В България избиваха опозицията. В Ялта Западът вярваше на Сталин
Днес означаваме Деня за респект на жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 година така наречен Народен съд осъжда на гибел регенти, депутати, министри, офицери и общественици, а присъдите са изпълнени същия ден.
Народният съд е ексклузивен съд, работил в Царство България в интервала от декември 1944 до април 1945 година като в действителност орган на левия революционен гнет. Създаден е с наредба-закон на държавното управление на Кимон Георгиев - това става в несъгласие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възвърне, и легализира почналото с Деветосептемврийския прелом всеобщо политическо принуждение в страната.
Официално по този начин нареченият Народен съд е основан, с цел да произнесе присъди над управлявалите страната от 1 януари 1941-ва до 9 септември 1944 година, довели страната до присъединяване ѝ във Втората международна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел обаче се преследва узаконяването на осъществените към този момент убийства след окупацията от страна на Червената войска, както и неутрализирането на политическия и интелектуалния хайлайф на България и ликвидирането на неблагонадеждни възможни политически съперници на режима, открит след окупацията и преврата.
Дори елементарната статитистика демонстрира какъв брой е бил неуместен този съд. Народният съд е издал 2619 смъртни присъди. За съпоставяне процесът в Нюрнберг против най-висшите нацисти е издал 12 смъртни присъди. В сходен арбитражен съд за Далечния изток смъртните присъди са седем.
Ликвидирането на българския хайлайф обаче не се изчерпва с така наречен Народен съд. Веднага след 9 септември 1944 година в цялата страна са избити към 30 000 души. От тях към 18 000 са с висше обучение и към 8 хиляди със приблизително. В тези времена даже междинното обучение е било не чак толкоз постоянно срещано, да не приказваме за висшето.
Тези 30 хиляди са главно интелектуалци, духовници, учители, държавни чиновници, офицери, служители на реда, общественици, индустриалци, търговци, лекари.
След измененията през 1989 година действително реабилитация за тези жертви нямаше. Беше признат закон за оповестяването на комунистическия режим за незаконен, който обаче си остана по-скоро на хартия. До лустрация, каквато имаше в други страни в Източна Европа, у нас по този начин и не се стигна.
Едва в края на предходната година бе отстранен Паметникът на Съветската войска, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Тепърва се водят диспути за премахването на други сходни монументи в други градове, като да вземем за пример този на Альоша в Пловдив.
Конференцията в Ялта
Особено забавен е межднародният подтекст, в който се извършват присъдите на така наречен Народен съд. Само три дни след злокобния 1 февруари 1945 година стартира конференцията в Ялта. В нея вземат участие ръководителите на трите съществени страни от антихитлеристката коалиция по време на Втората международна война – Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. Тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 година, като съвещанията се водят в двореца Ливадия, покрай Ялта (на Кримския полуостров).
В конференцията вземат участие президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт, министър председателят на Англия Уинстън Чърчил и ръководителят на Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин. Освен тях присъстващи са и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.
Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възобновяване и преустройството на страните в пометената от войната Европа.
През 1943 година Рузвелт декларира:
" Просто имам предчувствието, че Сталин не е подобен човек и си мисля, че в случай че му дам всичко, което мога, и не желая нищо в подмяна, той няма да се опита да анексира нищо и ще работи с мен за един либерален и кротичък свят ".
В Ялта Рузвелт в общи линии се придържа към това си мнение.
Тримата огромни се договорят, че във всички освободени европейски страни и досегашни спътници на Оста би трябвало да се проведат свободни избори и редът да бъде възобновен. За тази цел те дават обещание да спомогнат за възобновяване на окупираните страни посредством процеси, които ще им разрешат да основат демократични институции по техен избор. Това е принцип от Атлантическата харта – правото на всички хора да избират формата на държавното управление, което ги ръководи.
Декларацията по този въпрос обаче не разказва механизмите за това по какъв начин да бъдат приложени заложените в нея правила на деяние. Според съглашението подписалите го би трябвало да се съветват между тях за ограниченията, нужни за шерване на взаимните отговорности, разказани в тази декларация. По време на ялтенските полемики, външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Вячеслав Молотов прокарва дефиниция, която отслабва опцията за наложително използване на описаното в декларацията.
Въпреки съмненията към Сталин, даже Чърчил вярвал, че той може да съблюдава думата си що се отнася до Полша. Въпросът за Полша е един от главните на конференцията. Там Сталин основава усещането, че в тази страна ще има свободни избори.
След края на Втората международна война обаче в Полша е открито комунистическо държавно управление. Повечето поляци са разочаровани от своите досегашни съдружници. Множество полски бойци отхвърлят да се завърнат в родината си поради руските репресии над полски жители сред 1939 и 1946 година и провелите се изтезания на прозападно насочени поляци.
Западните сили скоро осъзнават, че Сталин няма да съблюдава обещанията си за свободни избори в Полша. Когато след Ялта Чърчил получава много критики в Лондон по отношение на зверствата, осъществени в Полша от руски войски, английският министър председател написа писмо на Рузвелт във връзка цялата обстановка с депортирането и ликвидирането на опозиционно настроени поляци, осъществявани от руските сили.
Рузвелт обаче резервира своята убеденост в Сталин. На 1 март американският президент убеждава Конгреса, че се е върнал от Ялта с убеждението как е обещано началото на пътя към един кротичък свят. На 21 март американският дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Авърел Хариман осведоми Рузвелт, че Щатите би трябвало да осъзнаят, че " руската стратегия е учредена на тоталитаризма, погазването на личностната независимост и демокрацията, каквато я познаваме ".
Два дни по-късно Рузвелт признава, че мнението му за Сталин е било прекомерно оптимистично и че " Aвърел е прав ".
След конференцията в Ялта, в Москва, когато руският външен министър Вячеслав Молотов изрича терзанията си, че Ялтенското съглашение може да попречва осъществяването на проектите на Сталин, самият Сталин отвръща:
" Няма значение. Ще го създадем по нашия метод по-късно ".
Съветският съюз към този момент е анексирал няколко окупирани страни, трансформирайки ги в руски социалистически републики. Други страни в Източна Европа се трансформират в следени от Съюз на съветските социалистически републики сателитни страни.
Накратко - докато в България прислугата на Сталин избиваше представителите на опозицията, в Ялта западните сили - по една или друга причина - вярваха на Сталин, че той ще откри народна власт в Източна Европа. Подобна доверчивост Западът прояви и във връзка с Владимир Путин и се осъзна чак когато той атакува Украйна.
В последна сметка Полша - държавата, поради която стартира Втората международна война - остана в руската сфера на въздействие. Там остана и България.
---
Проектът „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен към младежите от посткомунистическото потомство на България. Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Народният съд е ексклузивен съд, работил в Царство България в интервала от декември 1944 до април 1945 година като в действителност орган на левия революционен гнет. Създаден е с наредба-закон на държавното управление на Кимон Георгиев - това става в несъгласие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възвърне, и легализира почналото с Деветосептемврийския прелом всеобщо политическо принуждение в страната.
Официално по този начин нареченият Народен съд е основан, с цел да произнесе присъди над управлявалите страната от 1 януари 1941-ва до 9 септември 1944 година, довели страната до присъединяване ѝ във Втората международна война на страната на Тристранния пакт. Заедно с тази цел обаче се преследва узаконяването на осъществените към този момент убийства след окупацията от страна на Червената войска, както и неутрализирането на политическия и интелектуалния хайлайф на България и ликвидирането на неблагонадеждни възможни политически съперници на режима, открит след окупацията и преврата.
Дори елементарната статитистика демонстрира какъв брой е бил неуместен този съд. Народният съд е издал 2619 смъртни присъди. За съпоставяне процесът в Нюрнберг против най-висшите нацисти е издал 12 смъртни присъди. В сходен арбитражен съд за Далечния изток смъртните присъди са седем.
Ликвидирането на българския хайлайф обаче не се изчерпва с така наречен Народен съд. Веднага след 9 септември 1944 година в цялата страна са избити към 30 000 души. От тях към 18 000 са с висше обучение и към 8 хиляди със приблизително. В тези времена даже междинното обучение е било не чак толкоз постоянно срещано, да не приказваме за висшето.
Тези 30 хиляди са главно интелектуалци, духовници, учители, държавни чиновници, офицери, служители на реда, общественици, индустриалци, търговци, лекари.
След измененията през 1989 година действително реабилитация за тези жертви нямаше. Беше признат закон за оповестяването на комунистическия режим за незаконен, който обаче си остана по-скоро на хартия. До лустрация, каквато имаше в други страни в Източна Европа, у нас по този начин и не се стигна.
Едва в края на предходната година бе отстранен Паметникът на Съветската войска, по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия). Тепърва се водят диспути за премахването на други сходни монументи в други градове, като да вземем за пример този на Альоша в Пловдив.
Конференцията в Ялта
Особено забавен е межднародният подтекст, в който се извършват присъдите на така наречен Народен съд. Само три дни след злокобния 1 февруари 1945 година стартира конференцията в Ялта. В нея вземат участие ръководителите на трите съществени страни от антихитлеристката коалиция по време на Втората международна война – Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. Тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 година, като съвещанията се водят в двореца Ливадия, покрай Ялта (на Кримския полуостров).
В конференцията вземат участие президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт, министър председателят на Англия Уинстън Чърчил и ръководителят на Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин. Освен тях присъстващи са и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.
Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възобновяване и преустройството на страните в пометената от войната Европа.
През 1943 година Рузвелт декларира:
" Просто имам предчувствието, че Сталин не е подобен човек и си мисля, че в случай че му дам всичко, което мога, и не желая нищо в подмяна, той няма да се опита да анексира нищо и ще работи с мен за един либерален и кротичък свят ".
В Ялта Рузвелт в общи линии се придържа към това си мнение.
Тримата огромни се договорят, че във всички освободени европейски страни и досегашни спътници на Оста би трябвало да се проведат свободни избори и редът да бъде възобновен. За тази цел те дават обещание да спомогнат за възобновяване на окупираните страни посредством процеси, които ще им разрешат да основат демократични институции по техен избор. Това е принцип от Атлантическата харта – правото на всички хора да избират формата на държавното управление, което ги ръководи.
Декларацията по този въпрос обаче не разказва механизмите за това по какъв начин да бъдат приложени заложените в нея правила на деяние. Според съглашението подписалите го би трябвало да се съветват между тях за ограниченията, нужни за шерване на взаимните отговорности, разказани в тази декларация. По време на ялтенските полемики, външният министър на Съюз на съветските социалистически републики Вячеслав Молотов прокарва дефиниция, която отслабва опцията за наложително използване на описаното в декларацията.
Въпреки съмненията към Сталин, даже Чърчил вярвал, че той може да съблюдава думата си що се отнася до Полша. Въпросът за Полша е един от главните на конференцията. Там Сталин основава усещането, че в тази страна ще има свободни избори.
След края на Втората международна война обаче в Полша е открито комунистическо държавно управление. Повечето поляци са разочаровани от своите досегашни съдружници. Множество полски бойци отхвърлят да се завърнат в родината си поради руските репресии над полски жители сред 1939 и 1946 година и провелите се изтезания на прозападно насочени поляци.
Западните сили скоро осъзнават, че Сталин няма да съблюдава обещанията си за свободни избори в Полша. Когато след Ялта Чърчил получава много критики в Лондон по отношение на зверствата, осъществени в Полша от руски войски, английският министър председател написа писмо на Рузвелт във връзка цялата обстановка с депортирането и ликвидирането на опозиционно настроени поляци, осъществявани от руските сили.
Рузвелт обаче резервира своята убеденост в Сталин. На 1 март американският президент убеждава Конгреса, че се е върнал от Ялта с убеждението как е обещано началото на пътя към един кротичък свят. На 21 март американският дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Авърел Хариман осведоми Рузвелт, че Щатите би трябвало да осъзнаят, че " руската стратегия е учредена на тоталитаризма, погазването на личностната независимост и демокрацията, каквато я познаваме ".
Два дни по-късно Рузвелт признава, че мнението му за Сталин е било прекомерно оптимистично и че " Aвърел е прав ".
След конференцията в Ялта, в Москва, когато руският външен министър Вячеслав Молотов изрича терзанията си, че Ялтенското съглашение може да попречва осъществяването на проектите на Сталин, самият Сталин отвръща:
" Няма значение. Ще го създадем по нашия метод по-късно ".
Съветският съюз към този момент е анексирал няколко окупирани страни, трансформирайки ги в руски социалистически републики. Други страни в Източна Европа се трансформират в следени от Съюз на съветските социалистически републики сателитни страни.
Накратко - докато в България прислугата на Сталин избиваше представителите на опозицията, в Ялта западните сили - по една или друга причина - вярваха на Сталин, че той ще откри народна власт в Източна Европа. Подобна доверчивост Западът прояви и във връзка с Владимир Путин и се осъзна чак когато той атакува Украйна.
В последна сметка Полша - държавата, поради която стартира Втората международна война - остана в руската сфера на въздействие. Там остана и България.
---
Проектът „ 100 въпроса за тоталитарната страна “ е насочен към младежите от посткомунистическото потомство на България. Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ