Този призрачен кораб доведе до смъртта на всеки, стъпил на палубата му
През юни 1947 година американският боен транспортен съд Сребърна звезда получава необичайно радио известие. Не приличало на SOS сигнал, само че в следствие се оказал подобен.
Съобщението гласяло: Капитанът и всички офицери лежат мъртви в кубрика и на мостика. Може би целият екипаж е мъртъв, а може би и аз загивам. Радио известието идвало от транспортен съд в Югоизточна Азия и от Сребърна звезда помислили, че става въпрос за корабокрушение.
Веднага се отправили към мястото, откъдето идвал сигналът и разкрили голям товарен транспортен съд с името Човекът от Медан с холандски байрак.
Корабът бил имобилен, с угаснали мотори и без никакви забележими повреди. Капитанът на Сребърна звезда изпратил няколко души, с цел да ревизират борда.
Той се оказал същинско гробище. Палубата и вътрешните пространства били осеяни с трупове. Дори корабното куче лежало мъртво до стълбичката на мостиката. По телата не е имало рани, от от лицата им се виждало, че са изпитали същински смут, а от позите на тялото им – че са бягали от нещо.
Не се виждали следи от потребление на оръжие, не е имало нито една счупена врата. Виждало се обаче, че пасажерите се опитвали да се спасят от нещо. Радистът, които предал известието, бил открит на няколко метра от радиостанцията.
Лекарят от Сребърна звезда изрично отхвърлил опцията за болест. На него най-силно усещане му направила позата, в която разкрил своя сътрудник. До лекаря на Човекът от Медан лежал в софа, а до него имала готова спринцовка без каквито и да е медикаменти в нея.
Открива също, че по кокалчетата на ръката на капитана били татуирани буквите MARK. Изненадите обаче не завършили до тук.
След няколко часа на борда американците изпитали мощен мраз, а някои от тях забелязали мъгла, която пълзяла от долната палуба и почнала да ги задушава. Моряците от военния транспортен съд незабавно се евакуирали, а минути по-късно холандския транспортен съд бил обзет от гъст пушек и експлодирал. На мястото му не останали никакви следи даже и от мазут.
Когато американците описват за случката, схващат, че подобен транспортен съд не е вписан в формалните регистри или най-малко в Лойд – най-големият корабен указател, съществувал по това време.
Мистериите траяли и в идващите години. Всички, които стъпили на палубата на загадъчния транспортен съд, в това число и радистът, приел SOS известието, починали.
Историята заинтригувала немският бежанец в Съединени американски щати – професор Теодор Зирсдорфел. Той почнал да търси информация за призрачния транспортен съд и по този начин попада на листовка, издадена през 1954 година от създателя Ото Милке. Той твърдял, че корабът е записана в пристанището Уджунпанданг на остров Сулавеси.
Според Милке капитанът на кораба се казвал Джером Веркортерен и бил холандец, а татуираното име най-вероятно показвало, че остарелият морски вълк води двойнствен живот.
Самият Милке бил авторитетна фигура във военното разузнаване на Гернания и отговарял за проучването паранормални явления в морето. След войната се премесил в Съединени американски щати и умрял, преди професор Зирсдорфел да успее да се срещне с него.
Германецът е подозирал, че Ото Милке знае доста повече от това, което разказва в брошурата си, а най-вероятно знае и повода, довела до гибелта на десетките моряци.
