Цветелина Пенкова: Покачващите се цени – грешка в логистиката?
Причините, последствията и левите решения - стопански разбор на евродепутатa Цветелина Пенкова
В момента следим съществено повишаване на цените на съвсем всички артикули и услуги от заобикалящата ни среда и нашето всекидневие. Очертавам главните аргументи за това повишаване и левите решения за всяка една от тях в четири групи:
-цените в енергетиката;
-цикълът на доставките;
-промяната в собствеността при главните снабдители на суровини;
-очакванията за висока инфлация.
На първо място се подрежда невижданото повишаване на цените на електрическата енергия в цяла Европа.
Цената на природния газ е съвсем тройна спрямо равнищата от месец март тази година. Цените на излъчванията се покачват, а различните източници на сила все още не са задоволителни като размер и софтуерни недостатъци, с цел да компенсират тези земетресения в енергийния бранш.
Зеленият преход се случва, само че той би трябвало да бъде добре плануван и предвидим, а не да е за сметка на избрана група хора, район или страна членка. Пренастройването на системите има социално-икономически измерения и по тази причина приказваме за „ обективен преход “. Това не е факсимиле. Необходими са взаимни старания - на Европейски Съюз и на страните членки, с цел да се преведат стопанските системи и жителите през тези процеси по допустимо най-щадящ и равномерен метод. Редица леви държавни управления в Европа започнаха бързи ограничения, посредством които да се окаже помощ на семействата и бизнеса. В Испания, държавното управление ще предприеме понижаване налога върху електрическата енергия от 5,1% на 0,5 %, който централното държавно управление е преотстъпило на самостоятелните райони. Това се случва откакто към този момент Данък добавена стойност върху силата беше понижен от 21% на 10%. Усещането за потрес може да бъде преодоляно посредством директни дотации против увеличението цената на силата, понижаване на Данък добавена стойност и данък на енергоносителите и субсидиране на несъмнено количество сила за всяко домакинство – за България това е основно, тъй като сме преди всичко в Европейски Съюз по „ енергийна беднотия “.
Устремени към Зелената договорка, не трябва да подценяваме цикличността на високото ползване на електрическа енергия от европейските жители и бизнеса. Не може да си позволим да затворим нуклеарните мощности, въглищните централи и да се откажем от всички потребни изкопаеми по едно и също време.
Ядрената сила към този момент е класифицирана като зелена и устойчива и е основна и значима част от европейския енергиен микс.България би трябвало да влага в построяването на нови нуклеарни мощности. Плановото затваряне на въглищните централи в границите на идващите 20 години към този момент стартира, остава единствено и България да показа своя проект и решение за период за действие на въглищните централи. Липсата на постоянно държавно управление и обикновено работещ парламент не разрешават, към този момент повече от половин година, да се търси политическо съгласие и общо виждане за бъдещето на българската енергетика. Проблемите в бранша са подценявани и решавани „ на парче “ в последното десетилетие. Ключовият въпрос пред нас е – по какъв начин и с какво ще сменяем въглищните мощности, с цел да подсигуряваме отбрана на работещите в района и задоволително произвеждане на сила от „ ново потомство “. Първата стъпка към решаването на този проблем е точно слагането на верните въпроси – не дали, а по какъв начин ще се случи този преход в България.
И най-после, какво вършим с природния газ? Използваме го като преходно гориво в границите на идващите 10 години, след което го заменяме с водород. Това е допустимо, само че дано гледаме практично и реалистично – зелената водородната технология се развива и създава, само че нямаме сигурност по кое време тъкмо тя ще бъде налична. Природният газ е преходно решение с неразбираем период за краткотрайното му потребление. Ако погледнем към вложенията от страна на Германия в тази посока, излиза наяве, че преходността е субективно измерение.
Разбира се, продължава да се влага интензивно и да се създават високотехнологични възобновими източници на сила, които безспорно са нашето енергийно бъдеще. Но енергийното настояще би трябвало да бъде ясно планувано. Доставките на природен газ от Русия нарастват, тъй като европейските пазари към този момент не са единственият и надали са и най-големият консуматор на тази суровина. Азия става все по-голям пазар за тази суровина и се конкурира с европейските консуматори. Тук е моментът, в който би трябвало да отбележим основната значителност на общоевропейска енергийна политика. Да, такава има, само че тя е обърната към бъдещето, а не към сегашното. Дали цената на природния газ нямаше да по-конкурентна, в случай че се договаряше от Европейски Съюз, а не от всяка страна поотделно?
Втората причина за всеобщото повишаване на цените е нарушената динамичност в доставките в общоевропейски и международен мащаб.
Може ли един транспортен съд, затънал в Суецкия канал за 6 дни през март месец тази година, към момента да дава отражение на веригата на доставки в Европа? Да, може. Причината, несъмнено, не е единствено една. През миналите 18 месеца производствата спираха или редуцираха своята работа в друго време и в друг мащаб. Когато икономическата симбиоза от доставка на първични материали, произвеждане и непрекъснато възходящо ползване, се наруши, следствията са дълготрайни. Връщането към естествените равнища на икономическа интензивност ще отнеме повече време от плануваното. Оказа се, че част от доставчиците към този момент не са на пазара или техните доставки се движат със съществено забавяне. Проблемът тук в действителност идва и от повишеното ползване, което основава предпоставки за повишение на цените. Крайните консуматори, които заради здравната рецесия и рестрикциите значително липсваха от равномерната пазарна интензивност за близо 10 -12 месеца, в този момент се завърнаха.
Третата основна причина за покачването на цените е директно обвързвана с втората. Но тук към този момент не приказваме за общи нарушавания на доставките, а за промяна на собствеността при основни снабдители на първични материали.
Оказва се, че азиатските страни по-рано и по-бързо са излезли от икономическата рецесия, провокирана от COVID-19. Тези разнообразни темпове на възобновяване сред Азия и Запада, в действителност предоставиха забавна опция на азиатски вложители да разпрострат своето въздействие и в други интернационалните компания. Процесът самичък по себе си концентрира зависимостта на доста производства от снабдители с „ нови притежатели “, с избрана географска централизация. Това разреши поддържането на по-високи цени на суровините, което рефлектира в крайната себестойност на създадените артикули. Също по този начин има и повишено търсене на първични материали от производители и консуматори в тези страни.
На четвърто място, като причина за покачването на цените бих определилаочакванията за висока инфлация.
Инфлация в Европа сега има, само че тя като цяло е в границите на здравословния най-малко – сред 2% и 4%. Инфлацията (теоретично към 2% и по отношение на паричната политика на Европейската централна банка) е нужна на стопанската система, с цел да поддържа една съперника среда на пазара. Тези равнища на инфлация, от една страна, са индикация за възходяща продуктивност, а от друга - ясна индикация за вложителите по отношение на потребността от спомагателни вложения. В Европейски Съюз от близо едно десетилетие не приказваме за инфлация, само че дано не се подвеждаме, че тя е нещо неприятно, когато е в естествените си стойности (около 2%). Още повече, че в актуалната обстановка тя е подбудена основно от процеси, свързани с възобновяване на стопанската система.
Настоящата инфлация в Европейски Съюз като цяло няма да надвиши 4% и е краткотрайно събитие за идващите 12 месеца. Да, във Англия и Съединени американски щати евентуално равнищата ще са по-високи, само че там приказваме за друга парична политика, която дефинира и другите равнища на инфлация. В еврозоната подобен риск няма. България е директен „ вносител “ на паричната политика на еврозоната заради съществуването на валутен ръб, т.е. и ние сме предпазени от спекулативни инфлационни флуктуации. Инфлацията е по-скоро разследване, а не причина, за повишените цени на стоките. Движението на цените нагоре е разследване на посочените нагоре три основни аргументи. За в този момент не би трябвало да се тормозим от инфлационен цикъл (за хиперинфлация няма никакъв риск), в случай че се подходи отговорно по отношение на изброените нагоре три аргументи.
В умозаключение, става известно аргументите за повишаването на цените са по-скоро логистични, а не толкоз стопански.
Това значи единствено едно – те могат елементарно да се разрешат. Как? Първо, общоевропейска енергийна политика за договаряне на съответни цени за дълготрайни доставки на природен газ за целия Съюз. Второ, умерено понижаване на изкуствено повишеното ползване на всевъзможни артикули и услуги, с цел да се даде опция икономическите интензивности и производства да влязат в естествен темп. Трето, надзор върху спекулата на цените на основни първични материали. А инфлацията – в тези граници не е проблем.
Този разбор може би звучи прекомерно оптимистично, само че основните процеси в стопанската система се водят и въздействат точно от усещането. Паниката е неприятен консултант. А прагматичните решения постоянно ни се костват прекомерно явни, само че дали тъкмо те няма да ни „ спасят “ и този път!?
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
В момента следим съществено повишаване на цените на съвсем всички артикули и услуги от заобикалящата ни среда и нашето всекидневие. Очертавам главните аргументи за това повишаване и левите решения за всяка една от тях в четири групи:
-цените в енергетиката;
-цикълът на доставките;
-промяната в собствеността при главните снабдители на суровини;
-очакванията за висока инфлация.
На първо място се подрежда невижданото повишаване на цените на електрическата енергия в цяла Европа.
Цената на природния газ е съвсем тройна спрямо равнищата от месец март тази година. Цените на излъчванията се покачват, а различните източници на сила все още не са задоволителни като размер и софтуерни недостатъци, с цел да компенсират тези земетресения в енергийния бранш.
Зеленият преход се случва, само че той би трябвало да бъде добре плануван и предвидим, а не да е за сметка на избрана група хора, район или страна членка. Пренастройването на системите има социално-икономически измерения и по тази причина приказваме за „ обективен преход “. Това не е факсимиле. Необходими са взаимни старания - на Европейски Съюз и на страните членки, с цел да се преведат стопанските системи и жителите през тези процеси по допустимо най-щадящ и равномерен метод. Редица леви държавни управления в Европа започнаха бързи ограничения, посредством които да се окаже помощ на семействата и бизнеса. В Испания, държавното управление ще предприеме понижаване налога върху електрическата енергия от 5,1% на 0,5 %, който централното държавно управление е преотстъпило на самостоятелните райони. Това се случва откакто към този момент Данък добавена стойност върху силата беше понижен от 21% на 10%. Усещането за потрес може да бъде преодоляно посредством директни дотации против увеличението цената на силата, понижаване на Данък добавена стойност и данък на енергоносителите и субсидиране на несъмнено количество сила за всяко домакинство – за България това е основно, тъй като сме преди всичко в Европейски Съюз по „ енергийна беднотия “.
Устремени към Зелената договорка, не трябва да подценяваме цикличността на високото ползване на електрическа енергия от европейските жители и бизнеса. Не може да си позволим да затворим нуклеарните мощности, въглищните централи и да се откажем от всички потребни изкопаеми по едно и също време.
Ядрената сила към този момент е класифицирана като зелена и устойчива и е основна и значима част от европейския енергиен микс.България би трябвало да влага в построяването на нови нуклеарни мощности. Плановото затваряне на въглищните централи в границите на идващите 20 години към този момент стартира, остава единствено и България да показа своя проект и решение за период за действие на въглищните централи. Липсата на постоянно държавно управление и обикновено работещ парламент не разрешават, към този момент повече от половин година, да се търси политическо съгласие и общо виждане за бъдещето на българската енергетика. Проблемите в бранша са подценявани и решавани „ на парче “ в последното десетилетие. Ключовият въпрос пред нас е – по какъв начин и с какво ще сменяем въглищните мощности, с цел да подсигуряваме отбрана на работещите в района и задоволително произвеждане на сила от „ ново потомство “. Първата стъпка към решаването на този проблем е точно слагането на верните въпроси – не дали, а по какъв начин ще се случи този преход в България.
И най-после, какво вършим с природния газ? Използваме го като преходно гориво в границите на идващите 10 години, след което го заменяме с водород. Това е допустимо, само че дано гледаме практично и реалистично – зелената водородната технология се развива и създава, само че нямаме сигурност по кое време тъкмо тя ще бъде налична. Природният газ е преходно решение с неразбираем период за краткотрайното му потребление. Ако погледнем към вложенията от страна на Германия в тази посока, излиза наяве, че преходността е субективно измерение.
Разбира се, продължава да се влага интензивно и да се създават високотехнологични възобновими източници на сила, които безспорно са нашето енергийно бъдеще. Но енергийното настояще би трябвало да бъде ясно планувано. Доставките на природен газ от Русия нарастват, тъй като европейските пазари към този момент не са единственият и надали са и най-големият консуматор на тази суровина. Азия става все по-голям пазар за тази суровина и се конкурира с европейските консуматори. Тук е моментът, в който би трябвало да отбележим основната значителност на общоевропейска енергийна политика. Да, такава има, само че тя е обърната към бъдещето, а не към сегашното. Дали цената на природния газ нямаше да по-конкурентна, в случай че се договаряше от Европейски Съюз, а не от всяка страна поотделно?
Втората причина за всеобщото повишаване на цените е нарушената динамичност в доставките в общоевропейски и международен мащаб.
Може ли един транспортен съд, затънал в Суецкия канал за 6 дни през март месец тази година, към момента да дава отражение на веригата на доставки в Европа? Да, може. Причината, несъмнено, не е единствено една. През миналите 18 месеца производствата спираха или редуцираха своята работа в друго време и в друг мащаб. Когато икономическата симбиоза от доставка на първични материали, произвеждане и непрекъснато възходящо ползване, се наруши, следствията са дълготрайни. Връщането към естествените равнища на икономическа интензивност ще отнеме повече време от плануваното. Оказа се, че част от доставчиците към този момент не са на пазара или техните доставки се движат със съществено забавяне. Проблемът тук в действителност идва и от повишеното ползване, което основава предпоставки за повишение на цените. Крайните консуматори, които заради здравната рецесия и рестрикциите значително липсваха от равномерната пазарна интензивност за близо 10 -12 месеца, в този момент се завърнаха.
Третата основна причина за покачването на цените е директно обвързвана с втората. Но тук към този момент не приказваме за общи нарушавания на доставките, а за промяна на собствеността при основни снабдители на първични материали.
Оказва се, че азиатските страни по-рано и по-бързо са излезли от икономическата рецесия, провокирана от COVID-19. Тези разнообразни темпове на възобновяване сред Азия и Запада, в действителност предоставиха забавна опция на азиатски вложители да разпрострат своето въздействие и в други интернационалните компания. Процесът самичък по себе си концентрира зависимостта на доста производства от снабдители с „ нови притежатели “, с избрана географска централизация. Това разреши поддържането на по-високи цени на суровините, което рефлектира в крайната себестойност на създадените артикули. Също по този начин има и повишено търсене на първични материали от производители и консуматори в тези страни.
На четвърто място, като причина за покачването на цените бих определилаочакванията за висока инфлация.
Инфлация в Европа сега има, само че тя като цяло е в границите на здравословния най-малко – сред 2% и 4%. Инфлацията (теоретично към 2% и по отношение на паричната политика на Европейската централна банка) е нужна на стопанската система, с цел да поддържа една съперника среда на пазара. Тези равнища на инфлация, от една страна, са индикация за възходяща продуктивност, а от друга - ясна индикация за вложителите по отношение на потребността от спомагателни вложения. В Европейски Съюз от близо едно десетилетие не приказваме за инфлация, само че дано не се подвеждаме, че тя е нещо неприятно, когато е в естествените си стойности (около 2%). Още повече, че в актуалната обстановка тя е подбудена основно от процеси, свързани с възобновяване на стопанската система.
Настоящата инфлация в Европейски Съюз като цяло няма да надвиши 4% и е краткотрайно събитие за идващите 12 месеца. Да, във Англия и Съединени американски щати евентуално равнищата ще са по-високи, само че там приказваме за друга парична политика, която дефинира и другите равнища на инфлация. В еврозоната подобен риск няма. България е директен „ вносител “ на паричната политика на еврозоната заради съществуването на валутен ръб, т.е. и ние сме предпазени от спекулативни инфлационни флуктуации. Инфлацията е по-скоро разследване, а не причина, за повишените цени на стоките. Движението на цените нагоре е разследване на посочените нагоре три основни аргументи. За в този момент не би трябвало да се тормозим от инфлационен цикъл (за хиперинфлация няма никакъв риск), в случай че се подходи отговорно по отношение на изброените нагоре три аргументи.
В умозаключение, става известно аргументите за повишаването на цените са по-скоро логистични, а не толкоз стопански.
Това значи единствено едно – те могат елементарно да се разрешат. Как? Първо, общоевропейска енергийна политика за договаряне на съответни цени за дълготрайни доставки на природен газ за целия Съюз. Второ, умерено понижаване на изкуствено повишеното ползване на всевъзможни артикули и услуги, с цел да се даде опция икономическите интензивности и производства да влязат в естествен темп. Трето, надзор върху спекулата на цените на основни първични материали. А инфлацията – в тези граници не е проблем.
Този разбор може би звучи прекомерно оптимистично, само че основните процеси в стопанската система се водят и въздействат точно от усещането. Паниката е неприятен консултант. А прагматичните решения постоянно ни се костват прекомерно явни, само че дали тъкмо те няма да ни „ спасят “ и този път!?
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ