е подробен исторически анализ на живота на лидера на БКП,

е обстоен исторически разбор на живота на водача на Българска комунистическа партия, като акцентът е подложен върху политическото му израстване – домогването до властта и задържането на върха, и падението – детайлности към разигралата се политическа драма директно преди и след 10 ноември 1989 година Базирана основно върху беседи със съвременници и близки на Живков хора, очевидци и участници в историческите процеси и събития, книгата (издателство „ Кръг “) дава скъп взор към тези основни страници от предишното. Журналистът Иван Бакалов разкрива малко известни обстоятелства за Живков, неговите доближени кръгове и истините за основни исторически събития.

Колко деятелен партизанин е бил Живков? Каква е ролята му по време на Априлския пленум и преврата, свалил от власт Вълко Червенков? Какви са механизмите на ръководство му и по какъв начин съумява да се задържи на върха 33 години? Кои са хората в най-близкото му обграждане? Кой смъкна Живков от власт през съдбовната 1989 година? Иван Бакалов търси отговорите на всички тези въпроси. Той документира срещите си през годините с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, с лежалите в пандиза за прелом генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, с така наречен Врачански нападател и други Книгата съдържа и огромен брой редки фотоси на Тодор Живков, които Бакалов търси измежду персонални и публични архиви. Корицата е дело на Галина Николова.

* * *
Откъс от книгата „ Тодор Живков. Власт – очевидци, участници “ на Иван Бакалов „ Тодор Живков. Власт – очевидци, участници “. Снимка " Кръг "

Неформален кръг с огромно въздействие е ловната дружин­ка на Живков. С нея той, като се изключи че се забавлява, се поучава и споделя хрумвания с учените Ангел Балевски и Пантелей Зарев, военачалник Христо Русков (т. нар. Заешкия военачалник, ръководител на Българския ловно-рибарски съюз и непосредствен с Първия от времето на партизанското движение), с ак­тьора Стефан Гецов, писателя Георги Джагаров. Постоян­но членове на дружинката, само че с по-редки участия са и Лю­бомир Левчев, скулпторът Величко Минеков, Христо Ней­ков – последният ръководител на Съюза на българските художници в годините на социализма, също и предшест­веникът му Светлин Русев, преди да изпадне в недружелюбност. На лов с Първия от време на време попада и по някой различен писа­тел, поканен особено. Емилиян Станев до гибелта си през 1979 година е канен постоянно. Не всички са били ловци като Емилиян Станев, някои хора на изкуството са се правели зорлем на ловци, с цел да попаднат измежду поканените.

Всички те, с изключение на ловна дружинка, са и овластени с постове в Държавния съвет, Централен комитет на Българска комунистическа партия, национални пред­ставители, на разнообразни номенклатурни длъжности в йерархията на страната.

Това систематизиране на постове е една от особености­те на тогавашния режим. Не може да те изберат то­ку-така ръководител на Съюза на писателите, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия или член на Държавния съвет, или депутат. Първо, не могат да те предложат, в случай че няма покана или благословия от горе. За ръководители на най-важните креативен съюзи, също като за членове и кандидат-членове на Политбюро, е въпрос на персонален из­бор на Живков. Спускат претендента, посочен или утвърден от Живков, и съответният конгрес или пленум го гласу­ва без никакви забележки срещу, най-вече да се чуят няколко хвалебствени изявления за него. Например пи­сателският съюз от 1966 до 1988-а е ръководен от персонално предани на Живков хора – Джагаров, Зарев, Левчев.

Така ловната дружинка се състои от доближени, само че и овластени от Първия хора. Сами по себе си те са с ка­чества и престиж в своята област, създали профе­сионална кариера. Някои не са желали да ги натоварват с отговорности и като членове на Централен комитет или на Държавния съвет, само че са изпълнявали волята на Живков. Малцина са отказвали постове. Щом от горе те канят... Пък и е самопризнание. Живков по този начин е раздавал постове, с които желае да си обезпечи персонална честност. Но ловната дружинка също по този начин е и спомагателен кръг от съветници, с изключение на кабинета.

Ловните действия на Пенчо Кубадински водят до основаването на десетки ловни стопанства и ловни ре­зервати. Някои от тях са в горите на остарели ловни лес­ничейства от царска България, строят там нови хижи. Когато Живков се увлича по лова през 60-те години, по­степенно стартират градежи на напълно нови ловни сто­панства с оградени горски територии край Дунав, край морето, в Стара планина, Родопите, Витоша и т. н., безусловно във всички краища на България – „ Кормисош “, „ Воден “, „ Мазалат “, „ Правец “, „ Витиня “, „ Балчик “, „ Ропо­тамо “, „ Искър “ и т. н.

Но някои от ловните стопанства поради Живков се трансформират в ловни резиденции, напълно затворени, пред­назначени единствено за висшия ешелон на властта и значими посетители от чужбина. Строени са първокласни за времето си хижи, с повече улеснения и президентски жилища. Там не се позволяват какви да е ловци, територията и ди­вечът са непокътнати за височайш лов. Персоналът е от Управление безопасност и охрана (Пето управление н или на предписание на службата за защита.

В дълготраен проект тези ловни резервати имат по­ложителен екологичен резултат – опазват горски терито­рии, развъжда се неведнъж повече дивеч.

Най-едрите елени, муфлони, глигани се пазят за Тодор Живков и му провеждат специфични гонки, с цел да може да удари тъкмо тези екземпляри. Той по този начин става све­товен рекордьор, т.е. еленови рога и глиги на дива свиня, на убити от него животни са оценени с рекорден брой точки.

„ Така стана, че аз съм най-вече титли умъртвил, а това е обяснимо... Така че струва си специфична книга да се напише за развиването на ловното стопанство през времето на Живков и живковистите “ – споделя в интер­вю малко преди гибелта си Тодор Живков, към този момент леко не­адекватен и без задръжки в приказките.

Често върви в ловния резерват „ Воден “, а всяка година по един път особено на лов за мечки в резервата „ Кор­мисош “ (Родопите). Стопанството там има три огромни здания, една от които е известна като резиденция „ Ка­рамуш “. Иначе тъкмо в този ловджийски резерват през 1986-а Живков е отстрелял глиган за международен връх, оценен на 155 точки, с които подобрил връх на фамозния ло­вец и нацистки водач Херман Гьоринг от 1936 година По спо­мените на шефа на ловното стопанство глиганът бил

Ловната дружинка единствено ударен от Живков и открит ранен на другия ден и доубит от чиновниците там. Шеф на ловната резиден­ция „ Кормисош “ е съселянин на Живков от Правец – Хрис­то Христов Референта. През 2009 година той издава мемоар­на книга („ Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз “, изд. Grand ADV, С., 2009 г.), в която разказва с под­робности един и различен лов и срещите си с височайши ло­вци, по кое време Живков и свитата му какъв дивеч са блъснали.

Всяка година Живков съумява да удари там каквото изиска. Тоест каквото му обезпечават като на тепсия в ловното стопанство. За него в ловните стопанства са правени специфични чакала в дърветата с електрическо отопление, да чака там на гюме, без да мръзне.

В лова Живков се съревновава с румънския деспот Николае Чаушеску. Двамата взаимно се канят на лов по време на визити. За Живков Чаушеску провежда лов на мечки в Карпатите, а Живков го води за елени и глига­ни. Мечките в България са по-малки и Живков не може да надмине върховете на Чаушеску в тази „ дисциплинираност “. Но пък е рекордьор при глигани и елени. Не пропуща и лов за зайци в ловния резерват „ Бялка “ край Ловеч, до с. Александрово.

Ловните резиденции са единствено част от общия брой ново­построени резиденции в България в епохата на Живков. Те стават толкоз, че в случай че всяка седмица Живков е пре­карвал по един уикенд в някоя от тях, за година не би могъл да посети всичките. Той най-често обаче посеща­ва двореца Евксиноград във Варна, „ Царска Бистрица “ на Боровец и няколко от ловните, по-късно и в новопостро­ената резиденция „ Перла “ край устието на Ропотамо. В някои е бил единствено по един път.

Най-често Живков кани на лов тесния кръг – акад. Ба­левски, акад. Зарев, ген. Русков, Георги Джагаров, по-рядко Любомир Левчев, Величко Минеков, Христо Нейков. От време на време взе участие и Богомил Райнов, въпреки да не е ловджия. Но от време на време Живков трансформира състава на ловната дружинка, с цел да предложения съответен човек, с който желае да приказва и да следи настроенията измежду интелигенция­та. Така на лов е канен Йордан Радичков.

Във височайшия лов значима фигура постоянно е и Пенчо Кубадински, най-запаленият ловджия, развъждал дивеч из България. Понякога Живков е на лов единствено с други членове на Политбюро – Петър Младенов, Александър Лилов. С Кубадински се основава конспирация – пускат на Живков слу­ха, че преди него той е минал и отстрелял най-големите екземпляри...

Има случаи персонално Кубадински да провежда лов за Живков с по-многобройна ловна тайфа от висшия еше­лон на властта. В мемоарната си книга Иван Славков раз­казва за един подобен лов за глигани, на който той стре­лял с карабината си по излезли група елени и инцидентно умъртвил два един зад различен, а в този миг ловът на елени бил неразрешен. Довтасал Кубадински, предиздвикал му се с гне­вен звук и използвал репликата: „ В България има двама бракониери, ти и тъстът ти, но аз ще ви оправя... “.

Писателят Георги Марков, преди да избяга в чужби­на, също е бил в кръга от хора, които Живков е канил в неофициална конюнктура. Специално Марков не е ловджия и е ходил с Живков на туристически походи и на срещи в хижа или резиденция, на които нашироко са се обсъж­дали ловни тематики. На тези трапезни полемики Живков е преслушвал настроенията на един или различен, пускал е по някоя тематика, с цел да накара слушателите си да се чувст­ват определени, на които се доверява нещо отвън официал­ната информация, и се радвал на хвалебствията и слага­чеството на аудиторията.

Георги Марков се чуди по какъв начин Живков е намирал време да се среща с толкоз необятен кръг писатели и хора на изку­ството.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.