Легенда за каменната колесница край Враца
При скалния пролом Вратица край град Враца се издигат скали, наречени Крал-баир или Колесницата. Няколко каменни фигури като че ли са поели път нагоре през планината. Може да се види каменна каляска, впрегната в каменни коне, главата на наедрял мъж с брада, женска фигура.
Според една легенда това е колесницата на бягащия цар Йоан Срацимир, а съгласно други – колесницата на цар Костадин и кралица Елена – повелителите на небесния огън.
Още през 1877 година Феликс Каниц предава една легенда за тази околност, която е обвързвана с владетеля на Видинското царство Иван Срацимир с думите: Според преданието тук точно ядосаният християнски Бог е санкционирал чудно по постоянно забележим метод измяната на последния български цар Йоан Срацимир Шишман. Високо върху Крал- хълм на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от боязън предал земята си на турците, втвърден при опита му за бягство.
Но освен подлият изменник, само че и неговата щерка, кочияш, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата орис. Тяхната кръв е почервенила скалите на това място.
Съществува съмнение, съгласно което етимологията на топонима крал-баир би трябвало да се търси във връзка със остарялата българска дума каралюк/каралък – тип птица от рода на соколите, която се е употребила за лов на дребен дивеч.
Трета легенда свързва скалните формирания Кочиите с османските нашественици и цар Костадин. Когато османлиите с огромна армия нападнали крепостта, бранителите ѝ се сражавали безстрашно, само че били малцина. Преди рухването на крепостта цар Костадин я напуснал с колесницата си през Войводин дол към Патлейна.
Там срещнал дами да берат дини. Той ги благословил, като им споделил: Днес да сеете, на следващия ден да берете! На другия ден минали османците и ги попитали по кое време е минал царят, а дамите отвърнали: Когато сяхме дините. Преследвачите се отказали и се върнали, като помислили, че царят е минал преди доста време.
