След тежка лична загуба – загубата на единственото си дете

След тежка персонална загуба – загубата на единственото си дете – и след дълга, изтощителна борба с подла болест, от този свят си отиде директорката на Френската езикова гимназия „ Антоан дьо Сент-Екзюпери “ Мариела Николова.

Животът ѝ сервира тествания, които малко на брой биха могли да понесат. Болка, която не се разказва, горест, която не отминава, и битка, изискваща свръхчовешка мощ. И все пак, тя остана изправена. Остана човек. Остана светлина.

През последните години, без значение от личната си болежка, Мариела намираше сили да бъде опора за други майки – дами, допрени от най-страшното. Подкрепяше ги безшумно и същински, без показност и без самосъжаление, с човещина, която лекува.

Ето какво написа Иванка Киркова, шеф на РУО Пловдив в обществената мрежа:

" За живота, за болката и за светлината, която остава…
След тежка персонална загуба – загубата на единственото си дете – и след дълга, изтощителна борба с подла болест, от този свят си отиде директорката на Френската гимназия Мариела Николова.
Животът ѝ сервира тествания, които малко на брой биха могли да понесат. Болка, която не се разказва, горест, която не отминава, и битка, която изисква свръхчовешка мощ. И все пак това, тя остана изправена. Остана човек! Остана светлина!
През последните години, без значение от личната си болежка, Мариела намираше сили да бъде до други майки – дами, допрени от най-страшното, което този свят може да аргументи. Подкрепяше ги, разбираше ги, прегръщаше ги с тишина и думи, които лекуват. Без показност. Без самосъжаление. С същинска човещина.
С трогване и признателност си припомням отношението ѝ към мен още от самото ми постъпване в РУО - Пловдив – добра, подкрепяща, разбираща. Без злоба. Без завист. С финес и с това рядко качество да виждаш другия с отворено сърце.
С голямо предпочитание, с задача и със пристрастеност тя пое управлението на Френската гимназия. И не просто го пое, а го носеше почтено. Успя да издигне престижа на учебното заведение и да го утвърди като едно от най-хубавите, тъй като вярваше в образованието, в хората и в смисъла да даваш най-хубавото от себе си.
Тя стоеше високо.
И ще стои ВИСОКО – в паметта, в делата си, в хората, които докосна и промени.
Прегръщам те!
И доста те обичам! 
Светъл и пъстър път, скъпа моя! "

Тя е приключила Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “, компетентност френска лингвистика. Магистър по обучение, тя е преподавател по френски език и литература, както и по български език и литература. Целият ѝ професионален път е отдаден на учебното заведение, учениците и идеята на образованието.

През годините тя получава редица влиятелни оценки за своята всеотдайна работа и принос, измежду които Орден „ Кавалер на университетски палми “ – за заслуги в популяризирането на френския език и просвета в България, почетно отличие „ Неофит Рилски “ – за високи професионални достижения в системата на националната култура, грамота „ Посланик на просветителския дух “, грамота за висок професионализъм, грамота за дългогодишна високопрофесионална активност в региона на междинното обучение и за персонален принос в издигането престижа на ръководената от нея просветителна институция като средище за интелектуален напредък и притежател на Лейбъл за качество, годишна премия на РУО – плакет и почетна грамота, както и почетна значка на Пловдив от Общинския съвет.