Просвещението
През 1976 година в книгата си „ Дванадесетата планета “ починалият създател Захария Ситчин (1920–2010) вкарва спорната догадка, че актуалните хора не се развиват естествено, а вместо това са генетично основани от раса от антропоморфни същества, чийто дом е на друга планета в нашата Слънчева система, която към момента не е открита.
Древните шумери (както постоянно настояваше, че неговите трудове са основани на шумерски изказвания и факти) твърдяха, че тази планета със своята мощно елиптична траектория се прорязва през равнината на нашата Слънчева система под ъгъл 90 градуса (между Марс и Юпитер) на всеки 3600 години. Шумерите нарекли тази планета Нибиру (тя значи “планетата на пресичането “.)
Нибиру и галактическият конфликт
Според шумерските разкази (или в случай че предпочитате на Ситчин) Нибиру в миналото е била скитаща планета и в последна сметка е била хваната от гравитацията на новосформираната ни слънчева система преди към четири милиарда години. По това време планетата Земя (наричана от шумерите като Тиамат) е била по-голяма, водниста планета, която се е въртяла към Слънцето в орбита, по-далеч от Слънчевата система, сред Марс и Юпитер.
По време на един от ранните кръстовища на Нибиру, Луната е обикаляла към Нибиру и се е сблъскала с Тиамат (Земята). По-нататък Ситчин означи, че в случай че остатъците от галактическия конфликт не бъдат погълнати от екзопланетите, той или са се разпръснали във вакуума на космоса или са се трансформирали в Астероидния пояс, който познаваме през днешния ден.
Съществува ли в действителност планетата Х За мнозина ще кажат, че това е догадка. Но дали е по този начин обаче? Възможно ли е първичната история на Ситчин за Нибиру да се основава само на научни спекулации от неговото лично време или, както той твърди, че е намерил обръщение в шумерските скриптове такова, което мейнстрийм академията е избрала да пренебрегва поради „ фантастичното “ си наличие? Нека не подценяваме, че античните египтяни и вавилонци по сходен метод са споменавали тази планета-ренегат, която съгласно тях опустошава Земята всякога, когато минава около нея. Ако е по този начин, може ли тази планета да бъде виновна за хипотетичния галактически конфликт на Земята и може ли такова събитие да бъде подкрепено научно?
Теория на въздействието
През 2001 година, след осемгодишно обстойно изследване извършено от Робин Кануп от Югозападния проучвателен институт, която показва, че планетарен конфликт със Земята освен е основал Луната, само че в действителност даже може да е оказал помощ да се започва въртенето на Земята! Преди завършването на своето изследване и този извод, Кануп работи в огромна степен с Уилям Уорд и Аластър Камерън, които съставляват една от двете обособени проучвателен групи, които помогнали за създаването на истинската доктрина на въздействието през 70-те години.
Съществува ли в действителност планетата Х За разлика от по-ранните изследвания обаче, при които откривателите са считали, че Луната се е оформила от останки при сблъскащата се планета, през днешния ден учените откриха, че изотопните сформира на Земята и Луната са съвсем идентични и те стигнали до заключението, че Луната е парче от Земята, а не останки от сблъскащата се планета.
Последиците
Основната цел на новото проучване беше освен да покаже, че е зародил конфликт, само че и да се изясни по-добре, по какъв начин по-късно и двете тела са се озовали в настоящето си геологично положение. Например, учените към този момент знаят, че за разлика от Земята, която е заредена с желязо (особено надълбоко в сърцевината му), Луната съдържа доста малко желязо. Тази фундаментална разлика сред двата обекта предиздвикало учените да стигнат до заключението, че в случай че Луната е основана от минало галактическо стълкновение, то тя е отрязана дружно от земната кора, която съдържа доста по-малко желязо.
Разбира се, най-новата догадка опонира на по-ранна доктрина, при която Земята и Луната са били сплетени дружно, откакто Земята е изцяло съборена при планетарен срив. Новото проучване се концентрира върху по-леко влияние. Подкрепено от няколко компютърни симулации, изследването открило, че преди към четири милиарда години и малко след основаването на Слънчевата система Земята се сблъскала с различен незнаен планетарен обект в нашата Слънчева система, който, както беше предположено по-рано, се въртял към Слънцето. Освен това учените стигат и до заключението, че траекторията на тази незнайна планета постоянно се пресичала с орбитата на Земята.
Раждането на Луната
В последна сметка двете планети са се сблъскали и от този конфликт се е родила Луната! Според това изследване, ударът е по-скоро откъм гърба и под ъгъл, а не преден. Няколко компютърни симулации, открили по-нататъшния сюжет, който би могъл да се реализира на първо място, в случай че са изпълнени тези две условия: а) конфликтът беше по-скоро взор откъм гърба, а не преден конфликт и б) Земята е трябвало да бъде изцяло открита все още на конфликтът, в противоположен случай след този сблъсак тя в никакъв случай не би могла да се възвърне.
След направеното изследване и компютърна симулация се стига до заключението, че тази галактическа злополука е била повода за световната смяна на посоката и скоростта на въртенето на Земята!
Съществува ли в действителност планетата Х Планета X
Възможно ли е в нашата слънчева система да има друга планета? Докато в продължение на няколко десетилетия учените безрезултатно търсят Планета X, както се оказва, на 11 декември 2015 година Уутер Влемминг и неговият теоретичен екип оповестиха, че най-сетне са разкрили планетата-ренегат.
Независимо от това, какъв брой вълнуващи могат да бъдат тези последни известия, Планета Х в действителност е била обявена и открита преди повече от 30 години. Всъщност тя е оповестена през 1987 година в публикация „ Новата илюстрована енциклопедия на науката и изобретението “, която е обхващала галактическите стратегии „ Пионер 10 “ и „ Пионер 11 “.
Дали ще успеем да забележим Планетата Х единствено времето ще покаже.
