С 30% се е увеличил стокообменът с Япония след посещението на премиера Шиндзо Абе у нас
През тази година се навършват 110 години от първите публични контакти сред България и Япония, 80 години от установяването на дипломатически връзки и 60 години от тяхното възобновяване. Трите годишнини се означават с прояви в двете страни под взаимно лого. По този мотив на срещи на най-високо държавно ниво е контрактувана замяна на визити през тази година.
Поредна среща имаше вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която участва на Петата международна среща на дамите в Токио. Тя беседва с японския си сътрудник Таро Коно. Двамата са разискали по какъв начин да засилят двустранния политически разговор и опциите за увеличение на българския експорт, привличането на японски вложения, технологии и туристи. Министър Таро Коно е приел покана да посети страната ни.
Ден по-рано вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева беседва и със заместник-министърът на външните работи на Япония и народен представител Кенджи Ямада. С 30 на 100 се е нараснал двустранният стокообмен след визитата на премиера Шиндзо Абе в България предходната година. "Имаме доста добре работещ авто клъстър, евентуално не знаете, че във всеки четвърти автомобил има българска част, която се създава у нас. Предлагам ви да обсъдим откриването на произвеждане на японски електрически автомобили. Очаквам и повече японски туристи - годишно ние посрещаме 8.5 млн. чужденци, само че единствено 14 000 от тях са от вашата страна ", означи Захариева. Кенджи Ямада е приветствал изпращането на бизнесделегация и увеличението на бизнесконтактите на разнообразни равнища. "Аз персонално желая да популяризирам информацията за хубостта на България, с цел да увеличим броя на японските туристи ", е споделил заместник-министърът.
Очаква се позитивното въздействие и след подписването на две значими съглашения сред Европейски Съюз и Япония - Споразумение за икономическо партньорство и Споразумение за стратегическо партньорство, които влязоха в сла от началото на тази година.
Япония е основен фактор в света. Тя е третата по величина стопанска система в света и е на едно от челните места по софтуерни достижения и нововъведения. Стратегически сътрудник е на Европейски Съюз. Мястото й в международната стопанска система и политика, както и ползите на нашата страна за привличане на вложения и софтуерно развиване обуславят предпочитаното място на българо-японските връзки във външната ни политика.
По предварителни данни, за 2018 година стокообменът сред България и Япония възлиза на 214.7 млн. щ.д., регистрирайки растеж от 29.7% на годишна база. А той е вследствие на нарастване както в българския експорт, по този начин и в японския импорт. Експортът ни за Япония за този интервал възлиза на 49.3 млн. щ.д. (ръст от 4.4% по отношение на 2017 г.), като се регистрира нарастване в износа на водещите артикули в експортната ни листа, както следва: интегрални схеми (29.3%), кожи, пера и други елементи от птици (22.7%), консервирани мекотели (48.8%); принадлежности за автоматизирано контролиране и надзор (48.6%) и други. През предходната година не е осъществен експорт на меса от домашни птици. Вносът от Япония записва нарастване от 39.8%, достигайки 165.4 млн. щ.долара. Ръст има при съвсем всички водещи артикули по вноса, в това число пътнически коли и елементи за тях, ензими, жици и кабели, медицински принадлежности, електрически мотори и генератори и други.
В структурата на българския експорт за Япония доминират произведения със относително ниска степен на преправка. В по-малки количества са стоките с висока добавена стойност. В последно време се следи експорт, въпреки и незначителен по стойност, на артикули като: виновност, електрически табла, антибиотици, дрехи и други. Вносът от Япония обгръща най-вече стокови групи като автомобилни транспортни средства, кабели, пигменти, машинни елементи, машини, стоманени профили и други.
Освен към артикули като киселото мляко и виното, интерес се следи и към други български артикули - селскостопански артикули, розова вода, розово масло, рапани, мекотели, пчелен мед и други. Би могъл да се разшири българският експорт на софтуерни артикули, на артикули на фармацевтиката; зеленчуци и плодове и други сходни. Една подобаваща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни артикули.
Препоръчително е българските компании да насочат своите старания към създаването и производството на артикули с висока степен на преправка - машини, уреди, високи технологии и други артикули, съответстващи на условията на японския пазар.
Дипломатическите връзки сред България и Япония са открити на 12 октомври 1939 година и са прекратени в интервала 7.11.1944 година - 12.09.1959-а. Първият български дипломат в Япония Христо Здравчев връчва акредитивните си писма на 7.07.1964 година. Япония открива посолство в България през 1966-а. България е известна в Япония с маслодайната роза, киселото мляко, което се продава във всички огромни вериги супермаркети, и някогашния сумист от България Калоян Махлянов - Котоошу, който след отдръпването си основава школата по сумо "Наруто ".
Досега японската страна е отпуснала над 500 стипендии за образование в Япония на български студенти и специализанти (около 15 годишно). Японското държавно управление предизвиква и подкрепя финансово и с изпращането на преподаватели и образователни материали развиването на японистиката у нас. Изучаващите в България японски език са над 1400 души.
Поредна среща имаше вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, която участва на Петата международна среща на дамите в Токио. Тя беседва с японския си сътрудник Таро Коно. Двамата са разискали по какъв начин да засилят двустранния политически разговор и опциите за увеличение на българския експорт, привличането на японски вложения, технологии и туристи. Министър Таро Коно е приел покана да посети страната ни.
Ден по-рано вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева беседва и със заместник-министърът на външните работи на Япония и народен представител Кенджи Ямада. С 30 на 100 се е нараснал двустранният стокообмен след визитата на премиера Шиндзо Абе в България предходната година. "Имаме доста добре работещ авто клъстър, евентуално не знаете, че във всеки четвърти автомобил има българска част, която се създава у нас. Предлагам ви да обсъдим откриването на произвеждане на японски електрически автомобили. Очаквам и повече японски туристи - годишно ние посрещаме 8.5 млн. чужденци, само че единствено 14 000 от тях са от вашата страна ", означи Захариева. Кенджи Ямада е приветствал изпращането на бизнесделегация и увеличението на бизнесконтактите на разнообразни равнища. "Аз персонално желая да популяризирам информацията за хубостта на България, с цел да увеличим броя на японските туристи ", е споделил заместник-министърът.
Очаква се позитивното въздействие и след подписването на две значими съглашения сред Европейски Съюз и Япония - Споразумение за икономическо партньорство и Споразумение за стратегическо партньорство, които влязоха в сла от началото на тази година.
Япония е основен фактор в света. Тя е третата по величина стопанска система в света и е на едно от челните места по софтуерни достижения и нововъведения. Стратегически сътрудник е на Европейски Съюз. Мястото й в международната стопанска система и политика, както и ползите на нашата страна за привличане на вложения и софтуерно развиване обуславят предпочитаното място на българо-японските връзки във външната ни политика.
По предварителни данни, за 2018 година стокообменът сред България и Япония възлиза на 214.7 млн. щ.д., регистрирайки растеж от 29.7% на годишна база. А той е вследствие на нарастване както в българския експорт, по този начин и в японския импорт. Експортът ни за Япония за този интервал възлиза на 49.3 млн. щ.д. (ръст от 4.4% по отношение на 2017 г.), като се регистрира нарастване в износа на водещите артикули в експортната ни листа, както следва: интегрални схеми (29.3%), кожи, пера и други елементи от птици (22.7%), консервирани мекотели (48.8%); принадлежности за автоматизирано контролиране и надзор (48.6%) и други. През предходната година не е осъществен експорт на меса от домашни птици. Вносът от Япония записва нарастване от 39.8%, достигайки 165.4 млн. щ.долара. Ръст има при съвсем всички водещи артикули по вноса, в това число пътнически коли и елементи за тях, ензими, жици и кабели, медицински принадлежности, електрически мотори и генератори и други.
В структурата на българския експорт за Япония доминират произведения със относително ниска степен на преправка. В по-малки количества са стоките с висока добавена стойност. В последно време се следи експорт, въпреки и незначителен по стойност, на артикули като: виновност, електрически табла, антибиотици, дрехи и други. Вносът от Япония обгръща най-вече стокови групи като автомобилни транспортни средства, кабели, пигменти, машинни елементи, машини, стоманени профили и други.
Освен към артикули като киселото мляко и виното, интерес се следи и към други български артикули - селскостопански артикули, розова вода, розово масло, рапани, мекотели, пчелен мед и други. Би могъл да се разшири българският експорт на софтуерни артикули, на артикули на фармацевтиката; зеленчуци и плодове и други сходни. Една подобаваща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни артикули.
Препоръчително е българските компании да насочат своите старания към създаването и производството на артикули с висока степен на преправка - машини, уреди, високи технологии и други артикули, съответстващи на условията на японския пазар.
Дипломатическите връзки сред България и Япония са открити на 12 октомври 1939 година и са прекратени в интервала 7.11.1944 година - 12.09.1959-а. Първият български дипломат в Япония Христо Здравчев връчва акредитивните си писма на 7.07.1964 година. Япония открива посолство в България през 1966-а. България е известна в Япония с маслодайната роза, киселото мляко, което се продава във всички огромни вериги супермаркети, и някогашния сумист от България Калоян Махлянов - Котоошу, който след отдръпването си основава школата по сумо "Наруто ".
Досега японската страна е отпуснала над 500 стипендии за образование в Япония на български студенти и специализанти (около 15 годишно). Японското държавно управление предизвиква и подкрепя финансово и с изпращането на преподаватели и образователни материали развиването на японистиката у нас. Изучаващите в България японски език са над 1400 души.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ