Геополитическото снишаване на България |
През последните месеци несъмнено сте останали с усещането, че българският президент и държавно управление нямат самообладание най-сетне да се захванат с вложенията и измененията в нашата сигурност и защита. Този път обаче в действителност, както единствено някогашни военни могат. Поне в това ни убеждаваха. Ако това обаче е по този начин, няма никакви признаци да се случва. Например единствено преди дни цели 9 страни членки на Европейски Съюз са сплотиха, с цел да упорстват бъдещият скок в разноските за защита да не се включват при изчисляването бюджетните дефицити. Това общо взето е най-бързата писта за внезапно увеличение на тези вложения при съществуването на задоволителен запас. В групата са Естония, Латвия, Литва, Румъния, Полша, Унгария, Словения, Гърция и Италия, на процедура безусловно всички страни наоколо до войната в Украйна. България, естествено, отсъства. Подобно държание надали е инцидентно. От десетилетия следващи държавни управления заемаха заучена безпомощна поза, която в действителност възпроизвеждаше продължаващите съветски зависимости и половинчато натовско участие. Нещо повече, тази бездейност е към този момент комбинирана с ускоряваща се външнополитическа маргинализация на страната. Внимателният взор към дипломатически календари на главните и най-активни западни страни ясно демонстрира, че София е значително отписана, ситуирана в добре познатата на всички рубрика на неуверен, слаб и нерешителен сътрудник. Във война няма и време за такива. А и ние сме прекомерно заети с нашето снишаване.
В центъра на тази външнополитическа амбивалентност е президенството. Всъщност тя е забележима върху цялостния профил на президента Румен Радев още през цялото време. Тя е повода за дългогодишната дипломатическа изолираност, в която той бе подложен, преди да направи опит за препозициониране след окончателния репутационен срив на Бойко Борисов. Тази маневра бе половинчата и без особени триумфи за Радев и преди втората съветска инвазия на Украйна, а настоящето му държание ще го върне съвсем в изходна позиция. Разбира се, неговите проксита в държавното управление имаха и не престават да имат значима функционалност по неутрализирането на прозападното държание. Ако към това прибавим и тактическата поддръжка на Българска социалистическа партия, картината става задоволително ясна. Очевидно снишаването изисква и съучастието на българските служби за сигурност, които сами си сложиха диагноза със следните четири фрази: „ Нашите прогнози са, че в кратковременен проект не следва да се чака огромен боен спор (…) Мащабна съветска атака е нереалистична в идващите месеци (…) Пълномащабен боен спор не следва да се чака (…) Не споделяме оценката за огромна бежанска вълна (…) “ Общо взето, „ говорит Москва “. Но и в това отношение едва ли сюрпризираните са доста, просто следващо доказателство на житейското факсимиле - тук страна няма. Не, пардон, с изключение на в случаите, когато би трябвало да бъдат задържани младежи, които имат наглостта да бъдат свободни и да показват позициите си. В общ проект, президенството и неговите разклонения сега разполагат с задоволително позиции, с цел да поддържа снишаването.
Нещо повече, България има едвам функциониращо държавно управление. На процедура виждаме четири паралелни управнически писти, които си действат съвсем без допирни точки. С едно-две изключения, в основни моменти на рецесията даже министрите даваха обособени конференции при неявяване на цялостна конструкция и рамка на българската реакция. Кирил Петков очевидно балансира и много безредно се пробва да сглоби някаква допустима за съдружниците позиция. Очевидно е обаче, че той или не желае, или не може да поеме политическия риск да застане против Радев и Нинова. Със задълбочаването на военната рецесия и идните дълбоки геополитически разбърквания сходна настройка ще стане изцяло неустойчива. Той е изправен пред политическа калкулация, която няма индикации, че осъзнава. Безличност и безгръбначност в сегашната обстановка може да удължи живота на държавното управление, само че ще му коства сериозна загуба на гласове на последващи избори. На тях Румен Радев няма да му помогне и министър-председателят е в действителност в много по-силна позиция, в сравнение с осъзнава или желае да признае. Страната на процедура действа без външен министър. След седмици на полунелегалност министърката даде няколко къси и комплицирани изявленията и още веднъж се скри. Сега е заета с активност, която в естествени администрации се прави от шефовете на спешни щабове или политически шефове. Някои от така и така дребното по-високопоставени посетители през последните седмици даже не се срещнаха с нея. Това също не е изненада. Дамата е избор на политическия комплекс Радев – Янев и нейната функционалност е да е тъкмо толкоз безидейна и управнически безлична, колкото е сега. Нейните ментори пък взеха решение по време на война в Европа да нападат държавното управление и да го сковават с ежедневните си обществени и подмолни офанзиви. Новият министър на защитата е към момента въпросителна.
Нивото на политическа адекватност на партиите също е стряскащо. „ Продължаваме промяната “ продължава да е безусловно в насипно положение, а обърканите ù водачи са до средата в нейната институционализация. Виртуалната групировка е на път да надмине върха по политическо нищожество на партията на тъй наречените „ някогашен цар “. Има Такъв Народ даже към този момент не е несъмнено че съществува от позиция на ежедневната политическа функционалност. Българска социалистическа партия е просто вярна на себе си и в крачка със личната си история още веднъж сподели, че за нея русофилството е най-висшата форма на национализъм. Нея не може да я разклати даже гибелта на етнически българи в Украйна. Позната позиция от славните времена на опитите България да бъде направена руска република. „ Демократична България “ е неясно копие на историческите си прародители. Нейните водачи направиха някои мощни изявления, само че партиите им са явно неспособни да предложат потребни хрумвания за ръководство на сегашната рецесия и политики в отворилата се геополитическа опция. ГЕРБ пък, в действителност къде са изобщо ГЕРБ?! Движение за права и свободи няма смисъл да се разяснява. „ АБВ “ и „ Възраждане “ са си директни московски проксита, тук вест няма.
Разбира се, има и друга България. Тя е забележима в хилядите хора, чиято благотворителност, дискретна поддръжка и съпричастност на моменти просто стопира дъха и подвига духа. За страдание обаче тази гражданска сила и взаимност към бягащите от войната няма директно отношение към институционалните процеси на външната ни политика.
България е на път да заплати и доста висока, дълготрайна геополитическа и геоикономическа цена за срамното си снишаване. Без непотребни нюанси, войната разделя света на два блока, прави го задоволително еднопосочно и с дълготрайни последици. Предстои вълна от интеграция в Европейски Съюз и НАТО, освен това в браншове, които до момента оставаха настрана от динамичността на конвергенцията – защита и сигурност, енергетика, нови технологии и други. Сменя се базовата логичност на четири макро прехода, които вървят сега – софтуерен, цифров, енергиен и промишлен. Тя се обръща към сигурността и устойчивостта, към районни, западни и/или европейски вериги и позициониране. Предстои най-малко десетилетно изпитание за възобновяване и развиване на военните и отбранителните качества, към този момент даже се разисква вдишване на нов европейски дълг за сходни вложения и за по-бърз и управляем енергиен преход. Стартиралите процеси на in-shoring ще се ускорят и към този момент ще имат целенасочена поддръжка на западните държавни управления и организации. В тази коренна друга среда, степента и убедителността на евро-атлантическата и европейската принадлежност, политическото позициониране на обособените страни, тяхното общо дипломатическо наличие и интензивност ще са надалеч по-голям фактор за развиване и оползотворяване на новите зараждащи благоприятни условия. От тази позиция, настоящето държание на страната носи дълготрайни опасности с евентуално тежки политически и стопански последици.
Наистина е мъчно човек да си показа по-неподходящ геополитически миг за двоякост, колебливост и политическо нищожество. Сигурен съм, че мнозина си мислят, че в сегашната обстановка България все някак ще се дотътри до от малко малко допустима позиция, ще успее да бъде задоволително дискретна, с цел да не се набива на очи, ще мине още веднъж „ сред капките “. Съществува обаче напълно реален различен, по-лош сюжет, който може да отиде даже оттатък жалкото снишаване. Западът е на прага на фундаментални решения, някои към този момент се виждат, други занапред предстоят. Но едно е ясно - НАТО отива към смяна на стратегическата си идея и тя ще значи цялостно откачване от остатъчните връзки с съветския боен комплекс, вълна от превъоръжаване, преформатиране на цялостната конструкция на качества и на обособените страни членки, повече разноски, повече и по-дълбоки взаимни начинания, непрестанно разполагане на сили и потенциали по целия източен фланг и други. Погледнато от този ъгъл, в действителност в нашия подтекст същинската антизападна нервност следва. И тогава на нашето общество в действителност ще му се наложи да вземе решение къде в действителност принадлежи. Подобна вероятност няма по какъв начин да вдъхва необикновен оптимизъм. Най-малкото тъй като по нашите земи свободата „ пристигна “. А такава поява е измежду най-сигурните знаци, че рано или късно ще си „ отиде “. С нашето държание през последните седмици ние приближихме този ден. И в това като че ли просто има прекомерно доста историческа логичност.
Препечатваме текста от уеб страницата .
В центъра на тази външнополитическа амбивалентност е президенството. Всъщност тя е забележима върху цялостния профил на президента Румен Радев още през цялото време. Тя е повода за дългогодишната дипломатическа изолираност, в която той бе подложен, преди да направи опит за препозициониране след окончателния репутационен срив на Бойко Борисов. Тази маневра бе половинчата и без особени триумфи за Радев и преди втората съветска инвазия на Украйна, а настоящето му държание ще го върне съвсем в изходна позиция. Разбира се, неговите проксита в държавното управление имаха и не престават да имат значима функционалност по неутрализирането на прозападното държание. Ако към това прибавим и тактическата поддръжка на Българска социалистическа партия, картината става задоволително ясна. Очевидно снишаването изисква и съучастието на българските служби за сигурност, които сами си сложиха диагноза със следните четири фрази: „ Нашите прогнози са, че в кратковременен проект не следва да се чака огромен боен спор (…) Мащабна съветска атака е нереалистична в идващите месеци (…) Пълномащабен боен спор не следва да се чака (…) Не споделяме оценката за огромна бежанска вълна (…) “ Общо взето, „ говорит Москва “. Но и в това отношение едва ли сюрпризираните са доста, просто следващо доказателство на житейското факсимиле - тук страна няма. Не, пардон, с изключение на в случаите, когато би трябвало да бъдат задържани младежи, които имат наглостта да бъдат свободни и да показват позициите си. В общ проект, президенството и неговите разклонения сега разполагат с задоволително позиции, с цел да поддържа снишаването.
Нещо повече, България има едвам функциониращо държавно управление. На процедура виждаме четири паралелни управнически писти, които си действат съвсем без допирни точки. С едно-две изключения, в основни моменти на рецесията даже министрите даваха обособени конференции при неявяване на цялостна конструкция и рамка на българската реакция. Кирил Петков очевидно балансира и много безредно се пробва да сглоби някаква допустима за съдружниците позиция. Очевидно е обаче, че той или не желае, или не може да поеме политическия риск да застане против Радев и Нинова. Със задълбочаването на военната рецесия и идните дълбоки геополитически разбърквания сходна настройка ще стане изцяло неустойчива. Той е изправен пред политическа калкулация, която няма индикации, че осъзнава. Безличност и безгръбначност в сегашната обстановка може да удължи живота на държавното управление, само че ще му коства сериозна загуба на гласове на последващи избори. На тях Румен Радев няма да му помогне и министър-председателят е в действителност в много по-силна позиция, в сравнение с осъзнава или желае да признае. Страната на процедура действа без външен министър. След седмици на полунелегалност министърката даде няколко къси и комплицирани изявленията и още веднъж се скри. Сега е заета с активност, която в естествени администрации се прави от шефовете на спешни щабове или политически шефове. Някои от така и така дребното по-високопоставени посетители през последните седмици даже не се срещнаха с нея. Това също не е изненада. Дамата е избор на политическия комплекс Радев – Янев и нейната функционалност е да е тъкмо толкоз безидейна и управнически безлична, колкото е сега. Нейните ментори пък взеха решение по време на война в Европа да нападат държавното управление и да го сковават с ежедневните си обществени и подмолни офанзиви. Новият министър на защитата е към момента въпросителна.
Нивото на политическа адекватност на партиите също е стряскащо. „ Продължаваме промяната “ продължава да е безусловно в насипно положение, а обърканите ù водачи са до средата в нейната институционализация. Виртуалната групировка е на път да надмине върха по политическо нищожество на партията на тъй наречените „ някогашен цар “. Има Такъв Народ даже към този момент не е несъмнено че съществува от позиция на ежедневната политическа функционалност. Българска социалистическа партия е просто вярна на себе си и в крачка със личната си история още веднъж сподели, че за нея русофилството е най-висшата форма на национализъм. Нея не може да я разклати даже гибелта на етнически българи в Украйна. Позната позиция от славните времена на опитите България да бъде направена руска република. „ Демократична България “ е неясно копие на историческите си прародители. Нейните водачи направиха някои мощни изявления, само че партиите им са явно неспособни да предложат потребни хрумвания за ръководство на сегашната рецесия и политики в отворилата се геополитическа опция. ГЕРБ пък, в действителност къде са изобщо ГЕРБ?! Движение за права и свободи няма смисъл да се разяснява. „ АБВ “ и „ Възраждане “ са си директни московски проксита, тук вест няма.
Разбира се, има и друга България. Тя е забележима в хилядите хора, чиято благотворителност, дискретна поддръжка и съпричастност на моменти просто стопира дъха и подвига духа. За страдание обаче тази гражданска сила и взаимност към бягащите от войната няма директно отношение към институционалните процеси на външната ни политика.
България е на път да заплати и доста висока, дълготрайна геополитическа и геоикономическа цена за срамното си снишаване. Без непотребни нюанси, войната разделя света на два блока, прави го задоволително еднопосочно и с дълготрайни последици. Предстои вълна от интеграция в Европейски Съюз и НАТО, освен това в браншове, които до момента оставаха настрана от динамичността на конвергенцията – защита и сигурност, енергетика, нови технологии и други. Сменя се базовата логичност на четири макро прехода, които вървят сега – софтуерен, цифров, енергиен и промишлен. Тя се обръща към сигурността и устойчивостта, към районни, западни и/или европейски вериги и позициониране. Предстои най-малко десетилетно изпитание за възобновяване и развиване на военните и отбранителните качества, към този момент даже се разисква вдишване на нов европейски дълг за сходни вложения и за по-бърз и управляем енергиен преход. Стартиралите процеси на in-shoring ще се ускорят и към този момент ще имат целенасочена поддръжка на западните държавни управления и организации. В тази коренна друга среда, степента и убедителността на евро-атлантическата и европейската принадлежност, политическото позициониране на обособените страни, тяхното общо дипломатическо наличие и интензивност ще са надалеч по-голям фактор за развиване и оползотворяване на новите зараждащи благоприятни условия. От тази позиция, настоящето държание на страната носи дълготрайни опасности с евентуално тежки политически и стопански последици.
Наистина е мъчно човек да си показа по-неподходящ геополитически миг за двоякост, колебливост и политическо нищожество. Сигурен съм, че мнозина си мислят, че в сегашната обстановка България все някак ще се дотътри до от малко малко допустима позиция, ще успее да бъде задоволително дискретна, с цел да не се набива на очи, ще мине още веднъж „ сред капките “. Съществува обаче напълно реален различен, по-лош сюжет, който може да отиде даже оттатък жалкото снишаване. Западът е на прага на фундаментални решения, някои към този момент се виждат, други занапред предстоят. Но едно е ясно - НАТО отива към смяна на стратегическата си идея и тя ще значи цялостно откачване от остатъчните връзки с съветския боен комплекс, вълна от превъоръжаване, преформатиране на цялостната конструкция на качества и на обособените страни членки, повече разноски, повече и по-дълбоки взаимни начинания, непрестанно разполагане на сили и потенциали по целия източен фланг и други. Погледнато от този ъгъл, в действителност в нашия подтекст същинската антизападна нервност следва. И тогава на нашето общество в действителност ще му се наложи да вземе решение къде в действителност принадлежи. Подобна вероятност няма по какъв начин да вдъхва необикновен оптимизъм. Най-малкото тъй като по нашите земи свободата „ пристигна “. А такава поява е измежду най-сигурните знаци, че рано или късно ще си „ отиде “. С нашето държание през последните седмици ние приближихме този ден. И в това като че ли просто има прекомерно доста историческа логичност.
Препечатваме текста от уеб страницата .
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ