случая 411 ” – необяснимите изгубвания

Отговорите

Тази истории са единствено върхът на айсберга и служит като врата за някои изчезнали случая на мистериозно изчезнали хора. Тъжната действителност е, че в естествените условия нараства броят на мистериозните изгубвания. Въпреки, че работата на Паулидес е прегледана някои критици настояват, че броят на нерешените случаи не е статистически важен, а Паулидес е съдействал извънредно за категоризирането на въпроса и за растежа на него в публичното схващане.

Какво се е случило с тези хора? Защо толкоз постоянно е мъчно да се дефинира повода за гибелта, в случай че е намерено тяло? Липсващата част по “случая 411 ” е противоречива тематика с доста човешки лица. В последна сметка единствено истината може да потуши любознанието на обществото и да даде на околните и приятелите на жертвите свършек, който те сигурно заслужават.