1 януари в историята
Събития:
45 година пр.н.е. – Юлианският календар влиза в действие за първи път.
404 година – Състои се последният прочут гладиаторски пердах в Рим.
630 година – Пророкът Мохамед се запътва с войска към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 година – Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 година – Михаил VIII Палеолог е разгласен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 година – Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1502 година – Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е ситуиран град Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.
1583 година – Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 година – Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 година – В Русия е въведен Юлианския календар.
1739 година – Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.
1801 година – Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера – най-големия метеорит в Слънчевата система.
1801 година – Влиза в действие съюзът сред Англия и Ирландия, основава се Обединеното кралство.
1804 година – Хаити става самостоятелна страна (денят се празнува като народен празник).
1829 година – Английските откриватели Чалз Стерт и Хамилтън Юм откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а по-късно и река Дарлинг.
1881 година – В Княжество България е извършено първото броене на популацията.
1901 година – Нигерия става английски протекторат.
1901 година – Бившите английски колонии (Западна Австралия, Нови Южен Уелс, Тасмания, Куинсланд, Южна Австралия и Виктория) се федерализират в Австралийски съюз.
1903 година – Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 година – Официално е открита Транссибирската автомагистрала.
1908 година – Щатът Джорджия в Съединени американски щати постанова възбрана на алкохола.
1909 година – За първи път стартира изплащането на пенсия във Англия.
1912 година – Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 година – В рамките на Съюз на съветските социалистически републики е формирана Белоруска ССР.
1925 година – В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 година – Американският астроном Едуин Хъбъл афишира откриването на галактики отвън Млечния път.
1935 година – Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан одобряват името Либия.
1946 година – Император Хирохито се отхвърля от божествеността си.
1947 година – Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората международна война се сплотяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1947 година – Първа публична изява на българския детски хор „ Бодра промяна “
1948 година – Влиза в действие Общото съглашение за цените и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на интернационалната търговия.
1948 година – Британските железопътни линии са национализирани.
1948 година – Влиза в действие Новата Конституция на Италия след извършен референдум за монархията.
1956 година – Судан придобива самостоятелност от Египет и Обединеното кралство (денят се празнува като народен празник).
1960 година – Провъзгласена е самостоятелна Република Камерун.
1962 година – Западна Самоа придобива самостоятелност от Нова Зеландия.
1966 година – След прелом, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 година – Възрастта за пълноправие в Англия е понижена от 21 на 18 години.
1971 година – Основан е френският университет Пантеон-Асас.
1973 година – Обединеното кралство, Дания и Ирландия се причисляват към Европейския съюз.
1974 година – Голда Меир е избрана отново за министър-председател на Израел.
1981 година – Гърция се причислява към Европейската икономическа общественост.
1982 година – В новогодишното си послание папа Йоан-Павел II споделя, че думата взаимност (намек за профсъюза „ Солидарност “) приказва за великите старания, които са положили хората на труда.
1986 година – Испания и Португалия се причисляват към Европейския съюз.
1993 година – Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия.
1994 година – Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 година – Австрия, Финландия и Швеция се причисляват към Европейския съюз.
1995 година – Създадена е Световната комерсиална организация (СТО).
1998 година – Създадена е Европейската централна банка.
1999 година – Появява се публично еврото.
2002 година – Еврото става публична валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 година – Отпада държавно откритият монопол в българските телекомуникации.
2007 година – Разширяване на Европейски Съюз:
България и Румъния се причисляват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават публични езици на Европейския съюз, дружно с още 20 езика.
Словения става тринадесетата страна, която вкарва еврото.
2007 година – Ангола се причислява към ОПЕК.
2009 година – Словакия се причислява към еврозоната.
Родени:
1431 година – Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 година – Лоренцо Медичи, италиански политик и филантроп († 1492 г.)
1467 година – Зигмунт I Стари, полски крал и популярен литовски княз († 1548 г.)
1484 година – Улрих Цвингли, активист на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 година – Джон Уилкинс, британски свещеник и академик († 1672 г.)
1618 година – Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1774 година – Андре Мари Констан Дюмерил, френски доктор и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.)
1823 година – Шандор Петьофи, маджарски стихотворец и бунтовник († 1849 г.)
1840 година – Данаил Попов, български бунтовник († 1909 г.)
1845 година – Васил Петлешков, български бунтовник († 1876 г.)
1851 година – Тодор Каблешков, български бунтовник († 1876 г.)
1852 година – Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически откривател († 1934 г.)
1853 година – Федор Гершелман, съветски офицер († 1927 г.)
1854 година – Джеймс Джордж Фрейзър, английски антрополог († 1941 г.)
1856 година – Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 година – Любомир Милетич, български лингвист († 1937 г.)
1863 година – Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 година – Константин Венедиков, български военачалник († 1933 г.)
1870 година – Йосиф Великотърновски, български свещеник († 1918 г.)
1872 година – Иван Далкалъчев, български бунтовник († 1931 г.)
1874 година – Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 година – Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1877 година – Иван Клинчаров, български публичен деятел, журналист, книжовен критик и преводач († 1942 г.)
1878 година – Пейо Яворов, български стихотворец и драматург († 1914 г.)
1879 година – Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 година – Иван Антонов, български бунтовник и свещеник († 1928 г.)
1884 година – Хосе Пинеда, испански футболен треньор (†? г.)
1886 година – Карекин Нъждех, арменски бунтовник и боен († 1955 г.)
1887 година – Вилхелм Канарис, немски военачалник († 1945 г.)
1887 година – Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 година – Николай Райнов, български публицист († 1954 г.)
1893 година – Георги Стаматов, български артист († 1965 г.)
1895 година – Едгар Хувър, американски криминалист, шеф на ФБР († 1972 г.)
1896 година – Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 година – Ламар, български стихотворец и публицист († 1974 г.)
1902 година – Никола Кенов, български диригент и композитор († 1968 г.)
1906 година – Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 година – Арналдо Расковски, аржентински доктор († 1995 г.)
1907 година – Леонид Брежнев, руски началник († 1982 г.)
1909 година – Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 година – Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 година – Шек Кин, китайски артист († 2009 г.)
1915 година – Бранко Чопич, югославски публицист († 1984 г.)
1919 година – Джеръм Дейвид Селинджър, американски публицист († 2010 г.)
1920 година – Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 година – Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 година – Върнън Смит, професор по стопанска система
1927 година – Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1931 година – Първан Стефанов, български стихотворец, преводач и драматург († 2012 г.)
1932 година – Димитри Иванов, български публицист
1932 година – Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1933 година – Светозар Русинов, български комозитор и музикален възпитател († 2000 г.)
1934 година – Пенка Павлова, българска национална певица
1937 година – Здравко Кисьов, български стихотворец и преводач († 2015 г.)
1938 година – Жимакс, италиански авто играч
1942 година – Ане Дуден, немска писателка
1944 година – Латинка Петрова, българска комедийна актриса
1944 година – Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 година – Рюдигер Сафрански, немски публицист
1945 година – Джеки Икс, някогашен водач от Формула 1
1946 година – Гювен Хокна, турска актриса
1950 година – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1952 година – Миле Китич, босненски артист
1954 година – Ричард Гибсън, английски артист
1959 година – Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 година – Мишел Онфре, френски мъдрец
1960 година – Алексей Въжманавин, съветски шахматист († 2000 г.)
1963 година – Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 година – Иван Кръстев, български политолог
1966 година – Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия
1968 година – Давор Шукер, хърватски футболист
1970 година – Христо Бонин, български актьор
1972 година – Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 година – Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1979 година – Мохамед Хомос, египетски футболист
1982 година – Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1983 година – Даниел Харке, испански футболист († 2009 г.)
1984 година – Паоло Гереро, перуански футболист
1986 година – Колин Морган, ирландски артист
1992 година – Хазар Ергючлю, турска актриса
45 година пр.н.е. – Юлианският календар влиза в действие за първи път.
404 година – Състои се последният прочут гладиаторски пердах в Рим.
630 година – Пророкът Мохамед се запътва с войска към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 година – Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 година – Михаил VIII Палеолог е разгласен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 година – Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1502 година – Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е ситуиран град Рио де Жанейро от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.
1583 година – Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 година – Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 година – В Русия е въведен Юлианския календар.
1739 година – Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.
1801 година – Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера – най-големия метеорит в Слънчевата система.
1801 година – Влиза в действие съюзът сред Англия и Ирландия, основава се Обединеното кралство.
1804 година – Хаити става самостоятелна страна (денят се празнува като народен празник).
1829 година – Английските откриватели Чалз Стерт и Хамилтън Юм откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а по-късно и река Дарлинг.
1881 година – В Княжество България е извършено първото броене на популацията.
1901 година – Нигерия става английски протекторат.
1901 година – Бившите английски колонии (Западна Австралия, Нови Южен Уелс, Тасмания, Куинсланд, Южна Австралия и Виктория) се федерализират в Австралийски съюз.
1903 година – Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 година – Официално е открита Транссибирската автомагистрала.
1908 година – Щатът Джорджия в Съединени американски щати постанова възбрана на алкохола.
1909 година – За първи път стартира изплащането на пенсия във Англия.
1912 година – Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 година – В рамките на Съюз на съветските социалистически републики е формирана Белоруска ССР.
1925 година – В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 година – Американският астроном Едуин Хъбъл афишира откриването на галактики отвън Млечния път.
1935 година – Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан одобряват името Либия.
1946 година – Император Хирохито се отхвърля от божествеността си.
1947 година – Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората международна война се сплотяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1947 година – Първа публична изява на българския детски хор „ Бодра промяна “
1948 година – Влиза в действие Общото съглашение за цените и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на интернационалната търговия.
1948 година – Британските железопътни линии са национализирани.
1948 година – Влиза в действие Новата Конституция на Италия след извършен референдум за монархията.
1956 година – Судан придобива самостоятелност от Египет и Обединеното кралство (денят се празнува като народен празник).
1960 година – Провъзгласена е самостоятелна Република Камерун.
1962 година – Западна Самоа придобива самостоятелност от Нова Зеландия.
1966 година – След прелом, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 година – Възрастта за пълноправие в Англия е понижена от 21 на 18 години.
1971 година – Основан е френският университет Пантеон-Асас.
1973 година – Обединеното кралство, Дания и Ирландия се причисляват към Европейския съюз.
1974 година – Голда Меир е избрана отново за министър-председател на Израел.
1981 година – Гърция се причислява към Европейската икономическа общественост.
1982 година – В новогодишното си послание папа Йоан-Павел II споделя, че думата взаимност (намек за профсъюза „ Солидарност “) приказва за великите старания, които са положили хората на труда.
1986 година – Испания и Португалия се причисляват към Европейския съюз.
1993 година – Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия.
1994 година – Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 година – Австрия, Финландия и Швеция се причисляват към Европейския съюз.
1995 година – Създадена е Световната комерсиална организация (СТО).
1998 година – Създадена е Европейската централна банка.
1999 година – Появява се публично еврото.
2002 година – Еврото става публична валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 година – Отпада държавно откритият монопол в българските телекомуникации.
2007 година – Разширяване на Европейски Съюз:
България и Румъния се причисляват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават публични езици на Европейския съюз, дружно с още 20 езика.
Словения става тринадесетата страна, която вкарва еврото.
2007 година – Ангола се причислява към ОПЕК.
2009 година – Словакия се причислява към еврозоната.
Родени:
1431 година – Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 година – Лоренцо Медичи, италиански политик и филантроп († 1492 г.)
1467 година – Зигмунт I Стари, полски крал и популярен литовски княз († 1548 г.)
1484 година – Улрих Цвингли, активист на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 година – Джон Уилкинс, британски свещеник и академик († 1672 г.)
1618 година – Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1774 година – Андре Мари Констан Дюмерил, френски доктор и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.)
1823 година – Шандор Петьофи, маджарски стихотворец и бунтовник († 1849 г.)
1840 година – Данаил Попов, български бунтовник († 1909 г.)
1845 година – Васил Петлешков, български бунтовник († 1876 г.)
1851 година – Тодор Каблешков, български бунтовник († 1876 г.)
1852 година – Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически откривател († 1934 г.)
1853 година – Федор Гершелман, съветски офицер († 1927 г.)
1854 година – Джеймс Джордж Фрейзър, английски антрополог († 1941 г.)
1856 година – Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 година – Любомир Милетич, български лингвист († 1937 г.)
1863 година – Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 година – Константин Венедиков, български военачалник († 1933 г.)
1870 година – Йосиф Великотърновски, български свещеник († 1918 г.)
1872 година – Иван Далкалъчев, български бунтовник († 1931 г.)
1874 година – Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 година – Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1877 година – Иван Клинчаров, български публичен деятел, журналист, книжовен критик и преводач († 1942 г.)
1878 година – Пейо Яворов, български стихотворец и драматург († 1914 г.)
1879 година – Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 година – Иван Антонов, български бунтовник и свещеник († 1928 г.)
1884 година – Хосе Пинеда, испански футболен треньор (†? г.)
1886 година – Карекин Нъждех, арменски бунтовник и боен († 1955 г.)
1887 година – Вилхелм Канарис, немски военачалник († 1945 г.)
1887 година – Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 година – Николай Райнов, български публицист († 1954 г.)
1893 година – Георги Стаматов, български артист († 1965 г.)
1895 година – Едгар Хувър, американски криминалист, шеф на ФБР († 1972 г.)
1896 година – Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 година – Ламар, български стихотворец и публицист († 1974 г.)
1902 година – Никола Кенов, български диригент и композитор († 1968 г.)
1906 година – Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 година – Арналдо Расковски, аржентински доктор († 1995 г.)
1907 година – Леонид Брежнев, руски началник († 1982 г.)
1909 година – Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 година – Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 година – Шек Кин, китайски артист († 2009 г.)
1915 година – Бранко Чопич, югославски публицист († 1984 г.)
1919 година – Джеръм Дейвид Селинджър, американски публицист († 2010 г.)
1920 година – Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 година – Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 година – Върнън Смит, професор по стопанска система
1927 година – Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1931 година – Първан Стефанов, български стихотворец, преводач и драматург († 2012 г.)
1932 година – Димитри Иванов, български публицист
1932 година – Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1933 година – Светозар Русинов, български комозитор и музикален възпитател († 2000 г.)
1934 година – Пенка Павлова, българска национална певица
1937 година – Здравко Кисьов, български стихотворец и преводач († 2015 г.)
1938 година – Жимакс, италиански авто играч
1942 година – Ане Дуден, немска писателка
1944 година – Латинка Петрова, българска комедийна актриса
1944 година – Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 година – Рюдигер Сафрански, немски публицист
1945 година – Джеки Икс, някогашен водач от Формула 1
1946 година – Гювен Хокна, турска актриса
1950 година – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1952 година – Миле Китич, босненски артист
1954 година – Ричард Гибсън, английски артист
1959 година – Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 година – Мишел Онфре, френски мъдрец
1960 година – Алексей Въжманавин, съветски шахматист († 2000 г.)
1963 година – Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 година – Иван Кръстев, български политолог
1966 година – Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия
1968 година – Давор Шукер, хърватски футболист
1970 година – Христо Бонин, български актьор
1972 година – Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 година – Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1979 година – Мохамед Хомос, египетски футболист
1982 година – Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1983 година – Даниел Харке, испански футболист († 2009 г.)
1984 година – Паоло Гереро, перуански футболист
1986 година – Колин Морган, ирландски артист
1992 година – Хазар Ергючлю, турска актриса
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ