Джордж Фридмън: Руската мистерия май има очевиден отговор
При разглеждането на съветската тактика в Украйна и непряко към Съединени американски щати има една мистерия, която наподобява има явен отговор
При разглеждането на съветската тактика в Украйна и непряко към Съединени американски щати има една мистерия, която наподобява има явен отговор, само че е мъчно да бъде призната просто по този начин, написа БГНЕС.
Москва стартира със относително постепенно разрастване на сили по украинската граница. Изглеждаше, че е в положение да нахлуе в Украйна с минимална опозиция. Вместо да нападне, обаче, Русия стартира дипломатическа борба със Съединените щати, като изиска Украйна в никакъв случай да не бъде одобрявана в НАТО и НАТО да ограничи разполагането на оръжия в Източна Европа.
Руските договарящи знаеха добре, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да се съгласят на тези условия. От една страна, това е решение на НАТО, а не на Вашингтон. От друга страна, членовете на НАТО в района се намират на най-източната граница на алианса. Те са изложени най-пряко на евентуални съветски дейности, изключително в случай че Русия поеме контрола над Украйна. Накратко, капитулирането пред съветските претенции би оставило Източна Европа отворена за съветски офанзиви.
Най-важното за Вашингтон обаче е, че доверието към него освен в Европа, само че и в целия свят, ще бъде смъртно наранено. Да се разреши на руснаците да принудят Съединените щати да се спогодят за бъдещите връзки с една суверенна страна е просто невероятно. Последиците щяха да бъдат световни и ненапразно щяха да основат политическа рецесия в Съединените щати, която администрацията не би могла да овладее.
Не е разумно Русия да отсрочва военни интервенции, като насочва претенции, за които е знаела, че ще бъдат отхвърлени, изключително откакто военните ѝ сили към този момент са били ситуирани. Защо Русия, в случай че е изцяло решена да навлезе в Украйна и да я окупира, би дала на Запада време да приготви военни контрамерки? Москва схваща, че дейностите ѝ ще бъдат възприети като опасност, тъй като точно по този начин е трябвало да бъдат възприети. Тя схваща, че ще има отговор, само че също по този начин схваща, че не може да е сигурна какъв ще бъде отговорът. Въздушните и военноморските сили и противотанковите оръжия, да вземем за пример, биха могли трагично да усложнят нашествието.
Едно навлизане в Украйна е мъчно даже и при най-хубавите условия. Страната е с размерите на Афганистан, а координирането на комплицирана интервенция с бронетехника дава неизброими благоприятни условия за неуспех. Руската войска не е провеждала такава интервенция от времето на Втората международна война, тъй че войските не имат нужния опит. Свеждането до най-малко на опцията за струпване на антируски сили би нараснало риска за интервенцията. При интервенция от подобен мащаб нападението би трябвало да се извърши допустимо най-рано. Изчаквайки, Русия усилва риска от неуспех.
Възможно е тогава Москва да е желала да направи невероятно предложение с пропагандна цел. Но цената на международното публично мнение спрямо една сполучлива военна интервенция е минимална. След инвазия публичното мнение ще бъде срещу съветската експанзия, без значение от дипломатическите любезности. С други думи, цената на публичното мнение води единствено до такава степен.
Единственият извод, който може да се направи, е, че Русия няма желание да нахлува в Украйна, както неведнъж е заявявал заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Като се има поради, че Русия не съумя да работи, когато можеше и евентуално трябваше, ми се коства, че той може би споделя истината. От друга страна, видяхме, че руснаците са дейни, въпреки и по-незабележимо, в Беларус, Кавказ и Централна Азия. Логиката диктува, че Русия би трябвало да възвърне историческата си буферна зона и че Украйна е от значително значение в това отношение. Москва направи всичко допустимо, с цел да сътвори спешна атмосфера. Може би е имала информация, че Съединени американски щати и НАТО ще прегънат картите си. Но Съединени американски щати не могат да си разрешат да не вършат нищо.
Заплахата на президента Джо Байдън към съветската банкова система или е доста по-опустошителна, в сравнение с мога да си показва, или е просто прикритие за военни дейности. Така че в този смисъл Съединени американски щати също се държат срамежливо, единствено че не толкоз объркващо, колкото руснаците.
Предполагам, че руснаците са определили договарянията с крайни претенции като естествена преговорна тактика. Но остава фактът, че съветските сили са ситуирани и съпротивата се ускорява. Възможно е руснаците просто да са уверени, че силите им към момента са в положение да победят. Но едно от разпоредбите на войната е, че се нанасят удари с оптималната полза и не се отстъпва преимущество. Правилото на дипломацията е да отправяш доста закани, преди да сключиш договорка. В момента е или едното, или другото.
*Джордж Фридман (на английски: George Friedman) e американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор. Автор на няколко книги, измежду които най-известната е „ Тайната война на Америка “ от 2004 г.
При разглеждането на съветската тактика в Украйна и непряко към Съединени американски щати има една мистерия, която наподобява има явен отговор, само че е мъчно да бъде призната просто по този начин, написа БГНЕС.
Москва стартира със относително постепенно разрастване на сили по украинската граница. Изглеждаше, че е в положение да нахлуе в Украйна с минимална опозиция. Вместо да нападне, обаче, Русия стартира дипломатическа борба със Съединените щати, като изиска Украйна в никакъв случай да не бъде одобрявана в НАТО и НАТО да ограничи разполагането на оръжия в Източна Европа.
Руските договарящи знаеха добре, че Съединени американски щати в никакъв случай няма да се съгласят на тези условия. От една страна, това е решение на НАТО, а не на Вашингтон. От друга страна, членовете на НАТО в района се намират на най-източната граница на алианса. Те са изложени най-пряко на евентуални съветски дейности, изключително в случай че Русия поеме контрола над Украйна. Накратко, капитулирането пред съветските претенции би оставило Източна Европа отворена за съветски офанзиви.
Най-важното за Вашингтон обаче е, че доверието към него освен в Европа, само че и в целия свят, ще бъде смъртно наранено. Да се разреши на руснаците да принудят Съединените щати да се спогодят за бъдещите връзки с една суверенна страна е просто невероятно. Последиците щяха да бъдат световни и ненапразно щяха да основат политическа рецесия в Съединените щати, която администрацията не би могла да овладее.
Не е разумно Русия да отсрочва военни интервенции, като насочва претенции, за които е знаела, че ще бъдат отхвърлени, изключително откакто военните ѝ сили към този момент са били ситуирани. Защо Русия, в случай че е изцяло решена да навлезе в Украйна и да я окупира, би дала на Запада време да приготви военни контрамерки? Москва схваща, че дейностите ѝ ще бъдат възприети като опасност, тъй като точно по този начин е трябвало да бъдат възприети. Тя схваща, че ще има отговор, само че също по този начин схваща, че не може да е сигурна какъв ще бъде отговорът. Въздушните и военноморските сили и противотанковите оръжия, да вземем за пример, биха могли трагично да усложнят нашествието.
Едно навлизане в Украйна е мъчно даже и при най-хубавите условия. Страната е с размерите на Афганистан, а координирането на комплицирана интервенция с бронетехника дава неизброими благоприятни условия за неуспех. Руската войска не е провеждала такава интервенция от времето на Втората международна война, тъй че войските не имат нужния опит. Свеждането до най-малко на опцията за струпване на антируски сили би нараснало риска за интервенцията. При интервенция от подобен мащаб нападението би трябвало да се извърши допустимо най-рано. Изчаквайки, Русия усилва риска от неуспех.
Възможно е тогава Москва да е желала да направи невероятно предложение с пропагандна цел. Но цената на международното публично мнение спрямо една сполучлива военна интервенция е минимална. След инвазия публичното мнение ще бъде срещу съветската експанзия, без значение от дипломатическите любезности. С други думи, цената на публичното мнение води единствено до такава степен.
Единственият извод, който може да се направи, е, че Русия няма желание да нахлува в Украйна, както неведнъж е заявявал заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Като се има поради, че Русия не съумя да работи, когато можеше и евентуално трябваше, ми се коства, че той може би споделя истината. От друга страна, видяхме, че руснаците са дейни, въпреки и по-незабележимо, в Беларус, Кавказ и Централна Азия. Логиката диктува, че Русия би трябвало да възвърне историческата си буферна зона и че Украйна е от значително значение в това отношение. Москва направи всичко допустимо, с цел да сътвори спешна атмосфера. Може би е имала информация, че Съединени американски щати и НАТО ще прегънат картите си. Но Съединени американски щати не могат да си разрешат да не вършат нищо.
Заплахата на президента Джо Байдън към съветската банкова система или е доста по-опустошителна, в сравнение с мога да си показва, или е просто прикритие за военни дейности. Така че в този смисъл Съединени американски щати също се държат срамежливо, единствено че не толкоз объркващо, колкото руснаците.
Предполагам, че руснаците са определили договарянията с крайни претенции като естествена преговорна тактика. Но остава фактът, че съветските сили са ситуирани и съпротивата се ускорява. Възможно е руснаците просто да са уверени, че силите им към момента са в положение да победят. Но едно от разпоредбите на войната е, че се нанасят удари с оптималната полза и не се отстъпва преимущество. Правилото на дипломацията е да отправяш доста закани, преди да сключиш договорка. В момента е или едното, или другото.
*Джордж Фридман (на английски: George Friedman) e американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор. Автор на няколко книги, измежду които най-известната е „ Тайната война на Америка “ от 2004 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ