Как деца, събрани от цял свят уж да се запознаят, не трябваше да се срещат помежду си
„ Вие избрахте пътя на огъня… огнени воини, на които епохата е предопределила да водят война в последната борба за красотата… Чувството за хубост ще отвори вратите на бъдещето… “
Това е откъс от одобрение на Людмила Живкова към участници в първата асамблея „ Знаме на мира “, огромното пропагандно начинание на късната соцдържава. Тази година след няколко месеца стават 45 години от него (на 16 август).
В „ 100 въпроса за тоталитарната страна “, планът на Клуб Z, отдаден на осмисляне на близкото минало, обясняваме през днешния ден какво представляваше „ Знаме на мира “, по какъв начин се появи, за какво, колко време просъществува.
Социалистическата принцеса
По някаква неразбираема причина и до през днешния ден методът към Людмила Живкова, дъщерята на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков, е някак сантиментален, приповдигнат, с концепцията за разграничението от останалия партийно-държавен хайлайф на Народната република България. Елитарна, обгърната в загадъчност, гледаща в бъдещето, меценатка (с парите на държавата) на създатели и артистични кръгове, инициаторка на редица (мегаломански) проекти…Людмила Живкова, постоянно наричана, социалистическата принцеса, е оня персонаж, който се появява във всеки презадоволен хайлайф на властническо ръководство, което от ден на ден се чуди по какъв начин да се увековечи.
Колкото и през годините тя да е описвана с надали не ореол – в допълнение увеличаван от особеното лъчение, обличане, говорене и условия към ранната ѝ гибел, тя не е кой знае какъв брой автентичен облик. Традиционните детайли са налице - насочена към изкуствата личност, възвишена, самата лишена от кой знае какви ярки гении и впечатлена от псевдоизточна мистичност. В съответния случай с дъщерята на Тодор Живков – от.
Късната соцепоха на доста равнища е белязана от инициираните от Людмила Живкова планове – за доста, доста пари, на фона все по-задъхваща се планова стопанска система, възходящ недостиг и трупан външен дълг. Но показващи едно подправено напудрено лице на България пред света. Сред тези планове са изхвърлянията по честванията на 1300 години България. Както и планът за детската асамблея „ Знаме на мира “. Който е огромно пропагандно мероприятие по план, ориентирано към външния свят.
Далечната цел на тази асамблея е да се събират даровити деца от целия свят – от всички континенти, които да се картотекират и да се следи по какъв начин се развиват, като се допуска, че те постоянно ще са свързани със страната ни. Така България е трябвало да си построи международно лоби.
За откриването на първата асамблея идва и генералният секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу. Снимка БТА/архивОткъде се появява концепцията
„ Вдъхновението “ за асамблеята още веднъж идва от Рьорих - бъдещето, което принадлежи на творящия човек, концепцията за естетическото образование, пътят на огъня, успеха на светлината и т. н., и т. н. в една комбинация от мистични прозрения, упоритости за международната култура и прогнози за човечеството. В някакви тълкувания концепцията за „ знамето на мира “ идва от изтока, от Тибет. После е развита в пакта Рьорих (наричан още пакт на Знамето на мира ), който е като интернационално съгласие за протекция на паметниците на културата. Пактът е иницииран от Николай Рьорих и подписан на 15 април 1935 година във Вашингтон от представители на всички страни членки на Панамериканския съюз. Има и знаме с червен кръг на бял декор вътре с три по-малки червени кръга, то би трябвало да виси над всяка културна институция като неутрална и предпазена и по време на война, нещо като Червен кръст за културата.
Как стартира
1979 година е оповестена от Организация на обединените нации за Международна година на детето и това е търсеният мотив за пускане на „ Знаме на мира “, цялостна с международен възторг. Организацията е под управлението на Людмила Живкова, която с изключение на първа щерка е и министър на културата по това време, по-точно ръководител на Комитета по просвета. Първата асамблея събира 2500 деца от 77 страни.
До 1990 година, когато асамблеите, всички представителства в чужбина и така нататък, се закриват след измененията и рухването от власт на режима на Тодор Живков, се организират още три издания на „ Знаме на мира “ - през 1982, 1985 и през 1988 година, както и четири срещи на децата от целия свят. В тях общо вземат участие деца от 138 страни, най-широко посетена е последната асамблея от 1988 година, тя има и отклонение в Приморско, където децата от разнообразни страни са настанени в Младежкия лагер.
Людмила Живкова умира през 1981 година, малко преди 39-ия си рожден ден, и по този начин напрактика участва единствено на първата асамблея. Твърди се, че концепцията в началото била да има единствено веднъж „ Знаме на мира “, само че заради огромният триумф на мероприятието от 1979 година то се провело още три пъти. Дали е поради триумфа, или като от време на време държавно възпоменание за рано умрялата щерка на Тодор Живков, е мъчно да се каже.
През 1987 година Организация на обединените нации удостоява " Знаме на мира " със званието " Вестител на мира ". Покрай „ Знаме на мира “ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт декор Караян, Джани Родари и други
Символите
Българското „ Знаме на мира “ – както и пъровизточникът, също има доста знаци. Запазена емблема, която е популяризирана на всички места в страната през пропагандната машина, и става добре познато изключително за поколението, което пораства през 80-те години на предишния век. На него земното кълбо е изобразено като полусчупена черупка на яйце, вътре две пиленца.
Сдобива се и с добре известния на по-малко младите генерации лозунг, който при всеки комфортен случай учениците би трябвало да скандират: „ Единство, творчество, хубост “. Има химн на асамблеята, камбани и изобщо доста символика. Малко преди да бъде открита първата асамблея с трудов възторг и огромен напор - за 30 денонощия, е приключен Монументът „ Знаме на мира ”. На него са изложени камбани, подарени от децата от другите страни – участнички. Комплексът „ Камбаните “ към момента съществува, въпреки и в по-малко блестящо положение като огромна част от камбаните към момента там, в по-нови времена има и още попълнения. Огромният, построен най-вече от бетон, парк-комплекс се намира в землището на село Бистрица и в непосредствена непосредственост до южната дъга на Околовръстния път на София. Проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и инж. Антон Малеев. Бетонният паметник в центъра му е с височина 37 метра, състоящ се от 4 отвесни пилона, насочени съгласно посоките на света и спираловидна комбинация от две полусфери, където са ситуирани част от камбаните. Около този главен паметник в кръг са сложени редица доста по-малки бетонни структури, върху които са закачени камбани, дарени от разнообразни страни. При откриването на монумента са поставени седем камбани, които са знак на седемте континента. Българската камбана, несъмнено, тежи тъкмо 1300 кг. Направена е от Вежди Рашидов.
Снимка Българска телеграфна агенция, списък
В основата на монумента има барелеф с облика на Людмила Живкова. Уточнението - подложен е след гибелта ѝ
Ето и малко от обръщението на Людмила Живкова към участниците в първата асамблея, без коментар
" - Вие избрахте пътя на огъня… огнени воини, на които епохата е предопределила да водят война в последната борба за красотата… Чувството за хубост ще отвори вратите на бъдещето…
- Махнете времето на егоизма, незнанието и страха… Създатели на новия свят, не се опасявайте да пишете създател с основна писмен знак.
- Днес сте хиляда, а на следващия ден зад знамето на мира ще тръгнат милиони.
- Всеки има право да бъде създател в асамблеята „ Знаме на мира “. С кръстосани ръце, преобразени в огненопламтяща птица феникс, помнете – вие избрахте пътя на огъня, който е вечен.
- Нека зовящата мощ на Красотата, Истината и Мъдростта обедини сърцата ви в името на сътрудничеството и общото бъдеще на човечеството. "
Като витрина
„ Знаме на мира “ е основано като витрина на процъфтяващия социалистически строй, по личния му роман за пред хората – лъха на обилие, участниците – изключително задграничните, са обгрижвани, не са лишени от нищо, непознатите посетители, публицисти – също. Дъщерята на Людмила Живкова, Евгения, преди години споделя, че майка ѝ дори не желала да има акцент върху партийните знаци и настоявала децата от соцстраните да са без алените си връзки. Идеята била посредством асамблеите да бъдат основани контакти, които да доведат до нова форма на съдействие в международен мащаб, а децата да се трансфорат в посланици на народите си. Без каквито и да било идеологии. " Майка ми настояваше децата от социалистическите страни да бъдат на събитията без пионерски връзки. Но не съумя да се пребори. Дори пред мен чух дядо ми да й споделя: „ Моля те, дано най-малко тези пионерски връзки да останат “, изяснява Евгения Живкова.
Или най-малко идеологиите са били ловко прикрити и по този начин добре вършещи задачите си, под знамето на мира. А комбинацията на мир, деца, изкуство, обединяване, независимост без условия – е като добре измислена формула за триумф и оправяне на имиджа в света на 80-те, на студената война и невидимата, само че осезаема, нуклеарна опасност и непрестанното говорене за разоръжаване. Формулата също по този начин удовлетворява и мега(ломанските) амбиции на Първата щерка.
Опитите за възобновяване
През 1999 година във връзка 20-годишнината от първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира ” се основава Фондация „ Людмила Живкова – Знаме на мира ”, която е неправителствена организация, записана в социална изгода и е последовател на концепциите на „ Знаме на мира ” и чийто основател е Евгения Живкова.
Опитът за въстановяване не съумява да се развие по-нататък.
Честита ви детска асамблея „ Знаме на труда “!
Ето и какво споделя кореспондентът на Клуб Z в Брюксел МОМЧИЛ ИНДЖОВ за последното издание на " Знаме на мира " през 1988 година, от което има директни наблюдения като преводач в нея.
„ Скъпи деца, скъпи посетители, позволете ми да открия четвъртата детска асамблея „ Знаме на труда “!
Тази неточност на езика направи през юли 1988 година първият български партиен и държавен началник Тодор Живков. Това се случи при тържественото изобретение на събитието в НДК.
Смехът в залата се чу отчетливо, въпреки и за малко. Др. Живков незабавно се поправи и сподели „ Знаме на мира “. Но вечерта по малкия екран бе излъчена вярната версия. Клип от оригинала не открих на никое място. Но всички, намиращи се в зала номер 1 на НДК на този ден – а тя бе претъпкана – могат да го потвърдят. Такъв гаф мъчно се не помни.
Камбаните в местността Камбаните. Снимка БТА/архив
Само след няколко месеца – на 8 декември, други Живков щеше да поздрави българските студенти с техния празник 8 март. Този клип най-малко го има в интернет.
Четвъртата асамблея „ Знаме на мира “ се оказа и последна. Всъщност през юни 1989 година се състоя юбилейна миниасамблея във връзка 10 година от първата. Но това бе слаба работа.
За тези асамблеи, основани от Людмила Живкова, е писано доста „ за “ и „ срещу “. Моя благосклонност ще опише персонални мемоари като участник в четвъртата асамблея в ролята на преводач.
Още от пролетта в СУ „ Климент Охридски “ се появиха разгласи, че се набират преводачи за идната детска асамблея. Говореше се, че плащали добре (както се и оказа впоследствие).
Кажи-речи половината студенти от Факултета по типичен и нови филологии (ФКНФ) се кандидатирахме за преводачи. Впоследствие мнозина бяха отсети – най-много кандидатстващи с британски и френски език.
Не по този начин стояха нещата с такива като мене, които знаят испански. На тази асамблея имаше всеобщо наличие от Латинска Америка, освен това делегациите от тези страни бяха многочислени – приблизително сред 15 и 25 души. Дори се оказа, че испаноговорящите претенденти не доближават – имаше норматив по един човек на петима посетители, или нещо от този жанр. Т.е. в случай че една делегация е от 20 души, преводачите би трябвало да са четирима. Емисари обикаляха всевъзможни вузове и издирваха хора, приключили испанската гимназия или научили испански в Куба. Доколкото знам, нито един от нас, знаещите испански, не е бил отритнат.
С наближаването на асамблеята всички утвърдени преводачи бяхме привикани в особено съдадения за задачата щаб. Той се обитаваше във Висшия стопански институт (ВИИ) „ Карл Маркс “ – през днешния ден Университет за национално и международно стопанство (УНСС) без име.
В началото ни обясниха, че други Тодор Живков се съгласил да извърши горещата молба на българските деца да стане патрон на асамблеята. След което дружно с моя другар Иво Иванов си представихме по какъв начин децата плакали, падали на колене, а стотина заплашили със самоубийство, до момента в който Тато не склонил.
Разбрахме също, че интернационалното състояние, както постоянно, е повишено. Малко преди асамблеята американците по простъпка смъкнаха с ракета ирански пътнически аероплан над Персийския залив. Живият още аятолах Хомейни подреди всеки иранец да убива американци, където ги срещне.
Съответно делегацията от Съединени американски щати изиска изключителни ограничения за сигурност и отхвърли да бъде настанена с останалите участници в Студентския град. Отцепиха им цялостен етаж, охраняван от спецчасти, в японския хотел, или „ Витоша-Ню Отани “ – през днешния ден „ Маринела “.
Останалите ги настаниха в така наречен детско градче. Това е оградена част от Студентския град, на една спирка преди Зимния замък.
Уж тези асамблеи бяха основани, с цел да срещнат деца от целия свят. Според справочниците на четвъртата такава се събрали деца от 135 страни.
Да, но не, както споделяше починалият сътрудник Петко Бочаров. Още преди започването на асамблеята ни бе обяснено, че избрани делегации не би трябвало да се срещат между тях. Повтаряше ни се и всяка вечер на „ оперативката “ след привършване на дневните мероприятия. Това сътвори много главоболия на уредниците, които непрекъснато трябваше да правят промени. Всичко това ставаше вследствие на искания, проявени от самите делегации.
Запомнил съм част от тези забрани:
Така да вземем за пример делегацията от Иран не искаше да се вижда с тази от Съединени американски щати поради сваления аероплан и с тази от Ирак, защото двете страни тогава към момента водиха война между тях.
Делегацията от Куба, един от чиито преводачи бях, също не желаеше да се среща с американците.
Не можеше по никакъв метод да се допусне среща сред представителите на Германска демократична република и тези от Федерална Република Германия или от Западен Берлин, който имаше специфичен статут и откъдето бе пристигнала обособена делегация.
Всички арабски делегации заплашиха, че ще изоставен асамблеята, в случай че дойдат представители на Израел. Но не си припомням дали пристигна някой от Обетованата земя.
Децата от Северна Корея (2 на брой) пък не трябваше да се срещат с никого. Очевидно Пхенян бе изтълкувал като подло изменничество перестройката в Съюз на съветските социалистически републики, която течеше тъкмо тогава.
Постоянно възникваха недоразумения с рейсовете, с които ни откарваха до центъра на София или до други места за разнообразни мероприятия. Там също се спазваше възбраната, с цел да не попаднат две враждуващи между тях страни в един и същи рейс.
Забраните бяха прекомерно учудващи поради обстоятелството, че делегатите на асамблеята бяха от леви организации – от социалдемократи, през комунисти, до маоисти, троцкисти и откровени сталинисти. Включително тези от западните страни.
Проблеми се появиха още при идването на делегациите. Така да вземем за пример децата от Либия носеха ножове като част от униформите си – напълно в зелено, в благозвучие със Зелената книга на Муамар Кадафи. Стана голям скандал, откакто на летище „ София “ ножовете бяха иззети. Чу се, че когато децата си отпътували назад след асамблеята, ножовете им били върнати.
Специално за асамблеята Студентският град, по-специално Детското градче, се снабди с европейски тип. На всеки етаж имаше дежурен помощник, разбирай ченге. При запушен канал, което си беше нещо нормално, реакцията беше незабавна и казусът се отстраняваше за минути.
В столовите, в които съгласно студентския комизъм, нормално се сервирало месо на животни, умряли от естествена гибел, пращеше от обилие. Имаше най-малко три типа месо. Явно се бяха съобразили с мюсюлманите.
Разчу се казусът с сътрудник преводач на една от арабските делегации, който излъгал хората си да ядат свинско. Номерът щял да мине, в случай че в този миг не се появила делегацията от друга арабска страна и някой от нея разпознал месото. Майтапчията бе изхвърлен на часа.
В барчетата имаше „ Кока-Кола “ в бутилки. Тогава преобладаваше „ колата “ от машини, много щедро разредена. Дори бирата беше студена – също огромна необичайност. Твърд алкохол обаче нямаше. Тогава действаше въведеният у нас по умря на Съюз на съветските социалистически републики „ изсъхнал режим “, въпреки и в много по-мек вид.
Реки от алкохол се лееха в „ Цецо Спасов “ – дискотека „ Цветан Спасов “, която беше най-култова през тези години в Студентския град. Освен това други с изключение на гостите на асамблеята там не се допускаха. И я нямаше присъщата за останалото време на годината бутаница.
В последна сметка един ден всичко свърши. От закриването си припомням, че Владко (Владимир – бел.ред.) Живков – синът на Тодор Живков, едвам не падна от подиума, от който четеше прощалното обръщение. Очевидно беше доста пийнал. Ченгета бързо го закриха и не видяхме доста от картината.
Гостите си отпътуваха. Много деца дадоха обещание да се видят още веднъж в София след три години – на подобен интервал се организираха асамблеите. Не се получи – режимите в Източна Европа се сринаха, а дружно с тях и техните инициативи. Асамблея „ Знаме на мира “ по едно време май беше възобновена от Жени Живкова, но в доста по-скромни размери. И страната не хвърли луди пари за нея.
Лично аз завоювах 120 лв. от работата ми като преводач и си изкарах царски съвсем месец на море, защото напролет бях блъснал добра облага на „ Тото 1 “ с прогнози за футболни мачове в Англия.
--
Проектът „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен към младежите от посткомунистическото потомство на България. Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това е откъс от одобрение на Людмила Живкова към участници в първата асамблея „ Знаме на мира “, огромното пропагандно начинание на късната соцдържава. Тази година след няколко месеца стават 45 години от него (на 16 август).
В „ 100 въпроса за тоталитарната страна “, планът на Клуб Z, отдаден на осмисляне на близкото минало, обясняваме през днешния ден какво представляваше „ Знаме на мира “, по какъв начин се появи, за какво, колко време просъществува.
Социалистическата принцеса
По някаква неразбираема причина и до през днешния ден методът към Людмила Живкова, дъщерята на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков, е някак сантиментален, приповдигнат, с концепцията за разграничението от останалия партийно-държавен хайлайф на Народната република България. Елитарна, обгърната в загадъчност, гледаща в бъдещето, меценатка (с парите на държавата) на създатели и артистични кръгове, инициаторка на редица (мегаломански) проекти…Людмила Живкова, постоянно наричана, социалистическата принцеса, е оня персонаж, който се появява във всеки презадоволен хайлайф на властническо ръководство, което от ден на ден се чуди по какъв начин да се увековечи.
Колкото и през годините тя да е описвана с надали не ореол – в допълнение увеличаван от особеното лъчение, обличане, говорене и условия към ранната ѝ гибел, тя не е кой знае какъв брой автентичен облик. Традиционните детайли са налице - насочена към изкуствата личност, възвишена, самата лишена от кой знае какви ярки гении и впечатлена от псевдоизточна мистичност. В съответния случай с дъщерята на Тодор Живков – от.
Късната соцепоха на доста равнища е белязана от инициираните от Людмила Живкова планове – за доста, доста пари, на фона все по-задъхваща се планова стопанска система, възходящ недостиг и трупан външен дълг. Но показващи едно подправено напудрено лице на България пред света. Сред тези планове са изхвърлянията по честванията на 1300 години България. Както и планът за детската асамблея „ Знаме на мира “. Който е огромно пропагандно мероприятие по план, ориентирано към външния свят.
Далечната цел на тази асамблея е да се събират даровити деца от целия свят – от всички континенти, които да се картотекират и да се следи по какъв начин се развиват, като се допуска, че те постоянно ще са свързани със страната ни. Така България е трябвало да си построи международно лоби.
За откриването на първата асамблея идва и генералният секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу. Снимка БТА/архивОткъде се появява концепцията „ Вдъхновението “ за асамблеята още веднъж идва от Рьорих - бъдещето, което принадлежи на творящия човек, концепцията за естетическото образование, пътят на огъня, успеха на светлината и т. н., и т. н. в една комбинация от мистични прозрения, упоритости за международната култура и прогнози за човечеството. В някакви тълкувания концепцията за „ знамето на мира “ идва от изтока, от Тибет. После е развита в пакта Рьорих (наричан още пакт на Знамето на мира ), който е като интернационално съгласие за протекция на паметниците на културата. Пактът е иницииран от Николай Рьорих и подписан на 15 април 1935 година във Вашингтон от представители на всички страни членки на Панамериканския съюз. Има и знаме с червен кръг на бял декор вътре с три по-малки червени кръга, то би трябвало да виси над всяка културна институция като неутрална и предпазена и по време на война, нещо като Червен кръст за културата.
Как стартира
1979 година е оповестена от Организация на обединените нации за Международна година на детето и това е търсеният мотив за пускане на „ Знаме на мира “, цялостна с международен възторг. Организацията е под управлението на Людмила Живкова, която с изключение на първа щерка е и министър на културата по това време, по-точно ръководител на Комитета по просвета. Първата асамблея събира 2500 деца от 77 страни.
До 1990 година, когато асамблеите, всички представителства в чужбина и така нататък, се закриват след измененията и рухването от власт на режима на Тодор Живков, се организират още три издания на „ Знаме на мира “ - през 1982, 1985 и през 1988 година, както и четири срещи на децата от целия свят. В тях общо вземат участие деца от 138 страни, най-широко посетена е последната асамблея от 1988 година, тя има и отклонение в Приморско, където децата от разнообразни страни са настанени в Младежкия лагер.
Людмила Живкова умира през 1981 година, малко преди 39-ия си рожден ден, и по този начин напрактика участва единствено на първата асамблея. Твърди се, че концепцията в началото била да има единствено веднъж „ Знаме на мира “, само че заради огромният триумф на мероприятието от 1979 година то се провело още три пъти. Дали е поради триумфа, или като от време на време държавно възпоменание за рано умрялата щерка на Тодор Живков, е мъчно да се каже.
През 1987 година Организация на обединените нации удостоява " Знаме на мира " със званието " Вестител на мира ". Покрай „ Знаме на мира “ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт декор Караян, Джани Родари и други
Символите
Българското „ Знаме на мира “ – както и пъровизточникът, също има доста знаци. Запазена емблема, която е популяризирана на всички места в страната през пропагандната машина, и става добре познато изключително за поколението, което пораства през 80-те години на предишния век. На него земното кълбо е изобразено като полусчупена черупка на яйце, вътре две пиленца.
Сдобива се и с добре известния на по-малко младите генерации лозунг, който при всеки комфортен случай учениците би трябвало да скандират: „ Единство, творчество, хубост “. Има химн на асамблеята, камбани и изобщо доста символика. Малко преди да бъде открита първата асамблея с трудов възторг и огромен напор - за 30 денонощия, е приключен Монументът „ Знаме на мира ”. На него са изложени камбани, подарени от децата от другите страни – участнички. Комплексът „ Камбаните “ към момента съществува, въпреки и в по-малко блестящо положение като огромна част от камбаните към момента там, в по-нови времена има и още попълнения. Огромният, построен най-вече от бетон, парк-комплекс се намира в землището на село Бистрица и в непосредствена непосредственост до южната дъга на Околовръстния път на София. Проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и инж. Антон Малеев. Бетонният паметник в центъра му е с височина 37 метра, състоящ се от 4 отвесни пилона, насочени съгласно посоките на света и спираловидна комбинация от две полусфери, където са ситуирани част от камбаните. Около този главен паметник в кръг са сложени редица доста по-малки бетонни структури, върху които са закачени камбани, дарени от разнообразни страни. При откриването на монумента са поставени седем камбани, които са знак на седемте континента. Българската камбана, несъмнено, тежи тъкмо 1300 кг. Направена е от Вежди Рашидов.
Снимка Българска телеграфна агенция, списък В основата на монумента има барелеф с облика на Людмила Живкова. Уточнението - подложен е след гибелта ѝ
Ето и малко от обръщението на Людмила Живкова към участниците в първата асамблея, без коментар
" - Вие избрахте пътя на огъня… огнени воини, на които епохата е предопределила да водят война в последната борба за красотата… Чувството за хубост ще отвори вратите на бъдещето…
- Махнете времето на егоизма, незнанието и страха… Създатели на новия свят, не се опасявайте да пишете създател с основна писмен знак.
- Днес сте хиляда, а на следващия ден зад знамето на мира ще тръгнат милиони.
- Всеки има право да бъде създател в асамблеята „ Знаме на мира “. С кръстосани ръце, преобразени в огненопламтяща птица феникс, помнете – вие избрахте пътя на огъня, който е вечен.
- Нека зовящата мощ на Красотата, Истината и Мъдростта обедини сърцата ви в името на сътрудничеството и общото бъдеще на човечеството. "
Като витрина
„ Знаме на мира “ е основано като витрина на процъфтяващия социалистически строй, по личния му роман за пред хората – лъха на обилие, участниците – изключително задграничните, са обгрижвани, не са лишени от нищо, непознатите посетители, публицисти – също. Дъщерята на Людмила Живкова, Евгения, преди години споделя, че майка ѝ дори не желала да има акцент върху партийните знаци и настоявала децата от соцстраните да са без алените си връзки. Идеята била посредством асамблеите да бъдат основани контакти, които да доведат до нова форма на съдействие в международен мащаб, а децата да се трансфорат в посланици на народите си. Без каквито и да било идеологии. " Майка ми настояваше децата от социалистическите страни да бъдат на събитията без пионерски връзки. Но не съумя да се пребори. Дори пред мен чух дядо ми да й споделя: „ Моля те, дано най-малко тези пионерски връзки да останат “, изяснява Евгения Живкова.
Или най-малко идеологиите са били ловко прикрити и по този начин добре вършещи задачите си, под знамето на мира. А комбинацията на мир, деца, изкуство, обединяване, независимост без условия – е като добре измислена формула за триумф и оправяне на имиджа в света на 80-те, на студената война и невидимата, само че осезаема, нуклеарна опасност и непрестанното говорене за разоръжаване. Формулата също по този начин удовлетворява и мега(ломанските) амбиции на Първата щерка.
Опитите за възобновяване
През 1999 година във връзка 20-годишнината от първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира ” се основава Фондация „ Людмила Живкова – Знаме на мира ”, която е неправителствена организация, записана в социална изгода и е последовател на концепциите на „ Знаме на мира ” и чийто основател е Евгения Живкова.
Опитът за въстановяване не съумява да се развие по-нататък.
Честита ви детска асамблея „ Знаме на труда “!
Ето и какво споделя кореспондентът на Клуб Z в Брюксел МОМЧИЛ ИНДЖОВ за последното издание на " Знаме на мира " през 1988 година, от което има директни наблюдения като преводач в нея.
„ Скъпи деца, скъпи посетители, позволете ми да открия четвъртата детска асамблея „ Знаме на труда “!
Тази неточност на езика направи през юли 1988 година първият български партиен и държавен началник Тодор Живков. Това се случи при тържественото изобретение на събитието в НДК.
Смехът в залата се чу отчетливо, въпреки и за малко. Др. Живков незабавно се поправи и сподели „ Знаме на мира “. Но вечерта по малкия екран бе излъчена вярната версия. Клип от оригинала не открих на никое място. Но всички, намиращи се в зала номер 1 на НДК на този ден – а тя бе претъпкана – могат да го потвърдят. Такъв гаф мъчно се не помни.
Камбаните в местността Камбаните. Снимка БТА/архив Само след няколко месеца – на 8 декември, други Живков щеше да поздрави българските студенти с техния празник 8 март. Този клип най-малко го има в интернет.
Четвъртата асамблея „ Знаме на мира “ се оказа и последна. Всъщност през юни 1989 година се състоя юбилейна миниасамблея във връзка 10 година от първата. Но това бе слаба работа.
За тези асамблеи, основани от Людмила Живкова, е писано доста „ за “ и „ срещу “. Моя благосклонност ще опише персонални мемоари като участник в четвъртата асамблея в ролята на преводач.
Още от пролетта в СУ „ Климент Охридски “ се появиха разгласи, че се набират преводачи за идната детска асамблея. Говореше се, че плащали добре (както се и оказа впоследствие).
Кажи-речи половината студенти от Факултета по типичен и нови филологии (ФКНФ) се кандидатирахме за преводачи. Впоследствие мнозина бяха отсети – най-много кандидатстващи с британски и френски език.
Не по този начин стояха нещата с такива като мене, които знаят испански. На тази асамблея имаше всеобщо наличие от Латинска Америка, освен това делегациите от тези страни бяха многочислени – приблизително сред 15 и 25 души. Дори се оказа, че испаноговорящите претенденти не доближават – имаше норматив по един човек на петима посетители, или нещо от този жанр. Т.е. в случай че една делегация е от 20 души, преводачите би трябвало да са четирима. Емисари обикаляха всевъзможни вузове и издирваха хора, приключили испанската гимназия или научили испански в Куба. Доколкото знам, нито един от нас, знаещите испански, не е бил отритнат.
С наближаването на асамблеята всички утвърдени преводачи бяхме привикани в особено съдадения за задачата щаб. Той се обитаваше във Висшия стопански институт (ВИИ) „ Карл Маркс “ – през днешния ден Университет за национално и международно стопанство (УНСС) без име.
В началото ни обясниха, че други Тодор Живков се съгласил да извърши горещата молба на българските деца да стане патрон на асамблеята. След което дружно с моя другар Иво Иванов си представихме по какъв начин децата плакали, падали на колене, а стотина заплашили със самоубийство, до момента в който Тато не склонил.
Разбрахме също, че интернационалното състояние, както постоянно, е повишено. Малко преди асамблеята американците по простъпка смъкнаха с ракета ирански пътнически аероплан над Персийския залив. Живият още аятолах Хомейни подреди всеки иранец да убива американци, където ги срещне.
Съответно делегацията от Съединени американски щати изиска изключителни ограничения за сигурност и отхвърли да бъде настанена с останалите участници в Студентския град. Отцепиха им цялостен етаж, охраняван от спецчасти, в японския хотел, или „ Витоша-Ню Отани “ – през днешния ден „ Маринела “.
Останалите ги настаниха в така наречен детско градче. Това е оградена част от Студентския град, на една спирка преди Зимния замък.
Уж тези асамблеи бяха основани, с цел да срещнат деца от целия свят. Според справочниците на четвъртата такава се събрали деца от 135 страни.
Да, но не, както споделяше починалият сътрудник Петко Бочаров. Още преди започването на асамблеята ни бе обяснено, че избрани делегации не би трябвало да се срещат между тях. Повтаряше ни се и всяка вечер на „ оперативката “ след привършване на дневните мероприятия. Това сътвори много главоболия на уредниците, които непрекъснато трябваше да правят промени. Всичко това ставаше вследствие на искания, проявени от самите делегации.
Запомнил съм част от тези забрани:
Така да вземем за пример делегацията от Иран не искаше да се вижда с тази от Съединени американски щати поради сваления аероплан и с тази от Ирак, защото двете страни тогава към момента водиха война между тях.
Делегацията от Куба, един от чиито преводачи бях, също не желаеше да се среща с американците.
Не можеше по никакъв метод да се допусне среща сред представителите на Германска демократична република и тези от Федерална Република Германия или от Западен Берлин, който имаше специфичен статут и откъдето бе пристигнала обособена делегация.
Всички арабски делегации заплашиха, че ще изоставен асамблеята, в случай че дойдат представители на Израел. Но не си припомням дали пристигна някой от Обетованата земя.
Децата от Северна Корея (2 на брой) пък не трябваше да се срещат с никого. Очевидно Пхенян бе изтълкувал като подло изменничество перестройката в Съюз на съветските социалистически републики, която течеше тъкмо тогава.
Постоянно възникваха недоразумения с рейсовете, с които ни откарваха до центъра на София или до други места за разнообразни мероприятия. Там също се спазваше възбраната, с цел да не попаднат две враждуващи между тях страни в един и същи рейс.
Забраните бяха прекомерно учудващи поради обстоятелството, че делегатите на асамблеята бяха от леви организации – от социалдемократи, през комунисти, до маоисти, троцкисти и откровени сталинисти. Включително тези от западните страни.
Проблеми се появиха още при идването на делегациите. Така да вземем за пример децата от Либия носеха ножове като част от униформите си – напълно в зелено, в благозвучие със Зелената книга на Муамар Кадафи. Стана голям скандал, откакто на летище „ София “ ножовете бяха иззети. Чу се, че когато децата си отпътували назад след асамблеята, ножовете им били върнати.
Специално за асамблеята Студентският град, по-специално Детското градче, се снабди с европейски тип. На всеки етаж имаше дежурен помощник, разбирай ченге. При запушен канал, което си беше нещо нормално, реакцията беше незабавна и казусът се отстраняваше за минути.
В столовите, в които съгласно студентския комизъм, нормално се сервирало месо на животни, умряли от естествена гибел, пращеше от обилие. Имаше най-малко три типа месо. Явно се бяха съобразили с мюсюлманите.
Разчу се казусът с сътрудник преводач на една от арабските делегации, който излъгал хората си да ядат свинско. Номерът щял да мине, в случай че в този миг не се появила делегацията от друга арабска страна и някой от нея разпознал месото. Майтапчията бе изхвърлен на часа.
В барчетата имаше „ Кока-Кола “ в бутилки. Тогава преобладаваше „ колата “ от машини, много щедро разредена. Дори бирата беше студена – също огромна необичайност. Твърд алкохол обаче нямаше. Тогава действаше въведеният у нас по умря на Съюз на съветските социалистически републики „ изсъхнал режим “, въпреки и в много по-мек вид.
Реки от алкохол се лееха в „ Цецо Спасов “ – дискотека „ Цветан Спасов “, която беше най-култова през тези години в Студентския град. Освен това други с изключение на гостите на асамблеята там не се допускаха. И я нямаше присъщата за останалото време на годината бутаница.
В последна сметка един ден всичко свърши. От закриването си припомням, че Владко (Владимир – бел.ред.) Живков – синът на Тодор Живков, едвам не падна от подиума, от който четеше прощалното обръщение. Очевидно беше доста пийнал. Ченгета бързо го закриха и не видяхме доста от картината.
Гостите си отпътуваха. Много деца дадоха обещание да се видят още веднъж в София след три години – на подобен интервал се организираха асамблеите. Не се получи – режимите в Източна Европа се сринаха, а дружно с тях и техните инициативи. Асамблея „ Знаме на мира “ по едно време май беше възобновена от Жени Живкова, но в доста по-скромни размери. И страната не хвърли луди пари за нея.
Лично аз завоювах 120 лв. от работата ми като преводач и си изкарах царски съвсем месец на море, защото напролет бях блъснал добра облага на „ Тото 1 “ с прогнози за футболни мачове в Англия.
--
Проектът „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен към младежите от посткомунистическото потомство на България. Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ