Долината на царете-най-великия музей на открито
През 1902 година американецът Теодор Дейвис получил позволение от египетското държавно управление да стартира разкопки в “Долината на царете ”. Той копал в продължение на 12 зими. Открил такива обилни гробници като тези на Тутмус IV, Сипта и Хоремхеб, и намерил мумията и ковчега на великия “фараон-еретик ” Аменхотеп IV.
През първата година на Първата международна война концесията на Дейвис минала върху лорд Карнарвън и британския археолог Хауърд Картър. Така стартира историята на най-забележителната находка в египетските гробници, история, която – както писала по-късно сестрата на Карнарвън – “започва като приказката за Аладиновата лампа и приключва като гръцката легенда за Немезида ”.
Началният песимизъм
Пред Карнарвън и Картър лежала “Долината на царете ”. Десетки други преди тях били копали тук и нито един не оставил за работата си точни бележки или най-малко проекти. Купищата изкопана земя напомняли планина на лунната повърхнина, а измежду тях зеели входовете към откритите гробници.
Нямало различен избор, с изключение на да се копае системно, до момента в който се стигне до скалната основа. Картър предложил разкопките да стартират в триъгълника, заключен сред гробниците на Рамзес II, Меренпта и Рамзес VI. “С риск да ме обвинят, че демонстрирам многознайство с късна дата – написа Картър - желая да заявя, че още тогава уверено се надявахме да намерим гробницата на избран фараон и този фараон беше Тутанкамон. ”
Това звучи необикновено, като си представим разровената от край до край “Долина ”. В допълнение единомислещото мнение на всички експерти било, че времето на огромните открития в Долината на царете било към този момент отминало.
Точно 100 години преди този момент, откакто “разчистил ” гробниците на Рамзес I и Сети I, на Еже и Мемту-хер-хопшеф, италианският археолог Белцони писал: “Твърдо съм уверен, че в долината Бибан ел-Мулук няма други гробници с изключение на тези, които наскоро открих, тъй като, преди да напусна тези места, напрегнах всичките си скромни сили да намеря още някаква гробница, само че безрезултатно.
Моето мнение се удостоверява и от това, че без значение от личните ми изследвания, английският консул господин Солт в продължение на четири месеца след моето тръгване също търсил да откри някаква гробница, само че на вятъра. ”През 1844 година, 27 години след Белцони, пристигнала огромна пруска експедиция, която в детайли измерила “Долината ”. Когато си отпътували, нейният началник, небезизвестният Рихард Лепсиус също се включил към мнението, че било открито към този момент всичко, което можело да се откри.
Това обаче не попречило на други откриватели (Лорет и Дейвис) да открият още няколко по-малки гробници в Луксор. Но в този момент към този момент безусловно всяко зрънце пясък в “Долината ” било пресято и преобърнато и когато Масперо като шеф на ръководството на старините подписал на лорд Карнарвън концесията за разкопки, той изразил към този момент като академик твърдото си разбиране, че тази концесия в действителност е безпредметна, тъй като мястото край Луксор към този момент не можело да предложи никакви находки.
