Авалон и легендата за завръщането на крал Артур (част първа)
През XII-ти век историкът Джефри Монмутски написва своята “История на кралство Британия ”, където взема решение да помести и историята на келтския воин крал Артур.
Келтите вярвали в съществуването на задгробния живот. Те считали, че техните най-смели герои след гибелта си се насочат към утопичния остров Авалон, където царуват хилядолетия наред. Това било премията им за светите каузи и подвизите, които направили приживе.
През XII-ти век историкът Джефри Монмутски написва своята “История на кралство Британия ”, където взема решение да помести и историята на келтския воин крал Артур. Според историка, смъртно раненият Артур бил отвеян на остров Авалон, където неговата сестра самодива Моргана дала обещание да излекува краля, в случай че той вечно остане при нея.
Легендата за крал Артур твърдяла, че той ще се завърне, с цел да освободи валийските воини от игото на британските господари - те даже желали той да стане техният предстоящ крал. Летописецът Уилям от Малмсбъри, сходно на доста други тълкуватели на легендата, през 1125 година написа, че гробът на Артур е незнаен, а приказките за неговото завръщане са просто небивалици.
През XII-ти век британските крале нееднократно имали стълкновения с валийците, които продължавнали да имат вяра, че един ден Артур ще се завърне от Авалон и ще прогони узурпаторите. Крал Хенри II от династията на Плантагенетите решил, че най-разумно ще бъде да открие гробът на крал Артур, с цел да се убедят валийците, че техният лидер в никакъв случай няма да се завърне от отвъдното.Хенрих получил сведения, че гробът на Артур е в Гластънбъри и наредил на абатите от локалния манастир да стартират да търсят тленните остатъци на краля.
В келтската митология Гластънбъри е прочут с името “Остров от стъклo ”, защото в тези антични времена той бил обграден от всички страни с вода. По време на така наречен “Железен век ” част от графство Съмърсет се намирало под водата, а до Гластънбъри хората се добирали с лодки.
Манастирът в Гластънбъри е учреден през 705 година, а през X-ти век става част от бенедиктския медал. През 1184 година абатството е опожарено и Хенрих II стартира да го възвръща. През 1189 година обаче кралят умира, а монасите не престават да търсят останките на Артур, като се надяват, че вероятно изобретение ще им донесе популярност и благосъстояния.
