Мария Статулова: 24 май е най-красивия празник, цветята цъфнаха и изглеждат божествено
Стопкадри Нова нюз
Днешният празник върна актрисата Мария Статулова към страхотни мемоари.
24 май е най-красивия празник. Много цветя и всички божури цъфнаха, жасмините са избуяли. Те са като някакви грамадни букети по пътя и в тая зеленина наподобяват божествено. И всичко това е обвързвано с моето детство, сподели по Нова нюз Статулова.
_%20248x%20519.png )
Винаги съм доста щастлива на този ден, тъй като си припомням по какъв начин майка ми правеше едни грамадни панделки, по какъв начин особено се изкъпвахме за празника, може и два-три пъти да го направиш даже, и отиваш на разходка, добави тя.
Разхождахме се в Морската градина и татко ми постоянно ми споделяше едно доста красиво нещо, което остана за мен в целия ми живот: Погледни нюансите на синьото, нюансите на зеленото. И когато художникът по различен метод вижда, и очите му са други, и те насочва към всичко това, няма по какъв начин да си отегчителен. Защото има доста скучни хора и на мен единствено ми е мъчително за тях, сподели още Статулова.
Спомням си и още едно красиво нещо от Ненко Токмакчиев, огромният наш график, естествено, от Бургас. Той споделил на сина си: Знаеш ли какво желая аз да обрисувам - Въздухът, който минава под вълната, която се разрушава. В Бургас иначе се мислеше, добави Мария.
Аз имах и най-прекрасните учители на света, които ужасно ни обичаха. Ние бяхме аритисти, ходехме на кораби и казвахме стихове. Публиката ни бяха моряците край вълните, напомни си още Статулова.
Днешният празник върна актрисата Мария Статулова към страхотни мемоари.
24 май е най-красивия празник. Много цветя и всички божури цъфнаха, жасмините са избуяли. Те са като някакви грамадни букети по пътя и в тая зеленина наподобяват божествено. И всичко това е обвързвано с моето детство, сподели по Нова нюз Статулова.
Винаги съм доста щастлива на този ден, тъй като си припомням по какъв начин майка ми правеше едни грамадни панделки, по какъв начин особено се изкъпвахме за празника, може и два-три пъти да го направиш даже, и отиваш на разходка, добави тя.
Разхождахме се в Морската градина и татко ми постоянно ми споделяше едно доста красиво нещо, което остана за мен в целия ми живот: Погледни нюансите на синьото, нюансите на зеленото. И когато художникът по различен метод вижда, и очите му са други, и те насочва към всичко това, няма по какъв начин да си отегчителен. Защото има доста скучни хора и на мен единствено ми е мъчително за тях, сподели още Статулова.
Спомням си и още едно красиво нещо от Ненко Токмакчиев, огромният наш график, естествено, от Бургас. Той споделил на сина си: Знаеш ли какво желая аз да обрисувам - Въздухът, който минава под вълната, която се разрушава. В Бургас иначе се мислеше, добави Мария.
Аз имах и най-прекрасните учители на света, които ужасно ни обичаха. Ние бяхме аритисти, ходехме на кораби и казвахме стихове. Публиката ни бяха моряците край вълните, напомни си още Статулова.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ