Просвещението
През 1952 година група от три звезди изчезнали за по-малко от час. От тогава астрономите към момента не могат да ги намерят. На 19 юли 1952 година обсерваторията Паломар, ситуирана в окръг Сан Диего, Калифорния, Съединени американски щати, направи фотоси на нощното небе като част от план за разкриване на необикновени обекти като метеорити. На шпации от към час те снимали една и съща част от небето и по-късно сравнявали получените изображения.
В 20:52 те снимали област от доста ярки звезди, в това число клъстер от три звезди, ситуирани близо една до друга. Те били прекомерно ярки, с цел да бъдат метеорити, тъй че всички се съгласили, че са звезди, а не нещо друго.
Близо час по-късно, в 21:45 ч., астрономите създали повторна фотография на същата област от небето и били изумени да открият, че тризвездният куп е липсващ изцяло, а не просто се е изместил. Те като че ли престанали да съществуват за този къс интервал от време.
Трите звезди се виждали ясно
на първото изображение, само че липсвали на второто.
Внезапното изгубване на звездите е било извънредно извънредно.
По принцип звездите могат да претърпят промени като детонации или затъмняване, само че те не изчезват безследно.
В този случай евентуалното затъмняване на звездите би трябвало да бъде в грамаден мащаб – фактор от 10 000 или повече – с цел да се изясни изгубването им на фотосите.
Тази тайнственост докара до спекулации за пагубно събитие, може би от повсеместен мащаб, което би могло да аргументи толкоз бързото и цялостно изгубване на звездата.
Наскоро изследователският екип на Енрике Солано преразгледа този случай и направи няколко догатки.
Първата препоръчана доктрина била, че няма три звезди, а не една.
И че краткотрайно е станал доста ослепителен заради бърз радиоизбухване и по-късно черна дупка със звездна маса е минала сред него и Земята, причинявайки гравитационното разпространяване на експлоадирането за малко време в три звезди. Проблемът с тази концепция е, че такова събитие е извънредно рядко. Почти извънредно.
По-ясна фотография на трите звезди, изчезнали за по-малко от час.
Второ, допуска се, че клъстерът на фотографията в действителност не са звезди, а други обекти, може би от облака на Оорт, които някакво събитие просто ги е предиздвикало краткотрайно да станат доста ярки.
Една по-екстравагантна доктрина била, че фотографията инцидентно е била изложена на радиоактивен прахуляк.
Факт е, че обсерваторията Паломар се намира относително близо, съгласно създателите на теорията, от пустинята в Ню Мексико, където през 50-те години на предишния век интензивно се организират проби на нуклеарни оръжия.
Радиоактивният прахуляк от тестванията може да са замърсили
фотографските плаки, създавайки ярки петна в първото изображение. През 50-те години на предишния век учените неведнъж виждат петна от радиоактивен прахуляк върху фотографски плаки, тъй че теорията е напълно действителна.
Истината е, че дистанцията от пустинята, където са осъществени нуклеарните опити, до обсерваторията в действителност е повече от 700 благи. Всъщност целият щат Аризона лежи сред тях. Дали дистанцията е прекомерно огромно за радиоактивен прахуляк?
Що се отнася до уфолозите, те от дълго време имат вяра, че калифорнийските астрономи инцидентно са снимали големи извънземни кораби, които скоро просто са отлетели на друго място със свръхсветлинна скорост, заради което не са били на втората фотография.
