Ключови дати по време на управлението на Ердоган
Припомняне на главните дати от ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развиването /ПСР/, която е на кормилото на властта в Турция от 2002 година, цели четвърта победа на общинските избори през днешния ден.
ПСР на власт
През 2002 година Партията на справедливостта и развиването /ПСР, ислямо-консервативна/, учредена взаимно от Реджеп Тайип Ердоган и Абдуллах Гюл, печели безапелационна победа на парламентарните избори, които бележат края на държавна неустойчивост. Победата на ПСР обаче безпокои средите, привързани към светските правила. През 2003 година Ердоган е назначен за министър председател.
През 2005 година ръководещите реализират започване на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, откакто са приели промени и са премахнали смъртното наказване. Но договарянията са в застой от години.
През август 2007 година Народното събрание избра за президент Абдуллах Гюл - първия ислямист, достигнал до президентския пост в световна Турция, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.
Протест на площад " Таксим "
На 31 май 2013 година силите на реда прогонват жестоко неколкостотин души, основали лагер, покрай площад " Таксим " в Истанбул, с цел да стачкуват против градоустройствен план.
В продължение на три седмици близо 2,5 милиона души показват, с цел да желаят оставката на Ердоган, упрекван в властнически уклон и предпочитание да " ислямизира " обществото.
Ердоган укрепва господството си
На 10 август 2014 година Ердоган е определен за държавен глава още на първия тур на президентските избори, които за първи път се организират посредством директно гласоподаване.
На парламентарните избори на 7 юни 2015 година ПСР се класира преди всичко, само че е лишена от безспорното си болшинство в Народното събрание.
Президентът Ердоган привиква нови избори на 1 ноември, извоювани безапелационно от ПСР.
Кюрдска въоръжена битка
През юли 2015 година Кюрдската работническа партия /ПКК/ и армията приключват нежно помирение и възобновяват въоръжените дейности /над 40 000 души са починали от 1984 година насам/.
Страната става цел на няколко смъртоносни атентата, за които са упрекнати или за които поемат отговорност кюрдските бунтовници или групировката " Ислямска страна " /ИД/.
Споразумение за мигрантите
В края на 2015 година се реализира доближаване сред Анкара и Европейски Съюз с помощта на рецесията с бежанците, които бягат от Сирия, защото Турция заема основна географска позиция.
През март 2016 година Анкара и Европейски Съюз подписват съглашение, което разрешава да се понижи доста броят на мигрантите, идващи в Европа.
Осуетен опит за прелом
В нощта на 15 против 16 юли 2016 година опит за прелом, осъществен от секта в армията, лишава живота на 250 души. Анкара упреква за него ислямския просветител Фетхуллах Гюлен, живеещ в Съединени американски щати, който отхвърля всякаква връзка.
Безпрецедентни по мащаб чистки са ориентирани против последователи на Гюлен, а по-късно и против прокюрдското придвижване и медиите. Близо 55 000 души са задържани и над 140 000 - уволнени или краткотрайно отстранени от работа.
Намеса в Сирия
През август 2016 година Ердоган се сдобрява с съветския си сътрудник Владимир Путин след рецесия, последвала свалянето на съветски аероплан от Турция на сирийската граница в края на 2015 година
Турция подхваща сухопътна интервенция в Северна Сирия против ИД, само че и против Силите за отбрана на народа /СЗН/. Тази кюрдска милиция, съдружник на Вашингтон в битката против джихадистите, е обсъждана от Анкара като отклонение на ПКК.
През март 2018 година Турция завладява кюрдския анклав Африн /Северозападна Сирия/ след военна интервенция против СЗН.
Русия поддържа режима на Башар Асад, а Турция - бунтовническите групировки, които желаят да го смъкват от власт, само че двете страни си сътрудничат в този момент по сирийския проблем.
Ердоган е избран отново
На 24 юни 2018 година Ердоган завоюва президентските избори още на първия тур с 52,6 % от гласовете. Изборите бележат прекосяването, с помощта на конституционна корекция, от парламентарна към президентска система на ръководство, при която президентът концентрира в свои ръце цялата изпълнителна власт.
Общински избори
На 29 декември президентът Ердоган афишира кандидатурата на някогашния министър председател Бинали Йълдъръм за кметския пост в Истанбул на общинските избори.
" Ако загубим Истанбул, ние губим Турция ", декларира президентът, който е някогашен кмет на Истанбул, пред своята партия, съгласно някои източници. /БТА
ПСР на власт
През 2002 година Партията на справедливостта и развиването /ПСР, ислямо-консервативна/, учредена взаимно от Реджеп Тайип Ердоган и Абдуллах Гюл, печели безапелационна победа на парламентарните избори, които бележат края на държавна неустойчивост. Победата на ПСР обаче безпокои средите, привързани към светските правила. През 2003 година Ердоган е назначен за министър председател.
През 2005 година ръководещите реализират започване на договаряния за присъединение към Европейски Съюз, откакто са приели промени и са премахнали смъртното наказване. Но договарянията са в застой от години.
През август 2007 година Народното събрание избра за президент Абдуллах Гюл - първия ислямист, достигнал до президентския пост в световна Турция, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.
Протест на площад " Таксим "
На 31 май 2013 година силите на реда прогонват жестоко неколкостотин души, основали лагер, покрай площад " Таксим " в Истанбул, с цел да стачкуват против градоустройствен план.
В продължение на три седмици близо 2,5 милиона души показват, с цел да желаят оставката на Ердоган, упрекван в властнически уклон и предпочитание да " ислямизира " обществото.
Ердоган укрепва господството си
На 10 август 2014 година Ердоган е определен за държавен глава още на първия тур на президентските избори, които за първи път се организират посредством директно гласоподаване.
На парламентарните избори на 7 юни 2015 година ПСР се класира преди всичко, само че е лишена от безспорното си болшинство в Народното събрание.
Президентът Ердоган привиква нови избори на 1 ноември, извоювани безапелационно от ПСР.
Кюрдска въоръжена битка
През юли 2015 година Кюрдската работническа партия /ПКК/ и армията приключват нежно помирение и възобновяват въоръжените дейности /над 40 000 души са починали от 1984 година насам/.
Страната става цел на няколко смъртоносни атентата, за които са упрекнати или за които поемат отговорност кюрдските бунтовници или групировката " Ислямска страна " /ИД/.
Споразумение за мигрантите
В края на 2015 година се реализира доближаване сред Анкара и Европейски Съюз с помощта на рецесията с бежанците, които бягат от Сирия, защото Турция заема основна географска позиция.
През март 2016 година Анкара и Европейски Съюз подписват съглашение, което разрешава да се понижи доста броят на мигрантите, идващи в Европа.
Осуетен опит за прелом
В нощта на 15 против 16 юли 2016 година опит за прелом, осъществен от секта в армията, лишава живота на 250 души. Анкара упреква за него ислямския просветител Фетхуллах Гюлен, живеещ в Съединени американски щати, който отхвърля всякаква връзка.
Безпрецедентни по мащаб чистки са ориентирани против последователи на Гюлен, а по-късно и против прокюрдското придвижване и медиите. Близо 55 000 души са задържани и над 140 000 - уволнени или краткотрайно отстранени от работа.
Намеса в Сирия
През август 2016 година Ердоган се сдобрява с съветския си сътрудник Владимир Путин след рецесия, последвала свалянето на съветски аероплан от Турция на сирийската граница в края на 2015 година
Турция подхваща сухопътна интервенция в Северна Сирия против ИД, само че и против Силите за отбрана на народа /СЗН/. Тази кюрдска милиция, съдружник на Вашингтон в битката против джихадистите, е обсъждана от Анкара като отклонение на ПКК.
През март 2018 година Турция завладява кюрдския анклав Африн /Северозападна Сирия/ след военна интервенция против СЗН.
Русия поддържа режима на Башар Асад, а Турция - бунтовническите групировки, които желаят да го смъкват от власт, само че двете страни си сътрудничат в този момент по сирийския проблем.
Ердоган е избран отново
На 24 юни 2018 година Ердоган завоюва президентските избори още на първия тур с 52,6 % от гласовете. Изборите бележат прекосяването, с помощта на конституционна корекция, от парламентарна към президентска система на ръководство, при която президентът концентрира в свои ръце цялата изпълнителна власт.
Общински избори
На 29 декември президентът Ердоган афишира кандидатурата на някогашния министър председател Бинали Йълдъръм за кметския пост в Истанбул на общинските избори.
" Ако загубим Истанбул, ние губим Турция ", декларира президентът, който е някогашен кмет на Истанбул, пред своята партия, съгласно някои източници. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ