Просвещението
През последните 50 години науката не стои на едно място. Ето за какво паралелно с нея се развива и биоетиката. Учените към този момент са измислили, по какъв начин да отпечатват тъкани и цели органи на 3D принтер, да организират сполучливи опити за клониране и са подобрили генома на живото създание. Щом тези открития станат по-близо до реализацията, много хора надигат засегнат писък и крясъци, че „ това е неетично! “
Какво е биоетиката?
Биоетиката е област на философско знание, ориентирана към анализиране, проучване и решение на етичните проблеми, които пораждат като непряк артикул от развиването на медицината, биологията и химията.
Терминът се появява през 70-те години на предишния век,
като по същото време е създаден първият фонд от полезности, който пази биоетиката. Биоетиката пази живота и здравето на пациентите и на самите лекари.
Необходимостта от такава отбрана на хората
от достиженията на науката било изцяло усетена от света в средата на втората половина на предишния век. Тогава били направени открития, които основали лицето на актуалната медицина.
Тогава бил дешифриран геномът, изследван животът на клетките и механизмите на тяхното формиране, създадени са първите медикаменти за лекуване на комплицирани болести, които преди се считали за съдбовни.
В същото време, на образеца на военните закононарушения в Третия райх, човечеството видяло, по какъв начин тези достижения могат да бъдат употребявани за пострадване на хората. Масовата евтаназия, здравната дезинфекция, тестването на опиати върху хора.
Науката е дала на хората властта да вземат решение,
кой може да живее, и кой има право да има деца и така нататък В кратковременен проект тази проява на научна мощ изглеждала като осъществяване на по-висшите цели, само че в дълготраен проект това нарушение на естествените закони заплашвало с опустошителни последствия.
Извън събитията от Втората международна война
човечеството е било изправено пред казуса за неконтролируемите последствия от напредъка в региона на медицината. Те са блестящо разказани от Солженицин в романа “Раково поделение “.
Когато пациентите, минали лъчева терапия и победили рака, разкрили следствията от сходен способ на лекуване – лъчеви затруднения.
Само отвореният способ бил необятно употребен освен в Съюз на съветските социалистически републики, само че и в чужбина.
Той показвал висока успеваемост, само че в дълготраен проект лекарите се сблъскали с утежняването на положението на пациентите и били принудени да преразгледат методиката в региона на лекуването на онкологичните болести.
Възниква въпросът – би трябвало ли въобще да се ползва способ,
чиято сигурност не е потвърдена в дълготраен проект? И в случай че не, в действителност ли си коства да се оставят хилядите пациенти да страдат и да умрат от рак?
В кратковременен проект задачата оправдавала средствата,
само че в дълготраен проект били нужни спомагателни практики, които да оказват помощ за оправянето с следствията от подобен способ на лекуване.
Но биоетиката не е единствено за хората.
Също по този начин, тази област на знанието се занимава със отбраната на животните, и по-специално тяхното потребление за клинични изпитвания на медикаменти, за опитите и трансплантациите.
Ключови въпроси на биоетиката
Днес региона на биоетиката включва повече от 100 медицински и биологични практики, които по един или различен метод ви карат да се замислите – „ Това вярно ли е? “
Някои практики нарушават религиозните закони, което е от значително значение за страните, в които свещените текстове са близки до законодателните актове във връзка с силата на тяхното въздействие.
Някои практики са или извънредно редки, или към момента не са задоволително приспособени към актуалните действителности и са неразбираеми за множеството хора. Ето няколко образеца:
Евтаназия
Тази процедура се назовава още асистирано самоубийство, което по предписание се състои в това, че лекарят дава на пациента (по негова молба) смъртоносна доза лекарство.
В доста страни подпомагането на самоубийството е закононарушение
и нарушаване на здравната нравственос, само че през последните години някои законодателства (като Австралия или Холандия) са създали индулгенции, които отстраняват отговорността от лекарите за евтаназията.
В множеството страни, където евтаназията е легализирана,
е формиран непоколебим лист от критерии, съгласно които такава процедура може да бъде позволена за пациент – съществуване на нелечимо заболяване, опазване на здрав разум и самият пациент би трябвало да заявява желанието му да почине.
Има и наложителни условия към лекарите, като трудов опит и равнище на умения, което им разрешава да правят асистирано самоубийство.
Защо биоетиката прави това?
Да окажеш помощ на човек непринудено да посегне на живота си е в несъгласие с здравната нравственос, Женевската декларация и, съгласно професионалната общественост.
Eвтаназията може бързо да стартира да се популяризира
в други обществени групи, освен върху пациенти с нелечими болести, само че и на хора с увреждания или принадлежащи към която и да е малцинствена група.
Тоест, трансформирайки се в всекидневно средство, евтаназията може да изтрие от лицето на планетата всеки човек, който в даден момент реши, че не е заслужен за живот.
Клониране
Практика, която към този момент е употребена в микробиологията е пророкувана в медицината. Състои се в развъждане на ембрион, чийто генотип изцяло повтаря генотипа на към този момент съществуващия.
Проведени са опити за клониране върху животни, като най-известният и сполучлив случай е овцата Доли от Шотландия, която е живяла 6 години и е родила няколко агнета. Но в региона на клонирането на хора експериментирането към момента е закононарушение.
Защо биоетиката прави това?
Има доста аргументи, като един от главните въпроси е по какъв начин да се лекува клонинга? Той има човешки генетичен състав, узрява и е учтив като човек, но човек ли е? Още един въпрос – в случай че клонингът е еднакъв на човек, значи е родственик на този, който му е дал генетичния материал? Син или брат?
И кой тогава ще бъде по-голям, в случай че клонингът е еднакъв с неговия модел?
Как да контролираме такива връзки? Възможно ли е да се отстранят органи от клонинг за трансплантация на живия човек?
Темата за трансплантацията занимава и съзнанието на експертите по биоетика
и към този момент в тази област има повече въпроси, в сравнение с отговори. В един избран момент към тях стартират да се прибавят етични и религиозни въпроси, тъй като основаването онлайн създание в неговият личен облик и сходство не е посредством размножаване – това е на практика оприличаване на себе си с Бог.
Сурогатно майчинство
Когато човек или семейство нямат опция сами да носят дете или това е обвързвано с риск за живота на един от тях, хората прибягват до сурогатното майчинство. Тази процедура се ползва от дълго време и не е контролирана от никого. Но от предишния век правозащитниците наблюдават от близко използването ѝ.
Защо биоетиката прави това?
На пръв взор наподобява, че главният проблем е привързаността на сурогатната майка към детето. Но обществените последствия от тази процедура са доста по-големи, в сравнение с наподобява.
Така правозащитниците означават, че разпространяването на практиката на сурогатното майчинство може да докара до употреба на дами от разрастващите се страни като инкубатори за деца от по-развитите страни.
При този тип употреба може да има и трафик на хора,
както от самите сурогатни майки, по този начин и от бебета. Съществуват и тежки условия, в които могат да се държат сурогатни майки, като от време на време условията към тях са даже по-строги, в сравнение с за елементарните родилки.
Провеждане на клинични изпитвания без осведомено единодушие
Клиничните изпитвания са значим съставен елемент при подготовката и въвеждането на нови медикаменти.
Експериментите върху хора и животни оказват помощ да се оценят страничните резултати и да се създадат изводи за успеваемостта на медикаментите.
Изследванията се смятат за неетични, в случай че се организират върху доброволци,
които не са подписали осведомено единодушие, или върху хора, които въобще не са дали единодушието си за опитите (например през 40-те години на предишния век лекарите от пандиза Стейтвил тестват нови лекувания за малария върху пандизчии ).
През 2020 година обществеността беше сюрпризирана от известия за публични услуги за животни, употребявани за козметични проучвания.
Защо биоетиката прави това?
Дори в случай че човек се съгласи непринудено да взе участие в опит, той може да не бъде осведомен за всички последствия от присъединяване си и евентуалната щета за здравето.
Забраната за неетични клинични изпитвания е залегнала в Хелзинкската спогодба.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
