Просвещението
През 1997-2002 година се били провели няколко експедиции до Ямал и полуостров Кола под егидата на списание Science and Religion. Те били ръководени от доктора по философия, професор В. Н. Демин. Изследователите били тръгнали по стъпките на известната експедиция на професор А. В. Барченко, която се била провела през 20-те години на предишния век. Според него Барченко е търсил и намерил останките от структурите на мистериозната Хиперборея. Но, както се оказало неотдавна, „ нациските посетители “ били създали същото.
На 30 януари 1920 година със заповед на шефа на Петроградския институт за мозъка – учен В. М. Бехтерев, чиновник на института, професор Барченко, почнал подготовка за експедицията в Лапландия. Официално тази експедиция е била за проучването на необичайно събитие или непринудено психологично заболяване, което се било случвало при хора, живеещи в Северния полярен кръг. За Барченко тази ескпедиция имала по- скоро скришен интерес, който бил обвързван с тази област на земята.
След като се бил срещнал
с редица окултни трудове от края на XIX – началото на XX век, той станал разгорещен покровител на хипотезата за съществуването в далечното минало на мощно развита цивилизация, която била починала вследствие на някаква планетарна злополука. Оцелелите след нея се били укривали в непревземаемите Хималаи, основавайки там подземни градове-лаборатории Шамбала и Агарта. Друга част от тях били избрали Крайността, както и съвсем безлюдната северна част на Европа, по-специално полуостров Кола. Именно там, съгласно гръцките и римските митове, се е била намирала именитата Хиперборея.
Разбира се, животът в Далечния север по никакъв начин не е бил лек, само че хиперборейците имали високи технологии, в това число и устройства, които били освобождавали вътреатомна сила, което им разрешавало да поддържат един тип термичните оазиси в полярната тундра. До известна степен в тази легенда се разказвало и в известния разказ на учен В. Обручев „ Земята на Санников “, в която племето Онкилон, което е било тръгнало на север от враждебните си съседи, се било открило в натурален термален оазис до латентен вулкан.
Същите тези езотерични хрумвания за висока працивилизация са били изложени в различен научнофантастичен разказ – „ Аелита “ от Алексей Толстой.
Барченко също е бил осведомен
и с отчетите на географите и ботаниците, които са били посещавали тези райони, и които са били описвали някои центрове на аномалии на флората, които са се срещали на полуостров Кола. Според заключението на учените, те предполагали съществуването на някакви типове източници на отопление на почвата. Барченко вярвал, че топлинните машини на изчезналите хиперборейци продължавали да работят и се надявал с тази експедиция да успее да ги откри.
Експедицията на Барченко била стигнала до Ловозеро, който е бил ситуиран в центъра на полуостров Кола, в края на август 1920 година Но когато откривателите били помолили локалните риболовци да ги транспортират до остров Хорн, където минавал маршрутът им, те изрично им били отказали, защото там се твърдяло, че са се открили магьосници и шамани. Единственият човек, който можел да бъде уверен, е бил синът на локален духовник. По време на превозването, лодката се била доближила до острова, когато магьосниците били извикали помощ от вятъра. Тогава от вълните, които се били образували отблъснали платноходката обратно, като в това време им била счупила мачтата. Цялата тази история била в детайли записана в дневника на Барченко.
Ловозеро След като се провалило плаването, експедицията била решила да се насочи към южното крайбрежие на Ловозеро. От тогава почнали и първите изненади. В тази пустиня те били разкрили съвсем двукилометров асфалтиран път, който водел до прилежащия Сейдозеро. Там пътят ненадейно свършвал с нещо като наблюдателна площадка. В близкото дефиле експедицията била разкрила гигантска жълта отвесна колона с формата на свещ, а до нея огромен пространствен камък. На един от планинските скатове, на недостъпна височина, през бинокъл се било виждало ясно входът на голяма пещера, а до нея имало нещо като зазидана крипта.
В същия регион те били видяли няколко хълма с пирамидална форма, които били с неестествен генезис. Недалеч от брега те били разкрили чудноват проход в планината, само че за “проникване ” в него е било немислимо защото имало „ някакво опълчване на невидими сили “. Според Барченко този вход можел да води до дъното на Сейдозеро.
Неотдавнашните експедиции
на професор Демин били удостоверили, че всички находки и описания, направени от Барченко, са били действителност. След неговата експедиция имало и нови, не по-малко загадъчни. В предговора към неотдавна преиздадената монография на Н.Ф.Жиров „ Атлантида ”, написана от А. Воронин, се казвало, че „ През юли 2001 година експедицията на Демин съумя да запише на брега на Сейдозеро голяма, висока до девет метра пещерна празнина, цялостна с вода … Тунел, цялостен с вода и кал, който води отсам до дъното на езерото. “
Особен интерес съставляват каменните блокове, открити от Демин, които били пробити с някакъв железен инструмент (или оръжие?).
Сейдозеро През есента на 1955 година Юрий Романов, претендент на геоложките и минералогичните науки, бил посетил този регион със своята геоложка експедиция. Той бил съумял да откри блокиран тунел, навлизащ надълбоко в планината. Явно бил от неестествен генезис, с гладки стени и съвсем триметров полукръгъл свод. Геолозите били минали към 100 метра, само че не посмяли да отидат по-нататък защото времето минавало бързо, а на тях им било належащо да се върнат в базата в границите на уговорения час.
Оказало се обаче, че някой към този момент е бил посетил този тунел. В тунела на пода бил хвърлен немски фас. Ден по-рано, в дребната естествена пещера с блокираният вход, геолозите били разкрили тайнствен предмет. Имало и научни принадлежности, в това число и теодолит Zeiss, което ясно показвало, че тези, които са го били напуснали, нямали надеждни карти на региона. Там е бил открит и хронометър – като всички открити предмети били създадени в Германия. Годините на произвеждане на устройства са били 1935-1939.
За огромно удивление на геолозите,
кешът съдържал и цяла бала облекла за 10 души. Ватирани якета, къси кожуси, дръжки, както и цялостен набор от геоложки чукове и съоръжение за катерене.
Никой не е бил пипал нищо. Находките са били снимани, а кешът, картографиран. При идването им в Ленинград бил формиран обстоен отчет за находката.
Колкото и да е необичайно, през 1955 година, геоложките управляващи не се интересували от находката. Но на идната година, когато Романов трябвало да направи отчет в Географското сдружение, отдаден основно за археологически артефакти, единствено пътем споменавайки странните находки от немското произвеждане, на идващия ден той бил свикан, където трябвало да повтори отчета, единствено че от друг ъгъл. Чекистите очевидно се били интересували от „ немската диря “. Текстът на отчета, показан за прелиминарен обзор на Географското сдружение (тогава трябваше да бъде), бил неотложно изтеглен, дружно с „ материалните доказателства “ – чук, ботуши и фотографски филми.
За страдание от датите на инструментите не можело да се отговори на главния въпрос – преди войната или по време на нея били посетили немците пещерите? Какво тъкмо търсели нацистите в руския гръб. Най-вероятно приключването на информация за констатациите на Барченко се е било случило през тези неразбираеми 20-те години за науката, когато доста експерти, даже без идеологически убеждения, са били отишли в чужбина, и най- към този момент в Германия. Както знаете, Хитлер и обкръжението му проявявали огромен интерес към другите окултни теории и феномени. Струва си да си напомним най-малко за нацистките експедиции в търсенето на Шамбала, Свещения Граал и „ дупката “ покрай полюсите, която водила към подземния свят. Очевидно множеството от нацистите се интересували от концепциите на Барченко за атомните топлинни машини, които били непокътнати от времето на Хиперборея, в сравнение с за нещо друго.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
