През изкривяването на времето все по-често се чува сантиментални чичаци,

През изкривяването на времето все по-често се чува сантиментални чичаци, сънуващи „ твърдата ръка “ и завяхващи лелки да приказват по какъв начин би трябвало да се върне казармата. Мантрата прилегна като ръкавица на всевъзможни национал-популисти, подготвени и майка си да продадат – или пратят в казарма! - за проценти. Нищо че чудесно знаят, че през днешния ден страната няма пари да поправи даже единствено покривите на рушащите се поделения. А едни от най-големите радетели младежите да бъдат затваряни зад бодлива тел и вдигани в 5:45 ч за физзарядка имаха тяло и тип на кашалоти...

Причината, видите ли, е, че там момчетата " ставали мъже ". А сегашните младежи по тази причина си епилирали краката, скубели си веждите и нямали никакъв предел на самообладание - тъй като отменили казармата.

Не ми се желае да разисквам сегашните млади. Те са такива, каквито са и точка. Точно както сегашните коли се разграничават от волските каруци с четвъртити дървени колелета. Вероятността да ги накараме да се държат като нас, обличат като нас или да имат косми по гърдите като нас е тъкмо колкото вероятността да се върнат волските впрягове.

Всъщност бе тъкмо противоположното – 18-годишен, към момента носейки около човката жълтото от идеализма на ангелите (или в случай че предпочитате – на децата), там ти за пръв път челно катастрофираше. Довчера слушал плочи или чел Селинджър, непосредствено потъваш до всички вероятни дъна и всички изкристализирали най-лоши черти на индивида, подобен какъвто го градеше " развитото социалистическо общество ".

И, остави това, ами се постановяваше незабавно да се пригодиш към тях. Защото си затворен зад портал, защитаван от въоръжен часовой. Иначе умираш - от време на време безусловно.

Не одобрявам хора, които описват за казармата. Винаги у мен е извиквало едно страдание: " Боже, това май са си останали най- “цветните “ и вълнуващи случки в живота им ". Колко тъжно...

Ще си разреша обаче три къси подтеми - единствено за илюстрация за какво съм толкоз безапелационен и не одобрявам " друго мнение "  по въпроса със наложителната военна работа.

Извращенията
Казват, че в армията на Царство България извращения от остарели към млади бойци съвсем не е имало – били привнесени у нас на върха на щиковете на победоносната Червена войска. Не знам по този начин ли е.

Задължението обаче да се чанчат, да се гонкат, да се работят, юркат, гърбят новобранците заварих в цялостна степен. А новобранец си, до момента в който не ти дойдат на теб новобранци, които ти с неспокойствие си чакал, с цел да почнеш ти да издевателстваш.

Казвам напълно ясно и уверено: наложителната наборна военна работа в Народна Ребублика България бе катализатор на всичко най-гнусно и низко, дребно, мерзко и мишковско у индивида... Видях по какъв начин скромни селски момчета, когато разхлабят най-горното копче на куртката, смъкнат колана и пуснат мустаци, се превръщаха в неподозирани зверове.

Парадоксът в армията бе, че едно същство – единствено на база това, че е родено с година по-рано (изключителна заслуга, няма що!) можеше да господства и се гаври с друго създание. Както се сетите! Някой, който не познаваш, пристигнал е от различен завършек на България и, в последна сметка нищо не си му направил...

В Н-ското отделение в София (така бе признато за секретност. Мога да ви кажа кое е, само че след това тлябва да ви разстрелям, б.а.) имаше някакъв именит урод - Смоко... Някъде от Петрич.

Помня по какъв начин едно момче тегло теглеше по простата причина, че когато го питаха още първите дни от кое място е, сподели - от София.

- Откъде бе, сине майчин?!

И той уточни панелните блокове насреща против полка. Жална му майка – стъжни му се животът! Защо, щото не беше като нас – пристигнал отнякъде от при козите?

В устава извънредно мерзко беше записано, че боецът не може да бъде закачан по никакъв мотив един час след лягане и един час преди ставане. Т.е. - останалите часове от нощта можеш да правиш безкрайни сапунки(това е, когато разтваряш десетки сапуни във вода и миеш по изключително щадящ метод с вода дървеното дюшеме), да бръснеш портрета на Ботев, или да чистиш сняг, впрегнат в пружина от креват. Ако не ви хрумвало, последното е просто – няколко новобранци с коланте се привързват към пружината и стават... снегорин. С който се минава плацът през нощта. Това правехме – не да сме разучавали някакви тънкости на военното дело, които някой ден да ни изправят против врага. Дрън-дрън!

През деня пък старшината ни заключваше в една адуитория с табла и карти за белот. И изчезваше някъде да се налива. Добре че не се възпламени постройката примерно, или някой не получи някаква рецесия – стояхме заключени извън от заран до обяд, докато са „ лекциите “.

Според вас това мъж ли те правеше? Не, правеше те малък хитрец, който непрекъснато гледа да реализира глагола, втъкан от най-горен ред в ДНК на Българската войска - скатавам. Задължително трябваше да скатаваш.

Една от цаките – когато пообръгнеш малко, е че в никакъв случай не би трябвало да стоиш със заблеян взор в нищото. Намери си една метла и върви със забързана крачка нанякъде! Или по-точно - наникъде. Това ти дава прочут късмет да не те чанчат и да избуташ и този ден.

Ходих на посетители на един непосредствен в подление с доста водачи – то и нашето беше такова – само че видях по какъв начин са измислили да спят (след като цяла нощ може и да не си съумял по гореописаните причини). Ляга водачът под камиона и си връзва ръцете с въжета за диференциала. Като мине шапкар или остарял – да ме простят – но и те умни съвсем колкото диференциала, гледат - все едно боецът лежи и работи нещо си под камиона. Така се спеше – правилно, леко изтръпваха ръце и посиняваха, само че пък беше дейно.

Само тук пушачите са с преимущество. Като не пушиш:

" О-о, Миланов, я отивай да окажеш помощ да разтоварят еди кво си! "
Редник Миланов очевидно и тогава не е харесвал казармата. Всъщност парадната униформа на фотографията не дава действителна визия - тя е за публиката. През останалото време си в облекла, които на галено се назовават " въшкарници ". Снимка: по автентичен случай

Голям проблем за старите бойци, както и за множеството органични същества бе храната. Или по-точно честата й липса. Когато „ остарелият “ те праща до столовата за следващ път за „ нещо за ястие “ и ти не можеш да намериш нищо макар молбите.... И макар че си на 18 и ти се реве, тъй като не знаеш какво следва... Сега може да звучи смешно, само че не беше.

И в последна сметка се добираш единствено до някакви гнили ябълки или самун (за себе си въобще и не приказваме да помисляш ял ли си!) и той ти изреве в лицето: 

" Аз да не съм кон, бе! Това ли ще ми носиш за ястие. "

Не ти оставят доста разновидности, с изключение на:
а) да намериш истинско по усета му гурме – колбас, русенско варено, илиб) да измислиш нещо да се скатаеш.
Например различен „ остарял “ да те вземе под покровителството си и да не те дава на въпросния остарял. Всякакъв обсег на личността, прочетени книжки, лично мнение, някакви екзистенциални битки – всичко отива на кино, в случай че нямаш твой си остарял. Да те чанчи, да те юрка, само че да те пази от Смоко и другите развратени остарели.

Моят да вземем за пример беше някакъв от Пловдив - градски хитрец, за който чейнджът и куклите с банкноти на еквивалента на тяхната " Магура " (вече съм го забравил) бяха някаква еманация на личностното развиване. Ама добър си ми беше...

Само при нас едно момче си преряза вените, само че го избавиха. Това от спално помещение - 45 - 50 души. Но всички помнят случая с редови войник Булиев, който бяха надували с компресор, с цел да се „ забавляват “... Ясно през къде. Колко ли други смъртни случаи, инвалидизации на напълно млади мъже, опити за самоубийство е имало – един Господ знае.

Забравих да кажа, че поради многото извращения въпреки всичко по едно време се взе решение и новобранците бяхме отделени в новобрански батальони. И всички гореизредени случки стават, откакто уставът ни пази, т.е. - отделени сме. Представете си, в случай че не бяхме. Или в случай че бяхме в пословични " черни батальони "  като Триъгълника на гибелта – Елхово, Грудово (днес град Средец), Звездец и прочие?!

Добре, заключил си едни младежи зад бодлива тел, без да са направили нищо наказуемо, държиш ги там две от най-хубавите им години. Но второто най-долно нещо бе

Ангарията
И тук даже не приказваме за особено основаните за задачата родове войски като именитите Квартирно-експлоатационни елементи (КЕЧ) - но че гнусно заглавие, за да накараш едни деца да ти работят.

Каквото и да ви приказват, казармата в оня ѝ тип беше изобилен извор на милиони часове човешки безвъзмезден, освен това юношески труд. Никога, но НИКОГА не съм виждал боен, който да си вдигне фаса. Не - на тях в чипа им беше, че там Винаги Има Някой, който ще направи това. Защото този някой е едно просто лъснато канче, което за нищо не става, с изключение на да върви по плаца, да ти събира скапаните фасове.

Взеха ни бойци във вторник, а в събота утрин ни строиха на плаца за значимо известие. Беше краят на септември, началото на октомври, мрачна студена есен, гадна, каквато единствено в Софийско може да бъде....

„ Войници, всички сте гледали тези остарели фрагменти, в които свързочици клети тичат зимата с катушката на тил и полагат кабел. За да дадат връзка... “

„ Умри, само че връзка дай “, беше безумният некрофилски слоган на свързочните войски.

И тъй като това били остарели времена, и тъй като ние в този момент сме модерни и съвременни, част от прелестния нов свят,...

"... ще изкопаем на ръка едни канал от тук до Ихтиман. "

И в него ще поставим кабел!

Копахме канала на ръка цялата останала зима – от първите дни на октомври до пролетта. Това се развива в края на ХХ век, когато освен са изобретени и станали всеобщи съответните машни, ами огромна част от тях даже дремеха в наличност в съседниа двор - така наречен Авторемонтен цех (АРЗ).

Не... Ние блъскахме вакарелските замръзнали поля с кирки – от този момент разбрах израза " да мръзнеш като вакарелски спирач ".

Имам спомен единствено по какъв начин копаеш с кирката като че ли цяла безкрайност. А когато пристигна ред някой въпреки всичко да те смени, не можеш просто да пуснеш дръжката. Защото пръстите са се вдървили по формата ѝ... Просто ги вадиш през горния завършек на дръжката - както си стоят, заели кръглата форма на досегашния ти захват. И по този начин си стоят.
Военно отделение през днешния ден. Снимка Цветан Димитров

Кражбите
В казармата се краде по вертикала (само вижте триумфите на съветската „ великая и ньепабедимая “) и по хоризонтала – между тях. Сигурно в случай че можеше, щеше да се краде в радиални или някакви други зависимости.

Крадяха се гащи. Ползвани. Нямам визия за какво.

Но истината е, че в случай че ти откраднат да вземем за пример ножчето за бръснене, сутринта на развода ти би трябвало да си безпрепятствено избръснат. Винаги. Освен и ти да откраднеш от другиго – нямаш доста разновидности. Да не приказваме за извращението, че всички лъснати " кубета, нула номер " заран на същата тази инспекция трябваше да демонстрираме... гребенче.

И до през днешния ден ми се ще да попитам стратезите със зелени чорапи: какви тъкмо цели реализира и коя военно-тактическа просвета ги караше да упорстват 18-годишни пикльовци нула номер всяка утрин да демонстрират, че имат гребенче. Ден след ден...

В казармата е отлично, в случай че може да съучастваш в обири. Имахме артелчик (този, който дава отговор за склада с продоволствията), който с горделивост показваше брошура с нещо като 250 дни домашни отпуски... За съпоставяне – за 2 години работа ти се поставят 20 дни, другото всичко е – награди! Имат право да ти ги дават взводният, ротният, началник-щабът, пълководец и зам.-командир на полка – еднолично и по тяхно убеждение. Няма административен съд, където да обжалваш.

Затова евентуално за него бе рахатът при гаджето, а за нас оставаше ястието, известно като „ медузи “ – някаква блудкава мазна консистенця, в която плава един брой медуза – пай тлъстина. И цялото това нещо носи гордия комплимент „ телешко с грах “ примерно.

Понякога чрез изключително старателно подмазване и раболепничене пред артелчика можеше да постигнеш чисто физическото си оцелявате, като изкрънкаш храна за „ остарелия “. Или, не дай Боже, за себе си.

Друга история за кражбите...

Всички камиони в поделението в никакъв случай, но НИКОГА не излизаха на обучение. Казвам го с цялата съвестност и се подписвам - в никакъв случай... Полкът се водеше свързочен, само че заради някаква причина водачите бяха повече от радиотелеграфистите.

Та, полкът се състоеше несъмнено някъде от над 40 камиона – в случай че вярно помня, към 48, само че да не хиперболизирам. Повечето „ джугани “ – разновидности на ЗиЛ, или ГАЗ-ки с преносими радиостанции, антени, симетрични диполи и впрочем простотии. Които още тогава бяха толкоз морално остарели, че няма да ви разправям. Но това даже не е тематика в този момент....

През целия ден бойците имаха задължението да ги лъскат. Мажехме гумите с вакса – нещо което гумите, споделят, по никакъв начин не обичали, само че кой ти гледа – значимо е на военния да му е кеф по какъв начин светят!

Ние през деня ги лъскахме, други нощем ги издояваха.

Когато най-после нощем или през деня – все тая - се обявеше паника, палеха 4. Че-ти-ри!

Най-отговорно ви споделям, че това съм го живял – не съм го прочел в някой уебсайт. До портала постоянно от тях стигаха два 2. Два.

Два джугана, с които ние ще поддържаме боеспособност, ще крепим Варшавския контракт, ще " умрем-но-връзка-дадем “... За съпоставяне, всичко което ви описвам, става в години, когато натовските съседки към този момент разполагаха със ситеми АУАКС.

Двигателите и всевъзможен вид дюзи и филтри умираха като простреляни, защото нафтата беше непрекъснато допълвана с парафин. После очевидно възникваха нови нощни „ потребности “, отново се оттакаше и отново се допълваше... За да има – да го кажем по-нежно – за отклонение. Така в последна сметка в резервоарите се оказваше единствено парафин. А като пръснеха на земята от нашата „ нафта “, самите ГеСеЕм-чици се забавляваха, че оставаше жълто леке, плюс тези дребни издайнически топчета, които и в този момент от време на време може да видите в дизела в България.

Тези пък, които са на бензин, биваха допълвани с нафта. Защото бензинът едно време – без екокомпонентите, беше къде къде по-скъп от дизела. Ама нафтата нали помните – тя първо е " кръстена " с парафин. После - бензинът с нафта.

Всички тези големи машини първо или не палеха, или в случай че инцидентно изкюфкаха, кретаха няколко метра и рухваха (после водачите си имаха занятие да чистят до другия опит за запалване).

Рухваха тъкмо както моята религия: че някой поддържа тази над 100-хилядна система поради обич към Отечеството или угриженост за него. Или, че тази система - даже да желае - би могла да направи каквото и да било за упоменатото Отечество.

Не, към края на соца и началото на така наречен демокрация армията бе изцяло нефункционална и деморализирана, с опрощение - сбирщина от ядосани, заключени без виновност хора.

Разруха, разпад, малък тарикатлък, всекидневни падения, с цел да отървеш кожата, крадене и... Разруха прим.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата