18-годишен ученик се самоуби след тормоз от учителка. Този факт

18-годишен възпитаник се самоуби след тормоз от учителка . Този факт раздруса цяла България и провокира сериозен публичен отзив. Един от хората, които заеха дейна и безапелационна гражданска позиция след случая е. Той дефинира случилото се в пост в обществената мрежа Фейсбук като ужасяващо : 

„ Съучениците му настояват, че 4 години момчето е унизено от преподавател в учебното заведение им – и през днешния ден вършат митинг с крясъци „ Оставка “ в коридорите на образователното заведение. Нещо повече – жертвата е споделял неведнъж за насилието на учителката – с външни експерти-гости на открити уроци, с учебният психолог, с шефа, с учители – и съучениците са очевидци.

Съучениците споделят, че в тези моменти от учебното заведение са им казвали да си мълчат и са ги хокали да не засягат тематиката и да не приказват за сходни неща; да не обръщат внимание на момчето. Много от децата са били наплашени и са си замълчали – отдръпнали са се, откакто личните им учители са им дали обещание „ неприятни последици “.

Всичко стартира 2021г. с най-обикновен онлайн спор сред двама другари, един от които по-късно е жертвата – това предизвика реакция от класната на едното от децата. По думи на десетки възпитаници – по-късно учителката стартира систематичен тормоз, злословие и обществено унижение на момчето, което по-късно се самоубива – макар, че след разногласието децата си оправят връзките и още веднъж стават другари.

Жертвата на издевателството споделя с майка си, учебния психолог, други учители и приятелите си – че редовно е унижаван от учителя си пред съученици, че е умишлен и под непрекъснат тормоз. Майката е разведена и отглежда момчето сама – споделя, че въпреки всичко е съветвала сина си да се опита да не обръща внимание на издевателството и да елементарни на учителката, да опита да я почита и да съблюдава нейните условия. Ученици споделят, че други деца по същият метод са унизени и унижавани редовно като жертвата. Никой не взима отношение и учителят-насилник остава безнаказан и даже толериран както от управлението, по този начин и някои сътрудници.

Тогава (2021г.) жертвата за пръв път споделя, че желае да скочи от прозореца на класната стая и съучениците му го разубеждават.

Вместо поддръжка – по-късно младежът стартира да е обект на насмешки от някои съученици и възрастни в селото. Желанието му да отнеме живота си става мотив за още повече оскърбление, изключително от учителката-насилник.

Публична „ загадка “ е, че учителката-насилник „ си харесва “ някое дете в клас – и стартира систематичен тормоз по всевъзможен начин. Случаят нито е изолиран, нито държанието на „ педагогът “ е неразбираемо за шефовете на учебното заведение. Напротив. Но безнаказаността става норма.

Станало жертва на към този момент систематичен тормоз и обществено оскърбление от всичките си социуми – момчето се изолира, затваря се, стопира да споделя, изпада в меланхолия. До него са негови съученици, които се пробват да оказват помощ заради липса на съответни възрастни в близост.

Съучениците му споделя, че момчето стартира да се самонаранява всекидневно до момента в който те са ужасени и безсилни по какъв начин да му оказват помощ. По-важното – когато децата се обръщат към възрастните – те се подиграват със положението на жертвата и поучават съучениците му да странят от него.

Учителката-насилник взема решение да е още по-жестока – голям брой възпитаници настояват, че 2022-2023г. даже в случай че жертвата пропусне да й каже „ Добър ден! “, учителката-насилник употребява това, с цел да привиква и хока майка му (разведена самотна майка) и да унижава нея и сина й пред погледите на съучениците и другите учители. Правят се срещи по самодейност на учителката с шефовете – и те неколкократно застават зад учителката.

Въпросната учителка е брачна половинка на някогашния кмет на селото – който също е начален преподавател в същото учебно заведение.

Тя стига до там да вика мъжа си и други учители в класа – и заедно да тормозят с унижения и насмешки ученикът, който след това не устоя и се обесва. Това настояват голям брой възпитаници от класа на жертвата, които са алармирали неведнъж за всичко това и след гибелта описват в елементи всичко.

Момиче от класа на жертвата една вечер намира обесеното момчето и първата реакция е да отиде при учителката, която е тормозела жертвата.

Когато учителката научава, че момчето е лишило живота си – първата й реакция към момичето, разкрило натрупа на своя съученик и другар е: „ Аз помислих, че си тук да ми се извиниш, че не влизаш в часовете ми “. Следващата имитация е „ Това не е поради мен! “. Следващия ден пред класовете, в които преподава, учителката е споделила „ Ами да не се е бесел! Аз какво да направя! “. Мъжа й, преподавател в същото учебно заведение общо взето се е държал също толкоз надменно пред плачещите деца.

Още една покруса, която слага мъчителни въпроси за толерантността към издевателството в учебно заведение и за неподготвеността на фрагменти в системата да работят с деца.

Като родител, който е виждал какъв брой ловко едно учебно заведение може да се сплотява към прикриване на тормоз и смут – желая да ви задам въпросът – още какъв брой деца ще убием и ще превърнем в ходещи бомби със закъснител?

Всички деца в това учебно заведение към този момент са белязани. Всички са жертви. Не знаем кое от тях по кое време ще е в риск и по кое време може да посегне на нечий или своя живот. Не знаем в други учебни заведения какъв брой тормоз е затулен заедно от колектива. Не знаем какъв брой още деца обмислят да се самоубият.

И явно не знаем нито какво да вършим превантивно. Нито какво да вършим след една такава покруса.

МОН са несъответстващи лицемери, които гледат парите зад децата. Дано след изборите там и в РУО-тата сложат хора, които мислят не за кинти и облаги – а за децата ни! Корумпирана верига на страха! “

Присъединете се към нашия 

„ Столичен автотранспорт “ сключил неблагоприятен контракт за 63 млн. лева? Общински консултант: Вината е на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ!